Господи Иисусе, ако се уморя от труд и ръцете ме заболят
да давам, да помагам, да подкрепям и тежки ми станат
Твоите заповеди и службата би ме довела да роптая,
покажи ми Господи Твоите ръце, които не се уморяваха да помагат,
да утешават, да лекуват и да благославят.
Покажи ми Господи Твоите прободени на кръста ръце!

Господи Иисусе, ако някога нозете ми се препънат и
се приготвя да се върна назад, защото пътеката е стръмна и камъни нараняват нозете ми и почна от болка да роня сълзи,
покажи ми Господи Твоите нозе - неуморимите,
носещи по земята мир, радост и благословение.
Покажи ми Господи Твоите приковани на кръста нозе!

В египетския град Ликопол  живял мъж на име Иоан, който от младини сезанимавал с дърводелство. Когато Иоан навършил двадесет и пет години, решил да се отстрани от света. В продължение на петнадесет години той се подвизавал в монашество в различни манастири. По-късно, търсейки уединено място за подвизите на пустинническия живот, се усамотил в планината, наречена “Вълча”, която се намирала недалеч от града. Тук той си построил три килии под един покрив, свързани една с друга и се затворил в тях да се подвизава в пост и молитва. В едната килия той се молел, в другата се занимавал с ръкоделие, а в третата се оттеглял за храна и сън. В това уединение светията прекарал петдесет години, до самия край на живота си, без никога да излиза от келията, приемайки храна и беседвайки с дошлите при него хора през малко прозорче.

Когато изминали тридесет години от подвизаването на свети Иоан в този затвор, той се сподобил да получи от Господа пророчески дар. Светията предсказал много неща на император Теодосий - че ще победи гонителя на християните Максим и ще завладее Галия, че ще победи и гонителя на християните Евгений и след това ще завърши живота си, предавайки царството на своите синове. Благодарение на тази прозорливост на светията, славата за него се разпространила навсякъде и самият император Теодосий го почитал за пророк.

В началото на пустинническите подвизи на Иоан, при него дошъл един военачалник и го запитал, ще победи ли етиопците, нахлули при град Сиена. Преподобни Иоан му заповядал безстрашно да излезе срещу етиопците и го уверил, че ще ги победи и ще бъде награден с почести от царя. Всичко се случило точно както предсказал свети Иоан. По този случай царят узнал за светията и винаги когато тръгвал на поход срещу враговете, искал от преподобния молитви и предсказания за успеха на похода.

 Българската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г. от едно войнствено племе от тюркски произход – прабългарите, макар че в нея местните славяни винаги са представлявали господстващата съставна част племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.

Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.

Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:

- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!

В многовековната традиция на своето съществуване Православната Църква винаги е придавала особена значимост, посвещавала е особено внимание на празника Благовещение. С пълно право можем да кажем, че по своето съдържание и спасителна истина, която носи в себе си, този празник наистина е изключително, неповторимо вселенско събитие в целокупната човешка история. Той не е само чудесно явяване на Архангел Гавриил на Богородица, но и ден, когато човечеството е посетила безмерната Божия Любов и с това му е възвестила всеобщото спасение на човешкия род.