kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Житие на св. преподобни Паисий Велики

Posted in Поучения.

Животът на великия подвижник преп. Паисий Велики е описан от друг пустинножител, също така известен с добродетелния си и строг живот, преподобни Йоан Колов. Разказвайки за чудесата, чрез които Господ прославил преподобни Паисий, Йоан прибавя:

"Никой да не се усъмни, като чува за него славни и свръхестествени неща, никой да не помисли, че аз съм прибавил нещо от себе си за по-голяма чест на обичния ми отец. Той е по-горе от всякаква човешка чест и не иска от по-долните хваление, защото е похваляван горе от светите ангели. Но разказвам за полза на слушащите и желаещите да му подражават на добродетелите и предавам онова, което видях с очите си и чух с ушите си".

Преподобни Паисий се родил в Египет през ІV век. Родителите му били благочестиви люде, които възпитавали в закона Господен многобройната си челяд. Но голяма скръб постигнала семейството. Бащата на Паисий умрял, когато още не всички деца били пораснали и многобройното семейство останало на грижите на майката. Тя много се безпокояла за бъдещето на децата си, особено била загрижена за най-малкия Паисий. Веднъж нощем на сън й се явил ангел, който й казал: "Бог, баща на сираците, ме прати при тебе. Защо се предаваш на безмерна скръб и безпокойство за децата? Нима само ти се грижиш за тях. Бог не ги ли пази? И тъй, остави твоята скръб и посвети на Бога един от синовете си и чрез него ще се прослави името Господне!"

- Всички мои деца принадлежат на Бога - отговорила майката, - нека вземе Той, което му е угодно!

Ангелът хванал за ръка малкия Паисий и казал: "Ето тоя е угоден на Бога".

- Вземи едно от ония, които са по-големи и по-добри от него! - казала майката.

- Не! - отговорил ангелът, - Нима не знаеш, че Божията сила се проявява в немощните. Тоя, най-малкият от всички, е избран от Господ и той му е угоден.

С тия думи ангелът станал невидим, а майката, като се събудила, започнала да се моли, казвайки: "Да бъде Твоята милост, Господи, върху нас и върху твоя раб Паисий!"

Оттогава майката особено се грижела за духовното образование на най-малкия си син и го поверила на църковнослужителите. Малкият Паисий прилежно изучавал закона Господен, чел Свещеното Писание и сърцето му се изпълнило с любов към Бога. Когато пораснал, той пожелал съзерцателен духовен живот и бил приет от преподобни Памво в числото на учениците му. Преподобни Памво бил един от великите подвижници на Нитрийската пустиня. Цял предаден на Бога, той водел най-строг живот, спазвал строг пост, мълчание и искал от учениците си смирение и съвършена покорност на волята на по-големия заради Господа. Под ръководството на тоя свят подвижник Паисий живял в манастира до самата смърт на преподобни Памво. Тук също живял и преподобни Йоан, който след това е написал житието му.

След известно време Паисий пожелал съвършено усамотение в пустинята. Йоан му казал:

- "Брате Паисий, виждам, че желаеш безмълвен живот. Аз имам същото желание, но не зная, угодно ли е това на Бога. Нека се помолим, щото Господ по Своята воля да устрои живота ни и да ни посочи, какво да правим!

Те усърдно се молили цяла нощ и към сутринта им се явил ангел, който им казал: "Ти, Йоане, остани тук и за мнозина ще бъдеш спасителен наставник! Ати, Паисий, иди към западната пустиня и ще се съберат при тебе множество иноци, и ще бъде построен манастир, където ще славят името Божие."

След като се отдалечил ангелът, светите подвижници още дълго се молили и благодарили на Господа. Йоан останал в манастира и по-късно станал игумен, а Паисий отишъл по-далече в Нитрийската пустиня, издълбал си в планината пещера и дълго живял съвършено сам, цял предаден на молитва. След това започнали да го посещават люде, които искали да получат от него наставление. Сред лишения и трудове Господ го подкрепял чрез чудесни явления и му дарувал свръхестествена сила да прави чудеса и да узнава скрити помисли. Чрез това той оказвал голяма помощ на всички, които искали неговия съвет и ги наставлявал по пътя на спасението. След известно верме около преподобни Паисий се събрали много подвижници, които той ръководел, като определял всекиму нужното, понеже прозорливо знаел, какво е нужно и полезно за всекиго.

Смиреният подвижник се отегчавал от многолюдство и слава, затова отишъл още по-далече в пустинята и прекарал три години в пещера, непосещаван от никого. Но след това благочестиви люде го намерили и почнали отново да идват и да се заселват около него. Той приемал всички с любов, макар и да се отегчавал от оказваната му почит. Той не обичал добрите му дела да стават известни. Когато някой негов подвиг ставал известен, той веднага го оставял и започвал нещо друго. Запитан от учениците си, защо така постъпва, Паисий отговорил: "За да не повредя на делото чрез похвала, а да го запазя недокоснато и чисто, защото голяма вреда нанася човешката похвала. Този, който се труди заради нея, няма да се спаси, защото се труди заради суетна слава, която му донася вреда. А Господ е казал: "Да не знае лявата ти ръка, какво прави дясната". На братята, които го питали коя е висшата добродетел той отговорил: "Добродетелта, която се извършва тайно".

Веднъж един от учениците на преподобни Паисий се отдалечил от манастира. Той срещнал по пътя един евреин, който влязъл с него в разговор, започнал да хули Христа и да говори, че Иисус Христос бил обикновен човек, а Месия тепърва щял да дойде. Ученикът, като изслушал евреина, отговорил равнодушно: "Може би и да е така!" Когато се върнал при преподобни Паисий, той забелязал, че преподобният се отнася към него не съвсем така, както преди, а се отвръща и не говори с него. Това го огорочило и той запитал: "Защо, отче светий, презираш своя ученик?" - "А кой си ти? - запитал го Паисий. - Аз не те познавам" - "Как да не ме познаваш? Нима аз не съм твоят ученик?"

- Оня бе християнин - отговорил Паисий - и имаше на себе си благодатното кръщение. Ако пък ти не си оня същият, защо благодатта е отстъпила от тебе и християнският ти образ е отнет? Какво се е случило с тебе? Разкажи!

- Нищо не съм сторил - казал огорченият ученик. - Прости ми, отче светий!

Но преподобният не смукчил гнева си и казал на ученика:

- Махни се далеч заедно с отреклите се от Бога!

Ученикът заплакал и почнал отново да уверява, че той нищо не е направил.

- А с кого ти говори по пътя? - запитал го преподобни Паисий.

- С един евреин.

- Какво ти каза той и какво му отговори ти?

- Той ми каза: "Оня, Когото вие почитате, не е Христос, а Христос тепърва ще дойде". Аз пък му отговорих: "Може би и да е така!"

Тогава старецът извикал: "А какво може да бъде по-лошо от твоите думи, с които ти си се отрекъл от Христа и от светото кръщение? Плачи за греха си, защото отсега Господ е написал името ти при ония, които са се отрекли от Него".

Ученикът сега разбрал, колко тежко е съгрешил. Той паднал на колене и със сълзи замолил стареца да му прости и да измоли за него прощение от Бога. Преподобният видял, че разкаянието му е искрено, затворил се в пещерата си и дълго се молил за своя ученик и Господ във видение му открил, че той рощава на отреклия се поради лекомислие.

Преподобни Паисий доживял до дълбока старост. Той много дружал с един свят подвижник, когото наричали Павел, и умрял малко преди него. Преподобни Исидор Пилусиот взел светите мощи на двамата свети подвижници, пренесъл ги в своята обител близо до Пилусия и над гробниците им построил великолепна църква.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

ПЕТДЕСЕТНИЦА Слизането на Светия Дух

Posted in Поучения.

От времето на Моисей ветхозаветната Църква ежегодно празнувала деня на Петдесетница, настъпващ след изтичане на седем недели (седмици) след Иудейската Пасха, поради което се наричал празник на седмиците.Това тържество, съпроводено от знаменателни обреди, било установено в памет на Синайското законодателство, дадено от Бога на великия вожд на древния Израил - Моисей.

Този празник на ветхозаветната Петдесетница бил предобраз на Новозаветната Петдесетница и Сионското законоположение. Още пророк Исаия предсказал, че “от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне” и пророк Иоил предизвестил: “ще излея от Моя Дух върху всяка плът... защото на планина Сион и в Иерусалим ще бъде спасението”.

Преди Своите страдания и смърт Господ Сам обещал на апостолите, скърбящи заради Неговото отшествие, да им изпрати вместо Себе Си Друг Утешител, Духът на Истината, Който да ги “наставлява на всяка истина”. След Своето Възкресение Господ предизобразил окончателното изливане на Светия Дух, като “духнал” на учениците Си “и им казал: “приемете Духа Светаго”. Преди възнасянето на небето Спасителят отново предвъзвестил на апостолите, че те “не много дни от днес ще бъдат кръстени с Дух Светий”.

След Възнесението Господне Неговите ученици и апостоли се върнали от Елеонската планина в Иерусалим и отишли - според Преданието - в онзи същия дом в Сион, където била извършена Тайната вечеря Христова. Там те пребивавали в единомислие и молитва, заедно с още някои жени и Божията Майка, очаквайки слизането над тях, по обещанието на Господа, на Светия Дух, и се подготвяли да приемат Неговите благодатни дарове.

В десетия ден след Възнесението на Господа, съвпадащ с иудейската Петдесетница, по време, когато по улиците на града с веселие се стичал народ към храма, да чества своя ветхозаветен празник - в третия час на деня, внезапно във въздуха се чул необичаен шум, като по време на буря. Шумът се спускал от небето - от високите слоеве въздух, но скоро проникнал и изпълнил с чистия си полъх горницата, където се намирали вярващите. В този миг огнените езици се разделили във въздуха и се спрели над Божията Майка и всеки от апостолите.

“Бурният полъх бил близко предизвестие, а явяването на огнецветни пламъци във форма на езици - видимо знамение за пришествието на Светия Дух. Сам бидейки Дух съвършен, чист и безтелесен, Той избрал чувствено осезаемо знамение, за да им яви осезаемо Своето присъствие.” “Защото, разсъждава свети Григорий Богослов - както Син Божий се яви видимо на земята, така подобавало и Дух Светий да се яви видимо” (беседа 44). Така и по-преди, когато Той слязъл върху Иисуса Христа в река Иордан, избрал вид на гълъб, в който да се яви.

Второ, по-голямо чудо последвало след първото. Можейки до този момент да говорят само на своя роден диалект, апостолите и другите вярващи, започнали сега изведнъж да говорят на всички известни тогава езици: “И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят”. Апостолите така показвали Божието величие, тоест безпримерното, неизповедимо Божие съвършенство, чудните дела на Божия Промисъл, които сега за тях се откривали в цялата им сила и пълнота.

Еврейският народ и множество пришълци от други страни се били събрали в Иерусалим, на празника Петдесетница. Смутените от необичайния шум тълпи се стичали към Сионската горница, където се съсредоточавал шумът, и накъдето видимо се устремявал. Колко удивени и ужасени трябва да са били всички присъстващи, когато слушали как Апостолите започнали да говорят с тях на всички езици! Питали се един друг: “тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела”?

Свети равноапостолни цар Константин и царица Елена

Posted in Поучения.

Тропар, глас 8

Образа на Твоя кръст като видя на небесата и, приел като Павел призвание не от човеци, Твоят апостол, Господи, положи в Твоите ръце царстващия град, който, по молитвите на Богородица, винаги пази в мир, Единствен Човеколюбче.

Кондак, глас 3, подобен:Дева днес

Константин днес с майка си Елена явяват всечестното дърво, Кръста, посрамление за всички иудеи и на противящите се на верните царе оръжие,  и за нас се яви велико знамение, устрашаващо по време на война.ЖитиеПо времето, когато езическият свят, въоръжавайки се против християнството с огън и меч, в края на III и началото на IV столетие замислял напълно да изтрие от лицето на земята самото име християнин, Божият Промисъл приготвил за Христовата Църква, сред самите императори - гонители на християнството, царствен покровител в лицето на Константин - цар, който още приживе получил името, утвърдило се в християнската история, - Равноапостолен, а в световната история - Велики.

Роден в 274 г. от родители, които, макар и не християни, покровителствали християнството, Константин от дете странял от езическите суеверия и се приближавал към Христа, истинния Бог. Сама Божията десница постепенно го подготвяла и по най-различни начини го очиствала, като избран съсъд на Божията слава.Младите си години Константин трябвало да прекара не сред семейството си, а при двора на Диоклетиан в Никомидия, където бил взет почти като заложник, макар и почетен, за осигуряване верността на неговия баща Константин към по-старшия император Диоклетиан.

По това време се разгоряло най-ужасното гонение срещу Христовата Църква, надминаващо всички други гонения и със злобата на гонителите, и с разнообразието на мъченията, и с числеността на мъчениците, и с тържеството, победното тържество на Христовата вяра над езическите козни. Константин, поставен от Божия Промисъл до самото огнище на езическата злоба, не можел да не види напразността на всичките й усилия да победи непобедимото -непосредствено, с очите си той съзерцавал силата Божия, проявяваща се в немощ и покоряваща всичко на себе си. Във всеки изповедник християнин, във всеки мъченически подвиг пред погледа на Константин се явявал неоспорим свидетел на правотата на Христовата вяра, на превъзходството й над езичеството, на Божествения й произход. И Константин запазил в душата си залога на доброто, посят в детството - съхранил чистотата и невинността на сърцето, и уважението към Божия закон, макар и да се движел сред нравствено развратена среда. Но тази вътрешна отчужденост на Константин от гнилата придворна среда, любознателният му ум и духовната му благоустроеност, скрита от скромността, естествено възбуждали срещу него злобата на заобикалящите го царедворци; а величествената му, красива осанка, високият ръст и забележителната му физическа сила, привличащи към него погледите на народа и предизвикващи разположението на цялата войска, били причина за завистта на мнозина, и особено на цезаря Галерии, който замислял да го погуби, и даже съставил заговор, за да не допусне Константин до царското достойнство, на което имал право по рождение.

Животът на Константин бил изложен на опасност, но ръката на Промисъла спасила своя избраник и му дарила това, което искала да му отнеме необузданата, коварна завист. Константин заминал за Галия при баща си, когото заварил вече на смъртно легло, и който скоро починал.

След смъртта на Констанций Хлор войската, която била при него, провъзгласила (в 306 г.) за император на Галия и Британия Константин, който тогава бил почти на тридесет и две години, като любим син на уважавания от всички кесар. Под живите впечатления от ужасните гонения на християните на изток, Константин, след като наследил властта от баща си, сметнал за свое първо дело да потвърди всичките му разпореждания в полза на християните - обявил свобода на изповядването на християнството в своите области. Така се приближил часът на победата на Христовата вяра над езическото суеверие! Но настъпването на по-добри времена за Църквата предшествало времето на Божия съд над гонителите й. - Императорите Диоклетиан и Максимиан, уморени от собствената си злоба срещу непоколебимите страдалци за светата истина, се решили да търсят покой за себе си в отстраняването от царските престоли; но отказът им от властта, не давайки мир на самите свирепи гонители, послужил и като повод за обществени неуредици. Галерии, възцарил се на Изток вместо Диоклетиан и недоволен от възцаряването на Константин на северозапад, не го признал за император, а признал Север, който управлявал Италия и Африка; междувременно в Италия за император бил провъзгласен Максенций, син на Максимиан (наричан също Максентий, бел. ред.). Поддържайки Север, Галерии излязъл на война срещу Максенций, който търсел защита при баща си - последният отново бил приел управлението. Север се предал на Максимиан и бил умъртвен. Тогава Галерии провъзгласил за император своя пълководец Ликиний, а армията поверил на цезаря Максимин. Така се оказало, че в Римската империя царували шестима императори едновременно и всички те враждували помежду си.

По отношение на християните, по примера на баща си, той се придържал към политика на мир, защото ги ценял като усърдни и верни поданици. Константин разбирал, че християнството е велика сила, можеща да пресъздаде света. При това той още не бил християнин; при всичкото си дълбоко уважение към Христовите раби, не можел с лекота, без вътрешна борба, да се откаже от староезическите завети. И само стеклите се страшни и трудни обстоятелства го разположили открито да се преклони пред величието на "Разпнатия Бог", Който по дивен начин го извел от състоянието на колебливост и го утвърдил в решението му да стане християнин.

След Галерий, починал (в 311 г.) от тежка и люта болест, и Максимин - управителя на Сирия - завършил живота си с позорна смърт - самоубийство, в Източната половина на империята останал владетел единствено Ликиний, който след това се оженил за сестрата на Константин. А в западната половина - в Италийската област, след повторното царуване на Максимиан, отново се възцарил Максенций, противно на желанието на римския народ.

Константин го признал за цар и даже изпратил при него мирна делегация. Но Максенций не само не пожелал да има мирни отношения с Константин, но даже не поискал да го нарича цар, желаейки единствен да бъде цар над всички земи и страни на Римската област. Укрепил се на престола, той проявил цялата им пълнота присъщата си коварна жестокост и користолюбие не само по отношение на християните, но и към единоверците си езичници. Като прелъстил, при възцаряването си, нужните му хора с дарове и обещания, той започнал да преследва и измъчва почетните сенатори, разграбвайки имуществото им, похищавайки жените и дъщерите им за задоволяване на животинските си страсти, а също и страстите на любимците си. И той бил непоносим и омерзителен за целия Рим, поради жестокостта си и скверния си живот.

Константин (274—337) царувал в Рим и Византия - Цариград. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра.Той свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград.Майка му, царица Елена, живяла благочестиво и по неин почин бил открит Кръстът Господен на Голгота.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор

Молитва към свети равноапостолни Кирил и Методий

Posted in Поучения.

О, преславни учители и просветители на славянските народи, свети равноапостолни Кириле и Методие! Към вас, като чеда към своите отци, усърдно прибягваме сега и със съкрушени сърца ви се молим, просветилите ни в Христовата вяра на език разбран, на език роден, на езика на нашите бащи и деди. Простете ни, че бидейки непокорни на вашите свещени завети, не угодихме нито на Бога, нито на ближните си, и така мнозина от нас отпаднаха от християнската вяра, измениха на светото Православие и се предадоха на разпътен живот. И както през време на вашето земно житие не сте отвръщали милостивия си взор и от най – грешните и заблудени люде, така и сега, като имащи велико дръзновение пред Господа, изпросете от Него всичко онова, което е полезно за спасението на душите ни: Заблудените да настави в пътя на истината, отсъпилите от вярата да приведе към евангелската вяра, която изповядва Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, богоборците, еретиците и разколниците да смири и покори под благото иго на Христа Спасителя, държавниците да умъдри в страха Господен, църковния клир и причт да възсъедини с Небесната Тържествуваща Църква на Христа, нейният Глава, на Богородица, Ангелите и всички светии. Погледнете с милостиво око върху Божиите раби (имената) и върху всички нас, които предстоим и с умиление се молим и просим от вас целебна помощ и застъпничество. Така по вашите молитви и по молитвите на всички български светии, ние грешните и недостойни Божии раби, се надяваме да славим заедно в бъдещия век Единия в Троица – Отец, Син и Свети Дух – наш Бог и Господ, Творец и Промислител, Чието Царство няма край. Амин.

АКАТИСТ НА СВ.ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ

Posted in Поучения.

На избрания войвода и победоносец Георги да съставим похвала като на наш ходатай и бърз помощник. А ти, великомъчениче, като имаш дръзновение пред Господа, освободи ни от всякакви беди, за да ти казваме: 
Радвай се, Георгие, велики победоносче.

ИКОС 1
Творецът на ангелите и Създателят на всички твари, като те яви в Църквата си поборник на вярата и непобедим за нея страдалец, внушава ни така да те възхваляваме за подвизите на твоите страдания, свети Георгие: Радвай се ти, който до край си възлюбил Иисуса, Сина Божи; радвай се ти, който за Неговото име с любов си положил своята душа. Радвай се, изповедниче, призван от Бога; радвай се, подвижниче, прославен от Божията благодат. Радвай се, съжителю на ангелите; радвай се, равностоятелю на пророците. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 2
Като си видял гонението на нечестивците срещу християните, ти не си се уплашил от техните интриги и мъчителство, богомъдрий, но като добър войн Христов, всичко свое си раздал на бедните и доброволно си отишъл на техния неправеден съвет, пеейки на Христа Бога: Алилуя.

ИКОС 2
Като си разбрал разумно единия Бог, Комуто в три лица се покланяме, с непоколебим ум си Го изповядал всред събранието на нечестивяите и тъй си изобличил царя за неговото безумно поклонение на идолите. Поради това за твоето голямо любомъдрие, приеми от нас, Георгие, усърдни похвали: Радвай се, проповедниче на единия истински Бог; радвай се, верни защитниче на Пресвета Троица. Радвай се ти, който си показал на неверните великата тайна на православното изповедание; радвай се ти, който си изобличил измамата на идолското служение. Радвай се, божествени риторе; радвай се, премъдри витие. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 3
Като си проревнувал проповедниците на истината - духоносните апостоли, ти си се разпънал за света, страстотрепче: и като Йона в утробата на кита, бил си хвърлен стремглаво в пещ от негасена вар, за да се прослави чрез тебе дивния в светиите Господ, Комуто ти и във варната пещ, като в храм на славата умно си викал: Алилуя.

ИКОС 3
Възсиял в Своето тридневно от гроба възкресение, всесилният победил на ада и смъртта Иисус те спаси от адово изтление, страстотрепче Георгие, и след три дни те намериха във варта жив, с издигнати ръце да възпяваш Бога, заради което те се много уплашиха и ужасиха. Ние пък, радвайки се ти пеем победна песен: Радвай се ти, който като беше хвърлен позорно във варния ров, провали превъзнесената гордост на дявола; радвай се, защото с дивното от Бога спасение победи зверството на мъчителя. Радвай се, защото като незлоблив, молил си се за тези, които ти правят зло, като за благодетели; радвай се, защото си страдал за тяхното обръщане, като Павел за светците. Радвай се, мъжо на желанията; радвай се, съсъде избрани. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 4
Нечестивият мъчител, като искаше всячески да примами твоето сърце към идолска заблуда, намисли да те прелъсти с вълшебни магии. Но ти, богоизбрани, си възклицавал с Давида: в Бога е моето спасение и моята слава, и си пял вярно: Алилуя.

ИКОС 4
Диоклетиан и идолските жреци, като чуха твоите премъдри думи, разпалваха се против тебе от злоба, особено когато си казал: "О, царю мъчителю, защо напразно ме изтезаваш? За мене животът е Христос, а смъртта придобивка. Трудно ти е да риташ срещу ръжен!" Затова, великоименити Георгие, ние ти викаме така: Радвай се ти, който за мъжествено изповядване на вярата на мъченическото колело си пролял своята кръв; радвай се, защото с твоята кръв ти си възвеличил тържеството на вярата. Радвай се, равни по ревност с апостолите; радвай се, подражателю на доброволните Христови мъки. Радвай се, непоколебими поборниче на вярата; радвай се, страстотрепче, по-твърд от диаманта. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 5
Бил си подобен на божествена звезда, Георгие, защото чудесно изцерен от ангела и очевидно развързан от колелото, ти си научил неверните да вярват в единосъщната Троица и заедно с тебе да Й пеят: Алилуя.

ИКОС 5
Видяха людете чудесата на Божията сила, които явно ставаха с тебе, с кротост приеха от тебе учението Христово и викаха, казвайки: "Наистина, велик е християнският Бог!" Затова и ние те хвалим, достославни Георгие, и викаме така: Радвай се ти, който разпръсна със светоносно слово на спасението тъмата на неверието; радвай се ти, който с мъченическото изповядване на вярата обърна неверните към Христа. Радвай се ти, който преведе легион земни войни към небесното войнство; радвай се, който като войн Христов пребиваваш с небесните войни. Радвай се, славо на бойците; радвай се, красота на пресветлия мъченически лик. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 6
Силата Божия, която просвещава всеки човек, идващ в света, и тебе посети, когато ти страдаше в тъмницата, смиреномъдри Георгие, понеже беше презрял като смет всичко тленно в този живот и единствено към Христа се беше прилепил, та като воюваш добре за Неговото име, да се сподобиш вечно да Му пееш с ангелите: Алилуя.

ИКОС 6
Имайки ум и сърце, озарени от Светия Дух, ти по Негово внушение си възревнувал до кръв да се подвизаваш за името Христово. И застанал божествено във вярата, ти си изобличил превъзнесената гордост на нечестивото сборище. Затова те хвалим, всемъдри Георгие, така: Радвай се, мече, вдигнат за посичане на нечестието. Радвай се, стълпе на вярата; радвай се, стено и утвърждение на Христовата Църква. Радвай се, одобрение на верните; радвай се, страх и срам за неверните. Радвай се, Георгие, велики победоносче

КОНДАК 7
Безумният мъчител дишаше против тебе с убийство и жадуваше твоята кръв, като алчен пес, та заповяда да разпънат на колело твоето тяло, страстотрепче Георгие, и да те предадат на най-тежки мъки. Но ти, усилвайки се в Господа, с твърдо упование си викал към Бога: Алилуя.

ИКОС 7
Ново зло показа лукавият служител на сатаната - Диоклетиан, когато, в своята безумна ревност към идолите, заповяда да те напоят с отрова, Георгие. А ти, изпълнен с вяра и упование, макар и да си изпил смъртоносното питие, но си останал невредим, богохвални. Затова ти пеем: Радвай се, защото не си се посрамил в надеждата си на живия Бог; радвай се, защото не си считал за нищо своя мъчител. Радвай се, прогонителю на бесовете; радвай се, разрушителю на вълшебните примки. Радвай се, защото чрез тебе дивен се яви Бог в Своите светии; радвай се, защото поради тебе се прослави благочестно името Христово. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 8
Страннен и страшен съвет се даде на нечестивия цар от някой си магьосник, да ти заповяда, за доказателство на истиността на Христовата вяра, да възкресиш с дума умрял. А ти, Георгие, като не си се усъмнил нито за миг, пял си на Оногова, Който не е Бог на мъртви, но Бог на живи: Алилуя.

ИКОС 8
Всежеланият и сладчайши Иисус, Когото ти с цялата си душа и сърце си възлюбил, всеблажени Георгие, като чу топлата молба на твоята вяра, бързо заповяда, по твоята дума, на мъртвия да възкръсне за слава на Своето име и за утвърждение на верните, както и за удивление и богопознание на неверните и заслепените. Заради това, по дълг ти пеем: Радвай се, защото Господ на силите яви върху тебе дивни неща; радвай се, защото чрез тебе възкреси мъртвия от гроба. Радвай се, защото си дал на заслепения влъхв умно прозрение на вярата; радвай се, защото си показал на мнозина пострадали за Христа пътя към Светая Светих. Радвай се, удивление на Рим; радвай се, въздигане на християнския род. Родвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 9
Всички ангели възхвалиха Бога, Който ти дарува такова мъжество, Георгие, щото и в тъмничното заточение не си престанал молитвено да бодърстваш. Заради това, като велик тайник на Божията благодат, ти си се удостоил да видиш във видение Господа, венчаващ твоята глава с венеца на нетлението, та и ние с тебе да викаме: Алилуя.

ИКОС 9
Многоречивите оратори със своите красноречиви езици не могат да ти изкажат достойна похвала, Георгие, заради многото твои подвизи и страдания, които си приел доброволно за Христа и Църквата. Затова и ние, като не можем да те възхвалим по-достойно, пеем ти така: Радвай се, защото с доброволните си страдания за Христа и светата Църква ти си разпънал стария Адам в себе си; радвай се ти, който за доблестното си страдание си приел от ръката на Господа венеца на правдата. Радвай се, правило на благочестивата ревност; радвай се, образ на духовната нищета. Радвай се, защото не на себе си, но единствено на Христа добре си угодил; радвай се, защото си бил готов на всякаква смърт за Христа. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 10
Като си искал да спасиш душите на погиващите в тъмата на идолослужението, боголюбче Георгие, ти си поревнувал по Бога, като Илия, влязъл си в идолския храм и с Божия сила си разгонил бесовете, счупил си идолите, посрамил си жреците и като победител, не с човеци, но с ангели си пял на Бога: Алилуя.

ИКОС 10
Окаменял по сърце и по-безчувствен от стена, твоят мъчител, Георгие, не разбра Бога, Който явно вършеше чудеса чрез тебе, но докрай си остана като змия, запушвайки своите уши. Заради това той заповяда да ти отсекат главата публично като на злодей. А ти, като си тъгувал за гибелта на неговата душа, радостно си приел смъртта, за която те ублажаваме с любов и пеем: Радвай се ти, който докрай си запазил вярата, надеждата и любовта; радвай се ти, който при смъртта си много и велики чудеса си направил. Радвай се ти, който си венчан на земята с оръжието на Божието благоволение; радвай се ти, който си украсен на небето със слава и великолепие. Радвай се, човече Божий; радвай се, добър войне Христов. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 11
Хвала на Света Троица си въздал повече от другите, свети великомъчениче Георгие, не само със слово и ум, но жив си се принесъл в жертва: подражавайки на разпънатия за нас непорочен Агнец Христа, доброволно си положил душата си за приятелите. Затова, макар да са недостатъчни нашите похвали за тая твоя доблест, защото по-голяма любов от тая никой няма, но, като благодарни, пеем на дивния в светиите: Алилуя.

ИКОС 11
Богоизбрани Георгие, за всички на земята ти си светоприемен светилник на истинската светлина, защото просвещаваш сърцата на верните и упътваш към божествено познание всички, поучавайки и нас весело да ти викаме: Радвай се, защото влизаш в пресветлите ангелски чертози; радвай се, защото си станал причастник на незалязващата Троическа светлина не в гадания, но лице с лице. Радвай се, хранителю на бедните и защитниче на обидените; радвай се, лекарю на немощните и покровителю на народите. Радвай се, помощниче на православните войнства в битките; радвай се, топъл ходатаю за спасението на грешните. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 12
Като знаем, че ти е дадена благодат от Бога, ние празнуваме твоята памет, великомъчениче Георгие, и като припадаме с усърдна молба пред твоя чудотворен образ, ограждаме се с твоята всесилна в Господа помощ, като с необорима стена. Затова, възхвалявайки те, усърдно викаме Богу: Алилуя.

ИКОС 12
Като възпяваме твоята славна смърт, с която си се възвеличил като добър войн Христов, молим те, страстотрепче Георгие: бъди ни във всичко добър помощник и чуй ни, които усърдно ти викаме: Радвай се, защото чрез тебе се просвещава църквата на верните; радвай се, защото твоето име и между неверните се прославя. Радвай се, дивна славо на изповедниците; радвай се, висока похвало на мъчениците. Радвай се, церителю на нашите тела; радвай се, молитвениче за нашите души. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 13
О, всеблажени и свети великомъчениче Георгие, приеми това наше хвалебно пение и ни избави от всяко зло с твоето топло към Бога ходатайство, за да пеем с тебе: Алилуя.
(Този кондак се чете три пъти, а после се повтаря икос 1-ви и кондак 1-ви)

МОЛИТВА към
СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ

О, всехвални, свети великомъчениче и чудотворче Георгие, погледни на нас с бързата си помощ и умоли човеколюбивия Бог да не осъжда нас грешните за нашите беззакония, но да ни стори по великата Си милост. Не презирай нашата молба, но изпроси ни от Христа Бога тихо и богоугодно житие, душевно и телесно здраве, на земята плодородие и във всичко изобилие. Да даде Той на православния наш народ и на цялото боголюбиво войнство победа над враговете и да укрепи страната ни с постоянен мир и благословение, най-вече да ни огради със Своите свети ангели, за да се избавим при напущането на този живот от сплетните на лукавия и да застанем пред престола на Господа на славата. Чуй ни, страстотрепче Христов Георгие, и моли непрестанно за нас триипостасния Владика на всички - Бога, щото с Неговата благодат и човеколюбие и при твоята помощ и застъпничество да намерим милост, да застанем с ангелите и архангелите и със всички светии отдясно на правосъдния Съдия и непрестанно да Го славим с Отца и Светия Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин.