Света Екатерина живяла в египетската столица Александрия през III век. Произхождала от царски род и била много красива. Изучила творенията на всички езически философи, писатели и поети. Овладяла ораторското изкуство и много езици. Славела се с мъдрост още когато била на осемнадесет години. Всички се удивлявали на учеността й.

Много знатни момци я искали за невеста. Тя обаче не намирала в езическия свят равен на нея по ученост и красота. Нямало достойни за нея, дори от царските синове.

Майка й била тайна християнка. Тя завела дъщеря си при един старец християнин да й даде добри съвети. Той започнал да й говори за Христос, Чиято красота е по-светла от слънчевите лъчи. Мъдростта Му управлява всички творения, а богатството Му е по целия свят и никога не намалява.

- Истина ли е това? - запитала удивената девойка.

- Истина е - отговорил старецът.

- От какъв род е Той?

- Той е роден свръхестествено от една Пречиста Дева.

- Искам да Го видя.

Старецът дал на Екатерина една иконичка на света Богородица с Младенеца. Казал й да се моли. Като заспала след молитвата, тя видяла на иконата живи образи. Иисус Христос отвърнал лицето Си от нея. Това направил, защото тя не била кръстена.

Екатерина отново посетила стареца. Той я просветил във вярата и я кръстил. Скоро след това в Александрия пристигнал римският император Максимин и устроил празник на боговете идоли. Принесли им много жертви.

Екатерина отишла в езическия храм и изобличила императора. След тържествата той я повикал в царския палат. Тя му казала, че по-рано изучавала риторските и философските науки, но като познала Христос, разбрала, че те не ползват душата. Императорът побързал да прекрати разговора. Като се удивил от свободната й мъдра реч, той се страхувал да не би тя да го засрами. Не намирал дули да й възрази.

Нашият народ приел християнската вяра, покръстен от свети княз Борис през 865 г. Свещените книги обаче били написани на гръцки език и той не ги разбирал. Тогава светите братя Кирил и Методий с пост и молитва съставили славянската азбука и превели Свещеното Писание от гръцки на славянски език. Отправили се към Моравия да проповядват Словото Божие на роден език.

Те взели със себе си младия Климент, който бил от тяхната родина, което показва, че и той бил българин от Солун или околностите му. Климент придружил своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан.

След смъртта на двамата братя славянски просветите немското духовенство изгонило техните ученици от Моравия. Те се пръснали. Тогава Климент взел със себе си Наум и Ангеларий и се отправил към брега на река Дунав. Като видели силното течение, свързали три дървета с лико, направили сал и преминали реката.

Пристигнали в България. Намерили добър прием от княз Борис. Той ги приел с радост, защото имал нужда от просветители на роден език. Климент пратил в югозападната част на обширната си държава с главни градове Девол и Охрид. Там той работил усърдно като учител и духовник.

Развил голяма дейност. Имал 3500 ученици, които станали първите български свещеници. Много обичал децата. На едно дете показвал буквите, на друго обяснявал смисъла на написаното , а на трето нагласял ръката да пише.

По цял ден учел всички на грамотност, вяра и богослужение, а нощите се молел и пишел книги. Превеждал от гръцки на български език. Съставял проповеди, които сам произнасял на празници. Учел и учениците си да проповядват.

Съдействал да се построят много църкви. Цар Симеон го поставил за пръв епископ в българските земи. Богослуженията украсил с канони - молитвена прослава на светиите, като съставял и мелодиите им.

Света Варвара се родила във финикийския град Илиопол, Мала Азия. Живяла в началото на IV век по времето на римския император Максимиан. Произхождала от знатно семейство. Майка й починала и баща й Диоскор останал с единствената си любима дъщеря. Обичал я и я пазел като зениците на очите си. Възпитавал я в езическата вяра.

Варвара била необикновено красива. За нея баща й построил дворец с висока кула. Затворил я там, за да не я гледат простите хора. Смятал, че техните очи не са достойни да гледат красотата й.

Тя намирала единствена утеха, когато гледала отвисоко прекрасната гледка на планини, гори и полета. Била възхитена от тази красота. Служели й възпитателки и слугини. Един ден тя ги попитала:

- Кой сътвори красивия свят?

- Всичко са сътворили боговете - отговорили й те.

- Кои богове?

- Златните и сребърни богове, които баща ти постави в твоя дворец.

- Тези богове идоли са направени от човешки ръце. Те не могат да сътворят светли небеса и земните красоти.

Дълго оставала неудовлетворена. Стигнала до мисълта, че има Един велик Творец - Бог, Който управлява цялата вселена. Но за Него тя нищо не знаела. Дълго оставала тъжна.