Много е изписано за християнското семейство. Но неоправданата патетика и идеализъм, с които днес се пише и говори за него, заглушава трезвата и бдителна преценка на проблемите, с които се сблъскват християните. Така се оказваме неподготвени не само за отговорността на съпружеството, но и за дълга на родителството ­ да приобщим пълноценно децата си към Църквата.

В богослужебната практика на Православната църква e прието да се кръщават малки деца и да се причастяват без предварителна подготовка ­ пост и изповед. Първата изповед е добре да се извърши след седмата година. Не винаги обаче има възможност детето да бъде подготвено от свещеник преди да пристъпи към изповед. Подготовката му за тайнството се поема от родителите и кръстника. Това е в контекста на отговорността за изграждане основата на религиозно-нравствения живот, която носят родителите. Свещеникът всъщност завършва тази подготовка.

На 11 март Българската православна църква почита паметта на Свети Софроний, епископ Врачански - 
просветител и апостол, мъченик за вяра и род.

Свети Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански владика) е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски. Канонизиран за светец от Българската православна църква. Името му се свързва с една от най-драматичните страници в българската история, когато към края на петвековното турско робство над нашите земи се разгаря искрата на Възраждането /XVIII-XIX век/.

В какво се е състояло учението на св. Григорий Палама? - В основата си то е учението на древните отци-мистици, само че в ново осветление, известно под името исихазъм. Пръв проповедник на исихазма на Балканите бил св. Григорий Синаит, а негов теоретик и апологет бил св. Григорий Палама. Учението на исихастите в най-кратки черти е следното:

Богообщението, както вече се каза, е същина и крайна цел на религиозния живот. То се постига в три последователни степени: 
• "параксис", т. е. практическа духовно-нравствена дейност, 
• "теория", т. е. духовно съзерцание и 
• "екстасис", т. е. духовен възторг.

Праксисът, по-специално, е упражняване на волята във въздържание от плътски наслади, в пост, бодърстване, молитва, смирение, сърдечно съкрушение, телесен труд, дейна любов, послушание и търпение. Целта на праксиса е да се превъзмогнат духовните страсти, за да може човек нравствено да се очисти, та по-лесно да може да съзерцава божествените неща.

Стих: Великият и истински проповедник на пресветлата светлина сега се привежда към незалязващата светлина от Самия Източник на светлината.

Свети Григорий, този син на божествената и незалязваща Светлина, истински Божи човек и дивен Божи служител, бе родом от Цариград и имаше благородни и благочестиви родители. Той се стараеше да украси с добродетел и ученост не само външния и чувствения човек, но особено - вътрешния и съкровения. Когато бе още много млад, неговият баща се спомина; майка му възпитаваше в строгост и учеше на заповедите и Св. Писание както него, така и всичките му братя и сестри, а го пращаше и при учители, та добре да научи от тях и светската мъдрост. Благодарение на природните си дарби и прилежността в учението, той скоро изучи всички философски науки.