Начални познания
За Бога
Всичко, което съществува във видимия и невидимия свят, всичко това Бог е сътворил от нищо. Бог е най-висшето същество. Ние, хората, не можем да Го постигнем в пълнота със своя разум. Това, което знаем за Бога, ни е открито от Него Самия.
Бог обича Своето творение и всичко, което е необходимо да знае човек, Бог му го съобщава. Повече от всичко за човека е необходимо да знае Бога, тъй като само в единение с Него ние можем да достигнем истинско щастие – отначало тук, на земята, а след това и в Царството Небесно. Всичко, което Бог е открил за Самия Себе Си, за това, как можем да се приближим към Него и как де се спасим от вечната смърт, всичко това е било записано и събрано от свети хора в книга, която се нарича Свещено писание или Библия.
Най-тайнственото знание за Бога ни е съобщено от Самия Господ Иисус Христос. Когато се явил на земята, Той открил на хората, че Бог е Един, но троичен по Лица, т.е. по Личности: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Това не са три Бога, а Един в три лица. Отец, Син и Свети Дух имат една Същност (или Природа),т.е. едно Божество. Отец, Син и Свети Дух съществуват неслитно, но и неразделно Един от Друг. Затова ние наричаме Бога Троица Единосъщна и Неразделна. И трите Лица имат еднакво Божествено достойнство и са съвечни Един на Друг, между тях няма старшинство; както Бог Отец е истински Бог, така и Бог Син е истински Бог, така и Дух Светий е истински Бог.
Бог открил за Себе Си, че Той е безтелесен и невидим за телесните очи Дух (Иоан 4:24), затова по естествен начин ние не можем да видим Бога.
Бог е вечен (Псалом 89:3). Било е, когато не е имало нито небе, нито земя, но е бил само един Бог, тъй като Той няма начало. Той няма и край. Бог винаги е бил и винаги ще бъде; поради това Той се нарича вечен.
Бог е всемогъщ (Лука 1:37). Способностите на всяко същество, в това число и на човека, са ограничени. Само за Бога няма нищо невъзможно. Той е пожелал да сътвори света и го е сътворил от нищо само чрез Своето слово. Той може всичко да направи; затова се и нарича всемогъщ.
Бог е вездесъщ (Псалом 38:10) и всезнаещ (Иоан 3:20). Нашият Бог по всяко време се намира навсякъде. За Него няма нищо скрито. За Бог няма разлика между ден и нощ: Той по всяко време вижда не само всичко, което вършим, но и това, което мислим и желаем; поради това Той се нарича вездесъщ (намиращ се навсякъде) и всезнаещ (знаещ всичко).
Бог е всеблаг (Мат. 19:17). Бог обича всеки от нас, както никой от хората. Той ни е сътворил и сега се грижи за нас като за Свои деца. Той пази нашето здраве, предпазва ни от нещастия и ни дава всичко, което ни е нужно за живот. И всичко, което виждаме на небето и на земята, Господ е сътворил за благото и щастието на хората; поради това Той се нарича всеблаг.
Бог е всеправеден (Псалом 10:7), т.е. във висша степен справедлив.
Бог е неизменяем (Иоан 1:17). Всичко в света се изменя, остарява и се унищожава, само един Бог, какъвто е бил винаги, такъв ще остане и навеки.
Бог Сам от нищо не се нуждае, а напротив, Сам се явява извор на живот и всяко благо за всички същества. Поради това Той се нарича още всеблажен (1Тим. 6:15).
За молитвата
Молитвата е нашето общение с Бога. Тя е също толкова необходима за нас, колкото и въздухът, и храната. У нас всичко е от Бога и нищо не е наше: живот, способности, здраве, храна и всичко останало Бог ни дава. Поради това и в радост, и в печал, и когато нещо ни е нужно, ние трябва да се обръщаме към Бог с молитва. А Господ е много добър и милостив към нас и ако от чисто сърце, с вяра и усърдие просим от Него за своите нужди, Той непременно ще изпълни желанието ни и ще ни даде всичко, от което се нуждаем. Лошо правят тези, които лениво се молят Богу: те се отделят от Бога.
Ако ние и близките ни сме здрави и благополучни, ако имаме къде да живеем, има с какво да се облечем, има с какво да се храним, то ние сме длъжни да прославяме и да благодарим на Бога в нашите молитви.
Ако с нас се случи някое нещастие, болест, беда или изпаднем в нужда, ние трябва да просим от Бога помощ. Ако извършим лошо дело (съгрешим) и се провиним пред Бога, необходимо е да просим от Него прошка.
Кога Бог чува нашата молитва
Преди да пристъпим към молитва, ние сме длъжни да се примирим с тези, на които сме сторили зло, и даже с тези, които ни обиждат, и вече след това с благоговение и внимание да застанем на молитва. Във време на молитва трябва да направляваме ума си така, че той да не мисли за нищо странично, а сърцето ни да желае само едно – как по-добре да се помолим Богу.
Ако се молим, без да сме се примирили с ближните, молим набързо или във време на молитва говорим или се смеем, тогава нашата молитва ще бъде неприятна Богу, Бог няма да ни чуе.
Къде и кога можем да се молим на Бог
Да се молим на Бог можем навсякъде и винаги. Християнинът има задължение да се моли ежедневно, сутрин и вечер, преди хранене и след хранене, преди началото и след края на всяко дело. В неделните и празнични дни и в делниците, когато сме свободни от своите занятия, на молитва трябва да ходим в Божия храм, където се събират християни като нас; там ние се молим в общение един с друг.
За храма
Храмът е дом Божий. В храма пребивава особена Божия благодат и милост, която ни се преподава чрез извършващите богослужението – свещенослужителите.
Външният вид на храма се отличава от обикновените здания с това, че над него се възвишава купол с кръст на върха.
Вътре храмът се разделя на три части: 1) при входа – притвор или паперт; 2) храм, където стоят молещите се; 3) олтар, където се извършва от свещенослужителите богослужението.
Олтарът се отделя от храма с иконостас, в който има три врати; средните врати се наричат царски. В олтара най-главното място е светият престол, на който се извършва Тайнството на светото Причастие. Най-важното богослужение при нас е Литургията. По време на нея се спомня земния живот на Спасителя и се извършва Тайнството Причастие, което е установил сам Христос на Тайната вечеря.
Тайнството на Причастието се състои в това, че в него чрез Божията благодат хлябът и виното се освещават и стават истинско Тяло и истинска Кръв Христови, като на вид си остават хляб и вино, и ние под този вид, на хляб и вино, приемаме истинското Тяло и истинската Кръв на Спасителя, за да влезнем в Царството Небесно.
За светите икони
В храма – на иконостаса и по стените, и в дома – на лично място, се намират свети икони, пред които ние се молим.
Икона се нарича изображението или на Самия Бог, или на Божията Майка, или на ангелите, или на светиите. Съществуват множество икони, от които нееднократно са се извършвали и се извършват чудеса и болни са получавали и получават изцеление. Такива икони се наричат чудотворни.
Сам Спасителят ни е дал Своето изображение, когато, след като се умил, Той отрил пречистия Си лик с кърпа и по чудесен начин го отпечатал върху тази кърпа за болния княз Авгар. Когато болният княз се помолил пред това неръкотворно изображение на Спасителя, той се изцелил от болестта си. Също така следва да знаем, че ние трябва да се молим не на иконата, а на Бог и на светията, който е изобразен на нея.
Как се изобразява Бог на светите икони и защо?
Бог е невидим Дух, но Той се е въплътил и станал човек, бил е видим за хората по време на Своя земен живот, а след възнасянето Си на небето се явявал и се явява на светиите, т.е. на тези, които поради чистотата на сърцето си могат да Го видят (Мат. 5:8). Затова на иконите се изобразява Бог в този вид, в който Той се е явявал.
Пресветата Троица ние изобразяваме във вид на три юноши, седящи зад трапеза. Това е така, защото във вид на трима странници Господ се явил някога на Авраам. За да представим нагледно духовната същност на явилите се на Авраам, ние ги изобразяваме понякога с крила.
Бог Син се изобразява в този вид, в който Той е бил, когато заради нашето спасение слязъл на земята и санал човек: младенец в ръцете на Божията Майка, поучаващ народа, преобразяващ се, страдащ на кръста, възкръснал и възнасящ се.
Дух Светий се изобразява във вид на гълъб на иконата на Кръщение Господне, така Той е явил Себе Си по време на кръщението на Спасителя в река Йордан от свети Иоан Кръстител; и във вид на огнени езици на иконата на Петдесетница, в този видим образ Той слязъл над светите апостоли в петдесетия ден след възкресението на Иисуса Христа.
Кого освен Бог изобразяваме на светите икони?
Освен Бог на светите икони ние изобразяваме Божията Майка, светите ангели и светите хора.
Но на тях ние трябва да се молим не като на Бог, а като на близки до Бога, угодили Му със светия си живот и ходатайстващи за нас пред Бога по силата на любовта си към Него и към нас. Ние трябва да ги молим да ни помагат със своите молитви, защото по техните свети молитви Господ по-скоро ще чуе и нашите грешни молитви. Достойно за внимание е, че образът на Божията Майка, написан от Лука, ученика на Господа, се е съхранил до наше време. Съществува предание, че Божията Майка, като видяла Своето изображение, казала: „Благодатта на Моя Син да бъде с тази икона”. Ние се молим на Нея и вярваме, че по Нейните молитви Бог много ни прощава и много ни помага.
За светите ангели
В началото, когато още нямало нито свят, нито човек, Бог сътворил светите ангели.
Ангелите са безтелесни и безсмъртни духове, както и нашите души; но тях Бог е надарил с по-висши сили и способности, отколкото човека. Техният ум е по-съвършен от нашия. Те винаги изпълняват Божията воля, те са безгрешни и чрез Божията благодат са утвърдени така във вършенето на добро, че не могат да грешат.
На всеки християнин Бог дава при кръщението ангел пазител, който невидимо го пази през целия му земен живот от беди и напасти, предпазва го от грехове, опазва го и в страшния час на смъртта, не го оставя и след смъртта.
Ангелите се изобразяват на иконите във вид на красиви юноши в знак на тяхната духовна красота. Крилата означават, че те бързо изпълняват Божията воля.
За светите хора
На иконите ние така също изобразяваме свети хора или Божий угодници. Ние ги наричаме така, защото по време на земния си живот те са угодили на Бога със своя праведен живот.
Светиите имат различни названия: пророци, апостоли, мъченици, светители, преподобни, безсребърници, блажени и праведни.
Пророци ние наричаме онези Божии светии, които по внушение на Светия Дух откривали на хората Божията воля и предсказвали за бъдещото пришествие на Христа на земята.
Апостолите са най-близките ученици на Иисуса Христа, които Той по време на Своя живот изпращал на проповед; а след слизането на Светия Дух над тях те проповядвали по цял свят християнската вяра.
Мъченици са тези християни, които за вярата в Иисуса Христа били подлагани на жестоки мъчения и дори смърт. Ако след претърпяването на мъченията те завършвали живота си мирно, то ние ги наричаме изповедници.
Светителите са епископи или архиереи, угодили на Бога със своя праведен живот.
Преподобните са свети монаси и праведни хора, които се отделили от светския живот в обществото и угодили на Бога, като пребивавали в девство, пост и молитва.
Безсребрениците служители на ближните, като ги лекували безвъзмездно от болести.
Праведните водели праведен, угоден на Бога живот, като живеели подобно на нас в света.
Около главата на Спасителя, Божията Майка и светите мъже и жени, Божии угодници, на иконите и картините се изобразява сияние или светъл кръг, който се нарича ореол.
В ореола на Спасителя се слагат три букви ОΩN. Това е гръцка дума. В превод на български означава Вечносъществуващ, а вечно съществуващ е само Един Бог.
Над главата на Божията Майка се поставят буквите МР ΘΥ. Това са първите и последните букви на гръцките думи, които означават: „Майка на Бога” или Божия Майка.
Защо се наричаме християни
Ние се наричаме християни, защото вярваме в нашия Господ Иисус Христос и се стараем да живеем така, както ни е научил Господ Иисус Христос. Съдържанието на нашата вяра е изложено кратко в Символа на Вярата.
За кръстното знамение
За да изразят своята вяра в Иисуса Христа, разпнат на кръст, християните по време на молитва изобразяват на себе си с дясната ръка кръстен знак или кръстно знамение, а на тялото си носят кръст.
За да направим кръстно знамение, ние свиваме палците на дясната ръка по следния начин: върховете на първите три пръста (палец, показалец и среден) събираме в едно, а двата последни (безименен и кутре) прибираме към дланта.
Първите три пръсти, събрани заедно, изразяват нашата вяра в Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий, като Единосъщна и Неразделна Троица, а двата пръста, прибрани към дланта, означават, че Божият Син, след слизането Си на земята, има Божествена и човешка същност. Когато се осеняваме с кръстно знамение, ние поставяме така сложените пръсти на челото – за освещаване на нашия ум, на гърдите – за освещаване на нашето сърце, а след това на дясното и на лявото рамо – за освещаване на нашите телесни сили.
Когато се осеняваме с кръстно знамение, трябва да помним, че е нужно да изобразяваме кръста правилно и без да бързаме, иначе това не ще бъде изобразяване на кръста, а просто махане с ръце, на което само бесовете се радват. С небрежно извършване на кръстното знамение ние оскърбяваме Бога, показваме своята непочитателност към Него, грешим. Този грях се нарича кощунство.
Грехът е нарушение на Божията воля, която ни е открита в Неговите свети заповеди.
За поклоните
За да изразим пред Бога нашето благоговение и почит към Него, по време на молитва ние стоим, а не седим: само на болните и престарели хора се позволява да се молят седнали.
Съзнавайки своята греховност и недостойнство пред Бога, в знак на нашето смирение ние съпровождаме молитвата си с поклони. Те биват поясни, когато накланяме нашата глава до пояс, и земни, когато покланяйки се и заставайки на колене, докосваме с глава земята (пода).
Благословението на свещеника
Нашите духовни отци: епископите и свещениците, също ни осеняват с кръстното знамение; това осеняване се нарича балагословение.
Когато свещеникът ни благославя, то той събира палците така, че те изобразяват буквите: Ис. Хр., т.е. Иисус Христос. За да получим благословение от свещеника, трябва да сложим ръцете си на кръст: дясната длан върху лявата. Когато получим благословението, ние целуваме благославящата ни ръка, тъй като чрез свещеника Сам нашия Господ Иисус Христос ни благославя.