Ваше Високопреосвещенство, обични в Господа Иисуса Христа,  Владико Емануил,

Благословен е идващият в името Господне! Радваме се всесърдечно и вседушевно, че днес имаме сред нас архиерея и предстоятел на един от най-прославените престоли в православния свят – старшият митрополит на Халкедон. Отколе беше наше желание да посрещнем негово Високопреосвещенство и да съслужим с него Светата Евхаристия. Щастливи сме, че Бог даде това наше желание да се сбъдне и Ви благодарим, Владико, че ни оказахте честта да посетите нашата Пловдивска епархия. Нищо в живота на църквата не е случайно. Не е случайно и това, че избрахте да ни посетите точно в деня, в който православната църква се прекланя пред жертвения подвиг на  Светите Кирик и Юлита и то точно в манастира, посветен на техните имена.

Този манастир, Владико, е манастир-мъченик. Построен през 16-ти век, той се е радвал на богат монашески живот докъм началото на 20-ти век. Последно е бил убежище на свещеници – емигранти от Русия, които са били прокудени от червения болшевишки терор след 1917 г. С идването на комунистическата власт и в България тогавашните светоуправници са направили всичко възможно да изгонят от него монасите и по всякакъв начин да пречат на спасителната мисия на това Божие обиталище. През 1980 година на тогавашната светска власт хрумва мегаломанската идея да превърне този манастир в Световна архитектурна академия. Имаме документи, които показват как комунистическата власт е разпоредила да бъде упражнен натиск върху тогавашния Пловдивски митрополит Варлаам да предаде манастира на светски организации. Естествено, че никаква академия не се беше случила. Когато аз поех митрополитската катедра на Пловдив, тези сгради бяха превърнати във вертеп, а тогавашните стопани сериозно размишляваха да продадат манастира. От нас зависеше дали ще се примирим или ще водим битка, за да си го върнем. Нашата бран беше духовна. Стотици хиляди хора в цялата наша епархия години наред се молиха манастирът да бъде върнат. Бог чу молитвите ни и по Неговата милост сполучихме да приберем този манастир отново в лоното на Светата ни Българска православна църква, където той ще остане за вечни времена.

Разказвам Ви тази история, защото аз от нея извадих за себе си няколко поуки. Първо, че което е обречено Богу, дори и да бъде загубено, може да бъде върнато, ако цялото църковно изпълнение искрено пожелае това и със сърцето си отправи молитва към Бога за помощ. Второто е, че никой режим, ако той е Богупротивен, не е вечен, вечна е само Едната, Света, Вселенска и Апостолска православна църква, на която портите адови няма да надделеят. Трето, че когато делото е право, Бог прави възможно това, което е невъзможно за човека. И четвърто, че църковния народ не може да се бои от нищо и от никого. Задача на архиереите е да му дават личен пример, като безстрашно отстояват принципите на нашата вяра, като пазят догматите, не се отклоняват и на йота от каноните и по този начин насочват народа към Иисус Христос, който е Пътя, Истината и Живота. Когато тези фактори се съчетаят, Бог е на наша страна.

Ваше Високопреосвещенство, зело възлюблений в Христа събрате и съслужителю на Божията нива, Владико Тимотей, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Боголюбиви отци, възлюбени в Христа Бога братя и сестри,

днес е велик християнски празник – Сретение Господне. На четиридесетия ден след рождеството на Богомладенеца Иисус Христос Неговата Пречиста майка – Пресвета Богородица и Праведният Йосиф го отнесли в храма, както е повелявала тогавашната традиция. На прага ги посрещнал старецът Симеон, комуто било съобщено от Светия дух, че няма да види смърт, докле не види Спасителя на света.

Празникът Сретение е тържество на всички праведни, които очакват спасителното пришествие на Месията и които са изстрадали срещата с Него. Подвиг на непрестанното очакване станал животът на боголюбивия Симеон. 360 години преживял той, два века и половина му се наложило да чака изпълнението на това обещание. И ето накрая Дух Светий привел Симеон в Йерусалимския храм, в същия ден и час, когато Пречистата Дева донесла там Богомладенеца Иисус Христос. Ние не трябва както Симеон Богоприимец с векове да чакаме благодатната среща с Господа. Спасителят вече е дошъл в света. Христос е посред нас, е  и ще бъде! И въпреки това в продължение на 55 години Българската и Северно Македонската православни църкви, трябваше да чакат благодатната среща в Светата Евхаристия.

Огромна  духовна радост е за нас, че именно на този светъл празник, Сретение Господне,  ние се срещнахме с нашите скъпи събратя Високопреосвещените митрополити - Дебърско-Кичевски Тимотей и  Брегалнички Иларион и имахме щастието да отслужим заедно Светата Божествена Литургия и да приемем заедно драгоценната кръв и честното тяло Христови. За десетки и десетки години тази радост ни беше отнета по причини, които вече нямат значение.

  Ваше Величество, позволете ми от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и Светия Синод на Българската Православна Църква да се обърна към Вашата сестра, Нейно Царско Височество Княгиня Мария-Луиза и да изразя най-искрените ни благопожелания по случай нейния рожден ден и кръгла годишнина.

Ваше Царско Височество,

В деня на Вашето рождение над столицата на България София са проехтели 21 топовни салюта, а хилядно множество се е стекло, за да изрази радостта на целия народ от това, че Бог е дарил царското семейство, а с това и страната ни с рожба.

Два дни по-късно Вие сте получила Свето кръщение и сте била приета в лоното на Светата православна църква. Кръстена сте от блаженопочившия митрополит Стефан и по-сетнешен Български екзарх, а Ваш възприемник е председателят на Народното събрание Александър Малинов. Нека кажа още веднъж, за да се осмисли значимостта на държавния акт – Вие сте била кръстена от предстоятеля на църквата и сте била приета от свещената купел от целия български народ в лицето на най-висшия представител на законодателния орган. От мига на Вашето раждане и на Вашето кръщение Вие сте в обятията на българската Църква и на българския народ и Ви уверявам, че това и до ден днешен е така.

Ваше Високопреосвещенство, възлюблений в Христа Бога, владико Антоние!

Благословен е идващият в името Господне! Радваме се да Ви приветстваме с добре дошли в нашата епархия, в нашия митрополитски храм, посветен на света великомъченица Марина, тук, в седалището на митрополитите на древния град Филипопол. Който идва в името Христово, винаги е добре дошъл и понеже Вие идвате в Неговото име, имате гостоприемството ни като наш скъп гост.

Предполагам, че сте се информирали за нашата епархия, поради което не е нужно да споменавам, че този тук митрополитски престол е поставен лично от свети апостол Ерм, един от 70-те апостоли, през 71-ва година от Рождението на нашия Господ Иисус Христос или 38 години след Неговата кръстна смърт и славно Възкресение. Излишно е да припомням, че през времето, в което не е имало автокефална Българска православна църква, тази катедра е била поставена на 27-мо място в диптиха на нашата обща Църква-майка – Вселенската патриаршия.

От този амвон е проповядвал митрополит Михаил Италик, а преди и след него десетки други достойни архиереи, като Филипополските митрополити Теолипт, Серафим, а така също и св. Дионисий, впоследствие Костантинополски патриарси. Епархията ни е дала стотици мъченици за православната вяра, които днес са наши застъпници пред Престола на Нашия Господ Иисус Христос и които ние молим всекидневно за подкрепа, насърчение и мъдрост. Казвам всичко това, за да подчертая колко е голяма отговорността ни, колко е тежък кръстът, който Бог е промислил да възложи на немощните ни човешки плещи, като ни е поверил грижата за спасението на душите и грижата за Неговата древна църква в този благословен край на света, на който Господ Иисус Христос и никой друг е началото и краят.