kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Житие на светия праведен Иосиф Прекрасни

Posted in Поучения.

31 март    

 

Прекрасен по душа и тяло, блаженият Иосиф[24] бил син на ветхозаветния патриарх Иаков, внук на Исаак и правнук на Авраам[25]. Той се родил от втората жена на Иаков, Рахил която била неплодна, докато Бог не я чул и не отворил утробата ѝ за раждане на деца. Първо родила момченцето Иосиф, който бил единадесетият син на Иаков. Вторият син на Рахил бил Вениамин, дванадесетият син на Израиля. След като родила Вениамин, Рахил умряла и я погребали[26] в Ефрат, тоест във Витлеем[27]. Синовете на Рахил, Иосиф и Вениамин, били много скъпи на Иаков, защото Бог му ги изпратил в залеза на дните му, и освен това те му напомняли възлюбената съпруга Рахил, чиято смърт много го наскърбила. Иаков толкова много я обичал, че заради нея в продължение на четиринадесет години работил на тъста си Лаван. И двамата синове на Рахил били добронравни, целомъдрени и достойни за любов, но особено блаженият Иосиф, у когото от млади години се заселила благодатта на Светия Дух. Когато той станал на седемнадест години, тръгнал да пасе стадата на баща си заедно със своите братя, родени от други майки.

Като гледал греховните дела на братята си, Иосиф се гнусял да взима участие в тях. Напротив, обичайки ги с желание да спаси душите им, той довеждал до знанието на баща си някои техни беззакония, за да ги накаже отечески и по този начин да отвърне от своя дом Божия гняв. Иаков, като виждал у него такъв разум, съчетан с целомъдрие и страх пред Бога, го обикнал още повече и му ушил шарена дреха. А братята силно възненавидели Иосиф - едни заради това, че не взимал участие в техните греховни дела и съобщавал за тях на баща им; а други за това, че баща им го обичал повече от тях. Те не можели дружелюбно да разговарят с Иосиф, хвърляли върху него зли обвинения и го клеветели пред баща им. Но Иаков, като знаел добре, че Иосиф е невинен, не им вярвал.

† 5 Неделя на Великия пост -­ Преп. Мария Египетска

Posted in Поучения.

Светител Теофан Затворник
Как да се поучим от обръщането на света Мария Египетска,
или за покровите на греха

  Покайният пример на света Мария Египетска е толкова многообхватен и  поучителен, че светата Църква желае непременно да го запечати в нашите сърца.  Защо, освен деня на нейната памет, на нея се посвещава и днешният неделен ден,  т.е. петата неделя на великия пост, и освен това се предвижда бдение, на което  нейният канон се съединява с Великия покаен канон? Изглежда, че има достатъчно  основания за това, та да обърнем внимание на нейното обръщане и да се поучим от  него. Нека изслушаме този урок.

 Аз не ще разглеждам целия живот на Преподобната. Ще се спра на първото  действие на Божията благодат върху нея, което я пробудило от греховния сън. И ще  се спра не за да ви призова към подражание, защото как ще подражаваме на този,  който не е от нас, но за да ви покажа как и всеки от нас може и е длъжен да  постъпва така, та да получи същата благодат.

 Обръщането на света Мария Египетска е необикновено. Вие виждате, че тя изцяло  е потънала в греха и на ум не ѝ идва да се отдели от него. Но идва благодатта и със  своето поразително действие я пробужда от греховния сън. Пробудена, тя вижда  своята гибел и решава да промени живота си. С нея станало същото, както, ако  някой би бил потопен в тиня и друг отвън със здрава ръка го извлича от  дълбочината на калта и го поставя свободен на твърда земя. Такова е било обръщането на свети апостол Павел и на много други.

Молитвослов

Posted in Поучения.

Господи Иисусе, ако се уморя от труд и ръцете ме заболят
да давам, да помагам, да подкрепям и тежки ми станат
Твоите заповеди и службата би ме довела да роптая,
покажи ми Господи Твоите ръце, които не се уморяваха да помагат,
да утешават, да лекуват и да благославят.
Покажи ми Господи Твоите прободени на кръста ръце!

Господи Иисусе, ако някога нозете ми се препънат и
се приготвя да се върна назад, защото пътеката е стръмна и камъни нараняват нозете ми и почна от болка да роня сълзи,
покажи ми Господи Твоите нозе - неуморимите,
носещи по земята мир, радост и благословение.
Покажи ми Господи Твоите приковани на кръста нозе!

27 МАРТ - Житие на преподобния наш отец Иоан Прозорливи, Египетски пустинник и затворник

Posted in Поучения.

В египетския град Ликопол  живял мъж на име Иоан, който от младини сезанимавал с дърводелство. Когато Иоан навършил двадесет и пет години, решил да се отстрани от света. В продължение на петнадесет години той се подвизавал в монашество в различни манастири. По-късно, търсейки уединено място за подвизите на пустинническия живот, се усамотил в планината, наречена “Вълча”, която се намирала недалеч от града. Тук той си построил три килии под един покрив, свързани една с друга и се затворил в тях да се подвизава в пост и молитва. В едната килия той се молел, в другата се занимавал с ръкоделие, а в третата се оттеглял за храна и сън. В това уединение светията прекарал петдесет години, до самия край на живота си, без никога да излиза от келията, приемайки храна и беседвайки с дошлите при него хора през малко прозорче.

Когато изминали тридесет години от подвизаването на свети Иоан в този затвор, той се сподобил да получи от Господа пророчески дар. Светията предсказал много неща на император Теодосий - че ще победи гонителя на християните Максим и ще завладее Галия, че ще победи и гонителя на християните Евгений и след това ще завърши живота си, предавайки царството на своите синове. Благодарение на тази прозорливост на светията, славата за него се разпространила навсякъде и самият император Теодосий го почитал за пророк.

В началото на пустинническите подвизи на Иоан, при него дошъл един военачалник и го запитал, ще победи ли етиопците, нахлули при град Сиена. Преподобни Иоан му заповядал безстрашно да излезе срещу етиопците и го уверил, че ще ги победи и ще бъде награден с почести от царя. Всичко се случило точно както предсказал свети Иоан. По този случай царят узнал за светията и винаги когато тръгвал на поход срещу враговете, искал от преподобния молитви и предсказания за успеха на похода.

Житие на св. мъченик Боян–Енравота, княз Български

Posted in Поучения.

 Българската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г. от едно войнствено племе от тюркски произход – прабългарите, макар че в нея местните славяни винаги са представлявали господстващата съставна част племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.

Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.

Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:

- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!