Господи, приеми ме в покаяние. 
Господи, не ме изоставяй. 
Господи, не допускай да изпадна в беда. 
Господи, дай ми добра мисъл. 
Господи, дай ми сълзи и умиление и да помня смъртта. 
Господи, дай ми да мисля за изповядване на моите грехове. 
Господи, дай ми смирение, целомъдрие и послушание. 
Господи, дай ми търпение, великодушие и кротост. 
Господи, насади в мене корена на доброто: страха Божий, в сърцето ми.
Господи, удостой ме да Те обичам от всичката си душа и мисъл и във всичко да върша Твоята воля. 
Господи, закриляй ме от лоши човеци, и от бесове, и от страсти, и от всякакви други непристойни неща. 
Господи, Ти знаеш, че всичко вършиш според Своята блага воля: 
нека бъде Твоята воля и в мене грешния, защото си благословен во веки. Амин!

*За каквото осъдиш ближния, сам ще пострадаш от същото. Ако видиш съгрешаващ човек, не го осъждай, а се помоли за него на единствения Човеколюбец Бога, Господ Бог да го поправи, а теб от грехопадение да избави.

*Считай всекиго за свой баща и благодетел, а себе си - за подножие на всички.

Иди където искаш, живей където искаш, но където и да живееш, кръста на търпението не ще избегнеш.

*Дръж в ума си: “Всеки човек е по-добър от мен”. Защото без тази мисъл, дори някой да извърши чудеса, ще бъде далеч от Бога.

*Глава и начало на всички добродетели е молитвата, за която апостолът е казал: Непрестанно се молете, тоест винаги да призоваваме Божието име - и когато беседваме, и когато седим, и когато ходим, и когато работим, и когато се храним или пък правим нещо друго. По всяко време и на всяко място трябва да призоваваме Божието име; защото по този начин се премахва вражеското изкушение - пише Златоуст. “Бий вражеските воини с Иисусовото име - казва Лествичник, - не ще намериш по-мощно оръжие от това нито на небето, нито на земята”.
Молитвата е на скръбта и на унинието прогонване, на кротостта и безгневието разцъфтяване, на радостта и благодарността явяване и на безброй блага придобиване и преумножаване.

*Трябва да се обучаваме на самоукоряване, тоест в ума си винаги да обвиняваме себе си, а не хората; да укоряваме себе си, а не другите, да наричаме себе си луди и безумни, сънливи и нехайни, лениви и небрежни.

*Който има самоукорение, има покой - пише авва Доротей - и никога не се смущава. Ако на такъв му се случи болест, обида, притеснение или някакво друго нещастие, той приписва всичко на греховете си и благодари на Бога. И ако игуменът наказва такъв или му се кара, той приема всичко това за добро и го счита за Божествено дело. Гордостта се вселява в човека тогава, когато той още изобщо не познава себе си. И така, познай себе си и с всички сили се пази от гордостта и тщеславието като от огромна душевна вреда. Не можеш да ги прогониш от себе си с нищо друго, освен чрез непрестанно самоукоряване и унижаване на самия себе си.

*Самопознание означава - да считаш себе си за негоден и недостоен за всички високи длъжности. Да познаваш себе си означава - да считаш себе си за неразумен, сънлив, нехаен и ленив и т.н.; да не обръщаш внимание на чуждите грехове, а да гледаш своите и винаги да се каеш за тях; за себе си да разсъждаваш и себе си да осъждаш и в нищо външно, освен длъжността си, да не се забъркваш. Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата (2 Кор. 13:5) - пише апостолът.

*Сам Господ ни учи на кротост и смирение, като казва: Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29); “не от Ангели, нито от човеци, а от Мен - казва - се научете”, тоест от небесната Премъдрост. Външната кротост да се проявява във всичко - кротко да бъде ходенето ти, кротко да бъде седенето ти, кротък да бъде погледът ти, кротка да бъде речта ти; всички тези неща у теб да бъдат кротки, защото чрез тях ще си проличи дали си истински християнин. Защото облеклото на мъжа, усмивката му и походката му говорят за него. Душевната, тоест на вътрешния човек, кротост е: сдържане на гнева, укротяване на яростта, и когато някой, след като е бил оскърбен от някого, има възможност да отмъсти, но не отмъщава, и получавайки обиди, не обижда. Кротост е да не причиняваш раздразнение у никого нито с дума, нито с дело, нито със заповед, но да услаждаш с нрава си сърцето на всеки човек, според Господните думи: Ето на кого ще погледна - на кроткия и мълчаливия(Ис. 66:2). И според пророческите думи, Господ насочва кротките към правда (слав. Благоразумие) и учи кротките на Своите пътища (Пс. 24:9). Защото Господ благоволи към Своя народ, и ще възнесе кротките към спасение (Пс. 149:4 - слав.). Кротките ще наследят земята и ще се наследят с много мир (Пс. 36:11).

*Най-много се старай да придобиеш смирение. Смирението представлява истинско познаване на своето нищожество и презрение към самия себе си. И когато някой, като познава своята немощ, греховност и негодност, не се превъзнася ни най-малко с ума си, а се смята за най-лош от всички, за най-грешен и най-последен от всички и че е под нозете на всички, той е смирен. Дори и да притежава някаква добродетел, смиреният я приписва не на собствените си сили, а на Божията помощ, в съответствие с думите на Иисус Христос, Който казва: Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни (Лук. 17:10). Защото без Мене - казва Господ - не можете да вършите нищо (Иоан. 15:5). Смирение е да имаш себе си и да мислиш за себе си като за нищо.

*Смирението е основата на християнството. Внимавай много и в следното. Ако започнеш прилежно да се държиш според това наставление, завистливият бяс не ще издържи това и ще ти докара изкушения от началника, за да изпита твоето смирение и крепкост, или ще опълчи против теб лъжци или живеещи нехайно. И те ще почнат да те укоряват, да те ругаят, а може би и да ти удрят плесници, да те презират, да те мразят и с това да ти причиняват много скърби, но ти, в такъв случай, още повече се прилепи към мълчанието и смирението. Дръж непрестанно молитвата към Господ Иисус в устата си и в дълбините на сърцето си, така че ни най-малко да не възроптаеш против тях за това и ни най-малко да не се оскърбиш, а приемай всичко с благодарност, като си мислиш в себе си: “Как мога аз, окаяният, да се гневя напразно на брата си?”. И при това непрестанно помни греховете си; защото и ти, ако не си удрял плесници, то си укорявал, злословил, надсмивал и си наранявал с обиди ближния си и чрез обидата към ближния си се опълчвал против Христа Спасителя и си Го наранявал. Затова и трябва от цялата си душа да признаеш себе си за достоен за още повече обиди от тези, които търпиш. Спомни си думите, които Спасителят Христос е казал за вършенето на добро на ближния и които в еднаква степен трябва да се отнасят и за всяка обидна дума или дело против ближния: “Това, което сте сторили на ближния си - казва, - на Мене сте го сторили”. При това помни и страданията Му, дори до смърт, преголямата Му благост и Неговата любов към нас, търпяща нашите неправди, и размисли, че няма да ти е трудно да понесеш заради Него малки скърби, и при това - с Неговата несъмнена помощ, ако несъмнено я пожелаеш. Ако разсъждаваш добре по този начин и претърпиш с любов изкушенията, скоро ще получиш помощ и утеха от Спасителя Христос.

*Някога ще бъдем съдени не по книгата на знанието и разбирането, а по книгата на чистата съвест. Възлюбени, старателно изпитвай себе си и съвестта си; виновен си, ако не за един, то за друг грях, ако не за голям, то за малък, ако не за грях, извършен на дело, то за грях с дума и помисъл. Не виждаш помислите на съгрешилия брат, нито пък сърдечното му съкрушение; как тогава можеш да съдиш? Считам, че понякога е по-добре сам да паднеш и да станеш, отколкото да осъдиш ближния, защото съгрешилият се подбужда към унижаване на себе си и към покаяние, а осъждащият закоравява в мечтанието за себе си в своята гордост. Каквото съгрешиш през деня, ако е възможно, незабавно го изповядай. След вечерната трапеза трябва да отиде при духовния си отец, да му се поклониш като на Самия Христос, падни на колене, открий му състоянието на душата си в течение на отминалия ден, като изследваш себе си във всичко, което си извършил на дело или си помислил, или казал нещо лошо, или си си позволил нещо, което противоречи на съвестта ти, или си оскърбил ближния, или сам си се оскърбил от него, или си възроптал, или си осъдил ближния. Старай се да забележиш и да изобличиш и най-тънките помисли, нарушаващи чистотата на съвестта ти. Ако не можеш да помниш всичко, записвай си на хартия това, което трябва да изповядаш. След такава подробна и изчерпателна истинска изповед, след като приемеш като от Самия Бог разрешение и прошка на греховете и след като целунеш иконата и кръста, поклони се до земята на духовния си отец и иди мълчешком в килията си, като благодариш сърдечно на Бога за това, че те е удостоил с изповед и умиротворяване на съвестта. Ако нямаш духовен отец, при нужда можеш да изповядаш това, което смущава съвестта ти, на някой брат от манастира или на друг близък за теб човек, който живее богоугодно и има духовен разум, и да поискаш неговите молитви и благословение. А ако нямаш наблизо и такъв, тогава на глас пред Ангелите и архангелите се изповядай пред Бога със сълзи, със самоизобличаване и самоукоряване и с голямо сърдечно съжаление, удряй се в гърдите, и ако съвестта ти те изобличава и осъжда за нещо, възложи си и някакво духовно наказание, и прави така, докато получиш възможност да изповядаш всичко това пред духовния си отец. А към духовния си отец или наставник, пред когото трябва да изповядваш делата и мислите си, имай любов, непоколебима вяра и такова уважение, че в нищо да не го осъждаш и да не се смущаваш, ако някои го одумват или го осъждат. Дори и да ти се стори, че той съгрешава, не се смущавай и не намалявай вярата си към него; и укорявай себе си колкото е възможно, а не него, и казвай в себе си следните думи: “Аз, грешният, погледнах отеца си с нечисто око и съдя за него по моята нечистота, и затова не виждам неговата непорочност”. Изобличи така себе си, моли се усърдно за него на Господ Бог за поправянето му. Ако той действително се е препънал, мисли за това така: “Господ Бог е допуснал да му се случи изкушение, а как мога аз, грешният, да го съдя, без да виждам делата му, нито пък - покаянието му? Мога ли да надникна в душата му? Дори и да е съгрешил, може би вече се е покаял напълно и е получил от Бога съвършено очистване. Не изпускай от сърцето и помисъла си и следните думи: “ Пред своя Господар стои той или пада (Рим. 14:4); а нима аз съм съдия?”

*Старай се, колкото е възможно, с Божия помощ да придобиеш търпение в понасянето на лишения и скърби. Искай, търси, хлопай ден и нощ и ще получиш от Христа Спасителя помощ и твърдост на търпението, ако желаеш това от душа и сърце. Трябва да се обучаваме на великодушно търпение, безропотно да търпим всичко, което ни се случва. Ще имаме търпение тогава, когато приемаме като от Божията ръка всичко, което ни се случва, без да правим разлика между радостно и скръбно. С търпението си спасявайте (придобийте - слав.) душите си (Лук. 21:19) - ни поучава Христос. Търпи, рабе Господен, и ще придобиеш душата си, която си погубил чрез грехове. В търпението са събрани всички добродетели, чрез които се спасяват душите ни - казва свети Ефрем. Който е придобил търпение, се докосва до всяка добродетел - радва се в скърби и е благоизкусен в беди, весели се при напасти, готов е за послушание, изпълнен е с любов, при оскърбления прославя, при укори се смирява, в беди е непоклатим. Който е придобил търпение, е придобил надежда и е украсен с всякакви добри дела.
А за многото други добродетели, като например за вярата, за надеждата и любовта, чети сам в светите книги и слушай поучения, чрез което ще станеш мъдър и ще наследиш вечни блага в Христа Иисуса, нашия Господ, които да получим и всички ние с Неговата помощ и по Божествената благодат. Амин.

Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф” © , Света Гора,

Бъди несъкрушима защита и крепък бранител на светата Църква и на православното ни Отечество, като ги оградиш с твоя мълниеносен меч от всички видими и невидими врагове.

Бъди Ангел-пазител, премъдър светлодател и помощник на благочестивия и православен български народ; донасяй му от престола на Царя над царете просвета и сила, радост, мир и утеха.

Бъди непобедим вожд и пазител на нашето христолюбиво войнство; увенчай го със слава и победи над враговете, за да познаят всички, които ни се противят, че с нас е Бог и Неговите свети ангели.

Не оставяй, о, Архангеле Божий, без твоята помощ и защита и нас, които днес прославяме твоето име. Защото, ето ние, макар и да сме много грешни, не желаем да загинем в нашите беззакония, а да се обърнем към Господа и да бъдем оживени от Него за добри дела.

И тъй, озари нашия ум със светлината на Божието лице, която винаги сияе върху мълниевидното твое чело, за да можем да разберем, коя е благата и съвършена Божия воля, и да знаем всичко, що подобава да правим, а кое да презираме и оставяме.

Укрепи с Божията благодат нашата слаба воля и желание, та, утвърдени в закона Господен, да престанем повече да се влияем от земни помисли и от плътски пожелания, увличани, както неразумните деца, от бързопреходните прелести на тоя свят, че заради тленното и земното, безумно да забравяме вечното и небесното.

А преди всичко изпроси ни от горе дух на истинско покаяние, нелицемерна тъга по Бога и съкрушение за нашите грехове, и така да преживеем останалите дни от нашия временен живот, не за угода на чувствата си и в робуване на страстите, а за да изгладим всичко, зле сторено от нас чрез сълзите на вярата и сърдечното съкрушение, чрез светите дела на милосърдието.

Когато пък наближи часът на нашия край и освобождението ни от връзките с това тленно тяло, не ни оставяй, Архангеле Божий, беззащитни против поднебесните духове на злобата, които преграждат пътя на човешката душа към небето, но, опазвани от тебе, безпрепятствено да постигнем онези преславни райски жилища, където няма скърби, ни въздишки, а живот безкраен.

И тъй, удостоени да видим пресветлото лице на всеблагия наш Господ и Владика, да паднем със сълзи при нозете Му, и радостно с умиление да кажем: Слава на Тебе, премилий наш Изкупителю, Който, поради преголямата си любов към нас, недостойните, благоволи да изпратиш Твоите ангели, за да ни послужат в нашето спасение.

Амин!