kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Всяка страст какво поражда...

Posted in Поучения.

"Най-напред се ражда маловерието. 
А маловерието поражда самолюбието - началото и края, корена и родоначалника на всяко зло. 
То е безсмислена любов към собственото тяло, когато някой навсякъде и във всички неща избира това, което е полезно само за него.
Този зъл корен на страстите се изкоренява чрез любов, милосърдие и отричане от своеволието.
Самолюбието поражда немилосърдие и сребролюбие - ненаситна утроба, също корен и причина на всяко зло.
От тези двете - самолюбието и сребролюбието - на всяко място произлизат всяко нещастие и жестоки злодейства. Както в миряните, така и в монаха сребролюбието поражда гордост, чрез която бесовете са отпаднали от светата слава и са свалени от небето.
Гордостта поражда славолюбие, от което се прелъстил Адам, като поискал да стане Бог и не станал, и с това докарал страдание и проклятие на целия човешки род.
Славолюбието поражда сластолюбие, чрез което Адам паднал и е бил изгонен от рая.
Сластолюбието поражда чревоугодничество и различни блудни дела.
Блудството поражда гняв, който угася сърдечната топлина и е гибелен за всяка добродетел.
Гневът поражда злопаметност - охладняване на духовната топлина.
Злопаметността поражда мрачна и злобна хула против брата ни.
Хулата поражда преждевременна печал, като ръжда, разяждаща човека.
Скръбта поражда безумна наглост.
Наглостта поражда тщеславие, изваждащо на показ добродетелите и чрез това оставящо трудовете без награда.
Тщеславието поражда невъздържано многоречие. Многоречието поражда празнословие, пленяване.
Унинието поражда мрачен сън.
Ако някой победи тези страсти, ще му се покорят и останалите, каквито са страхливостта, ужасът, завистта, омразата, лицемерието, ласкателството, ропотът, неверието, лихварството, пристрастието, вещолюбието, малодушието, жлъчността, самомнението, властолюбието, човекоугодничеството, дързостта, смехът, пълното падение, неизразимата пропаст и гибел чрез отчаянието - състояние, в което човек сам се вкоравява, не познавайки Божието човеколюбие и милост - че Той е дошъл на земята, за да спаси грешниците, и че на земята няма такъв грях, за който да няма прошка.
От следните седем страсти - самолюбие, сребролюбие, гордост с тщеславие, злопаметност, осъждане, самомнение, отчаяние - се състои краят на всички страсти.
Ако някой не пази себе си от тези страсти и не ги отхвърли, той ще погуби следните десет добродетели: вяра, любов, пост, въздържание, бдение, молитва, смирение със смиреномъдрие, безмълвие с мълчаливост, нестяжателност и разсъждение, и заедно с това ще увреди всички останали добродетели.
Ако някой има дори само една от тези главни страсти, такъв не ще преуспее ни най-малко, макар и да се подвизава против другите страсти, да извършва някаква добродетел или пък дори и да пролее кръвта си за Христа. И молитвата на такъв е неприятна на Бога.

Из духовните наставления на преподобни
Паисий (Величковски)

Двадесет и четири моления, според броя на часовете на деня и нощта, от св. Йоан Златоуст.

Posted in Поучения.

Господи, не ме лишавай от Твоите небесни блага. 
Господи, избави ме от вечните мъки. 
Господи, ако с ум или мисъл, с думи или дела съгреших, прости ми. 
Господи, избави ме от всяко незнание и забрава, малодушие и вкаменено безчувствие. 
Господи, избави ме от всяко изкушение. 
Господи, просветли моето сърце, което лошото пожелание помрачи. 
Господи, аз като човек съгреших, а Ти, като милосърден Бог, ме помилвай, виждайки немощта на душата ми. 
Господи, прати ми на помощ Твоята благодат, за да прославя Твоето свято име. 
Господи, Иисусе Христе, запиши мене, Твоя раб, в книгата на живота и ми дай добър край. 
Господи, Боже мой, макар и нищо добро да не сторих пред Тебе, но по Твоята милост дай ми да поставя добро начало. 
Господи, поръси сърцето ми с росата на Твоята благодат. 
Господи на небето и земята, помени в Твоето царство мене, грешния, безсрамен и нечист Твой раб. Амин!

Господи, приеми ме в покаяние. 
Господи, не ме изоставяй. 
Господи, не допускай да изпадна в беда. 
Господи, дай ми добра мисъл. 
Господи, дай ми сълзи и умиление и да помня смъртта. 
Господи, дай ми да мисля за изповядване на моите грехове. 
Господи, дай ми смирение, целомъдрие и послушание. 
Господи, дай ми търпение, великодушие и кротост. 
Господи, насади в мене корена на доброто: страха Божий, в сърцето ми.
Господи, удостой ме да Те обичам от всичката си душа и мисъл и във всичко да върша Твоята воля. 
Господи, закриляй ме от лоши човеци, и от бесове, и от страсти, и от всякакви други непристойни неща. 
Господи, Ти знаеш, че всичко вършиш според Своята блага воля: 
нека бъде Твоята воля и в мене грешния, защото си благословен во веки. Амин!

ИЗ ДУХОВНИТЕ НАСТАВЛЕНИЯ НА СТАРЕЦА ИЛАРИОН САРОВСКИ

Posted in Поучения.

СТАРЕЦЪТ ИЛАРИОН
духовник на Саровската пустиня
(1770-1841)
ПАМЕТТА МУ СЕ ЧЕСТВА НА 12 НОЕМВР

                                                                                  
 
Старецът Иларион е един от най-близките ученици на Валаамския игумен стареца Назарий. Бил постриган в монашество във Валаамския манастир през 1797 година. Пребивавал е в манастира петдесет години и впоследствие е станал общ духовник на братята в Саровската пустиня. Той е бил мъж, известен с чистотата на живота си на много лица, които е назидавал и е утешавал с чудното си слово и с примерната си любов към всички.

Дар словото му в беседа е било толкова утешително, че всеки, който го слушал, намирал душевна полза за себе си. Целият живот на този старец бил посветен на подвизи на добротворство, на молитви за спасението на ближните, на милосърдно лекуване на греховни болести, на душеспасителни наставления и въобще - на най-строго благочестие.

Отличителни свойства на беседата на отец Иларион били любовта и кротостта. Който и да бил идващият при него и с какъвто и грях да бил обременен, той никога не го порицавал с укор, не произнасял строги присъди и никого не товарел с тежко бреме, сам носейки Христовия кръст с неговите скърби. Ако изобличавал някого,старецът винаги правел това тихо и кротко, съединявайки увещанието със смирение и любов и стараейки се да подбужда действието на съвестта чрез посочване на пътищата към спасението. Нито богатите, нитобедните, нито хората от простолюдието, нито велможите излизали от него без наставление. За всички е имало жива вода от устата на смирения старец, всички усещали кротката сила на любовта му. А специално се грижел за онези, в които е виждал предразположение към доброто.
 
Починал в Саровската пустиня на 12 ноември 1841 година на 70-годишна възраст.

*Старецът поучавал идващите при него братя: “Духовна килия: основата е смирение, стената и оградата - търпение, покривът - любовта. Изкушението е временно, наградата - вечна”.

*За каквото осъдиш ближния, сам ще пострадаш от същото. Ако видиш съгрешаващ човек, не го осъждай, а се помоли за него на единствения Човеколюбец Бога, Господ Бог да го поправи, а теб от грехопадение да избави.

*Считай всекиго за свой баща и благодетел, а себе си - за подножие на всички.

Иди където искаш, живей където искаш, но където и да живееш, кръста на търпението не ще избегнеш.

*Дръж в ума си: “Всеки човек е по-добър от мен”. Защото без тази мисъл, дори някой да извърши чудеса, ще бъде далеч от Бога.

*Глава и начало на всички добродетели е молитвата, за която апостолът е казал: Непрестанно се молете, тоест винаги да призоваваме Божието име - и когато беседваме, и когато седим, и когато ходим, и когато работим, и когато се храним или пък правим нещо друго. По всяко време и на всяко място трябва да призоваваме Божието име; защото по този начин се премахва вражеското изкушение - пише Златоуст. “Бий вражеските воини с Иисусовото име - казва Лествичник, - не ще намериш по-мощно оръжие от това нито на небето, нито на земята”.
Молитвата е на скръбта и на унинието прогонване, на кротостта и безгневието разцъфтяване, на радостта и благодарността явяване и на безброй блага придобиване и преумножаване.

*Трябва да се обучаваме на самоукоряване, тоест в ума си винаги да обвиняваме себе си, а не хората; да укоряваме себе си, а не другите, да наричаме себе си луди и безумни, сънливи и нехайни, лениви и небрежни.

*Който има самоукорение, има покой - пише авва Доротей - и никога не се смущава. Ако на такъв му се случи болест, обида, притеснение или някакво друго нещастие, той приписва всичко на греховете си и благодари на Бога. И ако игуменът наказва такъв или му се кара, той приема всичко това за добро и го счита за Божествено дело. Гордостта се вселява в човека тогава, когато той още изобщо не познава себе си. И така, познай себе си и с всички сили се пази от гордостта и тщеславието като от огромна душевна вреда. Не можеш да ги прогониш от себе си с нищо друго, освен чрез непрестанно самоукоряване и унижаване на самия себе си.

*Самопознание означава - да считаш себе си за негоден и недостоен за всички високи длъжности. Да познаваш себе си означава - да считаш себе си за неразумен, сънлив, нехаен и ленив и т.н.; да не обръщаш внимание на чуждите грехове, а да гледаш своите и винаги да се каеш за тях; за себе си да разсъждаваш и себе си да осъждаш и в нищо външно, освен длъжността си, да не се забъркваш. Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата (2 Кор. 13:5) - пише апостолът.

*Сам Господ ни учи на кротост и смирение, като казва: Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29); “не от Ангели, нито от човеци, а от Мен - казва - се научете”, тоест от небесната Премъдрост. Външната кротост да се проявява във всичко - кротко да бъде ходенето ти, кротко да бъде седенето ти, кротък да бъде погледът ти, кротка да бъде речта ти; всички тези неща у теб да бъдат кротки, защото чрез тях ще си проличи дали си истински християнин. Защото облеклото на мъжа, усмивката му и походката му говорят за него. Душевната, тоест на вътрешния човек, кротост е: сдържане на гнева, укротяване на яростта, и когато някой, след като е бил оскърбен от някого, има възможност да отмъсти, но не отмъщава, и получавайки обиди, не обижда. Кротост е да не причиняваш раздразнение у никого нито с дума, нито с дело, нито със заповед, но да услаждаш с нрава си сърцето на всеки човек, според Господните думи: Ето на кого ще погледна - на кроткия и мълчаливия(Ис. 66:2). И според пророческите думи, Господ насочва кротките към правда (слав. Благоразумие) и учи кротките на Своите пътища (Пс. 24:9). Защото Господ благоволи към Своя народ, и ще възнесе кротките към спасение (Пс. 149:4 - слав.). Кротките ще наследят земята и ще се наследят с много мир (Пс. 36:11).

*Най-много се старай да придобиеш смирение. Смирението представлява истинско познаване на своето нищожество и презрение към самия себе си. И когато някой, като познава своята немощ, греховност и негодност, не се превъзнася ни най-малко с ума си, а се смята за най-лош от всички, за най-грешен и най-последен от всички и че е под нозете на всички, той е смирен. Дори и да притежава някаква добродетел, смиреният я приписва не на собствените си сили, а на Божията помощ, в съответствие с думите на Иисус Христос, Който казва: Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни (Лук. 17:10). Защото без Мене - казва Господ - не можете да вършите нищо (Иоан. 15:5). Смирение е да имаш себе си и да мислиш за себе си като за нищо.

*Смирението е основата на християнството. Внимавай много и в следното. Ако започнеш прилежно да се държиш според това наставление, завистливият бяс не ще издържи това и ще ти докара изкушения от началника, за да изпита твоето смирение и крепкост, или ще опълчи против теб лъжци или живеещи нехайно. И те ще почнат да те укоряват, да те ругаят, а може би и да ти удрят плесници, да те презират, да те мразят и с това да ти причиняват много скърби, но ти, в такъв случай, още повече се прилепи към мълчанието и смирението. Дръж непрестанно молитвата към Господ Иисус в устата си и в дълбините на сърцето си, така че ни най-малко да не възроптаеш против тях за това и ни най-малко да не се оскърбиш, а приемай всичко с благодарност, като си мислиш в себе си: “Как мога аз, окаяният, да се гневя напразно на брата си?”. И при това непрестанно помни греховете си; защото и ти, ако не си удрял плесници, то си укорявал, злословил, надсмивал и си наранявал с обиди ближния си и чрез обидата към ближния си се опълчвал против Христа Спасителя и си Го наранявал. Затова и трябва от цялата си душа да признаеш себе си за достоен за още повече обиди от тези, които търпиш. Спомни си думите, които Спасителят Христос е казал за вършенето на добро на ближния и които в еднаква степен трябва да се отнасят и за всяка обидна дума или дело против ближния: “Това, което сте сторили на ближния си - казва, - на Мене сте го сторили”. При това помни и страданията Му, дори до смърт, преголямата Му благост и Неговата любов към нас, търпяща нашите неправди, и размисли, че няма да ти е трудно да понесеш заради Него малки скърби, и при това - с Неговата несъмнена помощ, ако несъмнено я пожелаеш. Ако разсъждаваш добре по този начин и претърпиш с любов изкушенията, скоро ще получиш помощ и утеха от Спасителя Христос.

*Някога ще бъдем съдени не по книгата на знанието и разбирането, а по книгата на чистата съвест. Възлюбени, старателно изпитвай себе си и съвестта си; виновен си, ако не за един, то за друг грях, ако не за голям, то за малък, ако не за грях, извършен на дело, то за грях с дума и помисъл. Не виждаш помислите на съгрешилия брат, нито пък сърдечното му съкрушение; как тогава можеш да съдиш? Считам, че понякога е по-добре сам да паднеш и да станеш, отколкото да осъдиш ближния, защото съгрешилият се подбужда към унижаване на себе си и към покаяние, а осъждащият закоравява в мечтанието за себе си в своята гордост. Каквото съгрешиш през деня, ако е възможно, незабавно го изповядай. След вечерната трапеза трябва да отиде при духовния си отец, да му се поклониш като на Самия Христос, падни на колене, открий му състоянието на душата си в течение на отминалия ден, като изследваш себе си във всичко, което си извършил на дело или си помислил, или казал нещо лошо, или си си позволил нещо, което противоречи на съвестта ти, или си оскърбил ближния, или сам си се оскърбил от него, или си възроптал, или си осъдил ближния. Старай се да забележиш и да изобличиш и най-тънките помисли, нарушаващи чистотата на съвестта ти. Ако не можеш да помниш всичко, записвай си на хартия това, което трябва да изповядаш. След такава подробна и изчерпателна истинска изповед, след като приемеш като от Самия Бог разрешение и прошка на греховете и след като целунеш иконата и кръста, поклони се до земята на духовния си отец и иди мълчешком в килията си, като благодариш сърдечно на Бога за това, че те е удостоил с изповед и умиротворяване на съвестта. Ако нямаш духовен отец, при нужда можеш да изповядаш това, което смущава съвестта ти, на някой брат от манастира или на друг близък за теб човек, който живее богоугодно и има духовен разум, и да поискаш неговите молитви и благословение. А ако нямаш наблизо и такъв, тогава на глас пред Ангелите и архангелите се изповядай пред Бога със сълзи, със самоизобличаване и самоукоряване и с голямо сърдечно съжаление, удряй се в гърдите, и ако съвестта ти те изобличава и осъжда за нещо, възложи си и някакво духовно наказание, и прави така, докато получиш възможност да изповядаш всичко това пред духовния си отец. А към духовния си отец или наставник, пред когото трябва да изповядваш делата и мислите си, имай любов, непоколебима вяра и такова уважение, че в нищо да не го осъждаш и да не се смущаваш, ако някои го одумват или го осъждат. Дори и да ти се стори, че той съгрешава, не се смущавай и не намалявай вярата си към него; и укорявай себе си колкото е възможно, а не него, и казвай в себе си следните думи: “Аз, грешният, погледнах отеца си с нечисто око и съдя за него по моята нечистота, и затова не виждам неговата непорочност”. Изобличи така себе си, моли се усърдно за него на Господ Бог за поправянето му. Ако той действително се е препънал, мисли за това така: “Господ Бог е допуснал да му се случи изкушение, а как мога аз, грешният, да го съдя, без да виждам делата му, нито пък - покаянието му? Мога ли да надникна в душата му? Дори и да е съгрешил, може би вече се е покаял напълно и е получил от Бога съвършено очистване. Не изпускай от сърцето и помисъла си и следните думи: “ Пред своя Господар стои той или пада (Рим. 14:4); а нима аз съм съдия?”

*Старай се, колкото е възможно, с Божия помощ да придобиеш търпение в понасянето на лишения и скърби. Искай, търси, хлопай ден и нощ и ще получиш от Христа Спасителя помощ и твърдост на търпението, ако желаеш това от душа и сърце. Трябва да се обучаваме на великодушно търпение, безропотно да търпим всичко, което ни се случва. Ще имаме търпение тогава, когато приемаме като от Божията ръка всичко, което ни се случва, без да правим разлика между радостно и скръбно. С търпението си спасявайте (придобийте - слав.) душите си (Лук. 21:19) - ни поучава Христос. Търпи, рабе Господен, и ще придобиеш душата си, която си погубил чрез грехове. В търпението са събрани всички добродетели, чрез които се спасяват душите ни - казва свети Ефрем. Който е придобил търпение, се докосва до всяка добродетел - радва се в скърби и е благоизкусен в беди, весели се при напасти, готов е за послушание, изпълнен е с любов, при оскърбления прославя, при укори се смирява, в беди е непоклатим. Който е придобил търпение, е придобил надежда и е украсен с всякакви добри дела.
А за многото други добродетели, като например за вярата, за надеждата и любовта, чети сам в светите книги и слушай поучения, чрез което ще станеш мъдър и ще наследиш вечни блага в Христа Иисуса, нашия Господ, които да получим и всички ние с Неговата помощ и по Божествената благодат. Амин.

Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф” © , Света Гора,

Житие на св. великомъченик Мина

Posted in Поучения.

Свети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри, зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и възкликнал високо:

- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.

При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат светеца и го запитал:

- Кой си ти?

Свети Мина пред целия народ казал високо:

- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.

Князът отново попитал светеца:

- Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?

Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и възкликнали:

- Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

- Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът.

Светецът отговорил:

- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената.

Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения. Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца на земята и без пощада да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на свети Мина:

- Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде напълно унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи заради отстъплението ти, ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки.

Но светият с гняв отговорил:

- Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези мъчения ми изглеждат леки и радостни.

Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

- Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

- Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца и му казал:- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори.

Мъченикът отговорил:

- Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено.

Тогава князът казал на светеца:

- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?

Мъченикът отговорил:

- Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и владее. Мъчителят казал на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори много се гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина отговорил:

- "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?"

Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните на светеца с власена кърпа. И докато правели това, светият говорел:

- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал.

Князът попитал:

- Чувстваш ли, Мина, този огън?

Светецът отвърнал:

- "Нашият Бог е огън, който изтребя". Онзи, заради Когото страдам, ми помага и затова не чувствам огъня, с който ме горите, и не се страхувам от мъченията ви, защото помня евангелските слова на мои Господ: "И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият".

Тогава князът казал на мъченика:

- Откъде имаш такова красноречие? Бил си воин, как така говориш като човек, който е прочел много книги? Светецът отговорил:

- Нашият Господ Иисус Христос е казал: "и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене... не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете"'.

Князът попитал светеца:

- Знаеше ли вашият Христос, че заради Него ще претърпите такива мъчения?

Мъченикът отвърнал:

- Тъй като Той е Бог Истинен, знае бъдещето. Знаел е и знае всичко, което става, и всичко, което ще стане, Му е известно, Той знае занапред всички наши мисли.

Като не знаел какво да отговори на светеца, князът казал:

- Остави, Мина, това празнословие и избери едно от двете: или бъди един от нас и ние ще престанем да те измъчваме, или бъди Христов, но ние ще те умъртвим.

На това светецът високо възкликнал:

- Аз съм Христов и ще бъда Христов!

- Ако пожелаеш, ще те пусна за два или три дни, за да размислиш добре и да кажеш последната си дума- казал князът.

Но светецът възразил:

- Не два или три дни, а вече много години изповядвам Христовата вяра, но никога не съм си и помислял да се отрека от моя Бог и затова сега не подобава да размишлявам за това. Не се надявай, княже, да чуеш друго от мене. Ето последната ми дума: От моя Бог няма да се отрека, на вашите бесове не ще принеса жертва и няма да преклоня колена пред бездушните идоли.

Този твърд отговор силно разгневил княза и той заповядал да разсипят по земята куки, тризъбци и железни гвоздеи и да влачат по тях вързания мъченик. Но сякаш положен върху меки цветя, свети Мина още повече порицавал многобожието на езичниците и се смеел над безумието на прелъстените от бесовете. А князът заповядал да го бият с железни пръчки. И дълго измъчвали свети Мина така.

По това време един от присъстващите воини на име Илиодор казал на мъчителя:

- Княже, нима твоя светлост не знае, че християните са безумни и не се боят от мъченията, понасят ги, сякаш са бездушни камъни и дървета, а смъртта смятат за сладко питие. Не се труди повече, а заповядай по-скоро да убият този ожесточен християнин. И князът веднага изрекъл присъдата си над мъченика:

- Злия воин Мина, който падна в християнско нечестие и не пожела да изпълни царското повеление и да принесе жертва на боговете, заповядваме да бъде посечен с меч, а тялото му да бъде изгорено пред целия народ.

Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Събор на свети архистратиг Михаил

Posted in Поучения.

Преди видимия свят Бог е сътворил невидимия свят, или ангелите, тоест безтелесните, безсмъртните добри духове.Но един от висшите ангели на име Деница се възгордял, престанал да се подчинява на Бога и съблазнил към същото някои други ангели. Тогава Бог низвергнал непокорните ангели от небето и те започнали да се наричат зли духове, или бесове, а техният глава - дявол. Думата “дявол” означава “клеветник”, защото злият дух клеветял против човека и дори против самия Бог. Те не се разкаяли и всички се утвърдили в злото толкова, че вече не могат да вършат добро, отдалечили се от Бога и така сами се обрекли на вечни мъки.Според учението на светите отци от Бога е отпаднала една трета от ангелите.Ангелите, които останали верни, се утвърдили в доброто, вече не могат да грешат и затова се наричат свети ангели. Те се различават помежду си по степента на съвършенство и вида на служението си и се разделятна няколко чина: едни се наричат ангели, други - архангели, трети - херувими и серафими и така нататък. Макар да имат различни имена, всички общо се наричат ангели. Гръцката дума “ангел” означава “вестител”.Бог ги изпраща да възвестяват на хората Неговата воля.

Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на св. Архистратиг Михаил, когото счита за вожд на небесните сили.
Един от вишите ангели – Денница (Ис. 14:12) се възгордял и чрез своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на св. Архистритиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му.На Църквата Божия са известни имената на Седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение.Словото Божие представя св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете не тъмнината. Поради това той се изобразява с меч в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.
Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии;
Рафаил – церител на недъзите;
Уриил – просветител на душите;
Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога;
Йехудиил – прославител на Господа;
Варахиил – подател на Божиите благословения.
Всички ангели се считат пазители на човеците и Църквата се обръща към тях с молитва – "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди".

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Светий и великий Архангеле Божий, Михаиле, пръв от ангелите предстоятелю пред непознаваемата и вечна Троица, защитник и пазител на човешкия род!
Ти, който с твоите войнства строши главата на прегорделивия Денница на небето, и винаги посрамяваш неговата злоба и лукавство на земята! Към тебе прибягваме с вяра и на тебе с любов се молим:

Бъди несъкрушима защита и крепък бранител на светата Църква и на православното ни Отечество, като ги оградиш с твоя мълниеносен меч от всички видими и невидими врагове.

Бъди Ангел-пазител, премъдър светлодател и помощник на благочестивия и православен български народ; донасяй му от престола на Царя над царете просвета и сила, радост, мир и утеха.

Бъди непобедим вожд и пазител на нашето христолюбиво войнство; увенчай го със слава и победи над враговете, за да познаят всички, които ни се противят, че с нас е Бог и Неговите свети ангели.

Не оставяй, о, Архангеле Божий, без твоята помощ и защита и нас, които днес прославяме твоето име. Защото, ето ние, макар и да сме много грешни, не желаем да загинем в нашите беззакония, а да се обърнем към Господа и да бъдем оживени от Него за добри дела.

И тъй, озари нашия ум със светлината на Божието лице, която винаги сияе върху мълниевидното твое чело, за да можем да разберем, коя е благата и съвършена Божия воля, и да знаем всичко, що подобава да правим, а кое да презираме и оставяме.

Укрепи с Божията благодат нашата слаба воля и желание, та, утвърдени в закона Господен, да престанем повече да се влияем от земни помисли и от плътски пожелания, увличани, както неразумните деца, от бързопреходните прелести на тоя свят, че заради тленното и земното, безумно да забравяме вечното и небесното.

А преди всичко изпроси ни от горе дух на истинско покаяние, нелицемерна тъга по Бога и съкрушение за нашите грехове, и така да преживеем останалите дни от нашия временен живот, не за угода на чувствата си и в робуване на страстите, а за да изгладим всичко, зле сторено от нас чрез сълзите на вярата и сърдечното съкрушение, чрез светите дела на милосърдието.

Когато пък наближи часът на нашия край и освобождението ни от връзките с това тленно тяло, не ни оставяй, Архангеле Божий, беззащитни против поднебесните духове на злобата, които преграждат пътя на човешката душа към небето, но, опазвани от тебе, безпрепятствено да постигнем онези преславни райски жилища, където няма скърби, ни въздишки, а живот безкраен.

И тъй, удостоени да видим пресветлото лице на всеблагия наш Господ и Владика, да паднем със сълзи при нозете Му, и радостно с умиление да кажем: Слава на Тебе, премилий наш Изкупителю, Който, поради преголямата си любов към нас, недостойните, благоволи да изпратиш Твоите ангели, за да ни послужат в нашето спасение.

Амин!