В днешното литургийно евангелско четиво се разказва за това как Иисус Христос изцерил в йерусалимската къпалня Витезда един разслабен, т.е. парализиран от 38 години човек. 

Евангелистът уточнява, че водата на къпалнята била лечебна само за този, който пръв влизал в нея, след като ангел Господен я “раздвижвал”. Някой би помислил, че става дума за минерален извор. Това обаче не е така.

Когато св. евангелист Йоан писал евангелието си, къпалнята все още съществувала, тъй като той употребява сегашно време – “се намира”. А хората и тогава много добре знаели какво е минерален извор – водите му са лековити по всяко време на годината, а не само от време на време, както пише евангелистът. По тази причина и болните лежали в петте галерии (притвора) непрекъснато в очакване на свръхестественото раздвижване на водата. При това никоя минерална вода не би могла да излекува слепи, куци, паралитици и пр. А точно такива болни са се тълпяли около басейна.

852 - 889 година

Празнува се на 2 май, заедно със св. Атанасий Велики

Св. цар Борис-Михаил, стенопис в манастира "Св. Архангели" ("Св. Наум", ІХ век) на Охридското езеро, чийто ктитор е княз Борис І. Прерисуван от зограф Търпо през 1806 година.

Кратко животоописание
Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай*, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.

- Отче, само родителите ли са отговорни за възпитанието на децата?

 – Главно родителите са отговорни, защото според възпитанието, което ще дадат на децата си, и те, от своя страна, ще станат добри духовници, добри педагози и т.н. и ще помагат и те на свой ред на своите деца и на всички останали деца. При това майката носи по-голяма отговорност от бащата за възпитанието на децата.

Когато детето е още в утробата на майката, ако родителите се молят и водят духовен живот, детето ще се роди осветено. И ако и след това му помогнат духовно, ще стане осветен човек и ще помага на обществото, било чрез служение в Църквата, било чрез заемането на някой пост в държавата и т.н. Всички трябва да помагаме за това децата да станат добри хора и да остане малко квас за следващите поколения. Защото, както са тръгнали сега нещата, и квасът ще се загуби. А ако се загуби квасът, какво ще стане после?

Родителите, които раждат децата и им дават тяло, трябва да способстват колкото могат и за духовното им възраждане. Защото, ако човек не се роди духовно, той ще отиде във вечните мъки. А пък това, което родителите не могат да направят за децата си, ще възложат на учители. Затова нашата Църква се моли така: “Благослови нашите началници, родители и учители”. Съществуват също така и духовните отци, които може и да нямат собствени деца, но принасят по-голяма полза във възпитанието на децата, защото се трудят за духовното им възраждане.

 Искам да кажа, че всички трябва да спомагат, всеки по своя начин, със своя пример за духовното възраждане на децата, тъй че да изживеят мирно този живот и да отидат в рая. Когато децата станат духовни хора, нямат нужда нито от закони, нито от нищо. “Законът е установен не за праведник” (1 Тим. 1:9). Законът е за престъпниците. Духовната власт е по-висша от светските власти.

Автор: Св. Паисий Светогорец

Източник: За семейния живто – Слова, том 4

– Отче Тадей, как да се научим на послушание, избягвайки примките на собствения си ум?

– Послушанието се учи още в семейния кръг. Ако детето не е послушно на своите родители, трудно ще посвети живота си на Христа. Заради непослушанието сме изхвърлени от рая. Придобиваме послушание, когато видим какви са резултатите на непослушанието…

Съкратили сме времето на земята, навсякъде ни грози катастрофа, целият свят е опънат като струна, само заради нашето непослушание. Непокорността спрямо родителите съпровожда детето през целия му живот. Аз самият не разбирах това навремето. Даже  в мислите си не трябва да сме опечалени от своите родители. Те могат да бъдат и грешници, зли хора, разбойници и въобще всякакви, но за нас трябва да са светиня. За това, какъв е техният характер, ще отговарят пред Бога те, а също за нас, като свои деца. Няма да отговаряме ние. Но за да имаме Божието благословение, е нужно да почитаме бащата и майката като светиня. Иначе не бихме могли да запазим правия път до края на живота си.