kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Велики понеделник

Posted in Поучения.

В този ден Велики понеделник - правим възпоминание за Иосиф Прекрасни и за изсъхналата смоковница, понеже са свър­зани със страданията на Христос - старозаветният Иосиф се приема като предобраз на страдащия Христос, а изсъхването на безплодната смоковница е станало на днешния ден, когато започ­ват изкупителните страдания на нашия Спасител.

Иосиф бил любим син на патриарх Иаков. В знак на особена родителска обич Иаков направил на Иосиф шарена дреха, поради което неговите братя му завидели. По-сетне завистта на братята към Иосиф се превърнала в омраза, особено когато Иосиф им раз­казал два свои съня. А ето и самите сънища: Иосиф и братята му връзвали снопи на нивата. Неговият сноп се изправил, а снопи­те на братята му го заобиколили и му се поклонили. Друг път Иосиф сънувал, че слънцето, месецът и единадесет звезди му се поклонили. Иосиф разказал тоя сън на баща си. Той обаче го смъмрал и казал: „Нима аз, майка ти и братята ти ще ти се поклоним?" Когато веднъж Иаков изпратил Иосиф на полето да навести братята си, те като го видели отдалеч, рекли помежду си: „Ето, нашият съновидец идва!" Тогава те се надумали да го убият и да кажат после на баща си, че лют звяр го бил разкъсал. Най-възрастният брат Рувим обаче увещавал братята си да не проливат братска кръв, но да хвърлят момчето в една яма. Рувим имал на­мерение после да го избави и върне при баща му. Не след много вре­ме по това място минали измаилитски търговци на път за Египет. Тогава Иуда предложил на братята си да продадат Иосиф на тези търговци. Братята го послушали. Иосиф бил продаден за 20 сре­бърника и откаран в Египет и тук бил продаден на царедвореца Потифар. Братята взели дрехата на Иосиф, заклали един козел и я напръскали с неговата кръв. След това занесли на баща си окър-вавената дреха и казали: „Виж, тая дреха, да не би да е на сина ти?" Иков веднага познал дрехата и казал: „Това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял. Навярно Иосиф е разкъсан." Раздрал от скръб дрехите си и оплаквал любимото си чедо много дни.

Започна Страстната седмица

Posted in Поучения.

 

От днес започва Страстната седмица или седмицата на страданията - последната от живота на Иисус Христос.

Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанието на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

Всички служби през Страстната седмица се отличават с особено дълбоки религиозни преживявания за православните християни. В богослуженията през тази седмица се възпроизвежда историята на страданията на Иисус Христос, както и неговите последни наставления.

Според църквата последните дни от Великия пост са време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме научили от Иисус Христос и доколко сме се приближили към идеала, който въплъщава той.

ЗА СИМВОЛИКАТА НА ВЪРБОВАТА КЛОНКА НА ЦВЕТНИЦА

Posted in Поучения.

Един от най-почитаните и посещавани църковни паразници е Вход Господен в Йерусалим или по известен сред народа като Цветница. Това велико свещено-историческо събитие е описано в Новия Завет от четиримата евангелисти Мат. 21:1-11, Марк 11:1-11, Лук. 19:29-44, Иоан 12:12-19.

Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Йерусалим. Многоброен народ Го посрещнал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствали Иисус с ''Осанна! Благословен е идващият в името Господне!''.

 Осветената върбичка която сме получили от ръката на свещеника не оставяме в храма пред някоя икона, а я отнасяме в дома си. Нужно е да се знае, че върбите, които обикновено се продават от търговци пред храмовете не са осветени и няма как да бъдат осветени. Погрешна е и практиката закупените върбови клонки от търговците да се поставят върху иконите или да се вземат предварително оставените там, с очакване от само себе си да са се осветили. Чисто суеверие и кощунство е слагането на осветената клонка под матрака, дюшека, леглото, килима и подобни странни места в очакване да се сбъднат неразумни желания.   

ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ ЦВЕТНИЦА

Posted in Поучения.

„ОСАННА ! ОСАННА ! ОСАННА СИНУ ДАВИДОВУ”

Тази година на 5 април Светата Източноправославна Църква чества ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ /ЦВЕТНИЦА или НЕДЕЛЯ ВАЯ/.

Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той "Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне", трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е. Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Йерусалим.

Слава Богу!

Posted in Поучения.

 

Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! За всичко, което виждам в себе си, във всички, във всичко – слава Богу!

А какво виждам в себе си? – Виждам грях, непрестанен грях: виждам непрестанно нарушаване на пресветите запове­ди на Бога, моя Създател и Изкупител. И моят Бог вижда греховете ми, вижда ги всичките, вижда без числеността им. Когато аз, човекът, същество ограничено, по немощ подобно на трева и на полски цвят, погледна по-чисто към греховете си, те пораждат у мен ужас и с количеството, и с качеството си. А какви са те пред очите на Бога, всесветия, всесъвършения?

И досега Бог дълготърпеливо гледа към моите препъва­ния! И досега не ме предава на гибел, отдавна заслужена и призовавана! Не се разтваря под мен земята, не поглъща престъпника, който тегне върху нея! Небето не спуска своя пламък, не подпалва с него нарушителя на небесните повели! Не излизат водите от своите хранилища, не се устремяват към грешника, грешащ явно пред цялата твар, не го отнасят, не го погребват в дълбините на тъмните пропасти! Адът бива възпиран: не му се дава жертвата, която той справедливо изисква, на която има неоспоримо право!