HomeПросветаПоучения

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ !

Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот дари!

Чрез Възкресението Бог и човека се примириха, милостта и истината се срещнаха, правдата и мирът се целунаха / Пс.84:11/. „Светият, Истинният, Оня, Който има ключа Давидов” /Откр. 3:7/ откри за вярващите заключените от греховете на прародителите двери на рая и съпроводен от сонма на изкупените влезе в самото небе :Евр. 9-24/. „ Изкупени са всички праведници, които смъртта била погълнала, след което всеки праведник, казал:

„Де ти е, смърте жилото? Да ти е, аде, победата” Нас ни изкупи Първопобедителят”.

/Свети Кирил Йерусалимски/

А самото Възкресение станало така:

В нощта след погребението на Христос, след като гробът бил запечатан и била поставена стража да го пази, станал голям трус. Ангел Господен слязъл от небето, отвалил камъка от входа на гроба.Виждайки това стражите, обхванати от страх, се разтреперили и станали като мъртви. А когато жените-мироносци дошли рано на гроба, за да помажат тялото на Господа с благоуханни масла според обичая, ангелът им казал: „Не бойте се! Зная, че търсите разпнатия Иисус. Той възкръсна от мъртвите, както ви бе казал. Дойдете и вижте мястото, гдето бе положен. Идете скоро, та обадете на учениците му, че Той възкръсна от мъртвите! /Мат. 28:1-9/.

А когато отивали да обадят на апостолите, възкръсналият Христос ги срещнал и казал” „Радвайте се!”.

В продължение на четиридесет дни до деня на Възнесението Си на небето, Възкръсналият Господ многократно се явявал на учениците Си и им говорил за Царството Божие. /Деян. 1:3/

Възкресението на Господ Иисус е най-забележителното събитие в мироспасителната история. То е основа на вярата в Христа. Защото, ако Христос не е възкръснал, празна е вярата ни. /1 Кор. 15-17/

При това Възкресението на Христа е засвидетелствано от очевидците на Възкръсналия Господ и свидетелството им е запечатано със собствената им кръв. То е победа на живота над смъртта, тържество на правдата над неправдата и завършек на изкупителното дело на Богочовека Господ Иисус Христос, Комуто да бъде чест и слава вовеки веков! Амин!

Е-мейл

Печат

За слизането на БЛАГОДАНИЯТ ОГЪН в Йерусалим

Posted in Поучения.

Когато Господ страдал и възкръснал, станали големи чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим.

И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, в деня преди църковния празник Великден. Ето какво точно е то:

В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него - величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.
Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане - 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.

А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият йерусалимски патриарх:
"Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут".

През XVII век, при управлението на султан Мурад Справедливи, арменците подкупили турците, които владеели тогава град Йерусалим, и ги склонили да не допуснат при Гроба православния патриарх. Там влязъл арменски владика, а православните останали пред храма. Всички дьлго очаквали чудото, но Божественият огън не слизал.
Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стояли православните, се пропукала. През цепнатината излязьл огън. Така Благодатният огън отново бил даден най-напред на православните християни.

Публикация: pravoslavieto.соm

Е-мейл

Печат

Слизането на Иисуса Христа в ада

Posted in Поучения.

Състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята смърт до възкресението Си, ни разкрива следната църковна песен:(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем.Като пояснение на тази пасхална песен могат да служат думите на св. апостол Петър:"Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1Петр. 3:18-19).

Тук "тъмница" означава царството на мъртвите - ада. "Ад", образно казано, е място, лишено от светлина. В християнството под "ад" се разбира особеното състояние на грешните души, лишени от общение с Бога, т.е. лишени от светлина и блаженство.Иисус Христос слязъл в ада, за да проповядва и там победата над смъртта и дявола и да изведе оттам за царството небесно душите, които с вяра очаквали Неговото идване.

Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991

Е-мейл

Печат

Велика събота

Posted in Поучения.

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

Из pravoslavieto.com

Е-мейл

Печат

ВЕЛИКИ ПЕТЪК – ОПЕЛО ХРИСТОВО

Posted in Поучения.

Това е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия Син.

Той бива разпитван и оплюван, вменят Му вина, влачат го по улиците, където всички му се присмиват и го обиждат. Бива показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Най накрая, след като бива зверски бичуван, Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издава тежка присъда (Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Йоан 18).

Проследява се и пътят на Иисус Христос, нарамил тежкия кръст от преторията на Пилат към Голгота на разпятие. Най-накрая се припомнят последните часове от земния живот на Господа - разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, Той издъхва, приемайки смърт, за да избави от смърт цялото човечество.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден Сам Господ принесъл Себе Си в жертва, а се извършва богослужение, наречено Царски Часове. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, където се поставя светата Плащаницa - извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител, който символизира саванът, с който е било завито Неговото тяло след свалянето Му от Кръста. По време на вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово.