kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Св. вмчк Йоан Владимир - 22 май

Posted in Поучения.

Светият великомъченик и български княз Йоан Владимир живял в края на Х и началото на ХІ век.
 През втората половина на Х век византийският император Йоан Цимисхи (969-976) обявил война на България (в която по това време са войските на руския княз Светослав). Тази война била успешна за Визнатия. През пролетта на 971 г. столицата Преслав била превзета, а българския цар Борис ІІ (969-971, син на св. цар Петър и внук на цар Симеон І) бил свалян от власт и пленен. Така цялата Североизточна България попаднала под византийско владичество. Западните и югозападните български територии обаче останали свободни.
 
След пленяването на цар Борис II те преминали под управлението на синовете на комит Никола – Давид, Моисей, Арон и Самуил. Двамата по-големи братя загинали в битките, поведени след смъртта на Йоан Цимисхи срещу Византия за отвоюване на завзетите български територии. Давид бил убит от скитници власи, насочвайки се към Преспа, а Моисей обсадил Серес, но намерил смъртта си под стените му. Самуил успял да спре похода на новия византийски император Василий ІІ (976-1025, по-късно наречен Българоубиец) и дори през 986 г. при прохода Траянови врата му нанесъл голямо поражение. След тази победа Самуил разбрал, че брат му Аарон е водил тайни преговори с Визания, стараейки се да го отстрани от властта. Затова наредил Аарон и цялото му семейство да бъдат убити. Така Самуил станал единствен владетел на свободните български територии (976/997-1014), а след смъртта на Борис ІІ и брат му Роман и единствен наследник на царската титла.Св. Йоан Владимир също бил самостоятелен владетел – княз на областите Зета (Черна гора), Требине и Подгорие. Той бил изключително духовен човек. Още от детството си се отличавал с кротост и смирение. Управлявал мъдро и с любов и поданиците му го обичали. Цар Самуил обаче му обявил война и обградил войските му. Йоан Владимир предпочел да се предаде пред това войниците му да бъдат избити. Това бил последната голяма военна победа на Самуил. Оттук нататък той трябвало да води непрекъснати войни с Византия за запазване на съществуването на българската държава. Св. княз Йоан Владимир бил окован и хвърлен в тъмница. Там той прекарвал времето си в молитви към Бога.
 

Житие на св.равноапостолни Константин и Елена

Posted in Поучения.

 
 
Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, понеже при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя. Три столетия продължили жестоките гонения без да попречат на разпространението на словото Божие. В началото на ІV в.сл.Хр. двамата императори Диоклетиан и Максимиан, за да изкоренят християнството, което те смятали за опасно за своята държава, издали указ, с който се заповядвало да се разрушават навсякъде християнските храмове, християните да бъдат лишавани от граждански права, да бъдат предавани на мъчения, робство, заточения и смърт.
Това гонение било от най-продължителните - цели десет години във всички области на Римската империя продължавали жестокостите над християните. Единствено в Галия (Франция), управляващият я цезар Констанций Хлор, се стараел да смегчи императорските заповеди, а по-късно, когато сам станал император, прекратил гоненията в своите области. Той бил миролюбив и великодушен човек и уважавал християните за техните добродетели.

ЗЛОПАМЕТСТВОТО

Posted in Поучения.

Но има много християни, уверени, че не поддържат враждата в сърцето си, понеже не отмъщавали на враговете си, а ги били оставили на мира. Те казват: ”Aз съм простил на моя враг и не му желая злото. Но съгласете се, след като той ме е така много оскърбил, аз не мога нито да общувам, нито да приказвам с него, нито да го гледам!” И като говорят така, тези християни са убедени, че са изпълнили Христовата заповед за отношението, което трябва да имаме към враговете си.


Но правилно ли разсъждават и по християнски ли постъпват те? Съвсем не! Защото тук под маската на видимата примиреност се таи в сърцето лошото чувство на злопаметството. Фактът, че щом такива люде си спомнят за своя враг, нещо ги бодва неприятно, достатъчно убедително говори, че у тях е останала утайката на враждата.
Наистина, злопаметството е по-малко зло от ожесточената вражда и непримиримостта. Но в края на краищата злопаметността свидетелства за скрита в душата мъст и за неизкоренена от сърцето злоба. Тази злоба е един жив и опасен въглен, зарит под пепелта на външното примирение с врага, един въглен, който всякога може да бъде раздухан и да открие началото на нов пожар.


Братко, угаси въглена, ако искаш да бъдеш истински християнин! Примири се от сърце с врага си! В случай, че той е ожесточен и не иска да се сдобрите, ти му прости, но така, че всичко да заличиш от душата си! Не се задоволявай с това да не му мислиш зло!

От Батак съм

Posted in Поучения.

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.