Тирон значи млад войник - новобранец. Свети Теодор Тирон служел в полка, разположен в понтийския град Амасия. Той бил християнин.

Римският император Максимиан изпратил заповед, според която тези, които не вкусват от идолските жертви, се наказват със смърт. Принуждавали свети Теодор да принесе жертва на боговете-демони. Той смело заявил на всеослушание:

- Аз съм християнин. Почитам Единия Истински Бог. Не се покланям на мъртвия камък, от който са направени вашите идоли.

- Ти си войник и си длъжен да се подчиняваш на царското нареждане - казал му началникът на полка.

- Аз съм християнин! - продължавал да твърди Теодор без колебание.

Дълго продължил спорът, но той останал непреклонен. Затворили го в тъмницата. Заключили вратите и го оставили без храна и вода. Бог го утешавал. Когато го заплашили със смърт, той се прекръстил и с готовност очаквал да пострада за Христа. Бил изгорен жив през 306 г.

Сам преживял мъченичество, той помагал от небесата на гонените християни. Християнската вяра била узаконена през 313 г. от цар Константин, но не веднага се прекратили гоненията навсякъде. Трудно било на хората да започнат чист живот, защото били свикнали с греха. Най-трудно било на римските императори, които живеели в разкош и дори искали да ги почитат като богове.

"Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат."

(Лука 18:9-14)

Скъпи деца,

Господ много ни обича и знае, че имаме нужда да пристъпим към Великия пост полека-лека, защото това е най-продължителният и най-строгият пост в годината. С него се подготвяме за най-големия и най-радостния празник за православния християнин:

Възкресение Христово!

Първата малка крачка към поста е Неделята на митаря и фарисея. Фарисеят е човек, който е добре запознат с Божия закон и се старае да го спазва най-стриктно. Той внимава да не върши грехове, да пости, да дава пари за храма, да върши добро. Митарят пък е човек, мразен от всички, защото работата му е да събира пари за държавата. Много пъти хората, които работят с пари се изкушават да прибягват до различни измами, за да печелят по нечестен начин. Затова и митарите не били уважавани от другите.

От любов към падналото в грехове човечество Бог слязъл на земята в човешки образ, за да го изкупи и да му посочи пътя към небесното отечество, откъдето отпаднало, когато Адам и Ева съгрешили.

Това станало чрез най-чистата и свята Девица Мария, която от тригодишна възраст живяла при храма в Йерусалим. Там изучавала Свещеното Писание. Като прочела пророчеството на Исаия, че Девица ще роди Божия Син, тя дълго размишлявала. Толкова я ублажавала, че пожелала да стане слугиня на тази Девица.

Като навършила 14 години, трябвало да напусне храма. А тя си дала обет да опази девството си. Тогава останала под покровителството на нейния сродник, стареца Йосиф, защото престарелите й родители умрели. Той я отвел в дома си в град Назарет.

Тогава Бог наредил на Архангел Гавриил да възвести на Мария тайната на Неговото идване на земята. Тя била толкова чиста и свята, че я наричат роза сред земните тръни.

Един ден, когато четяла Свещеното Писание, светлина огряла стаята. Явил се Архангелът и й казал: "Радвай се, благодатна! Господ е с тебе". Светата Дева не се изненадала от явяването на Архангела. Тя била свикнала да беседва с ангели още когато живеела в храма.

Архангелът й казал, че тя е предсказаната от Исаия Девица, която ще роди Божия Син. Това я смутило. Попитала го как ще стане това. Той й обяснил, че тя ще зачене не както става при всички естествено, а свръхестествено. Дух Свети ще я осени. Девството й ще остане непокътнато.

Християнството по нашите земи се разпространило още в апостолско време. Основали се първите църкви. Много новопокръстени християни дори приели мъченичество за Христа, защото тогава имало гонение. Те били предимно от римски и тракийски произход. През Дунава минали много славянски племена. Те веднага приемали Христа, защото имали меки и добри сърца.

Но когато дошли прабългарите и основали Българската държава в 681 г., нещата се променили. Те почитали езическия бог Тангра и искали да наложат вярата си на местното население. Трудно успявали и започнало гонение.

А християнството, както светлината в мрака, бързо се разпространявало. Дори проникнало и в царските дворци. Цар Крум водел непрекъснато войни с гърците. След победите той довеждал много пленници, а те изповядвали християнската вяра.

Сред тези пленници бил и византийският учен Кинамон. Цар Крум го приел в двореца. Той бил християнин и оказал силно влияние върху синовете на царя. Синът на Крум, Омуртаг, се опитал веднъж да го принуди да принесе жертва на Тангра. Той твърдо отказал, за което бил затворен в тъмница за много години.

Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, Маламир, през 831 г., извел Кинамон от затвора и го подарил на брат си Енравота като роб.