Тази задача е подходяща за ученици 3-4 клас. Добродетелите са нещо, които те осъзнават като добро, но все още не могат да ги обяснят, да дадат пример и да ги отличат една от друга. Затова нека им обърнем повече внимание и им помогнем да разберат какво трябва да правят, за да придобият някоя добродетел.

Проверяваме наученото с игра, което винаги носи освен полза и много радост:

Раздаваме на всеки разпечатана задачата за плодовете на добродетелите, като се определят 5 минути време за работа. След това събираме листовете. Сега разделяме децата на 3 отбора от по няколко деца. Всеки отбор тегли листче от кутия. На него е записано това, което правим, а децата трябва да се досетят каква добродетел придобиваме. Времето за отговор е 1 минута. Ако се справят - печелят 5 точки, ако не се досетят или сгрешат - 0 точки. Резултатите записваме на дъската.

Навярно малцина знаят, че Търновският митрополит Климент е известният български книжовник, писател и общественик Васил Друмев. Роден в Шумен през 1841 г., първоначално учи в родния си град, после в Русия и още млад се занимава с книжовна дейност – автор е на първата българска повест и първата българска пиеса. Освен с високата си образованост, той се отличава и със смелост и родолюбие, като се записва в Първата българска легия на Раковски в Белград. След като завършва Духовната академия в Киев, Васил Друмев става директор на българското училище в Браила, Румъния. Заедно с други видни българи учредява Българското книжовно дружество, което по-късно ще прерасне в Българска академия на науките.

Но какво ли е било в сърцето му, щом има отлична възможност да развива книжовна дейност и да се занимава с патриотични дела, но се отказва от всичко това и през 1873-та година решава да се върне в България и да приеме монашество? На 32-годинишна възраст е постриган за монах с името Климент. Година по-късно е ръкоположен за епископ, а през 1884 г. е избран за Търновски митрополит.

Митрополит Климент остава в историята със своята образованост, пламенна вяра и родолюбие, един истински бранител на българското, на християнските ценности. Той добре разбира и постоянно изтъква голямото значение на Православната вяра и Църква за опазване на българския народ. И когато управляващите се готвят за изменят Конституцията и чл.38, според който потомците на българския княз „не могат да изповядват друга вяра освен православната”, той не се страхува от гоненията, които го очакват и открито се противопоставя.

На 14 февруари 1893 г., Неделя Православна, митрополит Климент произнася забележителното си слово в църквата „Света Богородица” във Велико Търново, в което призовава слушателите си да пазят свято вярата и да живеят съгласно нейните заповеди и наредби и завършва с думите:

"Има Православие у нас, има и български народ; няма Православие — няма и български народ!"

Скоро след това е арестуван, съден за своята проповед и заточен в Гложенския манастир при много тежки условия. Едва след смяната на управляващата власт е освободен. При завръщането си в Търново митрополит Климент е посрещнат от 20-хилядно множество. След отслужения молебен в църквата, той произнася слово, започващо с думите: „Мир и любов, братя християни”, в което призовава да се забрави миналото, да не се търси отмъщение, а всички да се обединят и да работят заедно за издигането на България.

Думите на митрополит Климент са се превърнали в завет към българския народ. Нека го пазим и предаваме на децата си като най-скъпо наследство. Да го помним и бъде част от нашето самосъзнание.

Разпечатайте на А4 шаблона и оцветете буквите. След това прегънете листа точно по средата и после още по веднъж всяка от страните, така че да се получат четири равни полета. Така лесно ще оформите пирамидката, като за по-стабилно можете да залепите дъното й.