Почитайки св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя; прославя го на другия ден след празника Богоявление; а на 29 август възпоменава неговата смърт и в знак на участие в страданията му е наредила тоя ден пост.

Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него Самия очакван Месия – Христос.

След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. "Той трябва да расте – казвал Йоан, - пък аз да се смалявам. Който иде отгоре, Той е над всички".

Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност. Цар Ирод, син на оня, който убил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: "Не ти прилича да имаш жената на брата си!" Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважавал и почитал за пророк.

Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: "Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстител!" Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Йоан.

Йоановите ученици погребали тялото на светия си учител в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия дворец. Съвестта, вероятно, мъчела Ирод, защото, когато до него дошли слухове за чудесата, извършвани от Спасителя, той казал: "Това е непременно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и затова чудеса се вършат от него." Мнозина казвали: "Това е Илия"; други "Някои от пророците"; но Ирод все повтарял: "Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите". Бедствия поразили Ирод, войската му била разбита от арабския цар Арета, баща на първата му жена. Той самият бил след това изпратен на заточение от римския император. И юдеите смятали тия бедствия като справедливо наказание за убиването на великия пророк.

Главата на св. Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония жени, които вярно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била намерена там от един свет мъж, който отново я скрил пред смъртта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттам – в Комана.

На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Кондак 1

Стълб на света и неустрашим войн Христов узнаваме днес в тебе ние, вярващите, преславни мъчениче Фанурие! Защото Всевишният Христос Господ те показа светилник на Своята църква, за да ти викаме:
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Не се знае кога светецът се е представил пред Господа, защото не е известно, кога е бил обезглавен, а не е запазено и името на града. През 1500 година овчари пасели стадата си в една долина на една стръмна планина.През всичкото време се виждала на върха на страшното било светлина, която не загасвала. Кога то овчарите спечелили доста пари, помислили да се върнат по своите домове, които били много надалеч. Трима от най-смелите, смятайки, че на върха има някакво съкровище , се вързали с дебели въжета, а другите им помогнали и се изкачили на онази височина. Там имало една пещера, в която се намирали светите мощи и горял голям пламък, същият който през всичкото време виждали овчарите. На гърдите на светите мощи имало животинска кожа, върху която бил написан целият живот на светия великомъченик Фанурий, който предаваме по-надолу. 
В града, откъдето бил светецът, имали един голям търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий, който бил 12 годишен. Както бил обичаят, той изучавал философия, бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство. Майката била добра и красива. Имала всичко от което се нуждаела, но нямала право да се интересува от сметките и работите на своя съпруг. Един ден връщайки се с много пари и стока, съпругът й бил нападнат, ограбен и убит. Длъжниците разбрали за станалото, дошли да искат това, което не им се пада, защото сами били длъжници. 
Така за късо време майката на Фанурий обедняла, останала само с една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства, да изхранва дванадесетте си деца. Един ден Фанурий казал на едно момче като него, че майка му е светица, защото цял ден плаче и си се моли, а децата имат храна и са добре гледани, докато тя се облича все с по-стари дрехи. Децата не я сърдели, но тя по цял ден плачела.Тогава приятелят му казал следното: “Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следващия ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не”. 
Тогава момчето Фанурий я задебнал и вечерта, след като майка им ги нахранила и поставила да си легнат всички деца, сигурна, че вече спят, си измила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито св.Фанурий никога не бил виждал, и излязла. Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно заведение за нощно пируване, където болшинството хора били пияни. Майка му играела в този нощен локал и имала първата роля. По време на играта пеела плачейки, защото не искала децата й да разберат с какви жертви спечелва храната им, за да може през деня да бъде с тях. Хората в заведението я смятали за пияна и в това положение, била повече от красива. Тогава Фанурий застанал на трибуната и извикал силно:”Мамо!” При гласа на сина си, от ужас и болка, че е разкрита от него, майката паднала на пода. Излязъл от заведението, Фанурий веднага напуснал града и отишъл на блега на една голяма река, която била не съвсем близо до оня град защото краката му се изпонаранили от камъните при отчаяното му бягство. На брега на реката видял пастири, които искали да минат другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите си заминали по своите места и Фанурий останал сам на брега. В онази пустиня пребиваваше един стар пустиножител, който цели 65 години не беше виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се яви ангел Господен даде му една тояга и каза:”Върви бързо на брега на реката, и вземи там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда.” 
Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имаше 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ , светецът стигна при Фанурий за един час и каза на момчето:”Ела при мене, Фанурий!” Момчето остана на мястото, като чу името си и каза: “Нима ти познаваш моя баща? Старецът потвърди това. Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове. Светията се чудеше и нищо не отговори, и пак по чудо се изкачиха по планината за един час, а пътят пеша не можеше да се мине за 8 дни, защото беше много каменист и стръмен. Тук в пещерата старият светец трябваше да се бори със суровите нрави на Фанурий, за да го направи християнин и да го накара да прости на своята майка. След кръщението, Фанурий получи позволение да отиде в града, за да получи прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върна в града той разбра, че майка му през онази нощ, не била припаднала, а умряла. Братята му пък били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях. Фанурий се върнал в пустинята без всякаква връзка със света и толкова след това напреднал духовно, че надминал и пустинника с пост и молитва, бидейки много милостив, правеше градини и ги обработваше. Той хранеше и пътниците, носейки на раменете си и вода за пиене. Хранеше се отначало всеки трети ден и вземаше толкова намокрен хляб, колкото можеше да стисне с два пръста. Въздържаше се да пие и вода от едно шише и сетне, започна да се храни само съботен ден и то твърде оскъдно. Често се причастяваше със Светите тайни. Посещаваше пустинниците в онази пустиня и се трудеше да доставя с ръцете корени за храна, както и да изкъртва камъни, около килиите на пустиножителите, поради малкото земя наоколо и да сее зеленчуци. А кой ще каже да всенощните му бдения, за зноя и студа, защото колибата му нямала покрив и молеше Бога, чрез това търпение, да му даде покрив в НЕГОВОТО НЕБЕСНО ЦАРСТВО. И толкова беше изпълнен с милост, че помиряваше и зверове, които се нападаха помежду си. Той се грижеше за тях, когато бяха ранени и им правеше хубави леговища, тъй като неговият духовен отец, често го сварваше до някоя голяма, грамадна змия, която по време на съня пазеше Фанурий, да не бъде нападнат от някакъв друг звяр. Той имаше и дара, да пази нападнатите в пустинята мравки, като им заповядваше да се преселят в някоя пропаст далеч и да не пречат на никой човек. Насекомите и големите страшни зверове, когато били нападнати от друг по-силен звяр, макар, че не можеха да говорят, обръщали очи към колибите на Фанурий и веднага били спасявани. Заради това стана много обичан в цялата пустиня наоколо и по-далече, а всички жители на пустинята благодаряха на Господа, че им е изпратил този предобър младеж, който и зверовете укротява и човеците лекува. 
В близост до онази пустиня имаше един град, голям и красив с много лоши хора, пълни с болести и лоши духове. На молбата на добрите, да отиде да помогне в неволите и болестите, светецът, макар че не искаше да напусне пустинята, заради сълзите на страдащите и молбите на преподобните пустинници да бъде милостив, да пожали и да лекува за този град. И кой ще изкаже голямата му милост към бедните и специално към вдовиците и сираците, спомняйки си за своята майка и своите братя. Заради това винаги се вслушваше в техните молби и лекуваше най-тежките болести, лекуване на слепи, помагаше на глухите да прочуят и немите от рождение да проговорят – само с молитви и сълзи пред Бога. Не ядеше докато не се изпълняваше молбата му, не си отпочиваше на леглото и проливаше толкова сълзи, че и дрехите му се измокряха от тях. Преблаженият говореше така: “Помилвай,Господи, тези измъчени, защото са Твое създание. Отвори очите им, за да виждат красотата на Твоето небе и дневната светлина, за да не се нараняват краката им от камъните, нито срам за сродниците им.” Подобно се молеше с много сълзи и за немите, за които казваше:” Разтвори, Господи, запечатаните им уста, просвети ума им, за да Те славят и да Те целуват с устата си, Твоя неръкотворен образ със сълзи да навлажнят. Та по този начин, да се прослави Твоето Пресвято Име.” За глухите се молеше с още повече сълзи, говорейки:”Послушай ме Господи в тоз час и посети сега и разтвори слуха на Твоите раби.Премахни тежестта на глухотата, за да чуват гласа Твоите свети камбани, шума на колелата и всички земни звуци”. И толкова усърдна беше молитвата му към Господа и плачеше, а понякога и езичниците плачеха с него като слушаха молитвите му и виждаха сълзите му. Толкова топла и усърдна беше молитвата му към Господа, тъй че и кърмачетата се доближаваха до него и с чистите си умове, още непроговорили, му казваха:”Потърпи още малко, Фанурие, защото още малко и Небесният Отец, ще те помилва скоро, изпълнявайки твоите копнежи. Така цяла година, той вървя из всички краища на града, като лекуваше, утешаваше и ги учеше на правата вяра. Дяволът пък, който ненавижда доброто, много се ядосваше, защото Свети Фанурий, извеждаше на правия път всички техни раби. Той се престори на странник и се представи на управителя на този град. Каза му, че един младеж е подлудял и говори лъжи, за да бъде народът на негова страна и да махне управителя. Това говореха зломислещите , лъжи – заблуждавайки доверието на управителя, защото след идването на Фанурий, не можеха да вършат предишните злини. След много старания и лъжливи думи, те принудиха управителя да го хване и да му отреже главата.Но, народът, който беше видял толкова чудеса от светеца, вдовиците, сираците и излекуваните, даже без съгласието на светеца, го изпроводиха в друг град, като стана голям плач и невиждан, защото те се лишаваха от добротата на светеца и от голямата му безвъзмездна помощ. Заради това народът, който чрез Фанурий узна правата вяра, направи 40-дневно оплакване с пост и молитва и не можеше да се утеши, защото светецът не беше с тях. 
И във втория град, светецът също така лекуваше, наставляваше и укротяваше зверовете, не приемайки дори хляб за своите трудове, а се хранеше както в пустинята с корени. И пак вдигна меч сатаната и управителят по съветите на приближените си, също реши да го предаде на смърт, както в първия град. Народът с голям плач, насила го изпрати в друг град зад граница… 
В тези дни се случи там да умре единствената дъщеря на владетеля. Дни наред бяха викани знахари и гледачи-гадатели и беше решил да даде половината от владенията си на онзи, който ще оживи дъщеря му. Но не само, че не я възкресиха, но понеже беше от няколко дни, започна да мирише. И макар да изливаха аромати, да кадяха тамян, миризмата достигаше далече. Една от прислужничките на управителя му съобщи, че има един красив младеж, който лекува всякаква болест, дори възкресява мъртви с молитва към Христа, за Когото е чула, че бил разпънат на кръст. Той не дава на болните никакви лекарства и не се показва на тях и не приема за награда даже парче хляб. Като чу това управителят, прати бързо да го доведат при него. Той му прати царско писмо и приготви голямо угощение. Свети Фанурий не приел да отиде на кон, а пътувал пеша, макар, че пътят бил тежък и се измъчил няколко дни по него. Той се представил пред управителя и бил заведен в стаята на умрялата. Тук позволил да останат само родителите, той и мъртвата, а народът да не влиза. Заплакал той пред Господа и усърдно се молил от сутринта до обяд и в себе си бил недоволен, че не е чут от Господа.Толкова сълзи пролял, че около него се образувала локвичка сълзи, а императорът и императрицата се чудели на голямата му доброта и силна молитва. В този момент светъл лъч се насочил върху умрялата.Светецът тогава станал на крака, хванал ръката на умрялата и вмирисана девойка и й казал:” В името на Христа Разпнатия стани и се върни при своите родители!” И веднага умрялата и разлагаща се скочила на крака права и махайки от себе си връзките, извикала с висок глас:”Велик е Фануриевият Бог, защото в дъното на ада измъчвана, заедно с тези, които се покланят на идолите и бяха за присмех, и измъчвани от дяволите, адът ме изхвърли вън от страх пред гласа на Фанурий. Велика е неговата вяра, татко, велик е Бог на вярващите, а боговете на езичниците са демони!” Императорът искал да даде на светеца половината си царство, но той не приел нищо, както винаги. Дадено било угощение в целия град. Императорът освободил робите и затворниците, защото това била наградата, която поискал свети Фанурий. Императорът и всичките му приближени, около 5000 души, поискали да се кръстят и станали християни. Светецът тръгнал из града,лекувал и спасявал, както и в другите градове. Всички демони се озлобили против него и всички гадатели, задето били засрамени пред императора, че нито техните магии,нито техните усилия, могли да възкресят мъртвата, а светецът направил това само с молитва. Поради това голяма клевета направили срещу Фанурий, наричайки го велик магьосник и казали на императора, че той с магиите си най-напред убил дъщеря му и после се престорил,че я е оживил, за да бъде избран от народа за император. Императорът се изпълнил с гняв и повикал всички свои невярващи съветници и всички, които били против Фанурий и решил да му отсече главата. Но смятайки го за толкова велик, повикал всички палачи в града и хвърлили жребий трима от тях най-свирепи, да го убият. Те не яли докато не си измият ръцете в кръвта на мъченика. И кой ще накаже подигравките, замерванията с камъни, пробожданията на тялото с копия, изкъртването на зъбите, удрянето на плесници, заплюванията и удрянията по цялото тяло с копия, слагането на оцет и сол в телесните рани, измъчването , отрязването на ръцете, пръстите на краката, на ушите, това че кръвта от лицето му съединена с тази от краката мокрела земята, по която вървял. Всеки езичник се стараел, как по-люто да го мъчи. Светията се молел на Господа, като св.мъченик архидякон Стефан, казвайки:” Прости им греховете, защото не знаят що правят. За мене много повече е мъченическият венец, за който им благодаря!” Заради това настана голям плач между християните и между излекуваните от светеца, че бил така грозно мъчен, макар че той не бил направил нищо лошо, освен добро. Но той бил весел, че по-скоро отива при възлюбения Христа, че му стига странстването по тази земя. Отстрани вървяли християните и излекуваните, вдовиците и сираците, казвайки с голям плач:”Как ще загубим, който ни намери, как ще се затворят прекрасните очи, как ще се затворят медоточните уста, които на нас немите и несловесните ни възвърна говора? Как ще се запушат ушите на този, който се умилостиви от нашия плач и мъка, който показа милост към сираците, пожали вдовиците и донесе радост на лицата, които не познаваха освен тъга и сълзи? Кой ще изрази техния плач, болезнените слова, тъй че и от страна на езичниците били пролени сълзи.” Но и враговете му били много и викали, по-скоро да се свърши с този магьосник и противник на императора… 
Свети Фанурий помолил за позволение да направи последната си молитва и се помолил така:”Господи, Боже наш, Който милваш плачещите и молещите се, направи щото всеки, който направи пита или торта с елей и захар и я раздаде на бедните, да бъде чут и спасен от всяка заслужена мъка, която има.Това да бъде за прощение на греховете на моята майка, която умря грешна.” И от небето тогава се чул тогава гръм и от облаците се чул гласът Господен: “Да бъде, Фанурие, според думите ти ! Всеки, който те призове за помощ, ще бъде чут от Мене и ти ще бъдеш помощник на намиращите се в нужда.” Тогава невярващите, които викали против него,виждайки чудото, поискали да бъдат кръстени и да ги направи християни. Но светецът нямал нищо със себе си, нито вода. И втори път се помолил на Господа да помогне на тези, които желаят да приемат Христовата вяра. И о, велико чудо! Започна да вали само върху тези, които поискали да се кръстят, макар, че се намирали до тях, езичници невярващи, не били намокрени нито с капка вода. Между кръстените били и тримата палачи, които сега не искали да го посекат. Тогава светецът им обещал, че като изпълнят повелята на императора, ще бъдат днес с него в рая. И хвърлили жребий, кой да му отреже главата.Палачът на когото се паднало бил по-горния от тези, които кръстил, защото душите им били преизпълнени със съжаление , че са отнемали живота, а светецът се грижил за тях и ги жалел, той излял потоци сълзи, а те невинна кръв. Светецът проливал сълзи за всички нещастни. Сетне светецът сложил главата си на дръвника. Но след отрязването на главата му не потекла кръв, а мляко и о, чудо, главата обикаляла, около трупа и говорела. Така Господ Иисус Христос прославя тези, които вярват в Него. 
Връщайки се народът, някои езичници викаха, че се избавили от светеца. А обърнатите в правата вяра и старите християни, вдигаха голям плач, осъждайки императора за непризнателността му и му говореха:”Забрави ли възкресението на твоята дъщеря? Оздравяването на болните и бесноватите? Защо се разгневи против онзи, който не ти взе възнаграждение и донесе мир в твоите предели? Изплашил се императорът и зоповядал да убият тримата палачи. Първият не бил съвсем утвърден във вярата и се страхувал. Тогава светият мъченик се явил пред очите на всички в ореол, както всички от века светци, облечен в римски военни дрехи, с къдрева черна коса, хванал в ръка голяма запалена факла. И голям страх нападнал, върху императора и върху лъжливите му съветници, изплашени, да не би светецът да ги вземе от този живот и да им заплати за несправедливостта… След като първият палач бил посечен, дошъл венец от рози и се настанил на главата му, която цяла се изпълнила с благоухание. И тялото му, макар,че не преди много време проливал невинна кръв заради неговата вяра и обръщането му към Христа, станало мироточиво. Същото станало и с другите палачи. Техните трупове били погребани на един площад и всеки изпаднал при разбойници и обърнал очи към тези места, получавал спасение. 
От тогава не се знаело какво е станало със светите мощи на светия мъченик Фанурий, докато той не пожелал отново да се яви през 1500 година след Христа, както се казва в началото. 
Този велик светец донесъл голяма полза на християните, когато те търсели от него помощ и правели погача или торта и молели светец за това от което се нуждаели. Заради това и той се нарича свят помощник, защото тези, които имат голяма вяра и не се съмняват, получават помощ бързо от светеца. 
Пита се прави 9 пъти и се раздава само на сиромаси.А след като се получи помощта се прави за светеца голяма пита със собствените си ръце и трябва да се раздаде пак на бедните за благодарност към светеца. Паметта на свети великомъченик Фанурий се празнува на 27 август. Питите могат да се правят всеки ден освен в неделя. Много са чудесата на светеца след отиването му от нас, както и към тези преди нас, така и към нас, които ни е удостоил да го празнуваме и да го поменуваме с пита, или с торта, защото е доказано, че на тези, които го призовават с вяра, получават избавление според молбата.Амин. 
Свети Фанурий, да не ме презре и да ми помогне при всяка молба!

/Превел от румънски ръкопис, архимандрит Николай – София/

„Блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.“
Лк. 10:28

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

Честит и благословен празник! Днес празнуваме Успението на Пресветата Приснодева Богородица Мария. Същинският празник е обаче отбелязването на делото й, на качествата й, на взимането й в плът на небето.

Знаем, че тя изминала дълъг и тежък път през живота си – от дете в молитва в храма, отдадена Богу, през чистото девическо възрастване и осеняването от Светия Дух, когато получила Благата Вест – приела я със смирение и вяра, изживяла чудото. После да бъде майка на Богочовека, да е до Него във всичко, от детството през юношеството Му до Неговото служение, да поиска от Него да извърши чудото на сватбата в Кана Галилейска, което поставя началото. И тогава мълчаливо и встрани от хорското внимание съпровождала Го неизменно, чула и думите, че други са майката и братята Му, следвала Го чак до кръста и дори след това не загубила вяра и любов, присъствала на Възкресението и чудното Му явяване след това, продължила делото Господне на земята и с апостолите – съвършената майка, закрилница и застъпница, винаги любяща, прощаваща и приласкаваща. Ще каже някой, какво е имала да прощава, та нали Синът й е бил Бог. Да, но Бого-човек – нелишен от човешки качества, със сигурност е изпитвал и човешки чувства – щом на Кръста възкликна към Отца „Защо си ме изоставил“, щом е сърцеведец и знаещ всичко, със сигурност е страдал и плакал за греховете ни, виждал е през плътта и прикритостта на поведението какви всъщност сме хората – страхливи, грешни, жестоки. И Го е боляло и Му е било мъчно. Кой Го е утешавал? Кой Го е подкрепял в тези му мигове на скръб и трудност? Кой е най-близо до нас, към кого викаме в изпитания и скърби? Господа призоваваме и майка си. Никой друг не може да ни разбере, да ни подкрепи и утеши както Отца и както Приснодева Мария. Всеки става като уплашено и объркано дете пред житейските бури, всеки се поколебава понякога.

А след Възнесението кой винаги е бил със Светите Апостоли и учениците, кой винаги е намирал ласка, мир и любов във всички изпитания? Кой е бил утешението и надеждата? До основаването на църквата кой помага неизменно на християните в страха, притесненията и безпътицата на моменти? След Петдесетница кой подкрепя първите им, осенени от силата на Светия Дух и като такива боговдъхновени, но по човешки неумели и несъвършени опити и първи крачки по пътя на служението, който по-късно щял да ги изведе до мъченичество? Не е нужно да е описано изрично някъде, ние знаем – Господ и Приснодева Мария. На тях се уповаваме и се надяваме и като немощни и грешни човеци, не намиращи никакво оправдание на греховете си молим с вяра, сърдечно съкрушение и надежда майчицата ни Богородица да се застъпи за нас пред Всесилния Господ, Самодържеца и Всемогъщия Бог, за да ни спаси и помилва.

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, всички стоящи тук, всички невидимо присъстващи светии, самият наш Господ Иисус Христос сме родени от майки. Майката е най-близкото човешко същество на всеки, най-нежното, любящо и разбиращо, всеопрощаващо. Тя не помни злото, грубото и незаслужено отношение, на което често е обект, тя просто обича и понеже много обича, всичко трябва да й се прости.

Ние често биваме увлечени от света, улисваме се в „голяма шетня“ – търсим признание, постигане на резултати, изпълване на цели. Стигаме до там дори да се обърнем към ближния си, към Господа и даже с упрек да поискаме помощ, да кажем „небрежиш ли, Господи“, че сестра ми ме остави сама да шетам, че жена ми не прибра покупките в хладилника и не сготви снощи, че колегата ми не свърши еди-какво си и сега аз трябва да го направя. И отминаваме с бурно възмущение и работим, чистим, готвим, изкарваме пари, строим къщи и като цяло, се грижим и безпокоим за много неща, но не разбираме, че едно само е потребно, че всичко това е нужно, но не е не-обходимо, напротив, „обходимо“ е, можем да минем покрай него, не е най-важното. Щом започнем да се грижим за такива работи, щом материалното стане съкровището ни, там отива и сърцето ни, щом допуснем да ни диктуват ежедневието, мислите и чувствата, постъпките и мечтите, насочени към земното и светското, независимо колко добро оправдание си даваме, щом пулсът ни затрепти със звъна на парите, с поредното телефонно позвъняване, щом часовете ни минават в работа, за КАКВОТО И ДА Е ДРУГО, освен да са изпълнени с любов, вяра и грижа за ближния, напразно е. Всичко става напразно. Превръща се във вреда, в грях всичко, което сме правили. Целият свят да обиколим, къщи като планини да построим, всичко и всички да победим, нищо не ще е това пред Бога. Защото ще сме забравили Добрата част, която няма да ни се отнеме. А тя е да сме при нозете на Господа, да слушаме словото Му и да го изпълняваме. И да се молим на Светата ни майчица Приснодева Мария да се застъпи за нас и да ни запази под своя Покров, амин!

Автор: Деян Петров