kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Свети мъченик Лазар Български

Posted in Поучения.

Житие на св. мъченик Лазар Български -  1774 - 1802 година

Празнува се на 23 април

Написано от йеромонах Никифор Хиоски

Този храбър Христов воин и добропобеден мъченик беше от пределите на България, от селото, наречено Габрово, от родители православни християни (Според запазеното предание родното място на мъченика е село Дебел дял, на 15 км. от Габрово. Баща му се е казвал Недко Енчов. Родът му съществува и до днес. По данни на архим. Нестор от св. Великотърновска митрополия.).

Бягайки от България, дойде в Анадола и пристигна в едно село, наречено Сома, което е близо до Пергам, и там стана овчар. Един ден, когато беше на паша с овцете си на високо и пусто място и те почиваха, оттам случайно мина някаква туркиня, срещу която свирепо се нахвърли кучето на стадото. Лазар се събуди от кучешкия лай, бързо се спусна и отърва жената, преди тя да претърпи някоя по-голяма пакост от едно малко разкъсване на дрехите. Коварната и скверна жена тогава не показа никакъв признак на гняв против Лазар. Но после, когато отиде при мъжа си, наклевети християнина, и то с клевета зла и смъртоносна, че уж в пустото място той направил опит да я изнасили и показваше раздраните си дрехи като доказателство за извършеното насилие. Мъжът й, щом чу това, веднага пламна от гняв и хукна да намери пастира, за да го убие. Но понеже не го познаваше, преби вместо него съдружника му, обаче не до смърт, поради което онзи не умря. А като узна после от жена си (по белезите, които й описа), че не е набил нейния оскърбител, и виждайки, че битият не е умрял, размисли, че е възможно той да го привлече под съд, тъй като беше съвсем невинен и неотговорен. Боейки се от това, варваринът подбуди сродниците на жена си да отидат и да опишат в съда насилието и дързостта на християнина, за да защитят честта й, та да не остане поругана тяхната родственица, сякаш доброволно е извършила прелюбодеяние. Лазар узна за гнева на агарянина и как онази жена е преиначила случилото се, и каква клевета е измислила. Но му се видя недобро да се крие, за да не потвърди по този начин нейното обвинение. Затова открито си остана при стадото, за да покаже, че като невинен не подозира никаква опасност. Но мъжът и сродниците на туркинята подновиха клеветата и обвинението пред агата, който веднага изпрати да доведат Лазар и бития негов съдружник. После доведоха и жената обвинителка с нейните сродници. За невинно бития агарянинът беше оправдан, защото в желанието си да отмъсти на оскърбителя на своята жена, го набил по погрешка, понеже не го познавал. А цялото обвинение и "престъпление" се стовари върху Лазаря.

Св. Мчца Александра царица Римска

Posted in Поучения.

Мученица Александра Римская, Никомидийская, императрица (жена на имп. Диоклетиан)

†303 година

Празнува се на 23 април

 

Императрица Александра, съпруга на Диоклетиан,като свидетел на мъченията, на които бил подложен св. Георги и чудото на изцеряването на мъченика, познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа. 
Когато Диоклетиан, който все още се надявал да склони св. Георги да се отрече от Христа, мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че св. Георги се е вслушал в съвета му. Когато, обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила: ‘‘Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!’‘ След това се хвърлила в краката на мъченика.

Диоклетиан не могъл повече да сдържа гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главата на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч. Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота.

За страстите

Posted in Поучения.

 

"Отче, какво са страстите?

- Аз мисля, че страстите са сили на душата. Бог дава на човека сили, а не пороци. Но ако ние не употребяваме тези сили за добро, идва дангалакът, започва да ги направлява и те се превръщат в страсти. А след това ние роптаем и се сърдим на Бога. Ако се ползваме правилно от тези сили, насочвайки ги против злото, то те ще ни помогнат в нашия духовен подвиг.


Ето например – гневът. Ако той е в човека, това означава, че в душата има мъжество, а то е полезно в духовния живот. В когото няма гняв – няма и мъжество, а така човек трудно ще се справи със себе си. Гневливият човек, когато използва силата, която обладава, за духовна полза, прилича на скъпа кола, която се движи по хубав път – включваш на скорост и никой не може да те стигне. А ако ползва тази сила неправилно и не контролира себе си, прилича на кола, която лети с огромна скорост по разбит път и често катастрофира.

Човек трябва да знае своите сили и да ги направлява за благо. Така, с Божията помощ, той ще дойде в добро духовно разположение. Своя егоизъм, например, нека да насочва против дявола и да не се предава, когато той го изкушава. Склонността към празни приказки да освещава упражнявайки се в молитва. Нима не е по-хубаво да общуваш с Христос и да се освещаваш, от това да празнословиш и да грешиш? В зависимост от това как човек използва силите на душата си, ще става или по-добре, или по-зле.
____________
Св. Паисий от Света Гора

Сила в човешката душа

Posted in Поучения.

 

Бог е вложил една сила в човешката душа.

От човека зависи накъде ще я насочи – към доброто или към злото. Ако оприличим доброто на оранжерия, пълна с цветя, дървета и други растения, злото – на тръни, а силата на душата оприличим на вода, тогава се получава следното: когато насочим водата към оранжерията, тогава всички растения там ще започнат да се развиват, да зеленеят, да цъфтят, да живеят; в същото време тръните, понеже не се напояват, увяхват и изчезват. И обратно. И тъй, няма нужда да се занимавате с тръните.
Не се залавяйте да гоните злото. Христос така ни иска: да не се занимаваме със страстите и с врага на спасението. Насочете водата, т.е цялата сила на душата си към цветята и ще се радвате на тяхната красота, ухание и свежест. Няма да станете светии, пъдейки злото. Оставете злото.
Гледайте към Христа и Той ще ви спаси. Вместо да стоите пред вратата и да гоните врага, не му обръщайте внимание. Ако злото идва от една страна, вие пък с лекота се отдайте на Христа от другата страна. Тоест, когато злото идва да ви провали, вие отдайте вътрешната си сила на доброто, на Христа. Помолете се: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Господ знае как да ви помилва, знае по какъв начин. А когато се изпълните с добро, вече няма да се обръщате към злото. Сами ставате добри с помощта на Божията благодат. Тогава злото къде да намери място? Изчезва!

~ Из кн. “Старецът Порфирий Кавсокаливит, “Живот и слова”, 2007

Апостол Тома

Posted in Поучения.

 

Всички свети апостоли съвсем не веднага, а с голям труд повярвали в това, че техният Учител, Господ Иисус Христос, възкръснал от мъртвите.

Най-късно от всички повярвал в това св.ап.Тома. До такава степен му било трудно да вмести в съзнанието си изумителния факт на Възкресението на Господа Иисуса, че категорично заявил, че няма да повярва, докато не вложи пръст в раните от гвоздеите, докато не вложи ръката си в раната на гърдите Му. И Господ Иисус Христос дошъл при учениците Си и им преподал мир. А на Тома казал: ”Ела тук, дай пръста си и виж ръцете Ми, дай си ръката и я вложи в ребрата Ми, и не бъди невярващ, а вярващ.” Апостол Тома вложил пръстите си със страх и трепет в раните Христови и възкликнал: ”Господ мой и Бог мой!”

А Господ му отвърнал: ”Ти повярва, защото ме видя. Блажени, които не са видели и са повярвали.” 

Как мислите, можем ли да считаме тези думи на Христа като укор към Свети Тома? Осъдил ли Господ неговото неверие? Не, съвсем не. Не го осъдил ни най-малко, Той познавал сърцето на Тома, знаел, че му е трудно да повярва и затова му позволил да се докосне до раните Му.