Свети цар Петър е роден през 927 г. в славната българска столица Велики Преслав. Той е втори син на цар Симеон и внук на цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ в 865 г. Бил високопросветен книжовник. Обичал духовното знание, а по нрав бил миролюбив. Баща му го готвел за наследник на царския престол.
Това не му се нравело, но се подчинявал. Той станал цар, но не с оная жажда, с която много князе се стремели към царския престол. По природа бил склонен към мирен духовен живот

Още с възкачването си на престола той сключил с Византия тридесетгодишен мир, скрепен с женитбата му за внучката на император Роман Лакапин - Мария. Тя символично приела името Ирина, което значи мир. Но изтънчената византийка внесла в българския дворец разкош, който гнетял царя, склонен към духовност. Засилило се и политическото влияние, което криело големи опасности.

Най-много обаче царят се тревожел за единството на Църквата. Появила се ереста на богомилите, които увличали невежите хора. При такива усложнения единствената утеха на царя останала молитвата. Вечер захвърлял царската багреница и коленичил пред иконата на Божията Майка. Често посещавал близките манастири и пречиствал душата си с молитва и духовен размисъл.

Свети Трифон се родил в град Кампсада, който се намирал във фригийската страна. От малък бил възпитан от добрите си родители в християнската вяра. Той имал толкова чисто сърце, че за каквото се помолел, Бог изпълнявал просбата му. По неговите молитви дори се излекувала царската дъщеря от тежка болест.

Но дошло много тежко гонение на християните при римския император Деций. Този император царувал само две години - от 249 г. до 251 г., защото го убили неговите войници. Вярващите били измъчвани жестоко и убивани. Донесли на царя, че има един млад момък, Трифон, който лекува с молитви и привлича хората да вярват в Христос. Той наредил на управителя на града да го повика.

Дълго го разпитвал и уговарял да се откаже от Христос, но Трифон не се уплашил. Казал му, че не се страхува от наказания и е готов да умре за Христос. Даже смело заявил, че езическите богове са демони и той не може да им се покланя.

Подложили го на тежки изтезания. Той понасял всичко търпеливо. Само се молел Бог да му дава сили. Молел се и за мъчителите си, защото в заблудата си били нещастни. Те не знаели какво правят. Бил осъден на посичане с меч.

Свети Трифон бил много милостив. И след мъченическата си смърт, като се преселил на небесата, той пак помагал на тези, които му се молят. И сега стават чудеса.

Интересно е едно чудо, което станало с руския цар Иван Грозни. Той бил много строг и жестоко наказвал всеки, който се провини спрямо него. Веднъж излязъл на лов. Неговият любим сокол отлетял далече по вина на соколаря му. Царят много се ядосал и му казал да го намери. В противен случай щял да бъде наказан със смърт.

Празникът се нарича така и означава среща с Господа. Как и с кого е станало това?

Самият Бог Иисус Христос като Богомладенец се родил във Витлеемската пещера. Бог приел човешки образ. Когато станал на 40 дни, света Богородица и Нейният покровител старецът Иосиф Го донесли от Витлеем в храма в Иерусалим. Така било прието. Този обичай се спазва и досега от вярващите майки. Свещеникът прочита специална молитва за майката.

Тя поднасяла в храма подарък, обикновено агне. Ако била бедна, дарявала гургулица или две гълъбчета. Светата Дева принесла две гълъбчета.

Тя наистина не била богата, въпреки че мъдреците поднесли на Богомладенеца злато. Милостива, тя го раздала на бедните. Задържала малко за пътуването в Египет и да купи две гълъбчета. Това сторила и от смирение.

Когато влязла в храма, след нея дошъл един праведен старец - Симеон. На него било възвестено, че няма да умре, докато не види очаквания Спасител на човечеството, а той бил вече престарял.

Като видял Богомладенеца, той се изпълнил с неизказана радост, взел Го на ръце и казал, че Бог вече ще го отпусне да завърши земния си живот, защото с очите си видял Господа.

Той говорел на Богомладенеца не като на обикновено дете, а като на Бог, Който имал власт да отпусне стареца да се пресели вече във вечния живот.