До

освещения клир,

монашествуващите,

и църковнослужителите на Пловдивската епархия

        Боголюбиви отци, братя и сестри,

Във връзка с предстоящите празници: Вход Господен в Йерусалим, Великата Седмица, Възкресение Христово и цветоносния период, предвид епидемиологичната обстановка в страната и опасността от заразяване с коронавируса Covid-19, в съобразяване и изпълнение на Окръжното на Св. Синод на БПЦ - БП от 30.03.2020 г.,

РАЗПОРЕЖДАМЕ:

1.  На празник Вход Господ в Йерусалим, освещаването на върбовите клонки да се извърши в навечерието на празника, след празничната вечерня. Раздаването на върбата да става отвън в двора на храма, (не в храма) при спазване на т. 7 и 8 от Синодалното окръжно и строго съблюдаване на регламентираното разстояние между вярващите.

2.  На Велика Сряда след Малкото повечерие да се извърши и чина на Великия маслосвет. Помазването с осветения елей да се извършва при спазване на изискванията в т. 7 и 8 от Синодалното окръжно. Като на Велики Четвъртък да се извърша само помазване на желаещите миряни, а не общ маслосвет.

3. На Велики Петък след изнасянето на св. Плащаница и поставянето й в средата на храма за поклонение, да бъде покрита с найлоново покривало (или PVC прозрачно покривало), като след всеки богомолец да се почиства с дезинфектант, при стриктно изпълнение на т. 7 и 8 от Синодалното окръжно и строго съблюдаване на регламентираното разстояние между вярващите.

4.  В нощта на Възкресение Христово, да бъдат спазени всички изисквания в Синодалното окръжно писмо.

5. Поздрава на свещенослужителите към миряните в Пасхалните дни да става от солея, без изнасянето на кръста, св. Евангелие и иконата на Възкресение за поклонение.

6. По време на празниците: Вход Господен в Йерусалим, Велики Петък и Възкресение Христово продажбата и паленето на църковните свещи да се осъществява пред храмовете, при спазване на т. 7 и 8 от Синодалното окръжно и строго съблюдаване на регламентираното разстояние между вярващите.

Горното разпореждаме за строго съблюдаване и  стриктно изпълнение.

        Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,

+ ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ   Н И К О Л А Й

ДО

ОСВЕЩЕНИЯ КЛИР

И ВЕРНИТЕ МИРЯНИ ОТ

ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

oт Пловдивския митрополит Николай

        Скъпи отци, обични в Господа братя и сестри,

     Разбрах, че през последните седмици мнозина са се интересували  за причините за отсъствието ми от ежедневния църковен живот и за здравословното ми състояние. Спазвайки правилото, че между нас не бива да има тайни, а всичко трябва да е явно (Лука 8:17), за да успокоим възможните притеснения сред верните, а и за да се разсеят слуховете, бих искал да ви известя, че в началото на месец март претърпях операция за смяна на тазобедрена става. Операцията беше извършена в нашия Богоспасаем град Пловдив, в УМБАЛ „Пълмед“, от екип на отделението по Ортопедия и травматология, под ръководството на хирурзите д-р Николай Иванов и  д-р Кирил Стоянов.

    Нямам думи, за да изразя благодарността си към д-р Иванов, д-р Стoянов, всички техни колеги, и към ръководството на болница „Пълмед,“, в лицето на д-р Михаил Тиков и неговият син Иван Тиков, за изключителния професионализъм на специалистите в това болнично заведение, и най-вече за изключителната им грижовност, отзивчивост и състрадателност, които се определят с една дума – човещина. Видях как тези хора се грижат не само за тялото, но което е много по-важно, за душата на болящите и от сърце моля Бог да им дарува здраве и крепки сили, за да изпълняват и занапред все така всеотдайно своята мисия. Покланям им се и ги благославям!

    Благодаря на всички свещенослужители на Пловдивска епархия и на всички благочестиви християни, за молитвите, които знам, че сте отправяли за оздравяването на своя митрополит, и за поздравленията и благопожеланията, които получавам през последните дни. Вече съм изписан от болницата и продължавам възстановяването си в митрополитския дом в Пловдив. Времето на Великия пост е време за смирение, уединение и молитва и благодаря Богу, че това изпитание ми се случи точно сега. За да осмисля лично и да осъзная още по-силно колко нашите житейски изпитания са нищожни и незначителни в сравнение с онези, които е изтърпял заради нас и заради нашето спасение Господ Иисус Христос. Уповавам се на Божията милост и се надявам, че Той ще ме подкрепи и укрепи, за да мога скоро да се върна сред вас и всички, съборно, заедно, да продължим всегдашното ни усърдно служение. Слава на Бога за всичко!

     Призовавам над всички вас, вашите семейства и близки Божието благословение, моля се за вас и ви пожелавам лек и душеспасителен пост.

     † ПЛОВДИВСКИ  МИТРОПОЛИТ   Н И К О Л А Й

Обични в Господа братя и сестри,

Отново честваме деня на Съединението на България. Предполагам, че отново, точно в този ден, както това се случва вече години наред, ще се изричат патетични думи за това, как трябва да сме единни и да взимаме пример от нашите предци, в момент, в който обществото ни се раздира от конфликти.

Прегледах словата, които съм произнасял на тази дата, в този храм, от дванадесет години насам и установих, че всяка година е едно и също. Всяка година на този ден съм говорил колко е важно Съединението, апелирал съм за мир, за любов, за солидарност, за единство, но всяка година сред народа ни е имало някакво недоволство, някакво неудовлетворение, някакво напрежение, което тази година вече стана видимо. Всяка година сме говорили за съединение и всяка година сме констатирали, че имаме дефицит на единство. Защо е така? Защо ни се случва това? Защо живеем в най-красивата и най-благодатна страна на света, а сред народа има толкова насъбран гняв и мнозина живеят само и единствено с мисълта как да напуснат този земен рай?

В Свещеното писание и особено в книгите на Ветхия завет има много глави, в които много точно се описва какво се случва на царства и народи, когато спрат да зачитат Божиите закони. В които алчността и егоизмът вземат превес над сърдечната любов и взаимното уважение между хората. Мислех да ви прочета някои избрани пасажи, но ще излезе като нравоучение, а с годините установявам, че нашият народ не обича да бъде поучаван. Той иска сам, със собствен разум и чрез собствения си опит да стига до определени заключения. Затова ще ви замоля за следното. Всеки от вас има у дома си Библия. Като се приберете, отгърнете я и прочетете която и да е произволна глава от Книга на Пророк Иеремия. И прочетете също така последната, пета глава, от Книга Плач Иеремиев. Ако желаете, може някой път, по-нататък, да се съберем и да обсъдим кой какво е разбрал от прочетеното, как то се съотнася към състоянието, в което се намира нашето общество и дали сме съгласни с предлаганите от Светото писание решения. Или мислим, че написаното не се отнася до нас.       

Прочетете тези текстове, моля ви, защото повече от това, което е написано там, аз не мога да изразя и не мога да кажа.       

Ще завърша с думите на Свети Апостол Павел към Коринтяни: „Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.” (1Кор. 1:10)

Моля и аз Господ Иисус Христос да ни даде един дух и една мисъл, които да ни обединят като народ и като общност. Обръщам се към всички свещенослужители в поверената ми епархия – братя, молете се, нека се молим от все сърце Бог да запази страната ни и народа ни в идващите дни, колкото и да сме немощни и грешни. Дано молитвата ни се окаже достатъчна.

Честито ви Съединение.

Бог да закриля всички ви.

Бог да пази България.

Обични в Господа братя и сестри,

Тази сграда зад нас е построена преди 240 години за училище на децата на православните християни в Пловдив. Под ръководството на първия си ръководител, йеромонах Антим, това училище се превръща в първостепенен духовен и просветен център на православната църква. Казвам, на православната църква, защото в онази епоха именно и единствено православната църква е създала, развила и поддържала учебното дело по тези земи. В най-тежките и тъмни години на робството православните наши съграждани са построили най-внушителното здание, на най-видимата точка в града, за да покажат несломимостта на православния дух и непреклонността на нашата вяра. Тази сграда е замислена да бъде знак и е знак.

Преминала през много перипетии, отчуждавана, национализирана, разрушавана, отново построявана, тя намери прибежище в лоното на православната църква. В един момент Бог е промислил, че тя трябва да бъде поверена на пловдивската епархийска църква, вероятно защото тук в най-висока степен ще бъде запазена и развита идеята, вложена в тази сграда. Създадена, за да бъде символ, след толкова години тази сграда отново ще бъде символ за православните християни в града. Видимо доказателство, че онова, което е обречено да служи на Бог, е Божие. Може да минат стотици години, но винаги идва момент, в който Истината възтържествува и нещата си идват по местата. Важното е да имаме вяра. Бог вижда и ако молитвите ни са искрени, ако намеренията ни са искрени, той винаги ще ни укрепи във вярата, като ни даде знак. Това, че именно тази сграда вече принадлежи на църквата, е такъв знак.

Понеже Бог даде знак, че е милостив към нас и, че помага на Своята църква, то ние, смирените Божии служители сме длъжни веднага да отвърнем със знак, че сме разбрали това и да помогнем да се възстанови онова, което е било Божие, но временно е било загубено.

Тук, няколко метра по-надолу, е имало древен православен храм, посветен на Светите Архангели. Но този храм е бил разрушен. Това е голям грях и този грях трябваше да бъде поправен. Винаги сме знаели, че този грях рано или късно трябва да бъде поправен, но не сме и предполагали, че това може да стане по толкова красив и достоен начин. По волята на дарителя на сградата г-н Георги Гергов, в нейния двор е отредено място за малък храм. Той ще бъде изграден и ще бъде наречен на името на Светите Архангели. Духовното средище ще получи своя духовен център. По-голяма Божия милост, по-голяма Божия благодат над нашата църква и над нашия Богоспасаем град аз не мога да си представя. С полагането и освещаването днес на основния камък на новия-стар храм се затваря един кръг.

Пловдив ще получи  седалището на епархийския си църковен живот, а над града отново ще бдят Светите Архангели, за вечна Божия слава и за спасението на нашите души, както и на душите на тези, които са били преди нас и на тези, които ще дойдат след нас.

Някой попита тези дни: „Има ли нужда Пловдив от още един храм? Ама защо сега трябва да се строи тази църква, не са ли ни достатъчно тези, които имаме? Защо властта помага да се строи църква? Кому е нужна тя?”