kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

АКАТИСТ НА СВЕТО РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО

Posted in Поучения.

Кондак 1

На избраната от всички родове Пресвета Дева и Божия Майка принасяме похвално пение пред чудотворната икона на Нейното преславно рождество. А Ти, Пречиста, с Твоя благ промисъл за нас ни запази от всякакви беди, скърби и посрамваща смърт, за да Ти зовем в умиление:
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Икос 1

Първият Ангел пред Престола на Вседържителя бе пратен да възвести на неплодните родители за Твоето рождество, Владичице, и сега Ангелското воинство Те слави на небесата, По-честна от Херувимите, Майко на нашия Бог. А ние, земнородните, радвайки се на Твоето рождество и на явяването на Твоята икона, макар и с тленни устни, Ти принасяме такива похвали:
Радвай се, Непорочна, родена от праведни родители; радвай се, земна Дъще, благословена за Божия Майка.
Радвай се, радостно развързала безплодието на Твоите родители; радвай се, велико утешение на старците родители.
Радвай се, изпросена с молитва от Бога; радвай се, чуден плод на Иоаким и Анна.
Радвай се, Свята, възпитана от светии; радвай се, несъмнено спасение на света.
Радвай се, осенена от силата на Всевишния; радвай се, превъзнесена Слава на небесата.
Радвай се, Вместилище, развързало прамайчината клетва; радвай се, победила древната змия чрез Родилия се от Тебе.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 2

Видели в Твоето рождество избавление от укора на бездетството, Твоите праведни родители славеха Бога. Затова и ние, като им подражаваме, сме готови с блага надежда да понасяме укора на злословещите ни заради Твоя Син, православно изповядвайки и славейки Неговото Име и пеейки: Алилуия.

Икос 2

Разумът на Ангелите не можеше да постигне Твоето рождество, тайната на въплъщението на Сина Божий: как неизкусобрачната Дева е могла да зачене? А сега вярващите, удивлявайки се на тайната на Божествения промисъл за спасението на човешкия род, славят Твоето девство, Пречиста, и усърдно Ти зоват така:
Радвай се, сбъдване на пророческите слова; радвай се, изпълнение на благите желания.
Радвай се, Свята и Пренепорочна между девиците; радвай се, избрана от Бога между жените.
Радвай се, от младенчество посветена на Бога; радвай се, осенена от Светия Дух.
Радвай се, нов и жив Кивот, пазен на небесата; радвай се, Неувяхващ Цвят, достоен за похвала.
Радвай се, посещавана от Архангели и Ангели; радвай се, хранена с небесна храна.
Радвай се, просияла със святост повече от всички; радвай се, приела Господа в девствена утроба.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила радостта на света на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 3

Силата на Всевишния, осенила Иоаким и Анна, развърза тяхното безплодие, защото Господ си спомни за смирението на Своите раби. Затова, Пречиста, почитайки Твоите праведни родители, ние се молим, по техните молитви и Твоето застъпничество, да се развърже безплодието на нашите добродетели за умножаване на молитвата и смирението, търпението и въздържанието, по благодатта на Подателя на всички блага, Бога, на Когото пеем: Алилуия.
Икос 3

Имайки велико служение, Ти, Пресвета Дево, си била достойно избрана за Майка на Христа Бога, нашия Спасител, и даром си ни оказала много благодеяния, на които, като се наслаждаваме, благодарствено пеем:
Радвай се, смирена Рабиньо Господня, Която ни учиш на смирение; радвай се, помагаща на Божиите раби.
Радвай се, благодатно запазване на младенците; радвай се, мъдро наставление на юношите.
Радвай се, радостна похвала на майките; радвай се, любов и единомислие на живеещите в брак.
Радвай се, влечение към добро на добрите; радвай се, смекчаване на злите сърца.
Радвай се, Подателко на Божествена благост; радвай се, Причина за всяка радост.
Радвай се, търсеща земнородните със Своята помощ; радвай се, приела християните под Своя покров.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 4

Като искаше да умири бурята на неверието и житейските беди, Господ Те показа, Богородице, като Ходатайка за нас в честната икона на Твоето рождество. Затова събра близки и далечни да възхвалят Твоите чудеса, та всички да зоват към Благодетеля Бога: Алилуия.

Икос 4

Като слушат за Твоята икона, Богородице, всички вярващи прибягват към нея с надежда на Твоето застъпничество и никой не си отива празен, и не може достойно да Те облажава, Владичице. Затова приеми нашата благодарна похвала:
Радвай се, Богоизбрана, развеселила родителите със Своето рождество; радвай се, благо поучение на възпитателите.
Радвай се, очистваща греховете със скърби; радвай се, укрепяваща малодушните в скърбите.
Радвай се, учеща ни на ангелско житие; радвай се, защото чрез небесните блага ни откъсваш от земните.
Радвай се, вярна подкрепа на борещите се със съблазните; радвай се, бърза Помощница на изнемогващите в борби и подвизи.
Радвай се, Благодатна, дарила ни благодат чрез явяването на Своята икона; радвай се, защото чрез нея си извършила велики чудеса.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 5

Боготечна звезда бе Твоята свята икона, Богородице, когато невидимо се придвижи от градовете до мястото на своето явяване. А ние, удивени от това чудо, принасяме на Бога похвална песен: Алилуия.

Икос 5

Като видя архиепископ Кирил трикратното чудно завръщане на Твоята икона от град Севец на мястото на явяването, разбра, че няма да я задържи в своя град, и за прослава на Твоето рождество съгради храм и благоустрои обител. А ние, радвайки се на Твоя промисъл за нас, на Тебе, нашата Покровителка, с радостен глас зовем:
Радвай се, Владичице, неблаговолила към човешкото своеволие; радвай се, разрушила неугодното на Тебе човешко желание.
Радвай се, носена от Ангели; радвай се, възхвалявана от човешкия род.
Радвай се, благодатно освещаване на въздуха; радвай се, очистване от смъртоносни болести.
Радвай се, изпращаща благовременни дъждове за плодородие на земята; радвай се, прекратяваща вредното многодъждие.
Радвай се, запазваща нашите ниви от всяка вреда; радвай се, и нас наставляваща във всяко добро.
Радвай се, просветила цялата вселена; радвай се, оживяваща умъртвените от страстите.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 6

Чудесата от Твоята дивна икона проповядват богатата благост на Царицата Майка, защото Пречистата Богородица не оставя прибягващите към Нея с вяра и ги избавя от всяка напаст. Затова, Богородице Дево, Ти принасяме благодарствени песни и на Всещедрия Бог винаги отправяме слава: Алилуия.

Икос 6

Възсия като крин в пустиня Твоята чудотворна икона, Богородице, подаваща на всички благопотребна помощ, но Ти не си благоволила към противящите се на Твоята воля: защото си наказала със смърт отсеклия дървото, на което се яви Твоята икона. Затова със страх и умиление всички зовем:
Радвай се, Царице, наказваща непокорните на Твоята воля; радвай се, отсичаща човешкото мъдруване.
Радвай се, укротяваща човешката злоба; радвай се, умоляваща Праведния Съдия за нашите грехове.
Радвай се, изцеление на моето тяло; радвай се, спасение на моята душа.
Радвай се, мое упование в този живот; радвай се, моя надежда след смъртта.
Радвай се, защото чрез Тебе се избавяме от вечна смърт; радвай се, защото чрез Тебе се сподобяваме с блажен живот.
Радвай се, обилно насадила монашески обители с Твоето име в нашето отечество; радвай се, укрепила благочестието в сърцата на верните.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила радостта на спасението на света чрез Своето рождество.

Кондак 7

Като искаше да явиш Своята милост на човешкия род, Ти ни дари пречудната икона на Твоето рождество, Богородице, та всички, като се радваме за Твоите благодеяния, макар и недостойни, да пеем на Христа, нашия Спасител, ангелска песен: Алилуия.

Икос 7

Нов извор на благодат си ни явила, Владичице, когато си избавила град Глухов от смъртоносни язви, наставлявайки ни да прибягваме към бързата, благодатна Помощница в беди и болести, и да Ти зовем:
Радвай се, зарадвана от Бога, приятно утешение на печалните и плачещите; радвай се, милваща каещите се грешници.
Радвай се, неизчерпаемо съкровище на изцеления; радвай се, тих покой на трудещите се.
Радвай се, Застъпница за обидените; радвай се, вразумление на обиждащите.
Радвай се, Търсеща погиналите; радвай се упование на нашите градове и села.
Радвай се, непосрамваща наша Надежда; радвай се, дарувала благодат на Своите икони.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 8

Странно е Твоето рождество от неплодни и престарели родители, странно е и явяването на Твоята икона, Владичице: Бог, където иска, се побеждава чинът на естеството, защото е казал: “Невъзможното за човеците е възможно за Бога”. Затова на чудодействащия за нас Всемогъщ Промислител възнасяме хвала: Алилуия.

Икос 8

Цялото творение се радва за Тебе, Благодатна, ангелският събор и човешкият род светло тържествуват за Твоето преславно рождество. А Ти като Царица на небето и земята приеми молението на Твоите раби, които се покланят на Твоята честна икона и с любов Ти зоват:
Радвай се, Преблагословена, по-честна от Ангелите; радвай се, несравнено по-славна от Серафимите.
Радвай се, след Бога по-свята от всички светии; радвай се, по-прекрасна от всички земни дъщери.
Радвай се, Царице, предстояща пред Престола на Царя на славата; радвай се, принасяща Му Твоите молитви за нас.
Радвай се, великолепно украшение на Божиите храмове; радвай се, истинно утешение за прибягващите към Тебе.
Радвай се, облечена в златни дрехи на Твоите икони; радвай се, изпъстрена със скъпоценни камъни.
Радвай се, вместила в Себе Си всички добродетели; радвай се, послужила за въплъщението на Сина Божий.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 9

По-висша от великото ангелско естество, ти владееш в небесните обители, Богородице, но и земните не оставяш, и защитаваш със Своята свята икона Твоята обител и всички, прибягващи към Тебе. Затова като наша върховна Покровителка Те молим: облагодати ума и сърцето ни, за да зовем усърдно към Източника на спасението: Алилуия.

Икос 9

Суетно мъдруващите витии недоумяват как верните, прибягващи към Твоята икона, приемат Божествена благодат; а ние, известени от думите на Господа, че всичко е възможно за вярващия, несъмнено прибягваме към Твоята чудотворна икона с надежда да получим Божествена награда. Затова, знаейки Твоето топло застъпничество за нас, зовем така:
Радвай се, Богородице, възнасяща правовярващите в Тебе; радвай се, наставляваща неверните.
Радвай се, отхвърляща суеверието и невежеството; радвай се, научаваща заблудените на правоверие.
Радвай се, привеждаща към познание на истината; радвай се, заплаха за неразкаяните грешници.
Радвай се, нежелаеща погибелта на никого; радвай се, привеждаща и отчаяните към упование на Тебе.
Радвай се, мъчение за невидимите врагове; радвай се, посрамване на видимите врагове.
Радвай се, утвърдила нашата вяра чрез чудеса; радвай се, защото винаги отклоняваш праведния Божий гняв, насочен срещу нас.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 10

Начало на нашето спасение бе Твоето славно рождество, Богородице, а Твоята чудотворна икона се яви източник на благодатно умиление за монасите от нейната обител, където вярващите прибягват към Тебе и топло се молят: Не ни забравяй, Богородице, но ни дари всичко полезно, та, спасени чрез Тебе, на Подвигоположника и наш Спасител да пеем: Алилуия.

Икос 10

Нерушима стена си за всички, прибягващи към Тебе и Твоята икона, защото след Бога нямаме друго упование, освен Тебе, Владичице, Ти си наше прибежище и сила в скърби и беди, защото ни избавяш от всяка напаст, и на Тебе, Радост наша, зовем:
Радвай се, Пречиста, милостиво поглеждаща към християните от небесата; радвай се, избавяща нашата обител от беди.
Радвай се, неизнемогващо въздържание на постниците; радвай се, умножаване на нашите добродетели.
Радвай се, Победителко на изкушенията; радвай се, издигане на падналите.
Радвай се, премахваща злосмрадието на греха; радвай се, даряваща ни благоуханието на светостта.
Радвай се, положила основите на нашата обител.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 11

Пение всеусърдно Ти принасяме, Владичице, за Твоите велики благодеяния. Приеми това пение от нас, немощните, и ни дай благодатта на Твоя Син и Бог, за да зовем: Алилуия.

Икос 11

Като светоподателна свещ виждаме Твоята целителна икона, Пречиста, запалена за нас от благодатта, просвещаваща всички краища за спасение на прибягващите към нея с вяра. Затова Тебе, явилата много знамения на християните, почитаме с такива песни:
Радвай се, Пътеводителко, наставляваща ни по пътя на спасението; радвай се, Вратарнице, отваряща райските врати на верните.
Радвай се, Благоуханен Цвят, ухаещ в горния Сион; радвай се, Живоносен Източник, източващ обилна благодат.
Радвай се, Скоропослушнице, подаваща бърза помощ на верните; радвай се, Радост на всички скърбящи.
Радвай се, духовна сладост на нашия живот; радвай се, Милостива, многократно явила Своята милост.
Радвай се, мнозина избавила от беди и мъки.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 12

Божията благодат Те преизпълни в Твоето Рождество, Благодатна, нея винаги изливаш чрез Твоята свята икона над нас, които с вяра прибягваме към Твоето застъпничество и принасяме на Милосърдния Бог благодарствени песни: Алилуия.

Икос 12

Възпявайки Твоето рождество, ние почитаме Твоята чудотворна икона, славим всички Твои чудеса, и научили се благодарствено да облажаваме Твоето свято име за Твоите благодеяния, зовем на Благословената между жените така:
Радвай се, Зора на Царя на славата, сияеща с Божествена красота; радвай се, озаряваща всички краища на вселената.
Радвай се, приела Архангелския глас за въплъщението на Емануил; радвай се, вместила Невместимия за всички Бог в Своята утроба.
Радвай се, родила Месия чрез слизането на Светия Дух; радвай се, явила на света Слънцето на правдата.
Радвай се, дадена от Бога за Застъпница на християните; радвай се, незаспиваща Молитвеница за нас.
Радвай се, възхвалявана от човешкия род на земята; радвай се, очистила греха на прародителите.
Радвай се, обогатила душевното благоплодие.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 13

О, Всевъзпявана Дево, по-свята от всички свети между жените, приеми за похвала на Твоето рождество това малко моление и моли Христа Бога да избави от всяка напаст и да освободи от вечните мъки нас, които зовем към Бога за Тебе: Алилуия.

Този кондак се чете три пъти. След това се чете 1-ви икос “На избраната от всички родове...” и 1-ви кондак “Първият Ангел пред Престола на Вседържителя...”.

Молитва първа

О, Пресвета Владичице, Богоизбрана Майко на Христа, нашия Спасител, изпросена от Бога със свети молитви, посветена на Бога и възлюбена от Него! Кой не ще Те облажи, или кой не ще възпее Твоето преславно рождество? Защото Твоето рождество стана начало на спасението на човеците, и ние, седящи в тъмнината на съгрешенията, виждаме Тебе, жилището на Непристъпната Светлина. Красноречивият език не може да Те възпее по достойнство, защото си се издигнала по-високо от Серафимите, Пречиста. Но приеми тази похвала от Твоите недостойни раби и не отхвърляй молбите ни. Изповядваме Твоето величие, припадаме в умиление пред Тебе и като чедолюбива и милосърдна Майка дръзновено Те молим: моли Твоя Син и наш Бог да дари на нас, които много съгрешаваме, искрено покаяние и благочестив живот, за да можем да вършим всичко, угодно на Бога и полезно за душите ни; да възненавидим всяко зло, укрепявани от Божествената благодат в нашето благо разположение. А Ти, непосрамваща наша Надежда в часа на смъртта, дарувай ни християнски край, безбедно преминаване през страшните въздушни митарства и наследяване на вечните и неизказани блага на Небесното Царство, та с всички светии непрестанно да изповядваме Твоето застъпничество за нас и да славим единия Истинен Бог, покланяем в Света Троица, Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Молитва втора

Преблагословена Дево Мария, Царице на небето и земята, припадайки пред Твоята чудотворна икона, с умиление Ти зовем: погледни милостиво на Твоите раби и с Твоето всесилно ходатайство изпрати потребното на всеки. Спаси всички верни чеда на Светата Църква, неверните обърни, старите и изнемогналите подкрепи, младите възпитай в светата вяра, мъжете насочи към добро, грешниците приведи към покаяние и чуй молитвите на всички християни, болните изцели, скърбящите утеши, на пътешестващите помагай. Ти знаеш, Всемилостива, че ние сме немощни, грешни, уязвявани и нуждаещи се от прошка от Бога, но бъди ни Помощница, та с никакъв грях на самолюбие, съблазън и дяволска прелест да не прогневим Бога: защото Те имаме за Застъпница, Която Господ няма да отхвърли. Защото, ако поискаш, Ти можеш да дариш всичко като благодатен извор на нас, вярно възпяващите Те и превъзнасящи Твоето преславно рождество. Избави, Владичице, от грехопадения и беди всички, благочестиво призоваващи Твоето свято име и покланящи се на Твоята честна икона. Защото Ти с Твоите молитви даром очистваш нашите беззакония, затова припадаме пред Тебе и пак Ти зовем: прогони от нас всеки враг и противник, всяка напаст и пагубно неверие; по Твоите молитви дари благовременни дъждове и обилно плодородие на земята, вложи в сърцата ни Божествен страх за изпълнение на Господните заповеди, за да поживеем всички мирно и тихо за спасение на нашите души, за доброто на ближните и за слава на Господа, на Когото като на Творец, Промислител и наш Спасител подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.

Акатисти. Книга 1. 
Славянобългарски манастир 
"Св. Вмчк Георги Зограф", 
Света Гора, Атон, 2006 г.

Oтсичане главата на Йоан Светия Предтеча и Кръстител Господен

Posted in Поучения.

Почитайки св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя; прославя го на другия ден след празника Богоявление; а на 29 август възпоменава неговата смърт и в знак на участие в страданията му е наредила тоя ден пост.

Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него Самия очакван Месия – Христос.

След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. "Той трябва да расте – казвал Йоан, - пък аз да се смалявам. Който иде отгоре, Той е над всички".

Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност. Цар Ирод, син на оня, който убил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: "Не ти прилича да имаш жената на брата си!" Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважавал и почитал за пророк.

Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: "Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстител!" Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Йоан.

Йоановите ученици погребали тялото на светия си учител в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия дворец. Съвестта, вероятно, мъчела Ирод, защото, когато до него дошли слухове за чудесата, извършвани от Спасителя, той казал: "Това е непременно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и затова чудеса се вършат от него." Мнозина казвали: "Това е Илия"; други "Някои от пророците"; но Ирод все повтарял: "Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите". Бедствия поразили Ирод, войската му била разбита от арабския цар Арета, баща на първата му жена. Той самият бил след това изпратен на заточение от римския император. И юдеите смятали тия бедствия като справедливо наказание за убиването на великия пророк.

Главата на св. Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония жени, които вярно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била намерена там от един свет мъж, който отново я скрил пред смъртта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттам – в Комана.

На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

АКАТИСТ НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ФАНУРИЙ

Posted in Поучения.

Кондак 1

Стълб на света и неустрашим войн Христов узнаваме днес в тебе ние, вярващите, преславни мъчениче Фанурие! Защото Всевишният Христос Господ те показа светилник на Своята църква, за да ти викаме:
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Икос 1

Достигнал си края на твоите стремежи, като си достигнал напоследък това, което е преславно, като си се удостоил със светлина, с която сега просвещаваш всички, които те възхваляват, Фанурие, и разкриваш скритото като, че ли е налице, мъчениче! Заради това възхваляваме твоята преславна икона, виждайки в нея, като в огледало, твоите страшни мъчения и ти викаме:
Радвай се ти, който си пострадал за Христа!
Радвай се ти, че си бил мъчен от тираните!
Радвай се ти, неустрашим войне Христов!
Радвай се, че си утвърдил вярата!
Радвай се, че си придобил мъченически венец!
Радвай се, че си заедно с ангелите!
Радвай се, губителю на дяволските пълчища!
Радвай се, светъл фар на света!
Радвай се, непресъхващ извор на чудеса!
Радвай се, носителю на светлина!
Радвай се, бързи помощниче!
Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 2

Твоят свят живот, дълги години неизвестен, благовременно явен от Всеведеца Господ, славни Фанурие! Защото намерената в Родос твоя икона посочи на човеците, кой си бил ти, мъчениче. Заради това викаме на Господа, Който не забравя да даде разплата: Алилуя!

Икос 2

Учудиха се всички, преславне, като видяха изобразени върху честната ти икона твоите преславни страдания, преди това неизвестни на никого. Заради това ти издигнаха и ти украсиха храм, в които възхваляваме Прославилия те с множество чудеса и дарове и ти викаме:
Радвай се ти, който си бил пострадал като Стефан!
Радвай се, че си бил пребит с камъни!
Радвай се, истинно говореща уста!
Радвай се, носителю на мироносно кадило!
Радвай се, прогонителю на тъмнината!
Радвай се, че си защитил вярата!
Радвай се , че си приел дара на чудесата!
Радвай се, че си освободил свещениците!
Радвай се, утешителю на страдащите!
Радвай се, освободителю на поробените!
Радвай се, застъпниче на вярващите!
Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 3

Чухме, Фанурие, за твоите чудеса и се ужасихме. Обхванати от радост и трепет, не знаем, какво да изречем. Но ти с горещите си молитви към Господа просвети ума ни да разберем великата Му сила, която показа в тебе, и да викаме: Алилуя!

Икос 3

Неизвестният Родос, който славно се прослави, като те намери, мъчениче, като благоуханна роза, се радва на благоуханието на твоите чудеса, Фанурие преславни, и прибягва под твоя покров. Като се покланяме благоговейно на образа на твоята икона, на знаците на твоите чудеса, които Господ ти е дарил, викаме ти:
Радвай се ти, който си бил от тираните бичуван!
Радвай се, че не си бил победен от езичниците!
Радвай се , че не си се побоял от мъченията!
Радвай се, че си обичал Христа!
Радвай се, че доказа верността си чрез мъки!
Радвай се, който от Него прие венци!
Радвай се, подкрепителю на вярващите!
Радвай се, надеждо на смирените!
Радвай се, чудни небожителю!
Радвай се, светилник светъл на земята!
Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 4

"Защо с ласкателства бързаш да приспиш ревността на душата ми и любовта ми към Бога? Защото и косъм от главата ми не ще можеш да докоснеш. А за Господа те са преброени, а ти ще свършиш в страшни мъки и болки" – каза Фанурий на тирана, викайки: Алилуия!

Икос 4

С какви песни да се доближим до този, който се издига над всяка хвалебна песен? С какви похвални венци да увенчаем главата на този, чиято душа Ангели от небесата са украсили с небесна корона? Заради това с препълнени от умиление души на Фанурия, като на великомъченик викаме:
Радвай се, че от тираните си бил осмиван!
Радвай се, че жив си бил прободен!
Радвай се, блажени, с красива душа!
Радвай се, че във всичко си ни за полза!
Радвай се, хвало на църквата и на света!
Радвай се ти, който, устраши агаряните!
Радвай се, че укроти тяхната злоба!
Радвай се, помощ в тежки беди!
Радвай се, пристанище на моето избавление!
Радвай се, топли помощниче на бедните!
Радвай се, наш горещ застъпниче!
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 5

“Защо ме принуждаваш да се отрека от Бога, Когото съм възжелал от утробата на майка си и Когото сега с още по-голямо желание искам да прегърна, за да имам заедно с Него участие във вечната сетлина и да се наслаждавам на обещаните блага?” – каза на тирана при съда Фанурий викайки: Алилуя!

Икос 5

Когато агаряните покориха остров Родос, тамошният господар, желаейки отново да издигне падналите стени на разорената крепост, изпрати да вземат камъни от съборените сгради вън от крепостта и така попаднаха на твоята църква, в която се намери блестящата твоя икона, Фанурие. Заради това ти викаме:
Радвай се, мъчениче, заровен в земята!
Радвай се, че Бог те показа на света!
Радвай се, воине на Царя Христа!
Радвай се, блажени, със светозарно лице!
Радвай се, че в тъмница си бил хвърлен!
Радвай се, че не си се отрекъл от Христа!
Радвай се, че от Бога си бил прославен!
Радвай се, светилник на моята душа!
Радвай се, радосте на нещастните!
Радвай се, унищожителю на враждата!
Радвай се, помирителю на людете!
Радвай се, събеседниче на ангелите!
Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 6

Мъчениче, теб Родос те има за пазител, всички крепости – за защитник, небето - за свой жител, ангелите - за събеседник, а земята до своите краища е пълна с множеството твои чудеса, мъчениче Фанурие, които ти дари Господ, Комуто заедно с теб викаме: Алилуя!

Икос 6

Преосвещеният архиерей Нил чу за разкриването на твоя храм, дойде там и прие тоята чудна икона, на която ти беше изобразен като млад войник с кръст в дясната ръка, с една запалена свещ в основата на кръста. И прочете твоето име върху иконата, Фанурие, комуто сега отдън душа викаме с любов:
Радвай се, мъчениче Фанурие!
Радвай се, наш топли молитвенико!
Радвай се ти, който изуми невярващите!
Радвай се, че от Бога си бил обикнат!
Радвай се, че чрез мъките си отишъл на небето!
Радвай се, надарен с небесни дарове!
Радвай се, войне, увенчан с дарования!
Радвай се, светилник светъл на Родос!
Радвай се, наш любим настойниче!
Радвай се, че трошиш оковите на робството!
Радвай се, че си придобил радостта!
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 7

Преизрядни поборниче Христов, Ти храбро понесе страшни страдания за Христа, твоя небесен господар и сред мъчителите твои, ужасени от твоето търпение, мощно си викнал: Моят небесен Господ е истински Бог и няма друг освен Него! Поклонете Му се и пейте: Алилуя!

Икос 7

Показал си се неуморим помощник, победоносче Фанурие, който лекуваш болестите на нашите души и тела и изливаш щедростите си върху всички, които с благоговение и страх Божи прибагват към твоята помощ, блажени! Заради това и ние, наситени от чудесата и станали общници на твоите благодеяния, ти викаме:
Радвай се, верни учениче Господен!
Радвай се, че си светлина за намиращите се в беди!
Радвай се, че винаги си прославян от нас!
Радвай се, че Родос те призова!
Радвай се, свети и бързи помощниче!
Радвай се, радост на жадуващите!
Радвай се, надеждо на очакващите!
Радвай се, залог за желаното!
Радвай се, хвало на изпълненото!
Радвай се Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 8

Като си обикнал прекрасния Жених и си желаел да бъдеш заедно с Него, предал си на мъки своето младо, цъфтящо тяло, блажени Фанурие, и обгарян с въглени, не си се подчинил никак на волята на твоите мъчители, но на Господа, Който благославя твоите славни борби, си викал: Алилуя!

Икос 8

Никой по-напред не знаеше нито името ти, нито родителите ти, нито мястото, откъдето си дошъл, нито времето, в което си живял. Но Бог те яви на света в твоя храм в Родос, велики Фанурие, защото не остави и на земята невъзнаградени твоите трудове, и те постави за пример на нас, които ти викаме:
Радвай се , че от езичниците си бил заведен на мъки!
Радвай се, че си бил горен на живи въглени!
Радвай се, че небесна роса те ороси!
Радвай се, че Божия благодат те осени!
Радвай се, че само на Христа си се поклонил!
Радвай се, че на иудеите не си се покорил!
Радвай се, пример на истински живот!
Радвай се, живот ангелоподобен!
Радвай се, че раздаваш благодат на славещите те!
Радвай се, че даваш дар на почитащите те!
Радвай се, изправителю на нашия живот!
Радвай се , Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 9

Посрами се тиранинът, мъчениче, като те видя по-смел в изпитанията и мъките; че не престана да изобличаваш всевредното му неверие, славни Фанурие, но имайки душата си и цялото си желание по Бога, и мислейки за мъките, които Неговият Син е претърпял на кръста, си викал: Алилуя!

Икос 9

Тримата дякони от остров Крит, които отиваха в града да бъдат ръкоположени за свещеници и попаднаха в ръцете на разбойници и бяха продадени на агаряните в остров Родос, не си оставил да загинат в отчаяние, но по молитвите им по чудесен начин си ги освободил от робство. Заради това ти викаме:
Радвай се, че си устрашил тираните!
Радвай се, че си бил даден за храна на зверовете!
Радвай се, че си нов Даниил на Господа!

Радвай се, изобличение на неверните!
Радвай се, подкрепа на вярващите!
Радвай се, венец на светата правда!
Радвай се, унищожителю на безумните!
Радвай се, богоугодни мъчениче!
Радвай се, остров на земята!
Радвай се, свещено миро от тайнствен съсъд!
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 10

Блажени, ти не си преклонил колене пред статуите, нито си принесъл жертва на идолите, но мъжествено си проповядвал Христа и непрестанно си Го славил като Бог, сякаш си се намирал в райските блаженства, а не на мъки безмилостни, и си викал: Алилуя!

Икос 10

Помилвай ни, славни мъчениче, с твоите топли молитви към Бога, чуй ни бързо като тримата свещеници, когато ти викаме, и ни освободи от всяка мъка и неволя! Дарувай ни сила да търпим всичко с дух на християнско смирение и като победим вражеските изпитания, да ти викаме:
Радвай се, че си победил тираните!
Радвай се, че си бил смазан с голяма скала!
Радвай се, съвършен съсъд на вярата!
Радвай се , свещено вино на невинността!
Радвай се, радост на небесните полкове!
Радвай се, ужас на езическите сборища!
Радвай се, че си прославен от Светата Троица!
Радвай се, че си проповядвал Кръста!
Радвай се, съсъд пълен с дарове! 
Радвай се, от милост осветена вечер!
Радвай се, че си близо до намиращите се в беди!
Радвай се, че винаги ни чуваш!
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 11

Многоценният Господен бисер, скрит в земята, сега сияе в Родос като скъпоценно съкровище, което обогатява, наслаждава и весели всички, които идват при него с вяра и които заедно с него на грижещия се за всички и наш Бог викат: Алилуя!

Икос 11

Възсия днес пълното с веселие тържество и светлият празник на многострадалния победоносец Фанурий, защото Бог го удостои с небесен венец и го въдвори с ангелите. Заради това, възхвалявайки Бога, който направи чуден пътя на Фанурий между светиите, му викаме:
Радвай се, че си стоял твърдо пред идолите!
Радвай се, че си изобличил лъжата!
Радвай се, че си горен с разпалени въглени!
Радвай се, че си угасил вярата в идолите!
Радвай се, че демоните те видяха и се разплакаха!
Радвай се, че около себе си си събрал ангелите!
Радвай се, че адът дълбоко се потресе!
Радвай се, храбри мъж църковен!
Радвай се, чист печат! Радвай се, светъл пример за нас!
Радвай се, непобедим войне Христов!
Радвай се, наш неуморим помощниче!
Радвай се, наш преславни мъчениче!
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 12

Които с вяра целуват твоята свята икона, пресвети мъчениче Фанурий, ти правиш наследници на Небесното вечно царство и общници на горната слава, за да викаме заедно с теб на Господа, прославян в Троица: Алилуя!

Икос 12

Странни и недокрай разбираеми чудеса показва Господ винаги със своите светии, заедно с които в последно време посочи като друго слънце, сияещо с чудеса, дивния Фанурий, хвала на Родос и на Църквата, на когото и ние, разпалени от любов и ревност викаме от душа:
Радвай се, че си бил хвърлен в огнена пещ!
Радвай се, че и там си се радвал! Радвай се, че за мъчителите си се молил!
Радвай се, че за всички си застъпник!
Радвай се, че непрестанно се молиш на Христа!
Радвай се, скъпо добро приношение на вярващите!
Радвай се, че си смирил горделивците!
Радвай се, че си възвеличил смирените!
Радвай се, молебенико наш пред Христа!
Радвай се, крепост на благочестивия!
Радвай се, милващ вярващите!
Радвай се, посетителю на грешните!
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 13

О, пречудни мъчениче Фанурие! С топли сълзи прибягваме към твоето застъпничество и те молим: Избави ни с богоприятните си молитви от всяка мъка и беда, които ни подтискат! Отдалечи от нас всяка мъка и страдание и ни удостой и във вечния живот да бъдем участници на вечното Царство и заедно с тебе да принасяме песен на Господа! Алилуя, алилуя, алилуя! – чете се 3 пъти

Следва Икос 1 и Кондак 1.

М О Л И Т В А към свети великомъченик Фанурий

Към тебе, свети великомъчениче Фанурие, издигаме мислите си ние, грешните и с умиление горещо те молим: Погледни от преславната небесна висота, където чрез светия си живот и мъченическите страдания за Христа си придобил място за вечен живот, и се умилостиви към нашите страдания, мъки, нещастия, горчивини и тежки страдания и притеснения и се моли с дръзновението, което си получил пред твоя небесен Владика и наш Господ да ни прости греховете, които волно или неволно, винаги вършим като недостойни раби, да не се гневи докрай заради нашето нищожество пред Него и пред нашия ближен, и да бъде изпълнен винаги с милост. Да премахне от нас всяко страдание и мъка, нещастие и притеснение, болка и да всади в нас чисти мисли, за да откъснем нашия живот от досегашния грях и – гледайки към небето – да се възпламеним от желанието да станем все по-угодни на Господа!
Молим те, свети великомъчениче Фанурие, бъди наш наставник и ръководител в неизвестните пътища на живота, та следвайки примера на твоята вяра и любов към Христа, да се удостоим и ние с твоите радости и дарования, поради човеколюбието и благословението на нашия велик Бог и като преминем този земен живот, да се радваме заедно с тебе и с всички от века благоугодили Богу на вечното Небесно царство и на Страната на праведниците, и всички заедно, заобиколени от ангелските хорове, да въздаваме слава, чест и поклонение на славения в Троица Бог во веки веков! Амин!

Тропар

На земята светло се извършва небесно пение и сияейки се празнува сега земно тържество. Ангелското жителство хвали горе с песнопения твоите страдания, а долу Църквата възпява небесната ти слава, която придоби чрез твоите мъки и страдания, славни Фанурие.

Кондак

Свещениците си спасил от плена на безбожниците и с божествена сила си разбил техните окови, Богомъдри, и така си посрамил мъжествено и мъдро дръзките мъчители и си зарадвал ангелските чинове, великомъчениче. Затова и те почитаме, божествени оръженосче, славни Фанурие.

Свети мъченик Фанурий

Posted in Поучения.

Не се знае кога светецът се е представил пред Господа, защото не е известно, кога е бил обезглавен, а не е запазено и името на града. През 1500 година овчари пасели стадата си в една долина на една стръмна планина.През всичкото време се виждала на върха на страшното било светлина, която не загасвала. Кога то овчарите спечелили доста пари, помислили да се върнат по своите домове, които били много надалеч. Трима от най-смелите, смятайки, че на върха има някакво съкровище , се вързали с дебели въжета, а другите им помогнали и се изкачили на онази височина. Там имало една пещера, в която се намирали светите мощи и горял голям пламък, същият който през всичкото време виждали овчарите. На гърдите на светите мощи имало животинска кожа, върху която бил написан целият живот на светия великомъченик Фанурий, който предаваме по-надолу. 
В града, откъдето бил светецът, имали един голям търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий, който бил 12 годишен. Както бил обичаят, той изучавал философия, бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство. Майката била добра и красива. Имала всичко от което се нуждаела, но нямала право да се интересува от сметките и работите на своя съпруг. Един ден връщайки се с много пари и стока, съпругът й бил нападнат, ограбен и убит. Длъжниците разбрали за станалото, дошли да искат това, което не им се пада, защото сами били длъжници. 
Така за късо време майката на Фанурий обедняла, останала само с една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства, да изхранва дванадесетте си деца. Един ден Фанурий казал на едно момче като него, че майка му е светица, защото цял ден плаче и си се моли, а децата имат храна и са добре гледани, докато тя се облича все с по-стари дрехи. Децата не я сърдели, но тя по цял ден плачела.Тогава приятелят му казал следното: “Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следващия ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не”. 
Тогава момчето Фанурий я задебнал и вечерта, след като майка им ги нахранила и поставила да си легнат всички деца, сигурна, че вече спят, си измила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито св.Фанурий никога не бил виждал, и излязла. Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно заведение за нощно пируване, където болшинството хора били пияни. Майка му играела в този нощен локал и имала първата роля. По време на играта пеела плачейки, защото не искала децата й да разберат с какви жертви спечелва храната им, за да може през деня да бъде с тях. Хората в заведението я смятали за пияна и в това положение, била повече от красива. Тогава Фанурий застанал на трибуната и извикал силно:”Мамо!” При гласа на сина си, от ужас и болка, че е разкрита от него, майката паднала на пода. Излязъл от заведението, Фанурий веднага напуснал града и отишъл на блега на една голяма река, която била не съвсем близо до оня град защото краката му се изпонаранили от камъните при отчаяното му бягство. На брега на реката видял пастири, които искали да минат другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите си заминали по своите места и Фанурий останал сам на брега. В онази пустиня пребиваваше един стар пустиножител, който цели 65 години не беше виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се яви ангел Господен даде му една тояга и каза:”Върви бързо на брега на реката, и вземи там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда.” 
Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имаше 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ , светецът стигна при Фанурий за един час и каза на момчето:”Ела при мене, Фанурий!” Момчето остана на мястото, като чу името си и каза: “Нима ти познаваш моя баща? Старецът потвърди това. Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове. Светията се чудеше и нищо не отговори, и пак по чудо се изкачиха по планината за един час, а пътят пеша не можеше да се мине за 8 дни, защото беше много каменист и стръмен. Тук в пещерата старият светец трябваше да се бори със суровите нрави на Фанурий, за да го направи християнин и да го накара да прости на своята майка. След кръщението, Фанурий получи позволение да отиде в града, за да получи прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върна в града той разбра, че майка му през онази нощ, не била припаднала, а умряла. Братята му пък били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях. Фанурий се върнал в пустинята без всякаква връзка със света и толкова след това напреднал духовно, че надминал и пустинника с пост и молитва, бидейки много милостив, правеше градини и ги обработваше. Той хранеше и пътниците, носейки на раменете си и вода за пиене. Хранеше се отначало всеки трети ден и вземаше толкова намокрен хляб, колкото можеше да стисне с два пръста. Въздържаше се да пие и вода от едно шише и сетне, започна да се храни само съботен ден и то твърде оскъдно. Често се причастяваше със Светите тайни. Посещаваше пустинниците в онази пустиня и се трудеше да доставя с ръцете корени за храна, както и да изкъртва камъни, около килиите на пустиножителите, поради малкото земя наоколо и да сее зеленчуци. А кой ще каже да всенощните му бдения, за зноя и студа, защото колибата му нямала покрив и молеше Бога, чрез това търпение, да му даде покрив в НЕГОВОТО НЕБЕСНО ЦАРСТВО. И толкова беше изпълнен с милост, че помиряваше и зверове, които се нападаха помежду си. Той се грижеше за тях, когато бяха ранени и им правеше хубави леговища, тъй като неговият духовен отец, често го сварваше до някоя голяма, грамадна змия, която по време на съня пазеше Фанурий, да не бъде нападнат от някакъв друг звяр. Той имаше и дара, да пази нападнатите в пустинята мравки, като им заповядваше да се преселят в някоя пропаст далеч и да не пречат на никой човек. Насекомите и големите страшни зверове, когато били нападнати от друг по-силен звяр, макар, че не можеха да говорят, обръщали очи към колибите на Фанурий и веднага били спасявани. Заради това стана много обичан в цялата пустиня наоколо и по-далече, а всички жители на пустинята благодаряха на Господа, че им е изпратил този предобър младеж, който и зверовете укротява и човеците лекува. 
В близост до онази пустиня имаше един град, голям и красив с много лоши хора, пълни с болести и лоши духове. На молбата на добрите, да отиде да помогне в неволите и болестите, светецът, макар че не искаше да напусне пустинята, заради сълзите на страдащите и молбите на преподобните пустинници да бъде милостив, да пожали и да лекува за този град. И кой ще изкаже голямата му милост към бедните и специално към вдовиците и сираците, спомняйки си за своята майка и своите братя. Заради това винаги се вслушваше в техните молби и лекуваше най-тежките болести, лекуване на слепи, помагаше на глухите да прочуят и немите от рождение да проговорят – само с молитви и сълзи пред Бога. Не ядеше докато не се изпълняваше молбата му, не си отпочиваше на леглото и проливаше толкова сълзи, че и дрехите му се измокряха от тях. Преблаженият говореше така: “Помилвай,Господи, тези измъчени, защото са Твое създание. Отвори очите им, за да виждат красотата на Твоето небе и дневната светлина, за да не се нараняват краката им от камъните, нито срам за сродниците им.” Подобно се молеше с много сълзи и за немите, за които казваше:” Разтвори, Господи, запечатаните им уста, просвети ума им, за да Те славят и да Те целуват с устата си, Твоя неръкотворен образ със сълзи да навлажнят. Та по този начин, да се прослави Твоето Пресвято Име.” За глухите се молеше с още повече сълзи, говорейки:”Послушай ме Господи в тоз час и посети сега и разтвори слуха на Твоите раби.Премахни тежестта на глухотата, за да чуват гласа Твоите свети камбани, шума на колелата и всички земни звуци”. И толкова усърдна беше молитвата му към Господа и плачеше, а понякога и езичниците плачеха с него като слушаха молитвите му и виждаха сълзите му. Толкова топла и усърдна беше молитвата му към Господа, тъй че и кърмачетата се доближаваха до него и с чистите си умове, още непроговорили, му казваха:”Потърпи още малко, Фанурие, защото още малко и Небесният Отец, ще те помилва скоро, изпълнявайки твоите копнежи. Така цяла година, той вървя из всички краища на града, като лекуваше, утешаваше и ги учеше на правата вяра. Дяволът пък, който ненавижда доброто, много се ядосваше, защото Свети Фанурий, извеждаше на правия път всички техни раби. Той се престори на странник и се представи на управителя на този град. Каза му, че един младеж е подлудял и говори лъжи, за да бъде народът на негова страна и да махне управителя. Това говореха зломислещите , лъжи – заблуждавайки доверието на управителя, защото след идването на Фанурий, не можеха да вършат предишните злини. След много старания и лъжливи думи, те принудиха управителя да го хване и да му отреже главата.Но, народът, който беше видял толкова чудеса от светеца, вдовиците, сираците и излекуваните, даже без съгласието на светеца, го изпроводиха в друг град, като стана голям плач и невиждан, защото те се лишаваха от добротата на светеца и от голямата му безвъзмездна помощ. Заради това народът, който чрез Фанурий узна правата вяра, направи 40-дневно оплакване с пост и молитва и не можеше да се утеши, защото светецът не беше с тях. 
И във втория град, светецът също така лекуваше, наставляваше и укротяваше зверовете, не приемайки дори хляб за своите трудове, а се хранеше както в пустинята с корени. И пак вдигна меч сатаната и управителят по съветите на приближените си, също реши да го предаде на смърт, както в първия град. Народът с голям плач, насила го изпрати в друг град зад граница… 
В тези дни се случи там да умре единствената дъщеря на владетеля. Дни наред бяха викани знахари и гледачи-гадатели и беше решил да даде половината от владенията си на онзи, който ще оживи дъщеря му. Но не само, че не я възкресиха, но понеже беше от няколко дни, започна да мирише. И макар да изливаха аромати, да кадяха тамян, миризмата достигаше далече. Една от прислужничките на управителя му съобщи, че има един красив младеж, който лекува всякаква болест, дори възкресява мъртви с молитва към Христа, за Когото е чула, че бил разпънат на кръст. Той не дава на болните никакви лекарства и не се показва на тях и не приема за награда даже парче хляб. Като чу това управителят, прати бързо да го доведат при него. Той му прати царско писмо и приготви голямо угощение. Свети Фанурий не приел да отиде на кон, а пътувал пеша, макар, че пътят бил тежък и се измъчил няколко дни по него. Той се представил пред управителя и бил заведен в стаята на умрялата. Тук позволил да останат само родителите, той и мъртвата, а народът да не влиза. Заплакал той пред Господа и усърдно се молил от сутринта до обяд и в себе си бил недоволен, че не е чут от Господа.Толкова сълзи пролял, че около него се образувала локвичка сълзи, а императорът и императрицата се чудели на голямата му доброта и силна молитва. В този момент светъл лъч се насочил върху умрялата.Светецът тогава станал на крака, хванал ръката на умрялата и вмирисана девойка и й казал:” В името на Христа Разпнатия стани и се върни при своите родители!” И веднага умрялата и разлагаща се скочила на крака права и махайки от себе си връзките, извикала с висок глас:”Велик е Фануриевият Бог, защото в дъното на ада измъчвана, заедно с тези, които се покланят на идолите и бяха за присмех, и измъчвани от дяволите, адът ме изхвърли вън от страх пред гласа на Фанурий. Велика е неговата вяра, татко, велик е Бог на вярващите, а боговете на езичниците са демони!” Императорът искал да даде на светеца половината си царство, но той не приел нищо, както винаги. Дадено било угощение в целия град. Императорът освободил робите и затворниците, защото това била наградата, която поискал свети Фанурий. Императорът и всичките му приближени, около 5000 души, поискали да се кръстят и станали християни. Светецът тръгнал из града,лекувал и спасявал, както и в другите градове. Всички демони се озлобили против него и всички гадатели, задето били засрамени пред императора, че нито техните магии,нито техните усилия, могли да възкресят мъртвата, а светецът направил това само с молитва. Поради това голяма клевета направили срещу Фанурий, наричайки го велик магьосник и казали на императора, че той с магиите си най-напред убил дъщеря му и после се престорил,че я е оживил, за да бъде избран от народа за император. Императорът се изпълнил с гняв и повикал всички свои невярващи съветници и всички, които били против Фанурий и решил да му отсече главата. Но смятайки го за толкова велик, повикал всички палачи в града и хвърлили жребий трима от тях най-свирепи, да го убият. Те не яли докато не си измият ръцете в кръвта на мъченика. И кой ще накаже подигравките, замерванията с камъни, пробожданията на тялото с копия, изкъртването на зъбите, удрянето на плесници, заплюванията и удрянията по цялото тяло с копия, слагането на оцет и сол в телесните рани, измъчването , отрязването на ръцете, пръстите на краката, на ушите, това че кръвта от лицето му съединена с тази от краката мокрела земята, по която вървял. Всеки езичник се стараел, как по-люто да го мъчи. Светията се молел на Господа, като св.мъченик архидякон Стефан, казвайки:” Прости им греховете, защото не знаят що правят. За мене много повече е мъченическият венец, за който им благодаря!” Заради това настана голям плач между християните и между излекуваните от светеца, че бил така грозно мъчен, макар че той не бил направил нищо лошо, освен добро. Но той бил весел, че по-скоро отива при възлюбения Христа, че му стига странстването по тази земя. Отстрани вървяли християните и излекуваните, вдовиците и сираците, казвайки с голям плач:”Как ще загубим, който ни намери, как ще се затворят прекрасните очи, как ще се затворят медоточните уста, които на нас немите и несловесните ни възвърна говора? Как ще се запушат ушите на този, който се умилостиви от нашия плач и мъка, който показа милост към сираците, пожали вдовиците и донесе радост на лицата, които не познаваха освен тъга и сълзи? Кой ще изрази техния плач, болезнените слова, тъй че и от страна на езичниците били пролени сълзи.” Но и враговете му били много и викали, по-скоро да се свърши с този магьосник и противник на императора… 
Свети Фанурий помолил за позволение да направи последната си молитва и се помолил така:”Господи, Боже наш, Който милваш плачещите и молещите се, направи щото всеки, който направи пита или торта с елей и захар и я раздаде на бедните, да бъде чут и спасен от всяка заслужена мъка, която има.Това да бъде за прощение на греховете на моята майка, която умря грешна.” И от небето тогава се чул тогава гръм и от облаците се чул гласът Господен: “Да бъде, Фанурие, според думите ти ! Всеки, който те призове за помощ, ще бъде чут от Мене и ти ще бъдеш помощник на намиращите се в нужда.” Тогава невярващите, които викали против него,виждайки чудото, поискали да бъдат кръстени и да ги направи християни. Но светецът нямал нищо със себе си, нито вода. И втори път се помолил на Господа да помогне на тези, които желаят да приемат Христовата вяра. И о, велико чудо! Започна да вали само върху тези, които поискали да се кръстят, макар, че се намирали до тях, езичници невярващи, не били намокрени нито с капка вода. Между кръстените били и тримата палачи, които сега не искали да го посекат. Тогава светецът им обещал, че като изпълнят повелята на императора, ще бъдат днес с него в рая. И хвърлили жребий, кой да му отреже главата.Палачът на когото се паднало бил по-горния от тези, които кръстил, защото душите им били преизпълнени със съжаление , че са отнемали живота, а светецът се грижил за тях и ги жалел, той излял потоци сълзи, а те невинна кръв. Светецът проливал сълзи за всички нещастни. Сетне светецът сложил главата си на дръвника. Но след отрязването на главата му не потекла кръв, а мляко и о, чудо, главата обикаляла, около трупа и говорела. Така Господ Иисус Христос прославя тези, които вярват в Него. 
Връщайки се народът, някои езичници викаха, че се избавили от светеца. А обърнатите в правата вяра и старите християни, вдигаха голям плач, осъждайки императора за непризнателността му и му говореха:”Забрави ли възкресението на твоята дъщеря? Оздравяването на болните и бесноватите? Защо се разгневи против онзи, който не ти взе възнаграждение и донесе мир в твоите предели? Изплашил се императорът и зоповядал да убият тримата палачи. Първият не бил съвсем утвърден във вярата и се страхувал. Тогава светият мъченик се явил пред очите на всички в ореол, както всички от века светци, облечен в римски военни дрехи, с къдрева черна коса, хванал в ръка голяма запалена факла. И голям страх нападнал, върху императора и върху лъжливите му съветници, изплашени, да не би светецът да ги вземе от този живот и да им заплати за несправедливостта… След като първият палач бил посечен, дошъл венец от рози и се настанил на главата му, която цяла се изпълнила с благоухание. И тялото му, макар,че не преди много време проливал невинна кръв заради неговата вяра и обръщането му към Христа, станало мироточиво. Същото станало и с другите палачи. Техните трупове били погребани на един площад и всеки изпаднал при разбойници и обърнал очи към тези места, получавал спасение. 
От тогава не се знаело какво е станало със светите мощи на светия мъченик Фанурий, докато той не пожелал отново да се яви през 1500 година след Христа, както се казва в началото. 
Този велик светец донесъл голяма полза на християните, когато те търсели от него помощ и правели погача или торта и молели светец за това от което се нуждаели. Заради това и той се нарича свят помощник, защото тези, които имат голяма вяра и не се съмняват, получават помощ бързо от светеца. 
Пита се прави 9 пъти и се раздава само на сиромаси.А след като се получи помощта се прави за светеца голяма пита със собствените си ръце и трябва да се раздаде пак на бедните за благодарност към светеца. Паметта на свети великомъченик Фанурий се празнува на 27 август. Питите могат да се правят всеки ден освен в неделя. Много са чудесата на светеца след отиването му от нас, както и към тези преди нас, така и към нас, които ни е удостоил да го празнуваме и да го поменуваме с пита, или с торта, защото е доказано, че на тези, които го призовават с вяра, получават избавление според молбата.Амин. 
Свети Фанурий, да не ме презре и да ми помогне при всяка молба!

/Превел от румънски ръкопис, архимандрит Николай – София/

ПРИ НОЗЕТЕ НА ГОСПОДА

Posted in Поучения.

„Блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.“
Лк. 10:28

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

Честит и благословен празник! Днес празнуваме Успението на Пресветата Приснодева Богородица Мария. Същинският празник е обаче отбелязването на делото й, на качествата й, на взимането й в плът на небето.

Знаем, че тя изминала дълъг и тежък път през живота си – от дете в молитва в храма, отдадена Богу, през чистото девическо възрастване и осеняването от Светия Дух, когато получила Благата Вест – приела я със смирение и вяра, изживяла чудото. После да бъде майка на Богочовека, да е до Него във всичко, от детството през юношеството Му до Неговото служение, да поиска от Него да извърши чудото на сватбата в Кана Галилейска, което поставя началото. И тогава мълчаливо и встрани от хорското внимание съпровождала Го неизменно, чула и думите, че други са майката и братята Му, следвала Го чак до кръста и дори след това не загубила вяра и любов, присъствала на Възкресението и чудното Му явяване след това, продължила делото Господне на земята и с апостолите – съвършената майка, закрилница и застъпница, винаги любяща, прощаваща и приласкаваща. Ще каже някой, какво е имала да прощава, та нали Синът й е бил Бог. Да, но Бого-човек – нелишен от човешки качества, със сигурност е изпитвал и човешки чувства – щом на Кръста възкликна към Отца „Защо си ме изоставил“, щом е сърцеведец и знаещ всичко, със сигурност е страдал и плакал за греховете ни, виждал е през плътта и прикритостта на поведението какви всъщност сме хората – страхливи, грешни, жестоки. И Го е боляло и Му е било мъчно. Кой Го е утешавал? Кой Го е подкрепял в тези му мигове на скръб и трудност? Кой е най-близо до нас, към кого викаме в изпитания и скърби? Господа призоваваме и майка си. Никой друг не може да ни разбере, да ни подкрепи и утеши както Отца и както Приснодева Мария. Всеки става като уплашено и объркано дете пред житейските бури, всеки се поколебава понякога.

А след Възнесението кой винаги е бил със Светите Апостоли и учениците, кой винаги е намирал ласка, мир и любов във всички изпитания? Кой е бил утешението и надеждата? До основаването на църквата кой помага неизменно на християните в страха, притесненията и безпътицата на моменти? След Петдесетница кой подкрепя първите им, осенени от силата на Светия Дух и като такива боговдъхновени, но по човешки неумели и несъвършени опити и първи крачки по пътя на служението, който по-късно щял да ги изведе до мъченичество? Не е нужно да е описано изрично някъде, ние знаем – Господ и Приснодева Мария. На тях се уповаваме и се надяваме и като немощни и грешни човеци, не намиращи никакво оправдание на греховете си молим с вяра, сърдечно съкрушение и надежда майчицата ни Богородица да се застъпи за нас пред Всесилния Господ, Самодържеца и Всемогъщия Бог, за да ни спаси и помилва.

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, всички стоящи тук, всички невидимо присъстващи светии, самият наш Господ Иисус Христос сме родени от майки. Майката е най-близкото човешко същество на всеки, най-нежното, любящо и разбиращо, всеопрощаващо. Тя не помни злото, грубото и незаслужено отношение, на което често е обект, тя просто обича и понеже много обича, всичко трябва да й се прости.

Ние често биваме увлечени от света, улисваме се в „голяма шетня“ – търсим признание, постигане на резултати, изпълване на цели. Стигаме до там дори да се обърнем към ближния си, към Господа и даже с упрек да поискаме помощ, да кажем „небрежиш ли, Господи“, че сестра ми ме остави сама да шетам, че жена ми не прибра покупките в хладилника и не сготви снощи, че колегата ми не свърши еди-какво си и сега аз трябва да го направя. И отминаваме с бурно възмущение и работим, чистим, готвим, изкарваме пари, строим къщи и като цяло, се грижим и безпокоим за много неща, но не разбираме, че едно само е потребно, че всичко това е нужно, но не е не-обходимо, напротив, „обходимо“ е, можем да минем покрай него, не е най-важното. Щом започнем да се грижим за такива работи, щом материалното стане съкровището ни, там отива и сърцето ни, щом допуснем да ни диктуват ежедневието, мислите и чувствата, постъпките и мечтите, насочени към земното и светското, независимо колко добро оправдание си даваме, щом пулсът ни затрепти със звъна на парите, с поредното телефонно позвъняване, щом часовете ни минават в работа, за КАКВОТО И ДА Е ДРУГО, освен да са изпълнени с любов, вяра и грижа за ближния, напразно е. Всичко става напразно. Превръща се във вреда, в грях всичко, което сме правили. Целият свят да обиколим, къщи като планини да построим, всичко и всички да победим, нищо не ще е това пред Бога. Защото ще сме забравили Добрата част, която няма да ни се отнеме. А тя е да сме при нозете на Господа, да слушаме словото Му и да го изпълняваме. И да се молим на Светата ни майчица Приснодева Мария да се застъпи за нас и да ни запази под своя Покров, амин!

Автор: Деян Петров