Ако си паднал - стани!
|
Ако пак си паднал - пак стани. Призван си за пътя към небето. Не е чудно да се спъне този, който бяга. Само трябва да има търпение и покаяние И така, не се отчайвай, като падаш, но се изправяй усърдно, като се каеш и казваш: “Прости ми, Христе мой, аз съм човек и съм немощен.” Господ не те е изоставил. Но тъй като у теб засега има много светска гордост и много тщеславие, нашият Христос допуска да грешиш и да падаш, та всеки ден осезаемо да познаваш своята слабост и да търпиш съгрешаващите, да не осъждаш братята, ако грешат, а да носиш немощите им. Тъй че, колкото пъти падаш, отново ставай и веднага моли за прошка. Не задържай скръб в сърцето си. Защото радостта на лукавия - това са скръбта и унинието, от които се раждат много други страсти, от което душата се изпълва с горчивина. Докато разположението на каещия казва: “Съгреших, прости ми, Отче!” И така прогонва скръбта. “Нима - казва той - не съм немощен човек? И какво още да направя?” Наистина, чедо мое, това е така. Имай кураж. ПРОПОВЕД В ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТЖитието на свети Иоан Лествичник. Как да станем съвършени подражатели на свети Иоан
Днешният неделен ден се посвещава на паметта на свети Иоан, автор на „Лествицата“. Не е нужно да се говори защо е наредено така в светата Църква. Светият пост е установен не само за наше очистване, но и за укрепването ни в доброто, не само за това, да сложим добро начало, но и да се придвижим напред по пътя към съвършенството. Така, за да не би някой, като се е потрудил малко в доброто, като е извършил няколко подвига, или е провел известно време строг духовен живот, да помисли, че той вече е извършил всичко, или е отишъл далече по пътя към съвършенството, на всеки от нас днес се напомня паметта на свети Иоан Лествичник, та спомняйки си за него, да си представим мислено и неговата света „Лествица“ и като измерим чрез нея своите трудове, да определим по-вярно какво сме изминали и какво ни предстои да изминем. За да ви помогна в това спасително дело, би било по-добре от всичко съкратено да ви опиша светата Лествица на възхода към богоподобното съвършенство. Мисля, че това ще ни се удаде най-добре чрез описване на живота на свети Иоан Лествичник: защото не само със своята книга, но и с живота си той ни показва стълбата, по която е необходимо да се изкачва всеки, който желае да се усъвършенства в духовния живот. И тъй, слушайте. Синаксар за Неделя трета на Великия пост – КръстопоклоннаСтих: „На Кръста нека да се поклони цялата земя, защото чрез него тя се научи да се покланя на Тебе, Слове“.
24 МОЛЕНИЯ, СПОРЕД БРОЯ НА ЧАСОВЕТЕ НА ДЕНЯ И НОЩТА, ОТ СВ.ЙОАН ЗЛАТОУСТГосподи, не ме лишавай от Твоите небесни блага. За телесния и духовния постиз "Покаяние и изповед" на сливенски митрополит Йоаникий
Още статии ...АдресПравославни сайтове
Последни статии |
всеки миг. Затова, когато грешиш, постоянно имай покаяние и не губи време. Защото колкото се бавиш да се помолиш за прошка, толкова даваш позволение на лукавия да пуска по-надълбоко корените си в тебе. Не му позволявай да действа върху нервите ти в твой ущърб.
Светител Теофан Затворник
В този ден, в третата Неделя на Великия пост, празнуваме поклонението на Честния и Животворящ Кръст поради следната причина. Тъй като по време на 40-дневния пост и ние по някакъв начин се разпъваме, умъртвявайки страстите, и чувстваме мъка, унивайки и изнемогвайки, то затова и се полага пред нас Честния и Животворящ Кръст, който ни носи прохлада и ни укрепва, като ни напомня за страданията на нашия Господ Иисус Христос и така ни утешава: защото, ако нашият Бог се разпна заради нас, то колко повече на нас подобава да полагаме усилия заради Него — Кръстът облекчава нашите трудове със спомена за скърбите на Господа. Защото както нашият Спасител, възкачвайки Се на Кръста, Се прослави чрез унижението и огорчението, така и на нас подобава да правим, че да се прославим с Него, ако някога претърпим нещо печално и скръбно. Иначе казано, както изминалите дълъг и труден път уморени пътници, намирайки някъде сенчесто дърво, си отдъхват, присядайки под него, и със свежи сили продължават напред, така и сега, във времето на поста, по пътя на скърбите и подвига, по средата му, светите отци са поставили източващото живот дърво на Кръста, което ни дава облекчение и прохлада, и нас – уморените прави силни и способни за по-нататъшен труд. Или както при приближаването на царя, отначало носят неговите знамена и скиптри, а после и самият той пристига, радвайки се на победата, и поданиците се веселят заедно с него, така и Господ наш Иисус Христос, желаейки да яви окончателната победа над смъртта и със слава да дойде в деня на Възкресението, първо ни изпраща Своя скиптър, царското знаме — Животворящия Кръст, който ни изпълва с много радост и утешение и ни приготвя подобаващо да приемем и колкото можем да вместим Самия Цар и радостно да Го възхвалим като Победител.