"Чедо мое, търпи всичко, защото наградата е голяма. 
Не гледай тежестта на скърбите, а измервай въздеянието.
Малката скръб ти приготвя на небесата пълнота на вечната слава. 
Затова трябва да се радваш, а не да скърбиш.
Благодари за всичко на нашия добър Бог и не показвай пред врага нетърпеливост, защото това е главното му оръжие против тебе, за да разруши накрая стената на твоето търпение.

Чрез много скърби ще се спасим (виж: Деян. 14:22), чедо мое, защото кой от хората се е осветил или е бил спасен, без да е преминал през пещта на различни огорчения? Ако тук вкусим горчилката, то там, в другия свят, нашият Христос ще ни услади с прекрасното Си Царство.

"Не се хвали и не се услаждай от онези, които те хвалят-да не приемеш отплата за своите добрини в човешките похвали: твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш, учи пророка ( Ис.3:12).

Защото от похвали се ражда самолюбието, гордост и надменност, а после и отчуждение от Бога.
По-добре нищо славно да не направиш в света, отколкото да сториш, но безмерно да се хвалиш.
Ако вършиш някое добро дело, пази се от похвали; похвалиш ли се, ще изгубиш всичко, което си придобил с труд и ще се лишиш от Божията благодат, защото от похвалите произлиза превъзнасяне, а от него - падение, а пък падението е отлъчване от Бога.

"Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук"

(Иоан. 20:29).

Благочестиви християни, и днес ще поменем Христовите страдания, които ни донасят духовно веселие, като мислим, че Той ги претърпя доброволно, за да ни избави от Адамовото осъждане, и възкръсна, за да ни увери, че ще възкреси всички ни в последния ден. Отиде в ада и избави оттам всички праведни души. Обнови ни с радост и ни направи наследници на Небесното царство, и сега ни утешава, както утешил мироносиците край гроба, за което ще чуете сега ясно от днешното свето Евангелие.

ОТ МАРКО, ЗАЧАЛО 71

"В онова време дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. А Иосиф, като купи плащаницата, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха".

"Не се горещи. 
Преди да му е дошло времето, не се стреми към по-висши неща. 
В духовния живот скоковете са неуместни. 
Трябва да има търпелива постепенност. 
Отчасти вече си започнала да забелязваш неполезното за теб - светските книги, политиката и това, да ходиш, без да има нужда, по хората. 
Да, всичко това вреди на внимателния. 
Методът ти на борба със страстите е правилен - каквито страсти забелязваш в себе си, с тях и се бори, само че не само със собствените си сили, а с Божията помощ. 
Обърни повече внимание на главната страст, която най-много те надвива. Знай и това, че наш трябва да бъде трудът, а успехът зависи от благодатта. Благодатта пък се дава не заради трудовете, а заради смирението. Кой колкото се смири, толкова и благодат идва; и да устоим в добродетелта зависи не от нас, а от благодатта.

Старецът Иоан
(Алексеев) (1873-1958)