kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Благовещение на Пресвета Богородица

Posted in Поучения.

 
Когато се изпълнило времето и дошъл часът за избавление на човешкия род чрез Боговъплъщението, трябвало да се намери чиста, непорочна и свята девица, достойна да стане майка на безплътния Бог, която щяла да послужи за делото на нашето спасение. И такава девица се намерила - с непорочна чистота, най-чиста сред чистите, най-свята - пречистата и преблагословена Дева Мария, рожба на светите богоотци Йоаким и Анна, плод на родителски молитви и пост, наследница на царски и архиерейски род. Бидейки на свято място, в Соломоновия храм, самата Тя трябвало да бъде одушевена Божия църква. В храма, в светилището, в Светая Светих, влязла Тази, Която щяла да роди най-святото от всички светии Слово"'. От висотата на славата на Своето царство, Бог видял смирението на Своята рабиня и Я избрал, предизбраната от всички родове за Майка на Своето предвечно Слово.
 
От достоверните свидетелства на светиите научаваме, че още преди архангелското благовещение по тайнствен начин Й било предвъзвестено, че ще послужи за въплъщението на Бог Слово. Като прекарала в храма около дванадесет години, Пречистата Дева се упражнявала не само в непрекъснато богомислие и молитва, и в ръкоделие, но и в четене на Божествените книги, назидавайки се в закона Господен ден и нощ. Светите Епифаний и Амвросий пишат за Нея, че се отличавала с необикновен ум, усърдно четяла и изучавала Божественото Писание.
 
Веднъж, когато била застанала на среднощна молитва, както имала обичай, и възнасяла към Бога тези свои пламенни желания, внезапно засияла необикновена светлина, която я озарила. От светлината се раздал глас, Който й казал:
 
- Ти ще родиш Моя Син!
 
Невъзможно е да се опише радостта, която преизпълнила светата Дева, и чувството, с което Тя се поклонила до земята, въздавайки на Бога Творец своята благодарност. Тъй Господ погледна унизеността на рабинята Си". Тази, която от любов към Бога желаела да служи на чистата Майка на Месията, се сподобила сама да бъде Негова Майка и Владичица на всяко създание. Тя получила това откровение на дванадесетата си година, две години преди обручението си, и пазила тайната до самото възнесение Господне. Разбрала, че девическата й утроба ще послужи за тайнството на зачатието и чакала времето, когато ще се изпълни това.
 
По свидетелството на свети Евод били изминали единадесет години и започнала дванадесетата от пребиваването на Пресвета Дева в Соломоновия храм, а според Георги Кедрин Тя била на четиринадесет години, когато архиереите и свещениците взели да я наставляват по обичая на закона да се омъжи, като другите девици, след като напусне храма. Тя им отвръщала, че още от пелени е обречена на Бог, че Нему е обещала да съхрани девството си и затова не може да се съчетае със смъртен. Нищо на света не било в състояние да я принуди да встъпи в брак, тъй като била посветила девството си на Своя безсмъртен Бог.
 
Архиереите се удивили на този обет, непознат дотогава, тъй като на земята още нямало девица, обещала пред Бога да съхрани завинаги девството си, и Тя била първата. Тогава започнали да се съветват как да постъпят. Не искали да Я оставят да живее при храма, нито да Я пускат зад вътрешната завеса, но в същото време не смеели да венчаят с мъж девица, която се е обещала на Бога, и недоумявали как да Й устроят богоугодно безбрачен, девически живот, без да прогневят Господа. За тях и едното, и другото било голям грях: да се принуждава за брак девица, която е дала обет за вечно девство пред Бога и да се държи в Светая Светих съзряла вече девойка. Свети Григорий Нисийски казва по този повод: Докато била още малка, иереите Я пазели, така както Самуил в храма, но когато достигнала съвършена възраст, те започнали да се съветват какво да правят с Нея, за да не разгневят Бога". Църковният историк Никифор Калист говори:
 
"Когато светата дева станала на възраст, свещениците се събрали на съвет как да Я устроят, за да не се окажат оскърбители на Нейното свято тяло, понеже се опасявали, че ще извършат светотатство, ако омъжат и подчинят на съпружеския закон Тази, която винаги е принадлежала единствено на Бог. Същевременно казвали, че не подобава на девица на нейните години да пребивава в светилището, че законът не допуска това, че е недостойно и неподобаващо за светинята."
 
Застанали пред кивота на завета, помолили се усърдно, както разказва блаженият Йероним, и получили от Господа отговор да търсят достоен мъж, на когото да бъде поверена девицата под формата на брак за съхраняване на непорочното й девство. Що се касае до това, как да намерят мъж, съветът Господен бил следният: да съберат безбрачните мъже от дома и потомството Давидово и да оставят жезлите им в олтара, и чийто жезъл разцъфти, на него да се повери светата дева.Настъпвал празникът Освещаване на храма, въведен от Макавеите.

Житейскят ни кръст

Posted in Поучения.

"Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, 
да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 16:24)

На всекиго от хората е отсъдено да носи - кой по-лек, кой по-тежък кръст. Затова днес, когато се празнува Въздвижението на животворния кръст Христов, Евангелието ни напомня думите на Спасителя за доброволното носене на нашия житейски кръст.

Но какви са нашите кръстове, от какво се състоят те? - Много и разнообразни са техните съставни части. Преди всичко, животът е пълен с недъзи, болести, скърби и страдания. Трудовете, грижите за насъщния, изпитанията и бедствията, които всеки човек като член на семейството и обществото е принуден да понася, също тъй са обикновени елементи в житейския кръст.

Ала особено тежък бива той за едни, които на всяка стъпка срещат огорчения, несполуки и злополуки. Други недостойно изгубват имот и богатство и биват осъдени на бедност и нищета. Трети внезапно изгубват и погребват мили на сърцето си синове или дъщери, изобщо близки, от които са очаквали радост и утеха и които сега през целия си живот оплакват. Четвърти са принудени да се грижат за недъгави и сакати или пък да носят срама и позора на неблагонадеждни и морално паднали членове от семейството. Пети се измъчват от съпружески недоразумения, раздори и недоверия, които често пъти биват непоносимо бреме...

Ето, това са само някои от безбройните елементи, от които се образуват житейските кръстове на хората. И всеки от нас може да види и познае от какво и какъв е неговият малък или голям кръст.

И тоя кръст ние често пъти сме принудени да носим през целия си живот. Не е ли това една жестока пречка за свободния полет на нашата душа? Да, но то е заслужено! Небесното правосъдие е безпристрастно. Бог не иска страданието и смъртта на хората. И за да ги опази от това, Той чрез Спасителя им е изпратил семето на вярата и любовта, на правдата и братството. Плодовете от това семе могат да премахнат игото на кръста.

Посяхме ли и сеем ли ние това спасително семе в сърцата си? Сеем ли го в сърцата и душите на нашите деца? Разнасяме ли го между нашите ближни, из нашите учебни заведения и обществени учреждения? За нещастие, това се върши твърде малко или дори никак. Прави се и нещо по-лошо. Тия благодатни семена се потъпкват, оскверняват се съзнателно, заменят се със семената на безверието, омразата, егоизма, неправдата и покварата.

Ала щом ние допущаме и дори помагаме да се засява цялата ни земя с остри тръни, можем ли да ходим по нея, без да се нараним? Щом ние с груби си егоизъм, с ненаситната си алчност и с моралната си поквара привличаме бедствието и злополуките в нашето отечество, можем ли да избегнем техния ужасен гнет? Щом не си даваме труд да развием и възпитаваме добрите качества в сърцата на нашите деца, можем ли да избегнем срама и позора, когато те, възмъжали, вършат мерзости и престъпления?

И тъй, за тежестта на нашия житейски кръст ние сме допринесли и допринасяме твърде много. Повикът за помощ и облекчение се засилва. Ала никой не се обажда. Отзовава се, както винаги, само Христос чрез Евангелието Си и милостиво призовава и казва: който иска да му бъде лек житейският кръст, нека се отрече от себе си, да вземе тоя кръст и да следва подир Мене.

Ние и сега носим кръста си; но го носим по неволя, без съзнание и смирение, без да следваме с вяра подир Христа. Ала тъй облекчение не може да се получи. Защото тежестта на нашия кръст е заслужена. Потребно е да съзнаем колко много сме допринесли за тежестта на тоя си кръст, да се разкаем за греха си, да се отречем от егоизма си, да вземем кръста си и доброволно да тръгнем подир Христа. Потребно е да се отречем от себе си, от порочните желания на сърцето, и да опрем нашия кръст о спасителния кръст Христов, който ще влее в нас сила от вяра, любов и надежда. Защото, колкото и да е тежък нашият житейски кръст, носен по стъпките на Спасителя, той ще се обърне в спасително оръдие за нас. В противен случай облекчение няма...

Нека почнем ревностно да сеем навред спасителното семе на вярата, правдата и братолюбието. Да сеем това благотворно семе в сърцата на младежта и в сърцата на нашите ближни. Защото само плодовете на това семе могат да облекчат тежестта и на най-големия житейски кръст. Те могат да привлекат върху нас и чудотворната сила на Христовия кръст, която да ни крепи и пази от всички беди и напасти сега и вовеки веков. Амин.

†Видински митрополит Неофит, из "Проповеди", 1921 година

144 години от гибелта на Васил Левски

Posted in Поучения.

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

ХРИСТО БОТЕВ (1876 г.)

Поклон пред Апостола на българската свобода!

 

Успение на св. Кирил Славянобългарски

Posted in Поучения.

Чества се на 11 май, заeдно със св. Методий и на 14 февруари - Успение на св. Кирил Славянобългарски

(† 14 февруари 869 година)

Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.

Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.

На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.

В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".

Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил.

Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.

 

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

източник - http://www.pravoslavieto.com/

МОЛИТВА ЗА ИЗБАВЯНЕ ОТ ВСЯКО ЗЛО КЪМ СВ. СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ХАРАЛАМПИЙ

Posted in Поучения.

О, всесвети и велики свещеномъчениче Харалампие, доблестен и непобедим Христов воине, преизряден угодниче Господен, горещ наш застъпниче и бърз помощниче в скърбите.

Помогни на нас, грешните и недостойни Божии раби в сегашния живот и измоли Господа Бога да ни дари прошка на всички наши съгрешения с дело, с дума, с мисъл и с всички наши чувства. Помогни ни при излизането на нашите души, за да ни избави Господ Бог от въздушните митарства и от вечната мъка. Запази и закриляй всички христоименити люде, които славят и почитат твоите досточтими страдания. Огради и всяка християнска страна и я запази с твоите свети молитви от световни смутове, от земетръс, от нападение на другородци и от междуособни борби, от глад, наводнение, огън, меч и от внезапна смърт, според както сам си се молил на Бога и си рекъл: Господи, ако Ти е угодно, дай слава на Твоето име и дето бъдат положени моите мощи и се почита моята памет, там да не бъде глад, мор, заразителен въздух, който погубва плодовете, а да пребивава мир, телесно здраве, душевно спасение и всяко добро. 
А сега, като имаш преголямо дръзновение пред Него и като предстоиш винаги пред престола Господен, помоли се за нас, негодните Божии раби, които сме в греховна тъмнина, и ни избави от Божия гняв и от вечното наказание. И така, чрез твоето застъпничество и помощ, Христос Бог, по Своето милосърдие и благодат, да ни даде да поживеем в този век тих и безгрешен живот, и да ни избави от лявата страна, като ни удостои да застанем отдясно при всички светии. Амин.