„Когато Всевишния слезе и смеси езиците, раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство призова, затова и единогласно славим Всесветия Дух. “ /кондак на Петдесетница/

На петдесетия ден от славното Христово Възкресение светата Църква чества славното събитие, станало в град Йерусалим, когато Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове. Тъй простите галилейски рибари били умъдрени и духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадат и живота си за вярата Христова. В този свят ден Църквата Христова отбелязва своя рожден ден.

В неделния ден на 20 юни с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната служба в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик беше отслужена от архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия иконом Боян Кочев. В съслужение с него беше служащият в катедралата свещ. Максим Ничев, а молитвено участие в службата взе и енорийският свещеник Спас Дичев.

Божият народ с радост участваше молитвено в светата Литургия, благодарейки на Всеподателя Бога за великите Му благодеяния към Неговите последователи и към целия свят. Всички единомислено изповядаха Символа на нашата вяра и изрекоха Господнята молитва.

По време на причастния беше прочетен синаксар за празника.

Съгласно църковния устав непосредствено след литургията отец Боян отслужи празнична вечерня. Когато певците запяха Великия прокимен „Кой Бог е велик като нашия Бог“, из храма, подобно на огнените езици над главите на апостолите, беше разпръсната орехова шума, символ на нетленните духовни цветя - на християнските добродетели, с които Светият Дух украсява душите на вярващите.

След това всички преклониха коленете си за пръв път след Пасха и наместникът прочете особените коленопреклонни молитви, съставени от свети Василий Велики, с които изпроси изливането на обилни благодатни Божии дарове върху всички. Първата молитва е отправена към Бог Отец: да прости всички грехове на младостта в нашето незнание; да не ни изостави в старостта ни и да посети сърцата ни с благодат и ги утвърди в светите Свои закони; да ни събере в небесната Църква; втората молитва е към Бог Син: да ни подаде дух на премъдрост, разум и страх Божий за достойни молитви към Него и за полезно за нас наставление в живота; третата молитва отново моли Сина Божий да упокои всички починали с надежда за тяхното възкресение и да отслаби мярката на тяхното осъждане, а нас живите да благослови.

В края на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и прочете проповед за неизречената благодат, дадена ни от Светия Дух, слязъл, основал и заживял в Църквата, а чрез нея и във всички, които отварят за Него вратата на душата си. Наместникът разказа за чудното изменение в душите на Христовите ученици след осеняването им от Духа Святаго и призова и ние да станем участници в този възвишен живот и така се удостоим да бъдем Негови причастници.

В навечерието на великия празник Петдесетница жителите на пазарджишкото село Мирянци посрещнаха своя нов пастир. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храма на селото „Св. Дух” беше въдворен нов председател на църковното настоятелство – свещ. Хрисант Хитов.

Чинът на въдворяване беше отслужен от архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия ик. Боян Кочев. В съслужение с него, да подкрепят своя нов събрат, бяха дошли прот. Стефан Йорданов, секретар на Околията, свещ. Сидер Димов от храм „Св. Петка” в областния град, свещ. Иван Зяпков, председател на храм „Св. Благовещение” с. Црънча, свещ. Спас Дичев от катедралата на Пазарджик и свещ. Димитър Пеев, председател на храм „Св. Троица” с. Братаница.

Много енориаши на местния храм се бяха събрали, за да посрещнат новия свещеник, назначен на мястото на досегашния отец Неделчо Борисов, който макар и на преклонна възраст остава на енорийска служба като празничен свещенослужител.

След като бяха прочетени полагащите се молитвословия, отец Боян връчи на новоназначения свещеник ключовете на храма и го въведе в Святая Святих – Светия Олтар, където отец Хрисант се поклони на светия Престол, пред който ще възнася от днес молитвите си за благоденствието на селото.

Отец Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай и от негово и свое име честити на миряните техния нов духовен отец. Той се обърна към отец Христант със слово за достойнството на пастирското служение, което трябва да се основава на любовта и личния пример на духовника, та той не само с думите, но и с делата си да гради от душите на повереното му стадо жилища на Светия Дух.

От името на жителите на селото и на църковното настоятелство на новия председател беше поднесена специално приготвена питка за „Добре дошъл”.

След въдворяването беше отслужен водосвет, в който участваха всички свещеници. Отец Боян поръси храма и присъстващите с осветената вода, а отец Хрисант отслужи първата си вечерня, в молитвите и песнословията на която участваха всички.

„Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” /Прем. Сир. 7:36/

В съботния ден преди празника Петдесетница любовта към отишлите си преди нас сродници събира верните чеда на светата Църква в храмовете, където да отправят своите молитви и раздадат според силите си милостиня за упокой на техните души.

В деня на Задушница - 19 юни, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна заупокойна света Литургия. Тя беше възглавена от свещеноиконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик, в съслужение със свещ. Максим Ничев, служащ в катедралата. Молитвено участие в службата взе свещ. Спас Дичев.

Веднага след светата служба беше отслужена обща панихида за всички починали наши отци, братя и сестри. Духовниците и миряните се събраха около приносите, приготвени за раздаване, както още в старозаветни времена хората раздаваха „хлябовете си при гроба на праведните” и от цялата си душа се помолиха Бог да се смили над душите на техните близки и на всички православни християни, да им прости всяко тяхно волно и неволно съгрешение и ги приеме в райското блаженство.

Накрая отец Боян припомни Господнето увещание да работим, докато е ден, защото „настъпва нощ, когато никой не може да работи”, подканяйки да не бъдем лениви в подвига на добродетелите, защото и над нашите очи всеки момент смъртта може да дойде като нощ. Същевременно той призова да доказваме любовта си към починалите вършейки от тяхно име дела, каквито те вече не могат да вършат, като нашите уста бъдат навместо техни уста, шептейки молитви, нашите ръце бъдат навместо техни, вършейки добро, нашите нозе бъдат навместо техни, ходейки по пътя на вярата.

Отец Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над всички присъстващи.

В неделния ден след спасителното Христово Възнесение светата Църква поставя пред духовния взор на своите чеда примера на светите 318 Отци, взели участие в Първия Вселенски събор през 325 година в Никея, станали с живота и словото си образец за духовния човек. Те изготвили по вдъхновение свише първите 7 члена от Символа на вярата и приели двадесет правила за напътствие на хората по стъпките на нашия Господ.

В този ден храм „Св. вмчца Неделя” в град Ракитово прие в своите обятия на братско съслужение архиерейския наместник на Пазарджик ик. Боян Кочев. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай отец Боян възглави светата възкресна богослужба, в съслужение със секретаря на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и председателя на храма прот. Стоил Лазаров.

Енориашите на храма с благоговение взеха молитвено участие в светата служба. Когато на утренята беше изнесено светото Евангелие, те минаха и преклониха благодарно главите и сърцата си пред свещената Книга, съдържаща Божието слово.

По време на причастния беше прочетен синаксар на неделята.

Накрая на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над председателя на храма и повереното му словесно Христово стадо. Той се обърна към присъстващите с проповед за достойнството на светите Отци от Първия Вселенски събор, изпълнили на дело Христовото учение и записали основните истини на вярата, та и ние да имаме вечен живот – да познаваме Едного Истиннаго Бога и пратения от Него Иисуса Христа. Наместникът изтъкна, че Църквата никога не се е отвърнала от това свое задължение да предава Божието слово на всички, да сочи пътя на светостта, да проповядва истинното учение, да призовава заблуждаващите се от пътя на истината и да отвръща отклонилите се от кривите пътеки на лъжливите учения и течения.

От своя страна отец Стоил благодари на гостите за всегдашната им подкрепа и помощ и им поднесе по един прекрасен букет с цветя. Чрез своя архиерейски наместник председателят на храма изпрати своята синовна любов към правоправещия архиерей на светата ни Пловдивска митрополия – митрополит Николай.

Накрая беше възгласено многолетствие, изпято от всички присъстващи, след което отец Боян раздаде нафората.

Ваше Преосвещенство, Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,

Днес се открива предизборната кампания за избиране на народни представители, които да представляват българския народ в следващото Народно събрание.  В края на предишния парламент обърнах внимание на факта, че Бог не даде власт. Всяка власт е от Бога, но предишният парламент не съумя да произведе легитимна власт. Следователно Бог, поради някакви Негови съображения, ние го наричаме Божий промисъл, не допусна предишното народно събрание да произведе власт, а допусна вместо това властта да премине в служебно правителство. Неведоми са пътищата Божии и включително аз нямам претенцията да разбирам всичко. Но със здравия човешки разум ми се струва, че Бог този път сякаш е решил да позволи на българския народ да извърши върху себе си всички експерименти, към които десетилетия наред го тласкат всевъзможни лъже-пророци. Да види нашия народ как е без правителство. Да си поиграе на смяна на държавното устройство. Да повери суверенната си воля на бездушни машини. Да позволи най-чистият израз на народовластието, какъвто е изборния процес, да бъде приватизиран. Изобщо, да бъде изпълнено всяко налудничаво желание, независимо дали то се изразява от по-големи групи хора или само от неколцина по-гласовити наши съвременници. Ние, изглежда наистина трябва да допуснем да ни се случи всичко, за да се опомним. Ако се опомним.

Църквата не си позволява никакви експерименти и заради това тя е най-устойчивата институция в този свят! Защото тя е Богочовешки организъм. Правилата в нея са установени от Светия Дух и не подлежат на промяна. Те са основани на любов, доверие и съборност. Именно заради това Църквата е и най-атакуваната институция на този свят. Поднебесните сили на злото неуморно се опитват да я подкопават, дискредитират, унижават и тикат в ъгъла. Защото тя задава критерия. Задава мярката. Задава принципите. И защото включително от позицията на своите критерии и принципи може да обясни, че не може да има трайна, легитимна светска власт, ако тази власт ще се основава не върху любовта, доверието и съборността, а върху омразата, недоверието и всяването на раздори. Да се надяваме, че Бог в превеликата си милост ще вдъхне разум на нас и на нашите сънародници, за да преминем през днешните неуредици и да стъпим на здравия и спасителен път на принципите, върху които е основана нашата православна вяра и цивилизованото общество, в което бихме искали да живеем.

Днес сред нас са дошли наши миряни, които в следващите дни ще поискат да получат народното доверие, за да се опитат според силите си да направят нещо добро за своите съграждани и съотечественици в следващия парламент. Всеки, който е пристъпил в Божия дом, със страх Божи и с искрени добри намерения ще получи нашето благословение. Благославяме ги и им желаем успех.

Църквата обича всички хора еднакво. Не делим хората по политическите им пристрастия. Хората делят себе си по политическите си пристрастия, без което в съвременната демокрация изглежда не може. По-лошото е когато хората делят себе си в отношението си към ценностите. В отношението си към другите хора. И в отношението си към Църквата.

Независимо от политическите им пристрастия има хора, които се стараят да се придържат към християнските ценности. Които уважават другите хора и имат грижа за тях. И които се застъпват за църквата, защото разбират какво е значението на църквата за българския народ и държава. Има други, които не уважават ценностите ни. За които останалите хора са инструмент за постигане на целите им. И, които, в най-лошия случай, са прикрити или явни врагове на църквата. Ще се молим за успеха на първите и ще се молим за спасението на душите на вторите.

България има нужда от вяра. Вярата се крепи върху надеждата, а източникът на надеждата е любовта. Иисус Христос ни казва: „Обичайте се!“ Църквата винаги повтаря това: „Обичайте се!“ Няма как обществото ни да се развива, ако между хората няма любов, ако не се възпитава и не се отглежда любов. На дошлите днес в храма кандидати за народни представители казвам: Обичайте народа си, както църквата го обича. Когато той усети обичта ви, ще възроди в себе си надеждата, а надеждата ще му даде вяра, че е способен да направи чудеса. Вярата, която повдига планини. Когато Бог усети, че сме изпълнени с любов, когато види в очите ни надеждата и почувства вярата в сърцата ни, тогава той няма да закъснее да въздаде справедливостта си. Не гневлива, не отмъстителна, а онази, истинската Божия справедливост, за която всички толкова жадуват. Той ще смири бесовете, бъдете сигурни. Само трябва да се обърнем към него с вяра и да кажем: Господи Иисусе Христе, пази България!

Още веднъж ви пожелавам успех, в името на Иисус Христос! Бог да пази България!

Произнесено след молебена в митрополитски храм „Св. Марина“ 

11 юни 2021, град Пловдив