Как се строи църква?

Тази задачка може да послужи за добър пример как с вяра и с общи усилия се гради домът Божий. Всеки християнин желае да участва с каквото може, за да получи благодат той, неговото семейство и целият му род.

За да стигне един учебен час е нужна предварителна подготовка от учителя. Ето нужните материали, с които се подготвят 8 комплекта за църкви - 2 бели листа и 13 цветни:

8 сини листа за фона

1 зелен лист за тревата - прегъва се на 8 линии по дължина, които се изрязват, като едната им страна трябва да е разрязана с декоративна ножица на вълнички

1 бял лист - разрязва се на 8 еднакви правоъгълника

1 бял лист - разрязва се на 16 еднакви правоъгълничета

1 жълт лист - 1/2 от листа се разрязва на 8 правоъгълника, на които се заоблят 2 от краищата, като на снимката, за да оформим големия покрив

                     - 1/2 от листа се разрязва на 16 правоъгълничета, отново се заоблят краищата - по 2 малки покрива на църква

1/4 син лист - разрязва се на 32 малки правоъгълничета, като отново заобляме 2 от ъгълчетата, както е показано, за да получим по 4 прозорчета за църква

1/4 оранжев лист - разрязва се на 8 еднакви правоъгълника, на които заобляме 2 от ъглите, за вратата

приблизително 1/4 жълт лист - по 3 кръстчета на църква, т.е. общо 24 кръста.

А сега - време е малките да се потрудят!

Ако децата са повече, разделяме ги на групички по 4 или 5, т. е. на няколко села. Избираме кмет на всяко село, който да разпределя отговорностите, да следи добре ли върви строежът, но също да се включва и в работата. Всяко село се старае да направи църквата си възможно по-хубава от тази на съседните села, защото по това най-много личи колко добри и вярващи са хората, които живеят в него. Задачата се превръща от творческа в ролева игра, която много допада на децата и те сърдечно изживяват разиграната ситуация.

Всеки кмет получава по един комплект материали. Освен да разпределят внимателно елементите и да ги залепят на правилното място, децата трябва да нарисуват линии на прозорчетата и на вратата, както е на снимките и да сложат надпис с името на храма. Всички задружно решават на кой светия или празник да е посветена църквата. Ако не успеят мирно да решат, нека се помолят и теглят жребий.

Когато задружната работа приключи, кметът е този, който ще отиде да покани епископа да освети новопостроения храм и това ще бъде голям празник за всички. От този момент нататък мястото е свято, Божие обиталище навеки, където ще се събираме ние и поколенията след нас, да извисяваме сърцата си към Бога в молитва, а Той ще накланя ухото Си към всички, които с вяра и любов Го търсят и ще ни милва с безкрайната Си благодат.

Когато преживяваме трудност в живота си, ние търсим Божията утеха в храма и човешка утеха у нашите близки. Ако ни се случи радостно събитие, ние отново искаме да го споделим, да зарадваме и други, да разпръснем светлината, добротата и любовта, които са ни споходили. И да благодарим на Бога за Неговите щедрости към нас. Такава е нашата природа, така сме създадени и това ни носи мир и пълнота.

Празниците винаги ни даряват с много радост и веселие. Някои от тях са лични, други са общи за цялата християнска общност. На всеки празник не трябва да забравяме да отдаваме почит на Бога. Затова отиваме в Божия дом - да се помолим, да запалим свещ, да се прекръстим, да благодарим.

Задачката, която предлагаме, е подходяща за второкласниците, които изучават предмета Религия и имат урок на тема "Празнуваме в храма", но и за всички други деца. Тя ще им помогне да научат какво е доброто и правилно отношение към празниците и ще ги провокира да обръщат внимание на съдържанието и смисъла на честваното събитие, а след това и на начина на неговото отбелязване.

Задаваме въпрос на децата: Може ли да се празнува рожден ден в храма? Обикновено децата са учудени от такова предложение и отговарят, че не може. Но всъщност може. На този ден ние сме радостни да отпразнуваме годишнината от нашето раждане и благодарим на Бога за това, че ни е дал живот и здраве, а също Го молим да ни благославя и закриля и през новата година. За да изкажем благодарност ние отиваме в храма, запалваме свещичка и отправяме молитва. Това биха направили за наше здраве и нашите родители и близки. След това, за да споделим радостта си с приятели и роднини, ние ще ги почерпим, ще има балони, подаръци и торта. Затова на редовете за лични празници, които празнуваме в храма, записваме "рожден ден".

Друг личен празник е именият ден. Той обаче на първо място е празник на светията, чието име носим и едва тогава наш личен. Църквата почита паметта на свети Димитър на 26 октомври. На този ден празнуват и всички, които, носейки неговото име, са под негова особена закрила. Затова е хубаво децата да се кръщават с имена на светии, за да имат свой небесен застъпник пред Бога. Записваме и "имен ден".

Като лични празници можем да запишем още Кръщение и Венчание, като децата споделят личен опит и преживяване. Житейски и семейни поводи за радост са още раждане на дете, дипломиране, ново жилище и много други.

Общи празници са тези, които се отбелязват от цялата християнска общност. Често те са обявени и за официални почивни дни. Децата лесно могат да изброят по-големите и вече изучени такива - Рождество Христово, Цветница, Великден. В тези дни се отслужва празнична света Литургия в храма, на която изживяваме радостта от празника заедно, с едно сърце и една душа, превръщайки се в истинско тяло Христово. Храмът обикновено е изпълнен с радостни хора, с цветя, с горящи свещи, с отправени пламенни молитви. Ангелите, светиите, цялата небесна Църква тържествува заедно със земната и затова изпитваме благодатно чувство от участието си в службата.

Но нека и тук да добавим още нещо. Можем ли да отбележим 3-ти март - националния празник в храма? Да, можем. На този ден благодарим на Бога, че сме свободен народ и се прекланяме пред подвига на загиналите за Освобождението на България. В храма се отслужва благодарствен молебен. Молим Бога и занапред да закриля Родината ни. Отново запалваме свещ.

Накрая рисуваме църковна свещичка, което е израз на почитта, благодарността и молитвите, които отправяме към Бога при всяко радостно събитие.