За Бога
     

Всичко, което съществува във видимия и невидимия свят, всичко това Бог е сътворил от нищо. Бог е най-висшето същество. Ние, хората, не можем да Го постигнем в пълнота със своя разум. Това, което знаем за Бога, ни е открито от Него Самия.
    

Бог обича Своето творение и всичко, което е необходимо да знае човек, Бог му го съобщава. Повече от всичко за човека е необходимо да знае Бога, тъй като само в единение с Него ние можем да достигнем истинско щастие – отначало тук, на земята, а след това и в Царството Небесно. Всичко, което Бог е открил за Самия Себе Си, за това, как можем да се приближим към Него и как де се спасим от вечната смърт, всичко това е било записано и събрано от свети хора в книга, която се нарича Свещено писание или Библия.
    

Най-тайнственото знание за Бога ни е съобщено от Самия Господ Иисус Христос. Когато се явил на земята, Той открил на хората, че Бог е Един, но троичен по Лица, т.е. по Личности: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Това не са три Бога, а Един в три лица. Отец, Син и Свети Дух имат една Същност (или Природа),т.е. едно Божество. Отец, Син и Свети Дух съществуват неслитно, но и неразделно Един от Друг. Затова ние наричаме Бога Троица Единосъщна и Неразделна. И трите Лица имат еднакво Божествено достойнство и са съвечни Един на Друг, между тях няма старшинство; както Бог Отец е истински Бог, така и Бог Син е истински Бог, така и Дух Светий е истински Бог.
    

Бог открил за Себе Си, че Той е безтелесен и невидим за телесните очи Дух (Иоан 4:24), затова по естествен начин ние не можем  да видим Бога.
    

Бог е вечен (Псалом 89:3). Било е, когато не е имало нито небе, нито земя, но е бил само един Бог, тъй като Той няма начало. Той няма и край. Бог винаги е бил и винаги ще бъде; поради това Той се нарича вечен.
    

Бог е всемогъщ (Лука 1:37). Способностите на всяко същество, в това число и на човека, са ограничени. Само за Бога няма нищо невъзможно. Той е пожелал да сътвори света и го е сътворил от нищо само чрез Своето слово. Той може всичко да направи; затова се и нарича всемогъщ.
    

Бог е вездесъщ (Псалом 38:10) и всезнаещ (Иоан 3:20). Нашият Бог по всяко време се намира навсякъде. За Него няма нищо скрито. За Бог няма разлика между ден и нощ: Той по всяко време вижда не само всичко, което вършим, но и това, което мислим и желаем; поради това Той се нарича вездесъщ (намиращ се навсякъде) и всезнаещ (знаещ всичко).
    

Бог е всеблаг (Мат. 19:17). Бог обича всеки от нас, както никой от хората. Той ни е сътворил и сега се грижи за нас като за Свои деца. Той пази нашето здраве, предпазва ни от нещастия и ни дава всичко, което ни е нужно за живот. И всичко, което виждаме на небето и на земята, Господ е сътворил за благото и щастието на хората; поради това Той се нарича  всеблаг.
    

Бог е всеправеден (Псалом 10:7), т.е. във висша степен справедлив.
    

Бог е неизменяем (Иоан 1:17). Всичко в света се изменя, остарява и се унищожава, само един Бог, какъвто е бил винаги, такъв ще остане и навеки.
    

Бог Сам от нищо не се нуждае, а напротив, Сам се явява извор на живот и всяко благо за всички същества. Поради това Той се нарича още всеблажен (1Тим. 6:15).
                                             

За молитвата

  
Молитвата е нашето общение с Бога. Тя е също толкова необходима за нас, колкото и въздухът, и храната. У нас всичко е от Бога и нищо не е наше: живот, способности, здраве, храна и всичко останало Бог ни дава. Поради това и в радост, и в печал, и когато нещо ни е нужно, ние трябва да се обръщаме към Бог с молитва. А Господ е много добър и милостив към нас и ако от чисто сърце, с вяра и усърдие просим от Него за своите нужди, Той непременно ще изпълни желанието ни и ще ни даде всичко, от което се нуждаем. Лошо правят тези, които лениво се молят Богу: те се отделят от Бога.
Ако ние и близките ни сме здрави и благополучни, ако имаме къде да живеем, има с какво да се облечем, има с какво да се храним, то ние сме длъжни да прославяме и да благодарим на Бога в нашите молитви.
Ако с нас се случи някое нещастие, болест, беда или изпаднем в нужда, ние трябва да просим от Бога помощ. Ако извършим лошо дело (съгрешим) и се провиним пред Бога, необходимо е да просим от Него прошка.

 

Кога Бог чува нашата молитва
   

Преди да пристъпим към молитва, ние сме длъжни да се примирим с тези, на които сме сторили зло, и даже с тези, които ни обиждат, и вече след това с благоговение и внимание да застанем на молитва. Във време на молитва трябва да направляваме ума си така, че той да не мисли за нищо странично, а сърцето ни да желае само едно – как по-добре да се помолим Богу.
Ако се молим, без да сме се примирили с ближните, молим набързо или във време на молитва говорим или се смеем, тогава нашата молитва ще бъде неприятна Богу, Бог няма да ни чуе.

 

Къде и кога можем да се молим на Бог
   

Да се молим на Бог можем навсякъде и винаги. Християнинът има задължение да се моли ежедневно, сутрин и вечер, преди хранене и след хранене, преди началото и след края на всяко дело. В неделните и празнични дни и в делниците, когато сме свободни от своите занятия, на молитва трябва да ходим в Божия храм, където се събират християни като нас; там ние се молим в общение един с друг.

 

За храма 
 

Храмът е дом Божий. В храма пребивава особена Божия благодат и милост, която ни се преподава чрез извършващите богослужението – свещенослужителите.
Външният вид на храма се отличава от обикновените здания с това, че над него се възвишава купол с кръст на върха.
Вътре храмът се разделя на три части: 1) при входа – притвор или паперт; 2) храм, където стоят молещите се; 3) олтар, където се извършва от свещенослужителите богослужението.
Олтарът се отделя от храма с иконостас, в който има три врати; средните врати се наричат царски. В олтара най-главното място е светият  престол, на който се извършва Тайнството на светото Причастие. Най-важното богослужение при нас е Литургията. По време на нея се спомня земния живот на Спасителя и се извършва Тайнството Причастие, което е установил сам Христос на Тайната вечеря.
Тайнството на Причастието се състои в това, че в него чрез Божията благодат хлябът и виното се освещават и стават истинско Тяло и истинска Кръв Христови, като на вид си остават хляб и вино, и ние под този вид, на хляб и вино, приемаме истинското Тяло и истинската Кръв на Спасителя, за да влезнем в Царството Небесно.

 

За светите икони
    

В храма – на иконостаса и по стените, и в дома – на лично място, се намират  свети икони, пред които ние се молим.
    

Икона се нарича изображението или на Самия Бог, или на Божията Майка, или на ангелите, или на светиите. Съществуват множество икони, от които нееднократно са се извършвали и се извършват чудеса и болни са получавали и получават изцеление. Такива икони се наричат чудотворни.
    

Сам Спасителят ни е дал Своето изображение, когато, след като се умил, Той отрил пречистия Си лик с кърпа и по чудесен начин го отпечатал върху тази кърпа за болния княз Авгар. Когато болният княз се помолил пред това неръкотворно изображение на Спасителя, той се изцелил от болестта си. Също така следва да знаем, че ние трябва да се молим не на иконата, а на Бог и на светията, който е изобразен на нея.

 

Как се изобразява Бог на светите икони и защо?
    

Бог е невидим Дух, но Той се е въплътил и станал човек, бил е видим за хората по време на Своя земен живот, а след възнасянето Си на небето се явявал и се явява на светиите, т.е. на тези, които поради чистотата на сърцето си могат да Го видят (Мат. 5:8). Затова на иконите се изобразява Бог в този вид, в който Той се е явявал.
    

Пресветата Троица ние изобразяваме във вид на три юноши, седящи зад трапеза. Това е така, защото във вид на трима странници Господ се явил някога на Авраам. За да представим нагледно духовната същност на явилите се на Авраам, ние ги изобразяваме понякога с крила.
    

Бог Син се изобразява в този вид, в който Той е бил, когато заради нашето спасение слязъл на земята и санал човек: младенец в ръцете на Божията Майка, поучаващ народа, преобразяващ се, страдащ на кръста, възкръснал и възнасящ се.
    

Дух Светий се изобразява във вид на гълъб на иконата на Кръщение Господне, така Той е явил Себе Си по време на кръщението на Спасителя в река Йордан от свети Иоан Кръстител; и във вид на огнени езици на иконата на Петдесетница, в този видим образ Той слязъл над светите апостоли в петдесетия ден след възкресението на Иисуса Христа.

 

Кого освен Бог изобразяваме на светите икони?
    

Освен Бог на светите икони ние изобразяваме Божията Майка, светите ангели и светите хора.
Но на тях ние трябва да се молим не като на Бог, а като на близки до Бога, угодили Му със светия си живот и ходатайстващи за нас пред Бога по силата на любовта си към Него и към нас. Ние трябва да ги молим да ни помагат със своите молитви, защото по техните свети молитви Господ по-скоро ще чуе и нашите грешни молитви. Достойно за внимание е, че образът на Божията Майка, написан от Лука, ученика на Господа, се е съхранил до наше време. Съществува предание, че Божията Майка, като видяла Своето изображение, казала: „Благодатта на Моя Син да бъде с тази икона”. Ние се молим на Нея и вярваме, че по Нейните молитви Бог много ни прощава и много ни помага.

 

За светите ангели
  

В началото, когато още нямало нито свят, нито човек, Бог сътворил светите ангели.
Ангелите са безтелесни и безсмъртни духове, както и нашите души; но тях Бог е надарил с по-висши сили и способности, отколкото човека. Техният ум е по-съвършен от нашия.  Те винаги изпълняват Божията воля, те са безгрешни и чрез Божията благодат са утвърдени така във вършенето на добро, че не могат  да грешат.
На всеки християнин Бог дава при кръщението ангел пазител, който невидимо го пази през целия му земен живот от беди и напасти, предпазва го от грехове, опазва го и в страшния час на смъртта, не го оставя и след смъртта.
Ангелите се изобразяват на иконите във вид на красиви юноши в знак на тяхната духовна красота. Крилата означават, че те бързо изпълняват Божията воля.

 

За светите хора
    

На иконите ние така също изобразяваме свети хора или Божий угодници. Ние ги наричаме така, защото по време на земния си живот те са угодили на Бога със своя праведен живот.
Светиите имат различни названия: пророци, апостоли, мъченици, светители, преподобни, безсребърници, блажени и праведни.
    

Пророци ние наричаме онези Божии светии, които по внушение на Светия Дух откривали на хората Божията воля и предсказвали за бъдещото пришествие на Христа на земята.
    

Апостолите са най-близките ученици на Иисуса Христа, които Той по време на Своя живот изпращал на проповед; а след слизането на Светия Дух над тях те проповядвали по цял свят християнската вяра.
    

Мъченици са тези християни, които за вярата в Иисуса Христа били подлагани на жестоки мъчения и дори смърт. Ако след претърпяването на мъченията те завършвали живота си мирно, то ние ги наричаме изповедници.
    

Светителите са епископи или архиереи, угодили на Бога със своя праведен живот.
Преподобните са свети монаси и праведни хора, които се отделили от светския живот в обществото и угодили на Бога, като пребивавали в девство, пост и молитва.
    

Безсребрениците служители на ближните, като ги лекували безвъзмездно от болести.
Праведните водели праведен, угоден на Бога живот, като живеели подобно на нас в света.
Около главата на Спасителя, Божията Майка и светите мъже и жени, Божии угодници, на иконите и картините се изобразява сияние или светъл кръг, който се нарича ореол.
В ореола на Спасителя се слагат три букви ОΩN. Това е гръцка дума. В превод на български означава Вечносъществуващ, а вечно съществуващ е само Един Бог.
Над главата на Божията Майка се поставят буквите МР ΘΥ. Това са първите и последните букви на гръцките думи, които означават: „Майка на Бога” или Божия Майка.

 

Защо се наричаме християни
    

Ние се наричаме християни, защото вярваме в нашия Господ Иисус Христос и се стараем да живеем така, както ни е научил Господ Иисус Христос. Съдържанието на нашата вяра е изложено кратко в Символа на Вярата.

За кръстното знамение

За да изразят своята вяра в Иисуса Христа, разпнат на кръст, християните по време на молитва изобразяват на себе си с дясната ръка кръстен знак или кръстно знамение, а на тялото си носят кръст.
    

За да направим кръстно знамение, ние свиваме палците на дясната ръка по следния начин: върховете на първите три пръста (палец, показалец и среден) събираме в едно, а двата последни (безименен и кутре) прибираме към дланта.
    

Първите три пръсти, събрани заедно, изразяват нашата вяра в Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий, като Единосъщна и Неразделна Троица, а двата пръста, прибрани към дланта, означават, че Божият Син, след слизането Си на земята, има Божествена и човешка същност. Когато се осеняваме с кръстно знамение, ние поставяме така сложените пръсти на челото – за освещаване на нашия ум, на гърдите – за освещаване на нашето сърце, а след това на дясното и на лявото рамо – за освещаване на нашите телесни сили.
    

Когато се осеняваме с кръстно знамение, трябва да помним, че е нужно да изобразяваме кръста правилно и без да бързаме, иначе това не ще бъде изобразяване на кръста, а просто махане с ръце, на което само бесовете се радват. С небрежно извършване на кръстното знамение ние оскърбяваме Бога, показваме своята непочитателност към Него, грешим. Този грях се нарича кощунство.
Грехът е нарушение на Божията воля, която ни е открита в Неговите свети заповеди.

 

За поклоните
    

За да изразим пред Бога нашето благоговение и почит към Него, по време на молитва ние стоим, а не седим: само на болните и престарели хора се позволява да се молят седнали.
Съзнавайки своята греховност и недостойнство пред Бога, в знак на нашето смирение ние съпровождаме молитвата си с поклони. Те биват поясни, когато накланяме нашата глава до пояс, и земни, когато покланяйки се и заставайки на колене, докосваме с глава земята (пода).

 

Благословението на свещеника
    

Нашите духовни отци: епископите и свещениците, също ни осеняват с кръстното знамение; това осеняване се нарича балагословение.
Когато свещеникът ни благославя, то той събира палците така, че те изобразяват буквите: Ис. Хр., т.е. Иисус Христос. За да получим благословение от свещеника, трябва да сложим ръцете си на кръст: дясната длан върху лявата. Когато получим благословението, ние целуваме благославящата ни ръка, тъй като чрез свещеника Сам нашия Господ Иисус Христос ни благославя.

Кратки молитви

За да влезе в сърцето ни Божията благодат, ние трябва да го открием пред Бога в молитва. По действието на тази благодат свети хора са съставили прекрасни молитви, които Църквата ни предлага, за да вървим по същия сигурен път към Бога, който вече e проправен от светиите.

"В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин."
 

Тази молитва се нарича начална, защото я произнасяме преди всички други, в началото на молитвословието. В нея молим Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, тоест Пресветата Троица, да ни благослови за предстоящото дело със Своето име.

"Господи, благослови!"

Тази молитва произнасяме при започването на всяко дело.
 

"Господи, помилуй!"

(Помилуй: бъди милостив)
Това е една от най-древните християнски молитви. Лесно може да я запомни и малко дете; произнасяме я, когато си спомняме своите грехове. За прослава на Светата Троица ние, християните, произнасяме тази молитва 3 пъти. Произнасяме я също и 12 пъти, като изпросваме от Бога благословение във всеки час на деня и нощта, и 40 пъти – за освещаване на целия ни живот.

Хвалебна молитва към Господа Бога

 "Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!"

В тази молитва ние прославяме Господа. Тя може да се каже и по-кратко: Слава Богу. Възнася се след края на делото в знак на нашата благодарност към Бога заради милостите, които ни оказва.
                                     
Молитва на митаря

"Боже, бъди милостив към мене, грешника."

Това е молитвата на митаря (събирач на данъци), който се е покаял за греховете си и получил прошка. Тя е взета от притчата, която Спасителят веднъж разказал на хората за тяхното вразумление. Ето тази притча. Двама души влезли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият – митар. Фарисеят застанал най-отпред и се молел на Бога така: „Боже, благодаря Ти, че не съм такъв грешник, като тоя митар, давам десятък от имота си на бедните и постя два пъти в седмицата”. А митарят, съзнавайки, че е грешен, стоял при входа на храма и дори не смеел да повдигне очи към небето. Той се удрял в гърдите и казвал: Боже, бъди милостив към мене, грешника! И молитвата на смирения митар била по-приятна на Бога, отколкото молитвата на гордия фарисей.

Молитва към Господ Иисус Христос

"Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради молитвите на Твоята Пречиста Майка и на всички светии, помилуй нас. Амин."

Иисус Христос е Син Божий. Той е наш истински Бог, както Бог Отец и Свети Дух. По повеление на Ангела Богомладенецът  бил наречен Иисус, защото на староеврейски език това означавало „Спасител”. Името Му предвещавало, че Той ще ни спаси от греховете. Затова, бидейки Син Божий, без да престава да бъде Бог, Той се родил от Пресвета Дева Мария и станал същият човек като нас, само че бил безгрешен. За да ни дарува възможността да се освободим от властта на греха и вечните мъки, от любов към нас, грешните, Той пострадал за нас, умрял на кръста и възкръснал на третия ден.
Като съзнаваме своята греховност и не се надяваме на силата на своите молитви, с тази молитва ние изпросваме от всички светии и от Божията Майка, Която има особена благодат със застъпничеството Си пред Своя Син да спасява нас, грешните, да бъдат ходатаи за нас пред нашия Спасител.
Нашият Спасител се нарича Христос (Помазаник), защото в пълна мяра е получил онези дарове от Светия Дух, които в Стария Завет чрез помазване са получавали царете, пророците и първосвещениците.

Молитва към Светия Дух

"Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си на всякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и все всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души."

С тази молитва ние се молим на Светия Дух. Ние наричаме Светия Дух Цар небесен, защото Той като Бог невидимо царува над нас, владее нас и целия свят. Наричаме Го Утешител, защото ни утешава в скърбите и несгодите, както е утешил и апостолите на десетия ден след Възнесението на Иисуса Христа на небето. Наричаме Го Дух на истината, защото като Свети Дух учи всички само на истина, на правда, само на това, което е полезно за нас, и служи за нашето спасение. Като Бог Той се намира навсякъде и изпълва със Себе Си всичко. Като Управляващ  целия  свят, Той всичко вижда и подава това, каквото е нужно. Той е Съкровище на благата, т.е. пазител на всички благодеяния, източник на всичко добро, което единствено ни е необходимо. Ние Го наричаме Подател на живота, защото всичко в света живее и се движи от Светия Дух, т.е. всичко от него получава живот, и особено хората получават от Него духовен, свят и вечен живот, като се очистват чрез Него от греховете си. И понеже Светият Дух притежава такива дивни свойства: намира се навсякъде, всичко изпълва със Своята благодат и дава живот на всички, ние се обръщаме към Него с такива молби: Дойди и се всели в нас, т.е.  постоянно пребивавай в нас като в Свой храм; Очисти ни от всяка сквернота, т.е. от греха, направи ни свети, достойни за Твоето пребиваване в нас; Спаси, Благий, нашите души от онези наказания, които се полагат за греховете, и така ни дарувай Царството Небесно.
 

Ангелска песен към Пресвета Троица или „Трисвятое”

"Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас."
  
Тази молитва трябва да се чете три пъти в чест на трите Лица на Света Троица. Нарича се Ангелска песен, защото я пеят светите ангели, които окръжават Божия престол на небето. Вярващите в Христа започнали да я употребяват 400 години след  Рождество Христово. В Константинопол станало силно земетресение, което разрушило къщи и цели квартали. Уплашеният цар и народът се обърнали към Бога с молитва. По време на общото молитвословие пред очите на всички едно момче било вдигнато от невидима сила на небето, а после отново спуснато невредимо на земята. То разказало на заобиколилия го народ, че на небето чуло светите ангели да пеят: Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни. Умилените хора повторили тази молитва, добавили помилуй нас и земетресението престанало.
В тази молитва Бог ние ние наричаме Бога Отец; Крепки – Божия Син, защото Той е също толкова всемогъщ, както и Бог Отец, макар по човешко естество да е пострадал и умрял; Безсмъртни – Светия Дух, защото Той не само е вечен, както Отец и Син, но дава живот на всички твари и безсмъртен живот на човеците. Тъй като в тази молитва думата Светий се повтаря три пъти, тя се нарича също и Трисвятое.

Славословие на Пресвета Троица

"Слава на Отца, и Сина, и Светия Дух и сега, и винаги, и во веки веков. Амин."

 В тази молитва ние славим Бога, явил се на хората в три Лица: като Отец, Син и Свети Дух, на Които принадлежи еднаква чест и слава.

 Молитва към Пресвета Троица

 "Пресвета Троице, помилуй нас; Господи, очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Светий, посети и изцери немощите ни,    заради твоето име."

Тази молитва е просителна. В нея ние се обръщаме отначало към всички три Лица заедно, а после и към всяко Лице на Света Троица: към Бог Отец, за да очисти греховете ни; към Бог Син, за да прости нашите беззакония, и към Бог Дух Свети, за да посети и изцели нашите немощи. А думите заради Твоето име се отнасят отново към всичките три Лица на Света Троица: тъй като Бог е Един, и Неговото име е едно, затова казваме „името” , а не „имената Ти”.

Господня молитва

"Отче наш, Който си на небесата! Да се свети твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата во веки. Амин."

В тази молитва ние се обръщаме към Бог Отец. Тя се нарича Господня, защото Сам Господ Иисус Христос я дал на учениците Си, когато те поискали да ги научи как да се молят. Тази молитва може условно да се раздели на призоваване, 7 прошения или молби, и славословие.
Призоваване: Отче наш, Който си на небесата!
С тези думи ние се обръщаме към Бог Отец и като Го наричаме Небесен Отец, Го призоваваме да изслуша нашите молби или прошения.
   1. Да се свети Твоето Име, т.е. помогни ни да живеем свято и със светите си дела да прославяме Твоето Име.
   2. Да дойде Твоето царство – удостой ни с Твоето царство небесно и тук, на земята: царувай в нас и ни управлявай.
   3. Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята – нека всичко да бъде не така, както искаме ние, а както е угодно на Тебе, и ни помогни да приемаме и изпълняваме Твоята свята воля също тъй безпрекословно и без ропот, както я изпълняват ангелите на небето.
   4. Насъщния ни хляб дай ни днес, т.е. подай ни за този ден, за днес, всичко необходимо за нашия живот: и храна, и дрехи, и жилище, и особено Твоето Пречисто Тяло и Честна Кръв в Тайнството на светото Причастие.
   5. И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си – прости греховете ни така, както и ние прощаваме на онези, които са ни оскърбили или обидили.
   6. И не въведи нас в изкушение – не допускай до нас изпитания, които не умеем да претърпяваме; помогни ни да преодоляваме съблазните, когато се случат.
   7. Но избави ни от лукавия – избави ни от всчко зло в този свят и от виновника за злото – дявола, който винаги е готов да ни погуби.
   Славословие: Защото Твое е царството, и силата, и славата во веки. Амин. Тъй като на Тебе (Бога) принадлежи царството, и силата, и вечната слава. Истина, така е.

Ангелско приветствие към Божията Майка

"Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марийо, Господ е с Тебе! Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото роди Спасителят, нашият Господ Иисус Христос, Синът Божий."

Тази молитва е към Пресвета Богородица, Която ние наричаме благодатна и благословена между всички жени, защото от Нея благоволи и пожела да се роди Спасителят, нашият Господ Иисус Христос, Синът Божий.Тази молитва се нарича още и архангелско приветствие, защото в нея се съдържат думите на архангел Гавриил: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе, които той казал на Дева Мария, когато й се явил в Назарет, за да й възвести великата радост, че от Нея ще се роди Спасителят на света. Думите: благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба, първа казала на Дева Мария праведната Елисавета, майката на свети Йоан Кръстител. Дева Мария се нарича Богородица, защото родилият се от Нея Иисус Христос е наш Истински Бог.
Тя се нарича Дева, защото преди раждането на Христа била Дева и по време на раждането и след него останала същата, тъй като дала на Бога обет за девственост и целомъдрие, и пребивавайки завинаги Дева, родила Своя Син от Дух Свети по чудесен начин.

Похвална песен в чест на Света Богородица

"Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог. По-чтима от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородице Те величаем."

В тази молитва ние възхваляваме Богородица като Майка на нашия Бог, винаги блажена и напълно безгрешна, и Я величаем за това, че със Своята чест (честнейшую) и слава (славнейшую) превъзхожда и най-висшите ангели: херувимите и серафимите. Тя без болки, по чудесен начин от Дух Свети родила Иисуса Христа, Който станал човек. Но същевременно Той е и Син Божий, слязъл от небесата, и затова Тя е истинска Богородица.

Молитви към Пресвета Богородица

"Преславна Приснодево, Майко на Христа Бога, принеси нашата молитва пред Твоя Син и наш Бог, за да спаси чрез Тебе нашите души.
Всичкото си упование на Тебе възлагам, Майко Божия, запази ме под Твоя покров."
Богородице Дево, не отхвърляй мене грешния, който търси Твоята помощ и Твоето застъпничество. Понеже на Тебе се надява душата ми, помилуй ме!
Отвори ни вратите на милосърдието, благословена Богородице, та като се надяваме на Тебе, да не погинем, но да се избавим чрез Тебе от беди, защото Ти си спасение на християнския род.
Към Твоята милост прибягваме, Богородице Дево, не отхвърляй нашите молитви в скърбите, но ни избави от беди, защото Ти едничка си чиста и благословена."

Молитва към Животворящия Кръст

"Спаси, Господии, Твоите люде и благослови Твоето достояние, като даруваш на православните християни победа над враговете и ги запазваш със силата на Твоя Кръст.
В тази молитва ние молим Бог да спаси нас, Неговите люде, и да благослови нашата страна с велики милости, да дарува победа над враговете и изобщо да пази цялата ни държава със силата на Своя Кръст."

Молитва към ангела пазител

"Ангеле Божий, Свети мой Пазителю, Който Бог ми даде от небесата, за да ме пазиш, усърдно те моля: просвети ме днес, опази ме от всяко зло и ме настави към добри дела и по пътя на спасението. Амин."

На всеки християнин  при кръщението Бог е дал ангел пазител, който невидимо охранява човека от всяко зло. Затова ние трябва всеки ден да молим ангела да ни пази и помилва.

Молитва към светията, чието име носим

"Преподобни отче (преподобна майко) (името), моли Бога за мене, понеже усърдно прибягвам към тебе, бърз помощник (помощница) и молител (молителка) за душата ми."

Освен към ангела пазител, ние трябва да отправяме молитва и към онзи светец, чието име носим, защото той също винаги се моли на Бога за нас.
На всеки християнин, когато приеме тайнството на светото кръщение, светата Църква дава светец за помощник и покровител. Той се грижи за новородения като любяща майка и го пази от всички беди и нещастия, които се случват с човек на земята.

Молитва за живите

"Спаси, Господи, и помилуй моя духовен отец (името), моите родители, сродници, началници, наставници, благодетели и всички православни християни."

Духовен отец: свещеник, при когото се изповядваме; наставници: учители; благодетели: всички онези, които ни правят добро и ни помагат.

Молитва за починалите

 

"Упокой заедно със светиите, Христе, душите на Твоите раби там, където няма болка, нито скръб, нито въздишки, но живот безконечен."

Молитва преди учение

 

"Преблагий Господи! Изпрати ни благодатта на Светия Твой Дух, Който надарява и укрепява нашите душевни сили, за да можем, като слушаме преподаваното ни учение, да израснем за слава на Тебе, нашия Създател, за утеха на нашите родители и за полза на Църквата и Отечеството. Амин."

Това е молитва към Бог Отец. В нея отначало благодарим на Бога за това, че ни е пратил помощ да разберем преподаваното учение. После Го молим да прати милостта Си на нашите началници, родители и учители, които ни дават възможност да познаем всичко добро и полезно, а на нас да ни дарува здраве и желание с успех да продължим учението.
Вместо тази молитва след учение може да се чете: Достойно ест...

Молитва преди ядене

"На всички очите, Господи, се уповават на Тебе, и Ти своевременно им даваш храна; отваряш щедрата Си ръка и изпълваш с милост всичко живо."

В тази молитва изразяваме увереност в това, че Бог своевременно ще ни даде храна, понеже не само на хората, но и на всички живи твари Той подава всичко, потребно за живота.
Вместо нея преди ядене може да се чете Господнята молитва: Отче наш...

Молитва след ядене

"Благодарим Ти, Христе, Боже наш, че ни насити с Твоите земни блага: не ни лишавай и от небесното Си царство. Амин."

В тази молитва благодарим на Бога, че ни е нахранил, и Го молим след смъртта ни да не ни лишава и от вечното блаженство.

Утринна молитва

"Като станах от сън, към тебе прибягвам, Владико Човеколюбче, и по Твоето милосърдие се подвизавам в Твоите дела. Моля Ти се: помагай ми през всяко време и във всяка работа; избави ме от всяко светско зло и дяволски подтик; спаси ме и ме въведи в Твоето вечно царство. Защото Ти си моят Създател и Промислител и Подател на всяко добро. В Тебе е всичката ми надежда и на Тебе възнасям слава сега и винаги, и во веки веков. Амин!"

Вечерна молитва

"Господи, Боже наш, прости ми като благ и човеколюбец, каквото съгреших през днешния ден с думи, дело и помисъл. Дай ми мирен и спокоен сън. Изпрати Твоя ангел пазител да ме закриля и пази от всяко зло, защото Ти Си пазител на душите и телата ни и на Тебе – Отца, Сина и Светия Дух, въздаваме слава сега и винаги, и во веки веков. Амин!"

Молитва към честния Кръст Господен (Произнася се преди сън до постелята)

"Да се дигне Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които Го мразят. Както дим се разнася да изчезнат, както восък от пламък огнен се топи – тъй и бесовете да загинат от лицето на ония, които обичат Бога и се осеняват с кръстното знамение, и с веселие казват: радвай се, Пречестни и Животворящи Кръсте Господен, който прогонваш бесовете със силата на разпнатия на тебе наш Господ Иисус Христос, Който слезе в ада, унищожи силата на дявола и ни дарува тебе, Своя честен Кръст, за прогонване на всеки враг и противник. О, Пречестни и Животворящи Кръсте Господен! Помагай ми с Пресвета Дева Богородица и с всички светии во веки. Амин!"

Молитви към Господ Иисус Христос (Произнася се преди сън в постелята)

1. Огради ме, Господи, със силата на Твоя Честен и Животворящ Кръст и ме опази от всяко зло.
2. В Твоите ръце, предвам духа си, Господи Иисусе Христе, Боже мой: Ти ме благослови, Ти ме помилуй и ми дарувай живот вечен. Амин.

Молитва преди Свето Причастие

"Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти си наистина Христос, Синът на живия Бог, Който дойде в света да спасиш грешниците, от които пръв съм аз. Вярвам още, че това е самото пречисто Твое Тяло и това е самата драгиценна Твоя Кръв. И тъй, моля Ти се: помилуй ме и ми прости прегрешенията, волни и неволни, извършени с дума или дело, съзнателно или несъзнателно, и ме удостой неосъдно да се причастя с пречистите Твои тайни, за прошка на греховете и за вечен живот. Амин.
На Твоята Тайна вечеря ме приеми за участник днес, Сине Божий. Защото няма да издам на враговете Ти тайната, нито целувка ще ти дам като Иуда, но като разбойника Те изповядвам: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си.
Да не ми бъде за съд или за осъждане пречастяването с Твоите Свети Тайни, Господи, а за изцеление на душата и тялото.Амин."

Молитва на свети Ефрем Сирин (Чете се по време на Великия пост)

"Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на празност, униние, любоначалие и празнословие.
 Но дарувай на мене, Твоя раб, дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов.
 Да, Господи Царю, дай ми да виждам своите грехове и да не осъждам брата си, защото си благословен во веки веков. Амин."
"Боже, очисти мене, грешния."

Символ на вярата

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.

2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез Когото всичко е станало,

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек.

4. И бе разпнат за нас от Пилат Понтийски, и страда, и бе погребан;

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията;

6. И се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца;

7.  И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9.  В една света вселенска и апостолска Църква.

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12.  И живот в бъдещия век! Амин.

    1. член. Вярвам в един Бог Отец: аз вярвам, несъмнено признавам, че един е Бог, прославян в Света Троица, Отец, Син и Свети Дух, и няма друг Бог освен Него. Затова вярвам в един Бог Отец. Вседържител: Вярвам, че Бог Отец държи всичко в Своята власт и управлява всичко в света. Творец на небето и на земята: Той е Творец на небето и земята, които е създал от нищо с една Своя дума. На всичко видимо и невидимо: Той е Творец на всичко, което виждаме, и на невидимото, което не можем да видим с очи, като например ангелите – безплътните духове, и на човешката душа.
    2. член. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий: също така вярвам и в един Господ Иисус Христос, че Той е Син Божий. Единородния: Той е един и единствен по естество Син на Бог Отец и няма и не може да има друг подобен на Него Син. Който е роден от Отца преди всички векове: вярвам, че Иисус Христос като Бог е роден от Бог Отец без майка още преди сътворението на света, от вечността, и е събезначален на Отца. Светлина от Светлина: както от слънцето изхождат лъчи и образуват с него една неразделна светлина, така и вечносъществуващата Светлина – Отец, е възсияла и се родила същата такава Светлина – Син, която просветява всеки човек, идващ на света (Иоан 1:9). Бог истинен от Бог истинен: вярвам, че Иисус Христос е истински Бог, защото е роден от истинския Бог Отец. Роден, несътворен: вярвам, че Той е роден, а не сътворен подобно на ангелите или първите хора, както нечестиво са утвърждавали някои еретици лъжеучители. Единосъщен с Отца: че Той, като Син Божий, има една същност, една Божествена природа и едно Божествено естество с Бог Отец. Чрез Когото всичко е станало: чрез Него всичко е получило битие, от Него също всичко е сътворено, както и от Бог Отец.
   3. член. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата: вярвам, че Иисус Христос, Син Божий заради нас, хората, и заради нашето спасение е слязъл от небесата на земята при нас, грешните. И се въплъти от Дух Светий и Дева Мария: и Той се е въплътил, приел е плът, човешко естество, от Пречистата и Пренепорочна Дева Мария със силата, действието и слизането на Светия Дух върху Нея. И стана човек: и Той се е въчовечил, станал е истински, действителен човек, състоящ се от душа и тяло, във всичко подобен на нас освен греха, станал е Богочовек.
   4. член. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата: напълно невинен е бил разпнат и прикован на кръста за нас, заради нашите грехове, при управителя Пилат Понтийски. И страда: Той е страдал, търпял е мъчения заради нас, бил е поругаван и бит и е изпитвал болка и скръб, претърпявайки всичко това. И бе погребан: Той е умрял, снели са Го от кръста и са Го погребали в каменна пещера или гробница, според иудейски обичай; и Неговата свята душа се е спуснала в ада, за да избави душите, които с вяра са очаквали Неговото пришествие.
   5. член. И възкръсна в третия ден: и като Бог Той е възкръснал от мъртвите със силата на Своето Божество на третия ден след смъртта Си. Според Писнията: както са предсказвали пророците в Писанието, в Словото Божие и както Сам Той е говорел на учениците Си.
   6. член. И се възнесе на небесата: на четиридесетия ден след възкресението Си Той се е възнесъл на небето с пречистата Си плът. И седи отдясно на Отца: и е седнал от дясната страна на Бог Отец в Своето царство, приел е власт, сила и слава наравно с Бог Отец.
   7. член. И пак ще дойде със слава: и отново, повторно ще дойде при края на този свят на земята в Своята слава и заедно с всички Свети Ангели. Да съди живи и мъртви: за да съди всички хора, да въздаде на всеки според делата му; да съди както доживелите до този страшен ден, така и всички умрели отвека, които тогава ще възкръснат. И царството Му не ще има край: и царството на Христа, Царството Небесно, Царството на славата не ще има край.
   8. член. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия: вярвам и в Бог Дух Свети, че Той е също такъв Господ на всичко, както Бог Отец и Бог Син – животворящ, всичко оживяващ, на всичко даващ живот, сила и действие. Който от Отца изхожда: че Дух Свети от вечност изхожда само от Отца, както и Син предвечно е роден от Отца. Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина: че трябва да се покланяме на Духа Свети и да Го славим също така, както се покланяме на Отца и Сина; на Него подобава същата Божествена слава, чест и поклонение, както на Отца и Сина. И Който е говорил чрез пророците: че Дух Светий е говорил чрез пророците и апостолите; те не са писали и поучавали самостоятелно, но са били просвещавани от Светия Дух.
   9. член. В една света вселенска и апостолска Църква: аз вярвам още, че Господ е основал на земята Своята Църква или общество, събрание на истинно вярващите в Него, което се състои от пастири и паство; и че тази Църква е една, както е един Христос и едно е учението; тя е свята и чрез светите тайнства може да освещава и да прави свети всички, които принадлежат към нея; тя е съборна, всеобща, предназначена не за някой отделен род, а за всички хора по цялата вселена; тя е апостолска, защото към нея са принадлежали самите апостоли, които са я утвърдили и разпространили по цялата земя.
   10. член. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете: открито признавам всички църковни тайнства, като неповторяемото кръщение, чрез което се подава опрощение на греховете, миропомазването, причащението, покаянието, свещенството, брака и елеосвещението.
   11. член. Чакам възкресението на мъртвите: очаквам възкресение на мъртвите, когато по призива на архангелска тръба всички умрели от века ще станат от гробовете си.
  12. член. И живот в бъдещия век: очаквам също и друг живот, нескончаем и вечен – живот в бъдещия век, когато праведниците ще просияят като слънце в царството на своя Отец, а нечестивите и неразкаялите се грешници ще идат във вечна мъка, в неугасим огън. Амин: истина, така е.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Бог е сътворил нас –  хората, по Свой образ и подобие, дал ни е разум, свободна воля и безсмъртна душа, за да можем, познавайки Го и уподобявайки Му се, да ставаме все по-добри, да се усъвършенстваме и да наследим вечния блажен живот с Бога.
Затова човешкото съществуване тук, на земята, има дълбок смисъл, велико предназначение и висока цел.
В сътворения от Бога свят няма и не може да има нищо безсмислено. Ако човек живее без вяра в Бога, не живее според Божиите заповеди и не живее, за да получи вечния живот, съществуването на такъв човек на земята става безсмислено. За хората, живеещи без Бога, животът изглежда непонятен и случаен, а самите такива хора стават често по-лоши и от зверове.
За всеки човек, за да изпълни своето назначение на земята и да получи вечното спасение, е необходимо най-напред да познае истинския Бог и правилно да вярва в Него, т. е. да има истинска вяра, и второ, да живее според тази вяра, т. е. да обича Бога и хората и да върши добри дела.
Апостол Павел казва, че „без вяра не е възможно да се угоди Богу" (Евр. 11:6), а апостол Иаков допълва, че "вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва" (Иак. 2:17).
И така, за нашето спасение са необходими правилна вяра и живот според тази вяра (добри дела).
Истинското учение за това, как трябва правилно да се вярва в Бога и как да живеят човеците, се съдържа в православната християнска вяра, тъй като тя е основана на Божественото откровение.
Божествено откровение се нарича всичко това, което Сам Бог е открил на хората за Себе Си и за правилната истинска вяра в Него.
Своето откровение Бог съобщава на хората по два начина - по естествен и свръхестествен.   

ЗА ЕСТЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ  

Естествено откровение се нарича това Божие откровение, чрез което Бог открива Себе Си по обикновен, естествен начин на всеки човек –  чрез видимия за нас свят (природата), и чрез нашата съвест, която е глас Божий в нас, който ни говори кое е добро и кое е зло, а също и чрез живота –  чрез историята на цялото човечество. Ако народът изгуби вярата си в Бога, постигат го бедствия и нещастия. Не се ли покае, ще загине и ще изчезне от земята – да си спомним потопа, гибелта на Содом и Гомора, разсеяния по цялата земя еврейски народ и други. Целият окръжаващ ни свят е една голяма книга на Божието откровение, свидетелствуваща за всемогъществото и премъдростта на Бога, нашия Творец.

„Хората, изучаващи този свят, всичките учени, с много малки изключения, са вярващи хора . За да изследват (да изучат) нещо, трябва да бъдат уверени, да вярват в това, че всичко, което се изследва, е направено осмислено, по определен план . Дори и най-обикновената машина не може да се появи случайно, от само себе си, и дори ако срещнем правилно разположена купчина камъни, ние, вече от правилното им разположение, ще обобщим, че така ги е подредил някой човек. Случайната купчина камъни винаги ще си остане неоформена, неправилна. Още Цицерон (учителят и писателят от древността, живял преди Р. Хр.) е казал, че дори и няколко милиона пъти да се хвърлят кубчета с букви, пак няма да се получат от тях редове от стихове. А вселената, която ни окръжава, е много по-сложна от най-сложната машина и е пълна с много по-голям смисъл, отколкото стихотворението с най-дълбок смисъл". (Из беседите на арх. Натанаил).   

Апостол Павел, най-образованият човек на своето време, затова и казва, че „всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог" (Евр. 3:4).
Великият учен Нютон, който е открил законите за движението на небесните тела, като откривател на най-великата тайна на вселената, е бил вярващ човек и се е занимавал с богословие. Когато той произнасял Божието име, благоговейно ставал на крака и свалял шапка.
Великият Паскал, геният на математиката, един от творците на новата физика, бил не само вярващ, но и един от най-великите религиозни мислители на Европа. Паскал е казал: „Всички противоречия, които са по-големи от всичко, изглежда искат да ме отдалечат от позицията на религията, но като по-големи от всичко ме доведоха до нея".
Великият основател на цялата съвременна бактериология (науката, изучаваща живота на бактериите и тяхното влияние върху човешкия организъм), мислителят, проникнал по-дълбоко в тайната на органичния живот – Пастьор, казва следното: „Колкото повече се занимавам с изучаване на природата, толкова повече се спирам в благоговейно изумление пред делата на Твореца".
Знаменитият учен Линей завършва книгата си за растенията с такива думи: „Наистина има Бог, велик, вечен, без Когото нищо не може да съществува".
Астрономът (изучаващ движението на небесните тела - звездите) Кеплер, възкликва: „О, велик е нашият Господ и велико е Неговото могъщество и за мъдростта Му няма граници. И ти, душо моя, възпявай славата на Твоя Господ през целия си живот".
Даже Дарвин, чието учение било използвано от получените за опровержение на вярата в Бога, е бил през целия си живот вярващ човек и в продължение на много години е бил църковен настоятел в своята енория. Той никога не е мислил, че неговото учение може да противоречи на вярата в Бога. След това, когато Дарвин изложил своето учение за еволюционното развитие на живия свят, попитали го –  къде е началото на веригата на развитието на животинския свят, къде е първото му звено? Дарвин отговорил: „То е приковано към Престола на Всевишния".
Великият геолог (изучаващ земята) Лайел пише: „При всяко изследване ние откриваме най-ясни доказателства за предвидливостта, силата и мъдростта на творческия Божий разум".
Ученият историк Мюлер заявява: „Само с познанието на Господа и със сериозното изучаване на Новия Завет аз започнах да разбирам смисъла на историята".
Бихме могли да приложим неограничено количество свидетелства на учени за вярата в Бога, но смятаме, че и това е достатъчно. Нека посочим още едно красноречиво доказателство. Ученият Денерт разпитал за вярата в Бога чрез писма (анкета) 432 учени естествоизпитатели (изучаващи природата). 56 от тях не изпратили отговорите си, 349 учени се оказали вярващи в Бога и едва само 18 заявили, че те или са невярващи, или са равнодушни към вярата. Резултатите от тази анкета измежду учените съвпада с други подобни изследвания.
„Само полузнанието води хората до безбожие. Никой не отрича Божието битие, освен тези, на които е изгодно” –  говори английският учен Френсис Бейкън.
Младата девойка света великомъченица Варвара, виждайки величието и красотата на Божия свят, се убедила в творческата десница на истинския Бог.
Така чрез видимия свят Бог открива Себе Си на всеки човек, който има разум и добра воля.
Вярата в Бога е основното свойство на човешката душа. Душата е дадена на човека от Бога: тя е като една искра и отражение на самото Божество у човека. Произхождайки от Бога, притежавайки в Него родствено на себе си същество, душата сама себе си, по своя воля се обръща към Бога и Го търси: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий" (Пс. 41:2-3). Подобно на това, както очите търсят светлината и са устроени за това –  да виждат светлината, така и душата на човека се стреми към Бога, има надежда за общение с Него и само в Него намира покой и радост (щастие). Цветето се стреми към слънцето, защото от слънцето то получава светлина и топлина, без които не може да живее и расте. Подобно на този постоянен, с нищо непреодолим стремеж на човека към Бога произлиза и това, че само в Бога нашата душа може да намери всичко това, което й е необходимо за правилния и здрав живот.
Затова всички народи през всички времена са вярвали в Бога и са отправяли молитви към Него, макар и често да са се заблуждавали чрез неправилна вяра в Бога, но никога не са загубвали вярата в Божеството, т. е. винаги са били религиозни. (Религия се нарича духовният съюз между човека с Бога).
Всеобщността на вярата в Бога е била известна още от времето на Аристотел, най-великият гръцки учен (философ и естествоизпитател, роден в 384 г. преди Р. Хр.). И сега, когато на учените са известни всички народи, без изключение, населявали и населяващи нашата земя, се потвърдило, че всички народи имат свои религиозни вярвания, молитви, храмове и жертвоприношения. „Етнографията (науката, изучаваща живота – бита на всички народи, населяващи земята) не познава нерелигиозни народи" – говори немският географ и пътешественик Ратцел.
И ако съществуват отделни убедени безбожници, те представляват само редки изключения, отстъпили в болезнено състояние. И както съществуването на слепи, глухи и неми хора не говори против това, че човечеството е надарено да владее зрението, слуха и говора; както съществуването на ненормалните (душевно болните) хора не отрича това, че човекът е разумно същество, така и съществуването на безбожници не опровергава факта (очевидната истина) за всеобщността на религията.
И все пак едното естествено откровение е недостатъчно, тъй като грехът помрачава ума, волята и съвестта у човека. Доказателство за това са всевъзможните езически религии, в които истината е смесена с  лъжливи човешки измислици.
Затова Господ допълва естественото откровение със свръхестествено.

(Съставено по книгата „Религия и наука" – Франк, и „Има ли Бог?" от протойерей  Г. Шорец и др.)
                                  

 ЗА СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО БОЖЕСТВЕНО ОТКРОВЕНИЕ.
 ЗА СВЕЩЕНОТО ПРЕДАНИЕ И СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ
 

Главното Свое откровение Бог съобщава на хората по особен, необичаен начин или, както ние казваме, по свръхестествен начин. Това става, когато Сам Бог ни открива необходимото за Самия Себе Си или чрез Себе Си, или чрез ангели. Това откровение се нарича свръхестествено Божествено откровение.
Тъй като не всички хора могат сами да приемат откровение от Самия Бог поради своята греховна нечистота и немощ на духа и тялото, то Господ избира особени, праведни хора, които могат да приемат това откровение.
Първи възвестители на Божието откровение били Адам, Ной, Мойсей и другите пророци и праведни хора. Всички те приели от Бога и проповядвали елементарната част от Божественото откровение.
А пък пълнотата и съвършенството на Божественото откровение донася на земята Самият въплътил се Син Божий, нашият Господ Иисус Христос, Който го разпространява по цялата земя чрез Своите апостоли и ученици.
Това Божествено откровение и сега се разпространява между хората и се пази в истинската свята Православна Църква по два начина – посредством Свещеното Предание и Свещеното Писание.
Първоначалният начин на разпространение на Божественото откровение е Свещеното Предание. От началото на света до времето на Мойсей нямало свещени книги, а учението за вярата в Бога се предавало чрез устно предание, т. е. чрез думи, чрез примери, от един на друг, от предци на потомци.
Сам Иисус Христос преподал Своето Божествено учение и определения на Своите ученици (чрез проповед) и примери от Своя живот, а не чрез книга (чрез писание). По такъв начин и апостолите в началото разпространявали вярата и утвърждавали Църквата Христова.
Свещеното Предание винаги е предшествало Свещеното Писание. Това е напълно понятно, защото книгите могат да се ползуват не от всички хора, а преданието е достъпно за всички, без изключение.
По-нататък, за да се запази напълно точно Божественото откровение, по внушение от Господа, някои свети човеци записали на книга най-важното. Сам Бог Дух Светий невидимо им помагал в това, всичко написано в тези книги да бъде правилно и истинно. Всички тези книги имат безспорно особения признак на боговдъхновено писание, т. е. те са се появили в първоначалната си форма при особеното въздействие на Дух Светий върху напълно съзнателния и свободен човешки дух на богоизбрани мъже, които са ни съобщавали записани от тях истини и познания, необходими за нашето духовно просвещение и религиозно-нравствено усъвършенстване. Тези книги се наричат Свещено Писание или Библия.
Думата „Библия" е гръцка и означава „книги". С това название се посочва, че Свещените книги, като произлезли от Самия Бог, превъзхождат всички други книги.
Книгите на Свещеното Писание са написани от разни хора и в различно време. Всички те се делят на две части: на книги на Стария Завет и книги на Новия Завет.
Книгите на Стария Завет са написани във времето до Рождество Христово, а книгите на Новия Завет са написани след Рождество Христово. Всички тези свещени книги се наричали с библейската дума „завет", защото тази дума означава завещание, тъй като в тях се съдържа Божественото учение, завещано от Бога на хората. Думата „завет" означава още съюз, договор (съюз, договор между Бога и хората).
Главното съдържание на Стария Завет се състои в това: Бог обещал на хората Спасител на света и ги подготвял, за да Го приемат чрез постепенни откровения, чрез свети заповеди, пророчества, предобрази, молитви и свещенослужение.
Главното съдържание на Новия Завет се състои в това: Бог действително е дарил хората с обещания Спасител, Своя Единороден Син, нашия Господ Иисус Христос, Който дарил хората с Новия Завет (новия съюз, договор) с Бога.
Старозаветните книги, ако ги броим всяка поотделно, са 50. Някои изследователи съединяват (обединяват) няколко книги в една и ги считат за 38, а други –  за 22 според числото на еврейската азбука.
Според съдържанието си старозаветните книги се разделят на четири отдела: законоположителни, исторически, учителни и пророчески.
   І. Законоположителните книги, които съставляват главната основа на Стария Завет са следните:
   1. Битие
   2. Изход
   3. Левит
   4. Числа
   5. Второзаконие
   Тези пет книги са написани чрез пророк Мойсей. В тях се говори за сътворението на света и човека, за грехопадението, за обещания от Бога Спасител на света, за живота на хората в първите времена.

Те съдържат в себе си преди всичко изложението на Закона, даден от Бога чрез Мойсей. Самият Иисус Христос ги нарича Закон Моисеев (Лука 24:44).
   II. Историческите книги, които съдържат в себе си преди всичко историята на религията и живота на еврейския народ, запазил вярата в истинския Бог, са следните:
   6. Книга Иисус Навин
   7. Книга Съдии Израилеви
   8. Книга Рут
   9. Първа книга Царства
   10. Втора книга Царства
   11. Трета книга Царства
   12. Четвърта книга Царства
   13. Първа книга Паралипоменон
   14. Втора книга Паралипоменон
   15. Първа книга на Ездра
   16. Книга на Неемия
   17. Книга Естир
   III. Учителни книги, които съдържат преди всичко учението за вярата, са следните:
   18. Книга на Йова
   19. Псалтир, съдържаща 150 псалма или свещени песни, написани по вдъхновение от Светия Дух. По-голямата част от псалмите са написани от свети цар и пророк Давид. Псалтирът се употребява при почти всяко православно богослужение.
   IV. Пророчески книги, които съдържат пророчества или предсказания за бъдещето и главно за Спасителя Иисус Христос, са следните:
   23. Книга на пророк Исаия
   24. Книга на пророк Иеремия
   25. Книга Плач Иеремиев
   26. Книга на пророк Иезекииля
   27. Книга на пророк Даниила. Към тях спадат и 12 "малки" пророци:
   28. Книга на пророк Осия.
   29. Книга на пророк Иоиля.
   30. Книга на пророк Амоса.
   31. Книга на пророк Авдий.
   32. Книга на пророк Йона.
   33. Книга на пророк Михей.
   34. Книга на пророк Наума.
   35. Книга на пророк Авакума.
   36. Книга на пророк Софония.
   37. Книга на пророк Агей.
   38. Книга на пророк Захария.
   39. Книга на пророк Малахия.
Всичките изброени свещени книги на Стария Завет се наричат канонически, т. е. несъмнено истински, както по произход, така и по съдържание. Думата „канонически" е гръцка и означава „законен, правилен, истинен".
Освен канонически в състава на Старозаветните книги влизат и „неканонически". Това са тези книги, които иудеите загубили, които ги няма в съвременния еврейски текст на Стария Завет. Те са взети от гръцкия превод на старозаветните книги, направен от 70-те тълковници (от 12 еврейски колена – рода по 6 човека учени преводачи в III век преди Р. Хр., през 271 г. преди Р. Хр.) и от древност се намират в състава на Библията. Този превод се ползва с особено уважение в Православната Църква. От него е направен нашият славянски превод на светата Библия.
Към неканоничните книги на Стария Завет се отнасят:
   I. Исторически :
  40. Втора книга на Ездра
  41. Книга на Товит
  42. Книга Иудит
  43. 44. 45. - 1, II, III книги Макавейски
  II. Учителни:
  46. Книга Премъдрост Соломонова
  47. Книга Премъдрост на Иисуса син Сирахов
   III. Пророчески:
   48. Послание на порок Иеремия
   49. Книга на пророк Варуха
   50.     Трета книга на Ездра
   Свещените книги на Новия Завет са двадесет и седем. Всичките те са канонически. По съдържание те, както Старозаветните, могат да бъдат разделени на законоположителни, исторически, учителни и пророчески.
   I. Законоположителните книги, т. е. тези, които съставящи преди всичко основата на Новия завет, са:
   1. Евангелие според Матей
   2. Евангелие според Марк
   3. Евангелие според Лука
   4. Евангелие според Йоан
Думата „евангелие" е гръцка. Тя означава „благовещение", т. е. блага, добра вест за идването в света на обещания от Бога Спасител на света и наш Господ Иисус Христос, благовестваща Неговия земен живот; кръстна смърт, възкресение от мъртвите, възнесение на небето, а също така преподаваща Неговото божествено учение и чудеса. Евангелията са написани от светите апостоли, ученици на Иисус Христос.
   II. Историческата книга е:
   5. Книгата Деяния на светите апостоли е написана от свети евангелист Лука. В нея се разказва за слизането на Светия Дух върху апостолите и разпространението на Христовата Църква от апостолите.
   III. Учителните книги са:
Седемте съборни послания (писма до всички християни):
   6. Съборно послание на свети апостол Иаков
   7. Първо съборно послание на свети апостол Петър
   8. Второ съборно послание на свети апостол Петър.
   9. Първо съборно послание на свети апостол Йоан Богослов
   10. Второ съборно послание на свети апостол Йоан Богослов
   11. Трето съборно послание на свети апостол Йоан Богослов
   12. Съборно послание на свети апостол Иуца (Иаковов)
   13-26. Четиринадесет послания на свети апостол Павел: до римляни, две до коринтяни, до галатяни, до ефесяни, до филипяни, до колосяни, две до солуняни, две до Тимотей, епископ Ефески, до Turn, епископ  Критски, до Филимон и до евреите.
   IV. Пророческа книга е:
27. Апокалипсисът или Откровението на свети Йоан Богослов, написана от свети евангелист Йоан Богослов. Тази книга съдържа тайнственото изображение на живота и бъдещата съдба на Църквата Христова и целия свят.
Свещените книги на Новия Завет били написани първоначално на гръцки език, който в това време бил най-много употребяван. Само евангелието според Матей и посланието на свети апостол Павел до евреите първоначално били написани на еврейски език. Впоследствие евангелието според Матей през първи век било преведено на гръцки език, както се предполага от свети евангелист Матей.
Книгите на Свещеното Писание – както на Новия, така и на Стария Завет, представляващи Божествено откровение, написани по внушение на Светия Дух, се наричат боговдъхновени. Свети апостол  Павел казва: „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата" (2 Тим. 3:16).
За истината на божествения произход на свещените книги убеждават висотата и чистотата на християнското учение, пророчествата и чудесата. Особен признак на боговдъхновеност на свещените книги представлява могъщото действие на словото Божие върху човека. Навсякъде, където се разпростирала проповедта на апостолите, покорявала човешките сърца на Христовото учение. Против християните се надигнали иудейският и езическият свят с цялата сила на човешката злоба. Християните мъченически умирали с хиляди, а възвестеното слово Божие растяло и се утвърждавало. Съществували случаи, в които хора се захващали да изучават Библията с желанието да опровергаят съдържащото се в нея учение, но достигали до това – ставали искрени нейни почитатели и вярващи хора. Всеки от нас, внимателно четейки Свещеното Писание, може да изпита върху себе си неговата могъща сила и да се убеди в това, че то е откровение от Самия Бог.
Цялото Божествено откровение: книгите на Свещеното Писание (т. е. Библията) и Свещеното Предание, т. е. това, което първоначално не е било записано в тези книги, а е предадено устно и след това записано от светите хора в ранните векове на християнството (IV и V в.) и следователно притежава дълбока древност и достоверност –  всичко това се съхранява (се пази) от Светата Църква. Църквата е основана от Самия Спасител, нашият Господ Иисус Христос, Който я поставил да бъде пазителка на Неговото Божествено откровение. А нея, Църквата, невидимо я пази Самият Бог Дух Светий.
Светата Православна Църква след смъртта на апостолите се ръководи от Свещеното Писание и Свещеното Предание. В Писанието ние четем думите на пророците и апостолите така, все едно че сме живели с тях и сме ги слушали.
В особени пък случаи, за изобличение на лъжеучителите или за разрешение на различни недоразумения, на основание заповедите на Самия Спасител (Мат. 18:17) и по пример от свeтите апостоли (Апостолският събор през 51 година – Деян. 15:1-35) се свикват събори. Те биват вселенски, на които се събират пастири и учители на Църквата по възможност от целия свят, и поместни, когато се събират пастири и учители само от една поместна църква, от която и да е страна (държава).
Вселенският събор е висшата власт в светата Христова Църква тук, на земята, осъществявана чрез невидимото ръководство на Светия Дух, както е било казано най-напред в постановлението на Апостолския събор: „Угодно бе на Светаго Духа и нам" (Деян. 15:28).
Вселенските събори са седем. На Първия и Втория Вселенски събор е съставен нашият православен Символ на вярата.
                                          
 КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВСЕЛЕНСКИТЕ СЪБОРИ

 Вселенските събори на истинската Православна Христова Църква са седем:
 1.Никейски. 2.Константинополски. 3.Ефески. 4.Халкидонски. 5.Втори Константинополски.          6. Трети Константинополски.     7. Втори Никейски.
                                 
 ПЪРВИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

Първият Вселенски събор е бил свикан през 325 г. в гр. Никея при император Константин Велики. Свикан бил срещу лъжеучението на александрийския свещеник Арий, който отхвърлял Божеството и предвечното рождение на Второто Лице на Светата Троица –  Божия Син от Бог Отец, като учел, че Божият Син е само висше творение. На Събора участвували 318 епископи, сред които били свети Николай чудотворец, свети Иаков, епископ Низибийски, свети Спиридон Тримитунтски, свети Атанасий Велики, който в това време все още бил в дяконски чин, и други.
Съборът осъдил и отхвърлил Ариевата ерес, като утвърдил неоспоримата истина догмат: Синът Божий е истински Бог, роден от Бог Отец преди всички векове и също вечен, както Бог Отец; Той е роден, а не сътворен и е единосъщен с Бог Отец.
Всички православни християни точно знаят истинското учение на вярата. То било ясно и кратко изложено в първите седем члена на Символа на вярата.
На този Събор било установено да се празнува Пасха – Великден в първия неделен ден след първото пролетно пълнолуние. Било определено също свещениците да бъдат женени, установени били и много други правила.

ВТОРИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

Вторият Вселенски събор бил свикан през 381 г. в гр. Константинопол по времето на император Теодосий Велики. Този събор бил свикан против лъжеучението на бившия ариански Константинополски епископ Македоний, който отхвърлял Божеството на Третото Лице на Светата Троица –  на Светия Дух. Македоний учел, че Светият Дух не е Бог, а Го наричал твар или сътворена служебна сила на Бог Отец и Бог Син, такава, каквато са ангелите.
На Събора присъствували 150 епископи, сред които били свети Григорий Богослов (който бил председател на Събора), свети Григорий Нисийски, Мелетий Антиохийски, Амфилохий Иконийски, Кирил Иерусалимски и други.
На Събора Македониевата ерес била осъдена и отхвърлена. Съборът утвърдил догмата за равенството и единосъщието на Бог Дух Светий с Бог Отец и Бог Син. Съборът допълнил Никейския Символ на вярата с пет члена, в които се излага учението: за Светия Дух, за Църквата, за тайнствата, за възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век. По такъв начин бил съставен Никеоцариградският Символ на вярата, който служи за ръководство на Църквата за всички времена.

ТРЕТИЯТ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

Третият Вселенски събор бил свикан в 431 г. в гр. Ефес при император Теодосий II Младши.
Съборът бил свикан против лъжеучението на Константинополския архиепископ Несторий, който нечестиво учел, че Пресвета Дева Мария родила обикновен човек Христос, с Когото след това Бог се съединил нравствено; обитавал в Него като в храм, подобно на това, както преди е обитавал в Мойсей и в другите пророци. Затова Несторий наричал Господ Иисус Христос  богоносец, а не Богочовек, а Пресветата Дева наричал Христородица, а не Богородица.
На Събора присъствували 200 епископи.
Съборът осъдил и отхвърлил Несториевата ерес и постановил да се признава съединението в Иисус Христос от времето на въплъщението две естества – Божествено и Човешко, и определил: Иисус Христос да се изповядва като съвършен Бог и съвършен Човек, а Пресветата Дева Мария – за Богородица. Съборът също така утвърдил Никеоцариградския Символ на вярата и строго забранил да се правят в него каквито и да са изменения и допълнения.

ЧЕТВЪРТИЯТ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

Четвъртият Вселенски събор бил свикан в 451 г. в гр. Халкидон при император Маркиан.
Съборът бил свикан против лъжеучението на Константинополския архимандрит Евтихий, който отхвърлял човешката природа в Господ Иисус Христос. Опровергавайки ереста и защитавайки Божественото достойнство на Иисус Христос, той сам изпаднал в крайност, като учел, че в Господ Иисус Христос човешкото естество било напълно погълнато от Божественото, затова в Него следва да се признава само едно Божествено естество. Това лъжеучение се нарича монофизитство, а последователите му се наричат монофизити (едноестетвеници).
На Събора присъствували 650 епископи.
Съборът осъдил и отхвърлил лъжеучението на Евтихий и определил истинското учение на Църквата, а именно, че нашият Господ Иисус Христос е истински Бог и истински човек: по Божество Той вечно се ражда от Отца, а по човечество Той се е родил от Пресветата Дева и във всичко е подобен на нас, освен в греха. При въплъщението Божеството и човечеството се съединили в Него като едно Лице, неслитно и неизменно (против учението на Евтихий), неразделно и неразлъчно (против учението на Несторий).

ПЕТИЯТ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

Петият Вселенски събор бил свикан в 553 г. в гр. Константинопол при знаменития император Юстиниан I.
Съборът бил свикан по повод споровете между последователите на Несторий и Евтихий. Главен предмет на споровете били съчиненията на трима учители на Сирийската църква, ползващи се в своето време с известност, а именно Теодор Мопсуетски, Теодорит Кирски и Ива Едески, в чиито съчинения ясно се изразявали несторианските заблуди, понеже на Четвъртия вселенски събор нищо не било упоменато за тези три съчинения.
Несторианите в спор с евтихианите (монофизитите) се позовавали на тези съчинения, а евтихианите намирали в това предлог да се отхвърли самият Четвърти Вселенски събор и да се оклевети Православната Вселенска Църква, че тя уж се била отклонила в несторианството.
На Събора присъствали 165 епископи.
Съборът осъдил всичките три съчинения и самия Теодор Мопсуетски като неразкаял се, а относно другите двама осъждането се ограничило само с техните несториански съчинения. Самите те били помилвани, тъй като се отказали от своите лъжливи мнения и завършили живота си в мир с Църквата.
Съборът отново повторил осъждането на ересите на Несторий и Евтихий.

ШЕСТИЯТ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

Шестият Вселенски събор бил свикан в 680 г. в гр. Константинопол при император Константин Погонат, на който събор присъствали 170 епископи.
Съборът бил свикан против лъжеучението на еретиците – монотелити, които, макар да признавали в Иисус Христос две естества – Божествено и човешко, твърдели за съществуването само на Божествената воля.
След Петия Вселенски събор вълненията, подклаждани от монотелити, продължавали и заплашвали цялата Византийска империя с голяма опасност. Император Ираклий, желаейки помирение, решил да склони православните да отстъпят пред монотелитите и със силата на своята власт заповядал да се признава в Иисус Христос една воля при двете естества.
Защитници и изяснители на истинското учение на Църквата се явили Иерусалимският патриарх Софроний и Константинополският монах Максим Изповедник, на когото заради твърдостта във вярата отрязали езика и отсекли ръката.
Шестият Вселенски събор осъдил и отхвърлил ереста на монотелитите и определил да се признават в Иисус Христос две естества –  Божествено и човешко, и по тези две естества – две воли, но така, че човешката воля в Христа не е противна, а е покорна на Неговата Божествена воля.
Достойно е за внимание, че на този Събор бил отлъчен заедно с другите еретици и Римският папа Хонорий, който признавал учението за една воля...
Определението на Събора подписали и римските делегати – презвитерите Теодор и Георгий и дякон Йоан. Това ясно показва, че висшата власт в Църквата принадлежи на Вселенския събор, а не на Римския папа.
След 11 години Съборът отново започнал заседанията в царските палати, наречени Трупски, за да се решат въпросите, отнасящи се предимно до църковното благочиние (добро управление).
В това отношение той като че допълнил Петия и Шестия Вселенски събор, затова и се нарича Пето-шести.
Съборът утвърдил правила, по които Църквата трябва да се управлява, а именно: 85 правила на светите апостоли, правила от шестте вселенски и седемте поместни събора и правилата на 13 отци на Църквата. Тези правила впоследствие били допълнени от Седмия вселенски събор и от още два поместни събора, които съставили така наречения „Номоканон", а по руски „Кормчая книга", която представлява основата на църковното управление на Православната Църква.
На този Събор били осъдени някои нововъведения в Римската Църква, несъгласувани с духа на постановленията на Вселенската Църква, а именно: принудата за безбрачие на свещениците и дяконите, строги пости в съботите на Великия Пост и изображение на Христос във вид на агне.
       

СЕДМИЯТ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

Седмият Вселенски събор бил свикан в 787 г. в гр. Никея при императрица Ирина (вдовица на император Лъв IV) и се състоял от 367 отци.
Съборът бил свикан против иконоборската ерес, възникнала 60 години преди Събора, при византийския император Лъв Исавриец, който, желаейки да обърне мохамеданите в християнството, сметнал за необходимо да унищожи почитането на светите икони. Тази ерес продължавала при сина му Константин Копроним и внука му Лъв IV.
Съборът осъдил и отхвърлил иконоборската ерес и определил да се полагат и поставят в светите храмове заедно с изображението на Честния и Животворящ Кръст Господен и светите икони; да се почитат и да им се отдава поклонение, издигайки ум и сърце към Господ Бог, Божията Майка и светиите, изобразени върху иконите.
След Седмия Вселенски събор гонението против светите икони отново било повдигнато от следващите трима императори: Лъв Арменец, Михаил Балбоа и Теофил, което около 25 години вълнувало Църквата.
Почитането на светите икони било окончателно възстановено и утвърдено на Поместния Константинополски събор в 843 г. при императрица Теодора.
На този Събор, за благодарност към Господ Бог, Който дарил победа на Църквата над иконоборците и всички еретици, бил установен празникът Тържество на Православието, който бил определен да се празнува в Първата неделя на Великия пост, наречена Православна неделя, който и до днес се празнува в цялата Православна Църква.