kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Св. пророк Илия Тезвитянин

Posted in Поучения.

Житие на св. пророк Илия

 


Свети пророк Илия (3 Цар. 16:29; гл. 17-19) живял през времето на израилския цар Ахав. Родил се в Галаадския град Тезвия [традиционно отъждествяван с местност на 13 километра северно от р. Явок, бел. ред.], поради което в Библията се нарича "Тезвитянин". Произлизал от свещеническото Аароново племе.

Запазило се предание, че бащата на Илия имал за сина си странно видение. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтревожен, бащата разказал за това видение на свещениците. Един от тях му казал: "Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му – угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън. Името Илия значи крепост Господня."

Забравяйки безбройните благодеяния на Господа, израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостоен бил Ахав и жена му Иезавел. Те построили в Самария капище на езическия бог Ваал, като преследвали и избивали пророците и верните служители на Господа. Изпълнен с Дух Божий, Илия дошъл при нечестивия цар и му казал: "Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато не помоля Господа за това!"

Вместо да се разкаят, Ахав и жена му искали да убият Илия. Но Господ спасил пророка от ръцете им и му казал: "Иди и се скрий при потока Хорат, близо до Йордан! Ще пиеш от водата на потока и Аз ще заповядам на враните да те хранят."

Илия изпълнил заповяданото и живеел при потока. Враните вечер и сутрин му носели храна, защото Господ може и по чудесен начин да опази тия, които вярно Му служат и се надяват на Него.

Между това думите на пророка се сбъднали: настанала страшна суша – ни дъжд, ни роса падали на земята. По целия Израил настъпил ужасен глад. От продължителното бездъждие изсъхнал и потокът, близо до който живеел Илия. Тогава Господ му казал: "Иди в Сарепта Сидонска! Там една вдовица ще те храни."

Илия отишъл и на самите градски порти видял една жена, която събирала дърва. Тя била вдовица и имала един син. Илия поискал от нея вода и жената като оставила работата си, веднага отишла за вода. "Донеси ми и хляб, понеже съм гладен!" – казал й пророкът. "Господ ми е свидетел – казала жената, - че нямам хляб. Останало ми е шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърнето. И ето, аз ще събера две – три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си, ще изядем това и ще умрем."

- Не бой се! – казал пророкът. – Върви и направи, което казах, направи малка прясна пита за мене и ми донеси! А за себе си и сина си ще направиш после. Защото тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши и маслиновото масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.

Благочестивата жена повярвала на думите на пророка и от последния свой запас му изпекла хляб. И действително, през всичкото време на страшния глад брашното и маслото не свършвали у нея и тя хранела себе си, сина си и светия пророк, който останал да живее при нея.

Не след много време синът на бедната вдовица ненадейно заболял и умрял. В своята голяма скръб майката казвала на пророка: "Защо си дошъл, човече Божи, да ме накажеш за греховете ми и да умориш сина ми?" Илия взел детето, сложил го на леглото си и започнал да моли Бога да му възвърне живота. Той му духнал три пъти и Господ чул молитвата на св. пророк и възвърнал живота на умрелия. "Виждаш, син ти е жив" – казал той на вдовицата, която радостно извикала: "Сега виждам, че ти си човек Божи и че словото Господне в твоите уста е истинско." Преданието говори, че възкресеното момче е бил същият пророк Йона, когото Господ по-късно пратил да проровядва в Ниневия.

Сушата продължила вече три години и шест месеца. Израилтяните тежко страдали: всичко изсъхнало и нямало какво да ядат ни люде, ни добитък. Господ се съжалил над израилтяните и чул молитвите им, понеже във време на скръбта те познали суетността на идолите и се обърнали с молитва към Бога. В Своето милосърдие Господ заповядал на Илия да иде при Ахав и да му възвести за прекратяването на сушата. Илия изпълнил това.

По пътя той срещнал Авдий, добър и благочестив царски служител, който някога спасил от гнева на Иезавел сто верни служители Господни. Авдий, по заповед на царя, търсил долина с потоци, където биха могли да пасат царските коне. "Извести на царя за моето пристигане" – казал му Илия. Но Авдий се изплашил от това поръчение. "По всички страни те търси царят – казал той на пророка, - и ако аз сега му кажа, че си дошъл, а Духът Господен изведнъж те вземе от тук, царят ще заповяда да ме убият." Но Илия обещал тоя ден да се яви при Ахав, и Авдий известил на царя, че Илия иде.

Ахав пасрещнал Илия и с гняв му казал: "Ти ли си, който смущаваш Израиля?" – "Не аз смущавам Израиля – спокойно отговорил Илия, - а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци. Заповядай на тоя народ да се събере на планината Кармил и нека дойдат там и пророците и жреците на Ваал, за да узнаят истинския Бог."

Царят изпълнил желанието на Илия. Множество народ с жреците и пророците на Ваал се събрали на планината Кармил. Илия дошъл и им казал: "Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него! Ако ли Ваал – вървете след него!" Народът мълчал.

"Аз съм тук едничък от пророците Божи – продължил Илия, - а Ваалови пророци са 450. Дайте две телета! Нека жреците приготвят жертва за Ваал, а аз ще приготвя жертва на Бога! И оногова ще признаем за истински Бог, който ще прати огън на жертвеника." Целият народ се съгласил на предложението на Илия.

Лъжепророците взели теле, турили го на жертвеника и почнали да молят Ваала да прати онъг на жертвеника. Но напразно се молили те от сутрин до пладне, напразно викали: "Ваале, чуй ни!" – огън не паднал на жертвеника. "Викайта по-високо! – казвал им подегравателно Илия, - може би вашият бог спи или е зает с нещо."

Вечерта, когато всички се убедили, че моленията към Ваал са напразни, Илия казал на лъжепророците: "Сега дайте на мене да приготвя моето жертвоприношение!" Той везл 12 камъни, по числото на Израилевите колена, и направил от тях жертвеник. Около жертвеника направил окоп, заклал теле и го положил върху дървета. "Сега – казал той на народа – донесете вода и я излейте върху жертвата." Това направили три пъти и то така, че и целият окоп около жертвеника се напълнил с вода.

Тогава св. пророк дигнал очи към небето и казал: "Господи, Боже Авраамов, Исааков и Иаковов, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и обръни към Себе Си сърцата на тия люде!" Веднага огън паднал върху жертвеника и запалил жертвата, камъните, дърветата и дори водата в окопа. Като видял това, народът паднал на земята и изповядал единия Бог. А Вааловите жреци и пророци били избити по заповед на Илия.

След това Илия казал на царя: "Сега си иди у дома, за да не те настигне дъждът", а сам се изкачил на планината и дълго се молил. И веднага се дигнал вятър, небето се покрило с облаци и проливен дъжд паднал на изсъхналата земя.

Трябвало да се очаква, че всички невярващи след това ще се обърнат към Бога с разкаяние. Но жестоката Иезавел не се смирила пред Господа. Обхваната от гняв, загдето нейните пророци били избити, тя се заканвала да убие Илия. Господ спасил пророка, който се оттеглил в Аравийската пустиня. Скърбейки за неверието и ожесточението на людете, Илия молил Бога да му прати смърт. Но Господ чрез поразителни личби доказал на пророка, че той никога не трябва да пада духом, а винаги твърдо да се уповава на всемогъщия и всеблаг Бог. Той пратил Своя ангел да храни пророка в пустинята.

Веднъж, като се събудил, Илия намерил до възглавницата си хляб и стомна вода и бил подканен от ангела да яде и пие. Подкрепен от тая дивна храна, Илия тръгнал и след 40 дни дошъл в планината Хорив. Тук той се поселил в една пещера и не преставал да скърби за прегрешенията на Израиля.

Веднъж чул глас Господен да го пита: "Защо си тук, Илия?" Пророкът отговорил: "Пламнах от ревност за Господа Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и меч убиха Твоите пророци. Само аз останах, но и моято душа търсят да вземат." Гласът Господен му казал: "Иди утре на планината. Господ ще мине покрай тебе."

На другия ден Илия се изкачил на планината да очаква Господа. Изведнъж се дигнал страшен вятър, който тресял планината и събарял каменни скали. Но Господ не бил в тоя бурен вятър. След това настанал земетръс, но и в него не бил Господ. Светкавица разкъсвала облаците, но и в нея не бил Господ. Най-после повеял лъх на тих ветрец и в него Илия почувствал присъствието на Господа. Той си покрил главата, застанал пред своята пещера и Бог беседвал с него. Господ утешил скърбящия пророк, като му открил, че в Израиля има повече благочестиви люде, отколкото той мисли, защото 7000 мъже не са се поклонили на идолите.

По повеля на Господа Илия си взел за ученик Елисей, който орял тогава на нивата си и оттогава вървял навсякъде след него.

Илия остарял. Приближило се времето за неговото заминаване при Господа. За това било дадено откровение не само нему, но и на неговия ученик Елисей и на учениците пророчески, които живеели в градовете Ветил и Йерихон. Пророческите ученици казали на Елисей: "Знаеш ли, че Господ скоро ще вземе от тебе твоя учител?" – "Зная" – отговорил им Елисей и продължавал да върви подир Илия.

В Йерихон учениците пророчески пак му говорили: "Знаеш ли, че днес Господ ще вземе от тебе твоя учител?" Елисей отговорил, че знае. Илия искал да остави ученика в Йерихон, но Елисей не се съгласявал да се отдели от него. И двамата дошли на брега на Йордан. Илия си снел горната дреха и ударил с нея по водата. Водата се разделила от двете страни и той с ученика си минал р. Йордан по сухо. Тук Илия казал на Елисей: "Поискай от мене каквото пожелаеш, докато не съм взет от тебе!" Елисей поискал не земни блага, а Дух Господен. И Господ изпълнил искането му.

Илия и Елисей продължили своя път. Изведнъж огнена колесница с огнени коне се показала между тях. И в тая колесница Илия бил взет с вихър на небето, пред очите на своя смаян ученик, върху когото паднала горната дреха на пророка.

Израилският народ проявявал дълбоко благоговение към паметта на Илия и го считал за най-велик от пророците. "Дигна се пророк Илия като огън и словото му гореше като светило" - казва премъдрият Син Сирахов (48:1).

Когато ангел възвестил на Захария, че ще му се роди син, той казал, че Йоан Предтеча ще върви пред Господа с духа и силата на Илия. А когато Йоан започнал да проповядва в Йорданската пустиня за близкото идване на Месия, юдеите попитали, не ели той Илия, понеже очаквали, че преди явяването на Месия Илия за втори път ще дойде на земята.

Сам Господ уподобявал Йоан Предтеча на Илия: Илия вече е дошъл, но него узнали и постъпили с него, както искали; и учениците разбрали че Спаситяле им говорел за Йоан Кръстител (Мат. 17:12-13).

При преображението на Спасителя на планината Тавор Илия и Мойсей се явили и беседвали с Господа за Неговите страдания. Чрез това тия двама най-велики представители на Стария Завет засвидетелствали пред Христовите ученици, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказали Мойсей и пророците.

При Преображението на Спасителя на планината Тавор Илия и Моисей се явили и беседвали с Господа за Неговите страдания (Лука 9:30-31). Чрез това тия двама най-велики представители на Стария Завет засвидетелствували пред Христовите ученици, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказали Моисей и пророците.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Трета книга Царства

Posted in Поучения.

ГЛАВА 17

1. И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.
2. И биде слово Господне към него:
3. тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан;
4. от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там.
5. И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Иордан.
6. И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.
7. След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята.
8. И биде слово Господне към него:
9. стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни.
10. И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия.
11. Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб.
12. Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера две-три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.
13. А Илия й рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после;
14. защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.
15. Тя отиде и направи тъй, както й каза Илия; и храни се тя, и той и домът й няколко време.
16. Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия.
17. След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане.
18. Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.
19. А той й отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете й, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си;
20. и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й?
21. И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него!
22. И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя.
23. Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив.
24. Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.

Молебен канон към Света великомъченица Марина - 17 юли

Posted in Поучения.

Свещеникът: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги и во веки веков.

Певците: Амин.

Псалом 142. 
Господи! Чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, – и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. Спомням си за стародавните дни, 
размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. 
Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми, Господи, пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят Благ Дух да ме води в земята на правдата. Заради Твоето Име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.

Слава..., и сега... .

Аллилуия, аллилуия, аллилуия, слава на Тебе, Боже. 
Аллилуия, аллилуия, аллилуия, слава на Тебе, Боже. 
Аллилуия, аллилуия, аллилуия, слава на Тебе, Боже. Упование наше, Господи, слава на Тебе.

Бог Господ, глас 4:
Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в Името Господне. (4 пъти)

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милост Му е вечна. (пс.117:1) Бог е Господ…

Стих 2: Обсадиха ме, обиколиха ме, но с Името Господне аз ги повалих. (пс.117:11) Бог е Господ…

Стих 3: Това е от Господа, и е дивно в очите ни. (пс.117:23) Бог е Господ…

Тропар, глас 4. 
Към великомъченицата и девицата Марина, която с целомъдрието душата Си украси, приветствено да извикаме от дълбините на душата си: Мъченице досточудна, по Твоите молитви избави всички, които Те почитат от глад и болести, и от всяка друга вреда на врага, за да почитаме божествено Твоята памет.

Слава…, и сега … . 
Богородичен, глас 4:
Ние недостойните, Богородице, няма да престанем да говорим за Твоята сила, защото, ако Ти не би се застъпила с молитви, кой щеше да ни избави от толкова големи беди? Кой щеше да ни запази досега свободни? Няма да отстъпим от Теб, Владичице, защото Ти 
винаги спасяваш Твоите раби от всякакви злини.

Псалом 50. 
Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, защото беззаконията си съзнавам и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе, пред Тебе Едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си 
прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд. Ето, в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми. Ето, Ти обикна истината в 
сърцето и вътре в мене ми яви мъдростта Си. Поръси ме с исоп и ще бъда чист; умий ме и ще бъда по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени. Отвърни 
лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония. Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене. 
Върни ми радостта на Твоето спасение и с Властния Дух ме утвърди. Беззаконните ще науча на Твоите пътища и нечестивите към Тебе ще се обърнат. Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение и езикът ми ще възхвали Твоята правда. Господи, отвори устните ми и устата ми ще възвестят Твоята хвала; защото, да би 
искал жертва, аз бих ти дал; но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено, Бог не ще презре. Стори добро, Господи, на Сион по Твоето благоволение; 
въздигни стените иерусалимски; тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

Молебен канон, глас 8.

Песен 1.

Ирмос: Като премина през морето…

Припев: Света великомъченице Марино, моли Бога за нас!
Паметна Марино на Небесата, изпълнена с проблясъците на Всевишния, просвети моя ум с Твоите молитви и от тъмнината на страстите ме освободи. 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Топло Те моля аз жалкият, чрез Твоите молитви, О, Марино, мъченица Христова, освободи ме от затрудненията на живота и в смущенията на страстите ме утеши.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Велик е подвигът Ти, скромна, големия змей наистина Си покорила храбро. Ето защо и на мен подари, Марино, да предвиждам неговите мъдрувания.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

Ти си Дево непорочна, смелост на моя разум и надежда на смирените ми измъчени душа и сърце, Ти си светлината, живота и възкресението.

Песен 3.

Ирмос: Творче на небесния свод… 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Радвайки се, всеблажена, на Небесата с мъчениците, всички нас запази с молитвите Си и от страстите ни освободи. 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Чрез покрова на Твоята икона, мъдра Марино, изцелени от демонските примки и нещастия се спасяваме.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Благодарствено пение Твоят раб Ти принася, избавен от страшната болест, О, Марино, чрез молитвите Ти.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

Имаме Те в живота, Всенепорочна, покровителка и стена нерушима. Затова от страшните пристъпи на лъжовния живот не се страхувам. Избави от опасности, чрез Твоите молитви Марино, тези които с откровена вяра прибягват към Теб и изцели множеството наши 
страсти. Погледни добросърдечно, Всевъзпявана Богородице, на моето 
тежко телесно страдание и изцели душевната ми болка.

Свещеникът казва съкратената сугуба ектения: 
Помилвай ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй 
ни и ни помилвай.

Певците: Господи, помилуй. (три пъти)

Още се молим за благочестивия и Православен български народ и за Христолюбивото наше войнство. 
Още се молим за Високопреосвещения наш митрополит (името).

Още се молим за милост, живот, мир, здраве, спасение и прощение на греховете на Божиите раби (свещеникът поменава имената за здраве).

Още се молим за всички братя и за всички Християни.

Защото Си Милостив и Човеколюбив Бог и на Тебе, Отца и 
Сина и Светия Дух, въздаваме слава сега и винаги и во веки веков.

Певците: Амин.

Седален, глас 2.

С красотите на девството и кървите от мъченичеството душата си украсила мъченице славна Марино, поверила си се на Създателя, съхранил те наистина целомъдрена през вековете, затова ликуваш с Архангелските и Ангелски воинства, с апостолите, пророците и 
мъченическите хорове, всехвална.

Песен 4.

Ирмос: Чух, Господи… 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Изпитана, всеславна, и обдарена със Свято великолепие, почитащите Те споменавай и избавяй от болести, чрез Твоите молитви. 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Светите Твои потоци от кръв, Марино, угасиха ужасния пламък на страстите ми и към здраве ме отправиха.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Капките от кръвта Ти угасиха всякакъв безбожен огън и освободиха душите на покланящите се, Марино, Богопрославена, 
И сега и винаги и во веки веков. Амин: Ти неувяхваща роза, О, Дево, единствена Си израстнала. Чрез молитвите Си обгради прибягващите към Теб, Майко Дево.

Песен 5.

Ирмос: Просвети ни с Твоите повеления…

Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Просветли нас, които Те почитаме, Боговдъхновена, приближила сега великата светлина, изпълваща нашите души. 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
С достойно облажаваните Твои кръвни потоци, изгаси пламъците на измамата и изсуши течението на безчестната тирания, Марино всепочитана.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Със светите прелести на Твоя Жених, прочута, отдадена навъзпяващите Те, Свещена светлина, чрез молитвите Си душите ни изпълни.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

Пречиста, Всепочитана, със Свята вода ме ороси и чрез изворите на милостта Си одъжди ме, дарувайки ми капки сълзи.

Песен 6.

Ирмос: Помилвай ме Спасителю… 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Дойде просветлението, почитана, осветяваща верните, изгонваща 
неизлечимите страсти и демоните, чрез Твоите молитви. 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Христос с девствен венец, Марино, Теб увенча като чиста и непорочна и в девствения хор Те постави, за да се молиш на Него за всички.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Възпявайки Бога с незатихващ глас, споменавай мен грешния, Марино всеславна, за да се избавя от скърбите, страшната болест и ужасите на разбойника.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

От Архангелския зов, Бога, Марие Си родила, Когото сега омилостиви за нас като могъща, на викащите с вяра и Даващият разрешение на греховете ни, Всепречиста. Избави от опасности, чрез Твоите молитви Марино, тези които с 
откровена вяра прибягват към Теб и изцели множеството наши страсти. 
Погледни добросърдечно, Всевъзпявана Богородице, на моето тежко телесно страдание и изцели душевната ми болка.

Свещеникът казва съкратената сугуба ектения: 
Помилвай ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.

Певците: Господи, помилуй. (три пъти)

Още се молим за благочестивия и Православен български народ и за Христолюбивото наше войнство.

Още се молим за Високопреосвещения наш митрополит (името).

Още се молим за милост, живот, мир, здраве, спасение и прощение на греховете на Божиите раби (свещеникът поменава имената за здраве).

Още се молим за всички братя и за всички Християни. Защото Си Милостив и Човеколюбив Бог и на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, въздаваме слава сега и винаги и во веки веков.

Певците: Амин.

Кондак, глас 2: 
Невеста избрана на Спасителя, Марино славна, разпръсни множеството ми грехове, вредата от страстите, избави ме от опасностите, помрачението от болестите ми оправи, чрез Твоите молитви, всеприснопаметна.

Прокимен, глас 4: 
Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли. (Пс. 39:1-2) (три пъти)

Стих: Постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми. Твърдо се уповавах на Господа…

Свещеникът: За да се удостоим да изслушаме Светото Евангелие, Господа Бога да помолим.

Певците: Господи, помилуй. (три пъти)

Свещеникът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме Светото Евангелие. Мир на всички!

Певците: И на твоя дух.

Свещеникът: Ще се чете из Светото Евангелие от Лука.

Певците: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе.

Свещеникът: Да внимаваме!

Св. Евангелие (Лука, 9: 1-6).
В онова време Иисус като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести, и ги разпрати да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни. И 
рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи; и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте на път; и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за 
свидетелство срещу тях. Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.

Певците: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

По молитвите на Мъченицата, Милостиве, очисти множеството наши съгрешения.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

По молитвите на Богородица, Милостиве, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконието ми.

Стихира, глас 6. 
Марино всеславна – Мъченическа славо, заедно с девствените дружини, и ликовете на мъчениците, на извършващите с вяра Твоето успение, и на Светата Ти памет, доближаващите Твоя покров, преславна, спаси молейки Господа и изцели всяка болест, 
освобождавайки от психическите страшни беди, запази от опасностите на врага, имаща дръзновение към Бога, Богомъдра.

Свещеникът: Спаси, Боже, Твоя народ и благослови Твоето наследие, посети Твоя свят с милост и щедрости, утвърди силата на Православните Християни, изпрати върху нас Твоите богати милости по молитвите на Всепречистата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, със силата на Честния и 
Животворящ Кръст Господен, по застъпничеството на честните безплътни Небесни сили, по молитвите на честния славен Пророк, Предтеча и Кръстител Иоан, на Светите славни и всехвални 
апостоли, на Светия славен апостол Ерм епископ Филипополски, на Светите славни и добропобедни мъченици, на преподобните и Богоносни наши отци, на Светите наши отци и вселенски велики учители и светители Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст, на Светите наши отци Николай, архиепископ
Мирликийски Чудотворец и Спиридон, епископ Тримитунтски Чудотворец, на Светите наши отци равноапостолни 
славянобългарски просветители Методий и Кирил и техните Свети ученици Климент и Наум Охридски Чудотворци, Сава, Горазд и Ангеларий, на Светите благоверни велики князе Борис-Михаил 
Покръстител и Енравота-Боян, на Светия благоверен цар Петър, на Светия наш отец Иоан, пустиножител Рилски Чудотворец, на Светите наши отци Иларион, епископ Мъгленски, Сава архиепископ Сръбски, Иоаким и Евтимий, патриарси Търновски, Ефрем патриарх Сръбски, Серафим, архиепископ Богучарски, Св.Софийски чудотворец и Софроний, епископ Врачански, на преподобните и Богоносни наши отци Гавриил Лесновски, Иоаким Осоговски, 
Прохор Пшински, Иоаникий Девички, Теодосий Търновски, Димитрий Басарбовски и Паисий Хилендарски, на Светите славни и добропобедни мъченици Георгий Победоносец и Димитрий 
Мироточиви, на Светите мъченици Георги, Георги, Николай, Георги и Константин Свето Софийски, на Светите Пловдивски, Баташки и Новоселски мъченици и на Светия (Светата, Светите) (името на 
храмовия Светия), на преподобните и Богоносни наши отци, на Светите и праведни Богоотци Иоаким и Анна, на Светия (Светата, Светите) (името на Светията на деня), чиято памет честваме, на Светата славна и добропобедна мъченица Марина и на всички Светии, молим Те, Многомилостиви Господи, чуй нас, грешните, които Ти се молим, и ни помилвай.

Певците: Господи, помилуй. (четири пъти по три)

Свещеникът казва възгласа: 
По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Певците: Амин.

Песен 7.

Ирмос: Еврейските деца… 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Дъждовните потоци на Твоите кърви, потопиха празнословията на идолите. Сега Ти наводняваш с всякакви изцеления, мъченице Марино, и прекратяваш огъня на различните страшни болести. Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! Мъченице Марино, венценосица на Всевишния, бъди предстояща за всички нас възпяващите и непрестанно моли да се избавим от 
опасностите.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Винаги източва, О, Марино, реки от изцеления Твоята икона, болките сега отстранявани от телата, душите освежава и изпълва с веселие.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

Хваление устно чрез превъзнасяне Ти принасяме, Всепречиста Богородице, от тревожните ми мисли ме освободи, моля Те, и от осквернението на плътта, О, Непорочна Дево.

Песен 8.

Ирмос: Небесният Цар… 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Почитайки Твоята светоносна памет, освободи ме от всякакви болести чрез Твоите молитви, О, Марино, за да Те облажавам. Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Приемайки благодатта на изцеленията, Марино, прогонваш неизличимите язви, от прибягващите и от почтено жадуващите.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Очиства заразата от болестите, Твоята икона, почитащите усърдноСветлия Ти празник, Марино мъченице.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

Изцелявайки душевния ми грях с деятелното лекарство на Твоето 
представителство, освети Дево – надеждо на тези, които Те възхваляват.

Песен 9.

Ирмос: Ние, спасените чрез Теб Дево… 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Сполучила виденията и нежната светлина на Небесното, Марино Богоприемна, чрез молитвите Си възпяващите от неприятностите избави. 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Марино даруваща на всички Православни освобождения от тежките болести и скърби, Христа моли, да даде сила на душата и тялото.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Марино, обградена с Божията слава, моли се за тези които благоговеят, та да сполучат Божията слава и светлост.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

Марие Богородице Теб песнословим, защото избавяш от болести и опасности нас, непрестанно молеща Родилия се от Теб. Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице, Присноблажена и Пренепорочна и Майка на нашия Бог. По-почитана от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, Която Си наистина Богородица, величаем!

Величания: 
На непорочната Невеста Христова, Светата Марина, да се помолим ние верните, викайки: освободи от болести и бедствия, чрез молитвите Си, нас почитащи Твоята Свята памет, мъченице. 
Не спирай Марино топло да се молиш на Създателя, за всички които благочестно Те облажават мъченице Господня, и с копнеж уважават Твоята Свята памет. 
Всички Ангелски воинства, Предтече Господен, дванадесет Апостоли и всички Светии, заедно с Богородица, сторете молитва за да бъдем спасени.

Трисвятое... Пресвета Троице... Отче наш...

Свещеникът: Защото Твое е царството...

Тропар, глас 1:
От бащините идоли от дете Си се отклонила, на мъчителя Олимврий надменността си потъпкала, всежизнерадостна скромна Марино, укрепена със силата на Кръста и чувствително появилата се глава на неприятеля съкрушаваш. Слава на прославителя Те Христос, слава на венчалия Те, слава на даващия чрез Теб всякакви изцеления.

Свещеникът казва съкратената сугуба ектения: 
Помилвай ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй 
ни и ни помилвай.

Певците: Господи, помилуй. (три пъти)

Още се молим за благочестивия и Православен български народ и за Христолюбивото наше войнство.

Още се молим за Високопреосвещения наш митрополит (името).

Още се молим за милост, живот, мир, здраве, спасение и прощение на греховете на Божиите раби (свещеникът поменава имената за здраве).

Още се молим за всички братя и за всички Християни. Защото Си Милостив и Човеколюбив Бог и на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, въздаваме слава сега и винаги и во веки веков.

Певците: Амин.

Свещеникът: отпуст и се пее на 2 глас.
Днес славословим благочестно, мъченице Марино, Твоята победа и Светата Ти памет при прославения празник – православно с догмите на Светата Троица и Те молим, да избавиш рабите Си от 
нещастия, болести и всякакви опасности, от тиранията на врага, всички, които Те приближават, прославена. Владичице, приеми молитвите на Твоите раби и ни избави от всяка нужда и печал. Всичкото си упование на Теб възлагам, Майко Божия, запази ме под Твоя покров.

РАЗКАЗ ЗА ПОКАЯНИЕТО НА ТЕОФИЛ

Posted in Поучения.

Малко преди нашествието на персите в гръцките владения, в град Адана, Киликийска епархия, живеел човек на име Теофил, които бил иконом на светата съборна катедрална църква в този град. Той живеел добродетелно и свято, справедливо и разумно се разпореждал с църковното имущество, праведно и съгласно с Божията воля управлявал делата. За архиерея той бил око, което се грижело за всички, и дясна ръка, която изпълнявала всички дела и повели. Той бил много обичан от своя епископ, и не само от епископа, но и от църковния клир и от всички жители на града заради своите добродетели, защото бил баща за сираците, хранител на вдовиците, щедро прибежище за бедните, застъпник за обидените, помощник на безпомощните, с една дума - нямало човек, който той не би утешил в печал с дума и дело. Затова всички почитали Теофил като отец, обичали го като благодетел и го превъзнасяли с похвали.
Когато по Божие изволение се представил от временния живот епископът на Адана, всички благочестиви жители на този град от всякакъв чин, движими от истинска християнска любов към Теофил заради неговите многобройни благодеяния, и също така запознати и с неговия чист и непорочен живот, единодушно го избрали за епископ. След това те изпратили няколко особено почитани граждани при киликийския митрополит с писмено известие за това. Като прочел писмото, митрополитът се съгласил да утвърди избора. Той също познавал Теофил като добродетелен и богоугоден човек, способен да управлява епархия, изкусен и опитен във всичко. Той веднага наредил да го извикат, за да го постави за епископ на Аданската църква.
Но Теофил, като узнал за решението на митрополита, не пожелал да отиде при него, като упорито отказвал да приеме епископски сан. Гражданите и целият клир дълго и със сълзи го умолявали да им стане епископ, но безуспешно. Тогава те отново отишли при митрополита с молба да им постави за епископ Теофил, дори против неговото желание.
Като го извикал накрая насила, митрополитът с радост и любов го приел и искал веднага да го ръкоположи за епископ. Но Теофил паднал пред краката му и със сълзи го молел да не му налага такова бреме.
- Аз зная греховете си! - възкликвал той. - Аз съм недостоен за епископски сан.
Така той престоял дълго в краката на митрополита, плачел и го молел да го избави. Светителят му дал три дни срок, за да размисли, за да може, като разгледа обстоятелствата, да се съгласи да приеме епископски сан и да не пренебрегва молбите на толкова хора, които много искали той да им бъде епископ.
След като изминали три дни, митрополитът отново извикал Теофил и започнал да го увещава и да го моли да не се отказва от светителския сан. При това той хвалел чистотата на неговия живот и умението да управлява, и му казвал, че е достоен за този сан. Но Теофил отново паднал в краката му и като проливал обилно сълзи, продължавал да казва:
- Недостоен съм за светителство!

Рождество на свети Иоан Кръстител

Posted in Поучения.

 
Когато Незалязващото Слънце на правдата - нашият Спасител - пожелал да възсияе за света и вече преклонил небесата и се вселил в пречиста девическа утроба, в същото време трябвало да бъде роден от неплодна свети Иоан Предтеча - Неговата зорница. Той като предвъзвестител трябвало да предшества явяването на Господа, като проповядва и говори: “след мене иде по-силният от мене”.

И ето, когато дошло времето света Елисавета да роди, тя родила син в старостта си, от застаряла утроба, както в древни времена Сара родила Исаак. Така едното чудо предхожда другото: преди Девата да роди Христос, остарялата ражда Предтечата на Христа, за да може, като видят свръхестественото раждане от остарялата, да повярват и на надестественото раждане от небрачна Девица и да си кажат: “всемогъщата Божия Десница, развързала неплодието на старицата, е силна да направи така, че нетленната Дева да стане чиста Майка.” Затова чудното раждане на Спасителя на света се предшества от чудното раждане на Предтечата. Това трябвало да стане, за да може с едното чудо да се подготви света за възприемането на другото чудо. Като видят жена, станала майка вече на стари години, хората да станат по-подготвени за лицезрението на приснодевата, родила Син. Станали свидетели на дивното раждане от престарелата Елисавета, те се подготвят за вестта за “странното” раждане на Христа от Дева. Защото в едното и в другото събитие - по волята на Всемогъщия Бог, на Когото се покорява всяко естество - начинът на раждането е победил законите на естеството.

Когато Елисавета родила Христовия Предтеча, всички нейни сродници, съседи и познати, като чули за това раждане, се радвали заедно с нея, защото Господ ѝ сторил велика милост, свалил от нея “подигравките за бездетство”. Така се изпълнили думите на Божия архангел Гавриил, който казал на Захария:“жена ти Елисавета ще ти роди син... и мнозина ще се зарадват за раждането му”. Тогава се радвали както сродниците на Захария, така и тези, които били изпълнени с пламенно очакване на Месията Избавител. Защото, макар те да не знаели за вече извършената тайна на въплъщението на Сина Божий, духът им - окрилян под въздействието на Светия Дух със самото събитие на раждането на Предтеча, тайнствено бил обхванат от радост, и те видели в това събитие някакво уверение, че ще дочакат дългоочаквания Месия.

На осмия ден от раждането на Предтеча, в дома на Захария дошли свещениците и роднините му, за да участват в обреда на обрязването на младенеца. Те искали да го нарекат с името на баща му - Захария. Но майката на младенеца не се съгласявала с това. Света Елисавета имала мъж - пророк, и родила син - пророк, и сама била изпълнена с пророчески дар, и според пророческото предведение настоявала синът им да бъде наречен с това име, с което ангелът заповядал да бъде наречен. Тя не би могла да чуе за това от своя мъж, защото Захария се върнал от храма като със свързан език, и не могъл да разкаже на съпругата си, че е видял ангела, който му благовестил за зачеването на сина, и при това заповядал да му нарече име Иоан. И така, наставлявана от Светия Дух, светата майка нарича младенеца Иоан - пророчески, както тя и преди пророчески познала, че при нея идва Божията Майка, когато казала: “И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ”.

Тогава свещениците и роднините започнали със знаци да питат Захария как би искал да бъде наречено детето. Тогава той поискал дъсчица и написал на нея: “Иоан му е името”.И веднага устата и езикът на Захария се развързали, и той започнал да говори, като славел Бога. Всички се удивявали на толкова многочудеса, на които били свидетели - изумявали се, че остарялата е родила младенец, и на това, че онемелият баща мислел за името на сина си еднакво с майката, и на това, че немият, след като написал името, започнал да говори, и това, което написал с ръка, произнесъл с език, сякаш името на Иоан било ключ за устата на бащата, които след като Захария написал това име, се разтворили, за да прославят Бога. Като слушали думите на Захария, всички се дивили и ужасявали още повече и разказали на всички за това, което са видели и чули, в цялата горна иудейска страна, в пределите на свещения град Хеврон, в който бил домът на Захария.

Този град, заедно с околността му, още от дните на Иисус Навин, бил отделен за свещеническия род на Аарон. Той бил отдалечен от Иерусалим на разстояние осем часа път и бил разположен малко по-далече от Витлеем, на издигнато място. Наричал се “Планински град” заради високите планини, на които той бил разположен. Освен това пределите му били наричани “планинска страна”, както за това е написано в Евангелския разказ за пътуването на Пресвета Богородица при нейната родственица Елисавета: “И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин”, тоест в Хеврон, “и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета”.

Там, в Хеврон, в планинския град на Иудовото коляно, сред планинската страна - станали всички тези изумителни и чудесни събития, за които бе разказано по-горе. И всички, които слушали за тези събития, много се удивявали и с недоумение мислели: “какво ли ще бъде тоя младенец”.

И ръката Господня била с новородения отрок, умножавала в него действието на Божията благодат и го пазела от меча на Ирод. Защото слухът за чудесното раждане на Иоан достигнал и до Ирод, и той много се чудел на това, и си казвал “какво ли ще бъде тоя младенец”! Когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем Иудейски и от изток дошли влъхвите и разпитвали за новородения Цар иудейски, тогава Ирод изпратил във Витлеем воини, на които било заповядано да избият всички деца от мъжки пол. Той си спомнил и за Иоан - сина на Захария, за който бил слушал много чудни неща, и започнал да размишлява: “не е ли това бъдещият иудейски цар”, затова, като изгарял от злоба, той замислил да убие и него. С тази цел изпратил убийци в Хеврон, в дома на Захария, но изпратените не намерили Иоан.

Когато във Витлеем започнали безбожните убийства на деца, гласовете и воплите от Витлеем достигнали и до Хеврон, отдалечен от града Давидов на неголямо разстояние. Там разбрали и причината за този плач. Света Елисавета взела Иоан и бързо се отправила в най-високите планини на пустинята (в това време Захария се намирал в Иерусалим и изпълнявал чредата на своето служение). Света Елисавета се скрила в планините и със сълзи се молела на Бога, и Го молела да я защити с детето. И когато от височината на планината тя видяла приближаващите се воини, се обърнала към каменната скала и извикала:
- Планина Божия! Приеми майката с детето!
И на часа скалата се разделила, приела Елисавета с детето Иоан, и така ги скрила от настигащите ги убийци. Воините, като не ги намерили, се върнали с празни ръце.
Тогава Ирод изпратил в храма при Захария своя оръженосец да му каже: “дай ми сина си”.
Захария отговорил:
- Аз служа на Господа Бога Израилев, а къде е сега моят син - това не зная.
Ирод много се разгневил и отново изпратил при Захария оръженосеца да му каже, че ако не даде сина си, сам ще умре. Тогава при него дошли воините, свирепи като зверове, готови да изпълнят заповедта на беззаконния цар, и с ярост говорели на Божия свещеник:
- Къде си скрил своя син? Дай ни го, защото царят заповяда да убием тебе, ако не ни дадеш твоя син.
На това Захария мъжествено отговорил:
- Вие ще убиете тялото, Господ ще приеме душата ми.
Убийците, изпълнявайки беззаконната заповед, се хвърлили с ярост към свещеника и го убили между църквата и олтара. Пролятата му кръв пропила мрамора и станала като камък, за свидетелство на престъплението на Ирод и за негово вечно осъждане.
Междувременно Елисавета, скрита от Бога заедно с Иоан, пребивавала в разтворилата се скала. В нея, по Божия заповед, се образувала пещера за тях. Близо до пещерата се появил извор и израснала финикова палма, пълна с плодове. Всеки път, когато настъпвало времето за храна, дървото се навеждало и след като откъснели плодове, се изправяло.
Четиридесет дни след убийството на Захария света Елисавета се преставила пред Господа в споменатата пещера. Оттогава, до пълнолетието си, Иоан бил хранен от ангел и пазен до деня, в който се явил на Израилския народ. Така Божията ръка пазела и покривала Предтеча, за да върви пред лицето Господне в силата и духа на Илия, и да Му приготви пътя, когато дойде да спасява човешкия род. За всичко това да бъде слава на Христос, нашия Бог и Спасител, с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

Тропар:

Пророче и предтече на Христовото пришествие, недоумяваме как достойно да те възхвалим, ние, които с любов те почитаме: неплодието на родилата те и бащиното безгласие се разрешават със славното и честно твое рождество и се проповядва на света въплъщението на Сина Божий.

Кондак:

Неплодната преди днес ражда Христовия предтеча и той е изпълнение на всяко пророчество: Този, когото пророците проповядваха, на Него възложи ръка в Иордан и се яви на Божието Слово пророк, проповедник и едновременно с това – предтеча.