В третата неделя на ноември, когато светът си спомня за многобройните жертви, които даваме в пътнотранспортните инциденти, се обръщаме към вас с архипастирско послание за мир и утеха в душите и сърцата, за вяра и упование в Бога, за уважение към чуждия и нашия живот. Животът е велик Божи дар и благословение за всеки от нас, и не трябва да бъде отнеман с лекотата, на която, уви, сме свидетели всеки ден.

Ценността на живота няма аналог в цялата йерархия на човешките ценности – животът на всеки от нас и на цялото творение е плод на безпределната Божия любов, поради която Бог сътвори света и поради която проводи в Него Своя Син, за да ни изкупи и спаси от робството на греха, смъртта и тлението. Земният живот на човека се дава от Бога като благословение и подготовка за вечния живот и затова не може да бъде безразсъдно прекъсван от никого.

Ето защо, в този ден – като си спомняме молитвено за всички жертви на тази необявена, но всекидневно водена война по нашите пътища – призоваваме всички вас към разумно и отговорно отнасяне към безценния дар на живота, към мъдрост и благоразумие – така щото с Божията помощ и с нашите общи усилия тази война да се прекрати и да можем да живеем в мир със себе си и с нашите ближни, да се радваме на живота, възраствайки в истините и в добродетелите на християнската ни вяра и давайки пример на останалите за мъдро и благоразумно поведение и отношение към ценността на свише дарувания ни Божи дар.

Не можем в този ден да не споменем с думи на благодарност органите на Министерството на вътрешните работи, които всекидневно се стараят с активните си действия да ограничават и предотвратяват убийствата по пътищата. Знам, че мнозина изразяват неодобрение към нашата полиция, но нека се замислим колко ли повече щяха да са жертвите в пътнотранспортни произшествия, ако тези служители, денем и нощем, в дъжд и пек, не бяха на пътя и дори и само с присъствието си не всяваха малко разум и предпазливост у водачите? Колко повече щяха да са загиналите в катастрофи по нашите пътища, ако полицията не беше там, за да ни пази от самите нас, от нашето безразсъдство, самонадеяност и липса на респект към живота?

Поздравявам тук присъстващия  Министър на вътрешните работи г-н Атанас Илков.  Зная, уважаеми господин министре, че в днешните дни не Ви е леко, защото ръководеното от Вас министерство за пореден път е прицел на всякакви несправедливи критики и необосновани обвинения. Уверявам Ви, че ние сме наясно, че атаките срещу Министерството на вътрешните работи имат за крайна цел да ви обезверят в смисъла на мисията, която изпълнявате по опазване на обществения ред, да парализират волята на служителите на това министерство, да ви деморализират и да ви откажат да пазите страната и нейните граждани. Медийните атаки срещу МВР не са просто срещу неговото ръководство, те са атака срещу възможността в страната да има ред, те са идеологическа подготовка за анархия и за много по-опасни политически и обществени развития, отколкото можем да си представим.

На Вас и на служителите от повереното Ви Министерство на вътрешните работи искам да кажа: не унивайте, не отпускайте меча на Св. Архангел Михаил, който воюва непрестанно срещу силите на злото, каквото е и вашето задължение тук, на земята, поради което неслучайно е небесен покровител на полицията. Ние вярваме във вас, важното е  вие, служителите на Министерството на вътрешните работи със силна мотивация и убеденост да изпълнявате изключително отговорната си мисия – да пазите реда в страната и да охранявате и защитавате живота, имота и честта на всеки един български гражданин. Молим се за вас и вярваме, че и занапред ще служите достойно и с делата си всеки ден ще заслужавате респекта, който обществото ни има към вас.       

Божията любов и Неговата велика милост и щедрост да бъдат с всички нас!

17 ноември 2024 г.

град Пловдив

Обични в Господа братя и сестри, скъпи деца,

за първи път Денят на народните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 г., датата, на която тогава по стария стил Църквата е отдавала прослава на паметта на преподобни Свети Иван Рилски Чудотворец. Забележете, че нашите предшественици, будните и образовани хора в този град са избрали не някоя друга дата, на която да споменем будителите на нашия народ, а именно на светеца-покровител на България, св. Иван Рилски.

Какво значи да е някой будител? Кой е будител? Как говори будителят? Към какво ни призовава някой, за да го определим като будител? Ето, чуйте как говори и какво ни казва първият измежду будителите – свети Иван Рилски. Това, което ще ви прочета са пасажи от неговия Завет, написан собственоръчно от него на 25 март 941 година и вижте колко неговите Боговдъхновени слова са актуални и днес.

„Не търсете да седите на челните места и да началствате. Помнете Иисус Христос, Който е казал: „Който между вас иска да бъде пръв, нека бъде на всички слуга (Марк. 10:14).” Избирайте си наставници и поставяйте за началници ония, които Бог ви покаже. Мъже, засвидетелствувани от всички заради духовните им занимания, които превъзхождат всички по разум и духовно разсъждение, а и способни добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасищата на благочестието и на животворните Христови заповеди. Подобава повече за такива да се иска от Бога напътствие, отколкото от собственото си мнение.”

„Не търсете също да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се надявайте на тях, като оставяте Небесния Цар...” защото, както казва пророк Йеремия „благословен е оня човек, който се надява на Господа и комуто надеждата е Господ (Йер. 17:7)”

„Ако ли пък се намери някой измежду вас, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага изведете изсред вашето събрание, за да не се обърне на гангрена по думите на Апостола (2 Тим. 2:17), та да не се разпространи злото между добрите, и „да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина (Евр. 12:15).”

„Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение.”

„Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво злословие, както приехме от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете.”

„И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, с еднакво дихание само към вечното въздаяние да гледате, което Бог е приготвил за ония, които са Го възлюбили.”

Ето така, скъпи братя и сестри, звучат думите на свети Иван Рилски Чудотворец. Измежду имената на будителите, които ще бъдат споменати днес, има и книжовници, и учители, и дейци на науката, и други заслужили национални деятели. Но ви моля нито за миг да не пропускате от внимание, че първият измежду българските будители, в чийто ден честваме и всички останали, е именно православен светец. Светецът на България.

Свети Иван Рилски е стандартът, по който следва да измерваме будителите. Той ни е посочил най-високите критерии за нравственост и почтеност, задал ни е мярата на отношенията между духовната и светската власт, вменил ни е да бъдем непримирими към непочтеното поведение, посъветвал ни е да отхвърлим материализма и ни е завещал да уважаваме традицията, да пазим неотклонно светата православна вяра и най-важното – да живеем единодушно и единомислено, като във всяко свое действие следваме и изповядваме Истината, която е Иисус Христос.

Това е будителят, това е стандартът за будител, като си пожелавам всяка стъпка на шествието, с което сега ще тръгнем по улиците на нашия Богоспасаем град, да бъде молитва към свети Иван Рилски Чудотворец да бди над нашето Отечество и да ни дава сили и воля да пазим неговия Завет.

Свети отче Йоане, будителю на българския народ, моли Господа да пази България!

01.11.2024 год.

гр. Пловдив

Обични в Господа братя и сестри,

“Помнете думите на Господа Иисуса: „По-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. 20:35).- ни съветва светият апостол Павел.

Защо си спомних тези думи в деня на Съединението? Защото този наш Богоспасаем град Пловдив винаги е давал на България. Дал е по-голямата част от Българското Възраждане. Дал е първите български народни училища и гимназии. Дал е първите български книгоиздателства. Дал е начина, по който и до днес честваме празника на Светите братя Кирил и Методий.
Дал е началото на борбата за църковна независимост. Дал е десетки и стотици хора на духа – писатели, поети, художници, артисти, архитекти и творци във всяка сфера на човешката деятелност.

Пловдив е дал Съединението! Забележете, че Съединението не е извоювано от България. То е извоювано в Пловдив, то е дадено на България от Пловдив. Пловдив е поднесъл на България нейното Съединение, благодарение на усилията на своите граждани, благодарение на техния устрем, благодарение на техните жертви, благодарение на техния копнеж да видят общото ни отечество по-голямо и по-силно.

Този град винаги е давал, той никога не е взимал. И може би затова тук се чувства един особен, благотворен дух. Може би затова на този ден, отново и отново, всяка година, от Пловдив избликва този благодатен импулс на единение, единство и братска любов към общото ни отечество.

За поредна година духът на единство в нашето отечество е помрачен. Няма нужда да споменавам, че дните, които преживяваме, са непознати в цялата българска история по степента на разединение, разцепления и нравствен упадък. Всъщност, може би така са изглеждали последните дни на Второто българско царство: някогашната велика и уважавана държава, раздробена на малки владения, феодални господари, воюващи един с друг и разхищаващи силите на народа в междуособни стълкновения, обезлюдяване на българските земи в резултат на нищета, болести и масова емиграция, нахлуване на всякакви ереси, разпад на моралните ценности и загуба на каквито и да е духовни ориентири.

Така е свършила Втората българска държава и няма как нормално мислещите и грамотни хора да не си помислят, дали пък знаците, които виждаме около нас не са предизвестие за края и на Третата.

В такива дни и такива времена, скъпи братя и сестри, най-важното е личният пример. Пловдив винаги е давал пример на България и аз съм сигурен, че вие сега можете да го дадете отново. Радостно е, че градските първенци, синклитът на този град, както всяка година е събран в този дом Божий, за да отбележим заедно празника на българското Съединение под покрова на Света Богородица и нейния Син и наш Спасител Иисус Христос. България винаги е била силна, когато е била обединена във вярата си в Христа.

Пловдив е станал водещият български град през Възраждането, моралната столица на България и градът на Съединението, защото тук православната вяра има корените си от две хиляди години и защото вашите предшественици са се възприемали като длъжници на тази вековна традиция и са носели в себе си християнската нравственост, която е източникът на истинската сила.

Обръщам се към градските първенци на Пловдив с думите на Апостола: „Приемайте се едни други, както и Христос ни прие за Божия слава” (Рим. 15:7), имайте „едно сърце и душа” (Деян 4:32), говорете „всички в съгласие (1.Кор. 1:10) и тогава гласът на Пловдив ще се чува силно и от тук ще дойдат импулсите за новото българско Съединение. Дайте пример на България, както вашите предшественици го дадоха преди 139 години и ще бъдете блажени, както са блажени онези, които дават, а не онези, които взимат.

И имайте пред очи, моля ви, делото на Гавраил Кръстевич, за когото ще ви помоля сега да отправим заупокойна молитва пред скромния му паметник, който поставихме неотдавна в двора на нашия катедрален храм. В този храм е започнало движението за независима българска църква, камбаните на този храм са възвестили Съединението на България и в двете дела почетният гражданин на този град Гавраил Кръстевич е посветил волята и енергията си и е вградил душата и сърцето си.

В никакъв случай не забравяме и другите бележити дейци на Екзархията и на Съединението, но той ни е особено скъп, защото по удивителен начин съчетава в себе си вярата в Христа, любовта си към православната църква, и предаността си към българския народ. Хора като него са така липсващият ни днес пример и искаме този светилник да бъде държан много високо, за да осветява пътя към новото единение на нашия народ. Единение в Христа и единение в любов.

Честит празник на Съединението и на Богоспасаемият ни град Пловдив!

Бог да пази България!

гр. Пловдив

6 септември 2024 година

Ваши Високопреосвещенства,

Ваше Преосвещенство,

Уважаеми г-н зам.-министър на труда и социалната политика,

Уважаеми г-н градоначалник на гр. Пловдив,

Уважаеми г-н областен управител на Пловдивска област,

Уважаеми представители на държавната и общинска власт,  

Боголюбиви отци, братя и сестри,

радваме се, че Пловдивската света митрополия е избрана да бъде домакин на заключителния семинар „Социална свързаност и подкрепа”, който има за цел да ни информира за възможностите Българската православна църква чрез своите поделения да организира предоставянето на социални услуги за уязвими групи граждани с подкрепата на държавата. Радостно е, че макар и с известно закъснение нашата държава започна да разбира значението на църквата не само за интегритета на нацията, но и в различни конкретни области.

В православната доктрина понятието „симфония” има едно много конкретно и ясно значение и то е синергия между светската и духовната власт, като взаимодействие между тяло и дух. Както човешкото тяло не може без душа, така и държавното тяло не може без дух, чийто носител в България, по Божи промисъл, е Българската православна църква. Няма да навлизаме сега в дебрите на православната доктрина за взаимодействие между държавната власт и църквата, но ще кажа, че сме благодарни, че в периода 2010–2020 година българската държава направи редица жестове, с които показа, че оценява Българската православна църква като значим фактор и я подпомогна сериозно в ремонта на съществуващите и строителството на нови храмове, осигури възнаграждения на свещенослужителите, които поне според първоначалния замисъл трябваше да са равни на учителските, и с редица други свои действия подпомогна Църквата в материално отношение, с което й позволи спокойно да се отдава на своята основна мисия, която е грижата за душата. Радваме се, че сега българската държава се е заела да привлече Църквата в изпълнението и на някои социални дейности.