1. Дете мое, винаги бъди внимателен – и когато си щастлив, и когато си тъжен. Когато си щастлив не трябва да губиш контрол чрез прекалена емоционалност и смях, нито като си тъжен трябва да показваш мъката си. Причината е, че сатаната ни праща мисли като стрели, но не знае дали нашето сърце ще ги приеме. Но тъй като той е експерт, след като прати стрела - имам предвид, когато ни нападне със зли помисли – той наблюдава нашето лице и всички движения на нашето тяло и въз основа на тях преценява доколко успешно стрелата се е забила в нашето сърце.
Ако забележи, че душата е поразена, изпраща още стрели, за да я довърши. Но ако по външните белези прецени, че душата не е ранена, променя начина, по който атакува и така нататък. Затова, когато си щастлив, трябва да скриеш чувството в себе си, така че той да не открие това чрез твоята небрежност и да те ограби с някое изкушение. По същия начин, когато си тъжен, не го показвай, освен ако той не увеличи мъката ти след като съзре причината за твоята тъга. Ако поддържаш балансирано състояние независимо дали си тъжен или щастлив, дяволът не знае какво се случва вътре в теб, и не знае как да те пребори.
2. Минаваме сред множество капани, така че не е допустимо да продължаваме небрежно, ако искаме да избегнем примките. Нека държим очите си широко отворени, имитирайки многооките херувими, така че със смях да приемем многото непохватни номера на сатаната и се издигнем на крилете на божествените помисли през духовното простраснтво. Така можем да предложим доброто здраве на душите си като благоухаещ тамян на Бог, Който обитава небесата. Също както здравето на децата носи радост на родителите, нашият Божествен Отец се наслаждава да нашето душевно здраве.