kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Бъдни вечер

Posted in Приказки и разкази.

20221218 2017042
 
Срещу Рождество
денят изтича…
Таз вечер Бъдни
при нас се нарича.
 
Ах, колко драго
ми е тогаз,
щом дойде тази
вечер при нас.
 
Свирят навънка
студ, вятър, хали,
сипе небето
сняг на парцали.
 
А вкъщи вътре
студ, вятър няма,
там дънер пръска
жар голяма.
 
DSC10195И на огнище,
върху нова скара,
шушнат ястията,
вдигат пара.
 
Тате на стола
седнал покрая,
до него дядо
сръбва от чая.
 
Край огъня баба
гозби наглежда,
а мама шета,
всичко подрежда.
 
Пък ние децата
в стаята топла,
закачаме се
докато ври боба.
 
DSC10166Ей, мама сложи
постна трапеза,
тате прекàди,
хляба нареза.
 
Вкъщи да има
здраве, задруга,
той пред икона
моли от Бога.
 
Приказки следват
вечерята вкусна.
Да ни разказва
дядо се впусна.
 
А ние до него
на куп събрани
от радост бързо
тупкат сърца ни.
 
              Цоньо Калчев

Храм

Posted in Приказки и разкази.

Varvara

 

Във връзка с празника на храм „Света вмчца Варвара“ учениците от 2-и, 3-и и 4-и клас на ОУ "Никола Вапцаров" село Варвара, които изучават „Религия – Православие“, си припомниха житието на светицата, песни и стихотворения за нея. За да изкажат своята радост и уважение, те сами съчиниха стихотворение.

Да благодарим на тяхната учителка - г-жа Виолета Динева.

 

 
 
 
4-dec-sv.Varvara
Храм
 
  На центъра
в нашето китно село Варвара
като гълъбче бяло
е красивият храм
на света Варвара!
 
Малко дворче,
чисто и подредено,
изпълнено с уханието на ароматни цветя!
Истинска наслада и красота!
 
Старинен храм,
безценни стенописи
и прекрасни икони -
храм на двеста и осем години!
Запазил вярата и духа
на нашите деди!
 
Моли се, света великомъченице Варваро,
да има мир на земята!
Здрави и разумни да растат децата!

 

ВО ИСТИНА ВОСКРЕСЕ!

Posted in Приказки и разкази.

1649415259494През тази година пролетта се разцъфна през Страстната седмица. Село Топола замириса на цвят и тъй се укроти под топлото слънце, че бръмченето на пчелите се носеше из побелелите градини като песен. Селяните слушаха гласовете и стъпките на пролетта, чувстваха щедрата ръка на Бога, но не се радваха. Свещеникът на селото беше тежко болен и всички го очакваха всеки миг да предаде Богу дух.

На Велики петък тревогата на селото мина всяка граница. Нима няма да има Възкресение в Топола? На Великден няма ли да чуят песента на камбаната да ечи над покаралите ниви?... Още от сутринта из улиците забързаха жени и зашушкаха с опечалени лица:

- Наистина ли е умрял?

- Още бере душа.

- На личен ден[1] ще склопи очи[2].

-  Праведните винаги умират на лични дни!...

Жените накъсаха от градините лалета, кандилки, пчелина[3] и други зеленини, приготвиха свещи и зачакаха да чуят тъжния удар на камбаната. Но до обяд поп Никола се бори с болестта си и вместо да издъхне, заспа дълбок, укрепителен сън. Голямата дъщеря на свещеника излезе на двора, усмихна се на слънцето и тихо каза на жените, които угрижени чакаха около портата:

-  Татко заспа! – и от радост се разплака.

По-нетърпеливите разбраха, че е вече умрял, пръснаха се из дворовете и разнесоха скръбната вест. Трима души от селските първенци, приятели на свещеника, веднага тръгнаха към къщата му, за да целунат студената му ръка. Щом влязоха в попския двор, наведоха глава и бавно се насочиха към отворената врата. На прага ги посрещна жената на свещеника и тихо им рече:

Благословен гост

Posted in Приказки и разкази.

007Беше през нощта срещу Нова година.

У чичо Мартинови тъкмо се канеха да вечерят. Голямото му момиче поливаше на бащата да измие ръцете си, а по-малките бяха наклякали около зачервената гореща баница и гледаха кому какво ще се падне в баницата. В корите имаше сложена златна пара, наречена на къщата, и дрянови пъпки за нивите, за воловете, за кошарата с овцете, пчелина и други неща.

Чичо Мартин избърсваше ръце, когато навън залаяха кучетата и чу се вик откъм портата. Домакинът скочи да види кой вика навън по това късно време.

Пред портата стоеше чужд човек. Това беше дядо Матейко, просякът. Тръгнал късно от съседното село, изгубил пътя из снега и мъглата и сега молеше да го приемат да нощува у тях.

— Влез, дядо Матейко, влез! — викна му чичо Мартин, като отвори залостената порта и поведе стареца към къщата. — Тъкмо навреме идваш. Ето и вечерята е готова и топла баница те чака. Стори място, жено, да се сгрее старецът, че е премръзнал — обърна се той към жена си.

Стринка Мартиница отстъпи, но погледна недоволна мъжа си и му прошепна:

— Откъде пък се взе тъкмо сега! Какво ще го правим?

— Няма нищо, жено — отвърна стопанинът, — ще го настаним. Гост ни е.

Старецът се подсуши, съгря се, поотпусна се. Сложиха вечерята. Дойде ред и до баницата с дряновите пъпки. Мартиница все повече се мръщеше. Тя пак пошушна на мъжа си:

— Мартине, не е ли по-добре да раздадем баница най-напред на децата — вътре са наречените пъпки, а подире, каквото остане, ще дадем и нему?

Но Мартин не склони.

— Не бива — рече той, — който е на трапезата ни, ще дели и щастието ни с нас.

Раздадоха резените. На Матейко просяка се падна кошарата с овцете!

— Видяхте ли! — изсмя се от цяло гърло чичо Мартин. — Поличба е, нали тази нощ го няма овчаря. Матейко ще спи на леглото му в кошарата. Тъкмо тази нощ стадото ще е негово!

Така и стана: отведоха стареца да спи в кошарата, на леглото на овчаря.

Легнаха си и Мартинови. Заспа цялото село. Мина така доста време. Наближаваше полунощ. Изведнъж навън, откъм кошарата, се раздаде силен вик:

— Юря, бре хора! Юряя!

Чичо Мартин скочи, грабна пушката си и изскочи навън. Пред вратата бяха се сврели кучетата и скимтяха изплашени.

Мартин разбра, че гласът идеше откъм кошарата. Викаше Матейко просякът:

— Ей го, бе Мартине! Ето го, бе хора! Вълк, вълк влезе в кошарата!

Мартин прилепи очи до плета. Наистина, в ъгъла на кошарата беше се свило нещо живо и оттам светеха две червени пламъчета — очите на лютия звяр.

Чичо Мартин провря пушката през плета, прицели се и гръмна. Чу се страшен рев; нещо сиво подскочи в мрака, преметна се и падна неподвижно на земята.

Надойдоха и отвън селяни и разбраха какво е станало. Вълкът беше се прехвърлил в кошарата, но подплашен от виковете на стареца, не успял да прескочи назад високата ограда и загина!

— Видите ли — клатеше глава на другия ден чичо Мартин и говореше весело, — нали ви казах аз: всеки гост е благословен пратеник!

Георги Райчев

Българинът е известен със своето гостоприемство. Това не е просто обичай или традиция, а белег за дълбоко залегналата християнска нравственост у нашия народ. В Стария и Новия завет има многобройни примери на гостоприемство, та дори свети апостол Павел открито ни увещава: "Братолюбието да пребъдва между вас; страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели." (Евр 13:1-2) И наистина, проявата на християнска любов към ближния привлича небесната благодат към нас и Бог, заедно с нашия гост, пребивава на трапезата ни и в дома ни. Да си пожелаем много хубави празници, които да споделим с обич и вяра!

Футболисти

Posted in Приказки и разкази.

futbolisti01Училищният звънец удари и тозчас глухите коридори се изпълниха с трополене на крака и детски глъч. Настъпи голямото междучасие и всеки бързаше към двора и училищната лавка.

Най-силни и радостни викове се чуха откъм вратата на 3 б клас. След междучасието децата имаха физическо и нямаха търпение да стигнат футболния терен.

-  Стефане, ела тук! - изкомандва високо дете с щръкнала коса. По нея още личеше намазания сутринта гел. - Ето ти пари, иди отсреща до магазина и купи десет сникърса за футболистите. И една кока-кола - за мен.

- Но, Наско, не ни е позволено да излизаме от двора – промърмори Стефан.

Атанас не се трогна. Той бръкна в джоба си и извади банкнота от 20 лв. Очите на децата се ококориха при вида на толкова много пари. Детските личица гледаха със завист своя съученик - толкова беше наперен, с модерна прическа, с лъскави маратонки, на ръката му още личеше времената татуировка, която му бяха направили лятото на морето в Гърция. Неслучайно той се смяташе за тартор в класа и се беше провъзгласил за капитан на футболния отбор.

- А, бе, чуваш ли какво ти казвам? Или искаш да останеш без сникърс? И дори от отбора може да бъдеш изключен!

Стефан наведе глава, взе парите и тръгна бавно.

-  Побързай! Ние отиваме на игрището и ще те чакаме там - извика след него Атанас.

-  Насе, ама днес Иван отсъства - обади се едно момче с очила. - Оставаме девет. Да поканим Страхил, иначе няма да сме равни.

Атанас погледна към Страхил и свъси вежди.

-  Тоя ли, бе? Той не става за футболист. Виждал ли си го някога да носи футболен екип? А маратонките му са едни такива - никакви. Черни, без марка. Скука! Все учи и си седи в квартала. Някога да е идвал с нас да обикаля из града? Махни го! Никой не го иска за приятел. Аз не го искам за приятел!

-  Аз го... – понечи да каже нещо момчето, но се сепна. - Ама как ще играем петима на четирима? Няма да е честно - каза пак момчето и бутна очилата си нагоре. От притеснение, че спори с капитана на отбора, или от нещо друго, се беше изпотил.

-  Добре, бе, стига си мрънкал! Ама ще е от другия отбор. При мене не го искам.