Света Богородица е небесна Майка и закрилница на всички хора по земята. Тя е много милостива и откликва на молбите към Нея, отправени с вяра и надежда от тези, които се намират в трудни изпитания. Известно е чудесното Й покровителство над гръцкия народ, когато страната им била заплашена от нашествието на арабите. Това станало през 910 г. по времето на гръцкия император Лъв Мъдри.

В Цариград, в църквата на Майката Божия в квартал Влахерна се събрали много богомолци. Те просели небесна закрила по време на вечерното богослужение.

Там бил свети Андрей със своя ученик Епифаний. Двамата видели във въздуха света Богородица, която се молела и покривала със своя покров - покривало за глава, народа. С това показала, че ще защити града от нашествениците.

По застъпничеството й арабите били прогонени от страната. А Църквата оттогава установила празника Покров Богородичен на 1 октомври, когато Тя се явила във Влахернския храм.

В православните страни има много църкви и манастири, посветени на Покрова на Божията Майка. Щастливи сме, че имаме Нейната небесна закрила в трудни моменти. Тя закриля и стари, и дечица, когато Й се помолят с топла вяра и чисти сърца.

Игумения Валентина Друмева

Свети Яков бил син на Алфей и брат на апостол и евангелист Матей, който преди това бил митар. Христос го избрал в числото на най-приближените си дванадесет ученици.

След Петдесетница, когато Дух Свети укрепил апостолите, те тръгнали да проповядват Христовото учение по целия свят. Заедно с тях проповядвал и апостол Яков. Отначало бил в Палестина, а после с апостол Андрей Първозвани отишъл в Едеса.

Разрушил идолите, лекувал болни и привел към вярата Христова много езичници. По-продължително време проповядвал в Египет. Там загинал мъченически, като бил разпънат на кръст.

Той пострадал като Спасителя с най-тежката смърт, разпъване на кръст. С това спечелил венеца на велико мъченичество. Като мислим за неговия изключителен подвиг, нека се стараем да пазим в думи и постъпки името на Христа от нападки и оскърбления. Християнчетата не допускат в тяхно присъствие да се оскърбява името Христово.

Игумения Валентина Друмева

Света Петка е родена в град Епиват, който се намирал на брега на Мраморно море. Родителите й я възпитали в християнската вяра и благочестие. Починали рано. Брат й Евтимий станал епископ на град Медит и сигнал до святост.

Като останала сама, започнала да води още по-строг духовен живот. Прекарвала в пост, молитва и богомислие. Пожелала да се подвизава в пустинен живот. Раздала имуществото си на бедните и напуснала родния дом. Отишла в Йорданската пустиня. Животът й станал суров. Хранела се с пустинни треви, търпяла студ и пек.

След като прекарала много години пустинен живот и стигнала до старост, тя се завърнала в родния град. Не заварила свои роднини и познати. Никой не я познал. Заживяла около храма в молитва.

Там преживяла две години и починала мирно. Погребали я близо до града. Мощите й били открити и поставени в храма “Свети Апостоли“. От тях ставали много чудеса и изцерения.

Цар Иван Асен разширил България до три морета и стигнал чак до Цариград като победител. Не искал да му плащат данък, а пожелал да вземе мощите на света Петка като най-голяма скъпоценност.

Изпратил в Египет епископ Марко Преславски с духовници. В тържествено духовно шествие мощите тръгнали на път за българската столица Търново. Откъдето минавали, се стичал народ да се поклони.