„ОСАННА ! ОСАННА ! ОСАННА СИНУ ДАВИДОВУ”

Тази година на 5 април Светата Източноправославна Църква чества ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ /ЦВЕТНИЦА или НЕДЕЛЯ ВАЯ/.

Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той "Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне", трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е. Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Йерусалим.

Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! За всичко, което виждам в себе си, във всички, във всичко – слава Богу!

А какво виждам в себе си? – Виждам грях, непрестанен грях: виждам непрестанно нарушаване на пресветите запове­ди на Бога, моя Създател и Изкупител. И моят Бог вижда греховете ми, вижда ги всичките, вижда без числеността им. Когато аз, човекът, същество ограничено, по немощ подобно на трева и на полски цвят, погледна по-чисто към греховете си, те пораждат у мен ужас и с количеството, и с качеството си. А какви са те пред очите на Бога, всесветия, всесъвършения?

И досега Бог дълготърпеливо гледа към моите препъва­ния! И досега не ме предава на гибел, отдавна заслужена и призовавана! Не се разтваря под мен земята, не поглъща престъпника, който тегне върху нея! Небето не спуска своя пламък, не подпалва с него нарушителя на небесните повели! Не излизат водите от своите хранилища, не се устремяват към грешника, грешащ явно пред цялата твар, не го отнасят, не го погребват в дълбините на тъмните пропасти! Адът бива възпиран: не му се дава жертвата, която той справедливо изисква, на която има неоспоримо право!

31 март    

Прекрасен по душа и тяло, блаженият Иосиф[24] бил син на ветхозаветния патриарх Иаков, внук на Исаак и правнук на Авраам[25]. Той се родил от втората жена на Иаков, Рахил която била неплодна, докато Бог не я чул и не отворил утробата ѝ за раждане на деца. Първо родила момченцето Иосиф, който бил единадесетият син на Иаков. Вторият син на Рахил бил Вениамин, дванадесетият син на Израиля. След като родила Вениамин, Рахил умряла и я погребали[26] в Ефрат, тоест във Витлеем[27]. Синовете на Рахил, Иосиф и Вениамин, били много скъпи на Иаков, защото Бог му ги изпратил в залеза на дните му, и освен това те му напомняли възлюбената съпруга Рахил, чиято смърт много го наскърбила. Иаков толкова много я обичал, че заради нея в продължение на четиринадесет години работил на тъста си Лаван. И двамата синове на Рахил били добронравни, целомъдрени и достойни за любов, но особено блаженият Иосиф, у когото от млади години се заселила благодатта на Светия Дух. Когато той станал на седемнадест години, тръгнал да пасе стадата на баща си заедно със своите братя, родени от други майки.

Като гледал греховните дела на братята си, Иосиф се гнусял да взима участие в тях. Напротив, обичайки ги с желание да спаси душите им, той довеждал до знанието на баща си някои техни беззакония, за да ги накаже отечески и по този начин да отвърне от своя дом Божия гняв. Иаков, като виждал у него такъв разум, съчетан с целомъдрие и страх пред Бога, го обикнал още повече и му ушил шарена дреха. А братята силно възненавидели Иосиф - едни заради това, че не взимал участие в техните греховни дела и съобщавал за тях на баща им; а други за това, че баща им го обичал повече от тях. Те не можели дружелюбно да разговарят с Иосиф, хвърляли върху него зли обвинения и го клеветели пред баща им. Но Иаков, като знаел добре, че Иосиф е невинен, не им вярвал.

Светител Теофан Затворник
Как да се поучим от обръщането на света Мария Египетска,
или за покровите на греха

  Покайният пример на света Мария Египетска е толкова многообхватен и  поучителен, че светата Църква желае непременно да го запечати в нашите сърца.  Защо, освен деня на нейната памет, на нея се посвещава и днешният неделен ден,  т.е. петата неделя на великия пост, и освен това се предвижда бдение, на което  нейният канон се съединява с Великия покаен канон? Изглежда, че има достатъчно  основания за това, та да обърнем внимание на нейното обръщане и да се поучим от  него. Нека изслушаме този урок.

 Аз не ще разглеждам целия живот на Преподобната. Ще се спра на първото  действие на Божията благодат върху нея, което я пробудило от греховния сън. И ще  се спра не за да ви призова към подражание, защото как ще подражаваме на този,  който не е от нас, но за да ви покажа как и всеки от нас може и е длъжен да  постъпва така, та да получи същата благодат.

 Обръщането на света Мария Египетска е необикновено. Вие виждате, че тя изцяло  е потънала в греха и на ум не ѝ идва да се отдели от него. Но идва благодатта и със  своето поразително действие я пробужда от греховния сън. Пробудена, тя вижда  своята гибел и решава да промени живота си. С нея станало същото, както, ако  някой би бил потопен в тиня и друг отвън със здрава ръка го извлича от  дълбочината на калта и го поставя свободен на твърда земя. Такова е било обръщането на свети апостол Павел и на много други.