СИНАКСАР НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

В светия Велики четвъртък е
установено от светите Отци да спомним четири неща:

- Свещеното умиване (на нозете),

- Тайната вечеря (т. е. установяването на тайнството св. Евхаристия),

- Предаването на Господа и

- Неговия несправедлив съд.

Тъй като еврейската Пасха се извършва в петък, деня, в който е трябвало да бъде заклана и Нашата нова Пасха – Христос (1 Кор. 5:7), се наложило Христос да предвари Своето заколение и затова отпразнувал Пасха заедно с учениците Си един ден по-рано.

В този ден светата Църква е определила спомен за грешницата, помазала с миро Господа малко преди спасителните Му страдания.

ИЗ СИНАКСАР НА ВЕЛИКА СРЯДА

Възпоменаването на тази жена е установил сам Спасителят – да се разказва по цял свят това, което тя е извършила, подбудена от искрено покаяние и най-топла обич към Иисуса Христа. Тя е станала преди това свидетел на състраданието, с което Христос се отнася към всички грешници, особено в този момент, когато влязъл в дома на един прокажен, считан за нечист и лишен от общение с човеците. Жената се е надявала, че Иисус както е излекувал прокажения, ще излекува и нейната грешна душа.

"И тъй, бдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)

СИНАКСАР НА ВЕЛИКИ ВТОРНИК

В светия и Велик вторник си спомняме притчата за десетте девици, защото такива притчи Господ, отиващ на страдания, влизайки в Йерусалим, разказвал на Своите ученици; а има и други, които насочвал към юдеите. Притчата за десетте девици казал, за да ни подтикне към милостиня, а заедно с това учи всички да бъдем готови за смъртта. Защото Той много им говорил за девството и за скопци и това не е за удивление, тъй като девството е облечено с много слава и е наистина велико.

В този ден Велики понеделник - правим възпоминание за Иосиф Прекрасни и за изсъхналата смоковница, понеже са свър­зани със страданията на Христос - старозаветният Иосиф се приема като предобраз на страдащия Христос, а изсъхването на безплодната смоковница е станало на днешния ден, когато започ­ват изкупителните страдания на нашия Спасител.

Иосиф бил любим син на патриарх Иаков. В знак на особена родителска обич Иаков направил на Иосиф шарена дреха, поради което неговите братя му завидели. По-сетне завистта на братята към Иосиф се превърнала в омраза, особено когато Иосиф им раз­казал два свои съня. А ето и самите сънища: Иосиф и братята му връзвали снопи на нивата. Неговият сноп се изправил, а снопи­те на братята му го заобиколили и му се поклонили. Друг път Иосиф сънувал, че слънцето, месецът и единадесет звезди му се поклонили. Иосиф разказал тоя сън на баща си. Той обаче го смъмрал и казал: „Нима аз, майка ти и братята ти ще ти се поклоним?" Когато веднъж Иаков изпратил Иосиф на полето да навести братята си, те като го видели отдалеч, рекли помежду си: „Ето, нашият съновидец идва!" Тогава те се надумали да го убият и да кажат после на баща си, че лют звяр го бил разкъсал. Най-възрастният брат Рувим обаче увещавал братята си да не проливат братска кръв, но да хвърлят момчето в една яма. Рувим имал на­мерение после да го избави и върне при баща му. Не след много вре­ме по това място минали измаилитски търговци на път за Египет. Тогава Иуда предложил на братята си да продадат Иосиф на тези търговци. Братята го послушали. Иосиф бил продаден за 20 сре­бърника и откаран в Египет и тук бил продаден на царедвореца Потифар. Братята взели дрехата на Иосиф, заклали един козел и я напръскали с неговата кръв. След това занесли на баща си окър-вавената дреха и казали: „Виж, тая дреха, да не би да е на сина ти?" Иков веднага познал дрехата и казал: „Това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял. Навярно Иосиф е разкъсан." Раздрал от скръб дрехите си и оплаквал любимото си чедо много дни.