kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

26 юни – Свети Давид – цар Български

Posted in Жития.

Sv zar David BulgarskiСлед цар Симеон Източното българско царство паднало под гръцко робство. Залязла славата на столицата Преслав. Останала непокорена само западната част под защитата на силния боляр Никола.

Той имал четирима синове. Най-големият – Давид – бил не само високообразован, но и духовно издигнат. Грижел се за свободната област с главни градове Костур и Преспа. Като най-голям го наричали цар, защото поел държавното управление. При това имал дворцов произход. Баща му бил от рода на цар Симеон.

Давид много се зарадвал, когато пристигнал при него последният български патриарх Дамян, който избягал от гръцкото потисничество. Той бил свален от патриаршеския престол в Търново и на негово място сложили грък. Патриарх Дамян станал духовен наставник на царя.

Цар Давид имал наклонност към молитвен живот, но времето било тежко. Трябвало да се заеме с държавните дела и да брани оцелялата част от Българското царство. Управлявал земите между долните течения на река Бистрица и река Вардар.

След цар Давид държавното ръководство поел по-малкият брат Самуил. Има две твърдения за оттеглянето му от царския престол.

Приема се като по-достоверно мнението на историците, че цар Давид сам се оттеглил и приел монашество. Живял в строг пост и молитва и починал мирно. Мощите му се оказали нетленни – признак на святост. Преместили го в град Охрид.

Според друг историк смъртта на светеца цар е насилствена.

Паисий Хилендарски в „История славянобългарска” го поставя между българските светии. Иконният му лик може да се види в притвора на главната църква в Зографския манастир – Света Гора, рисуван от Митрофан Зограф.

У нас Захари Зограф го изобразил в Троянския и Рилския манастир. В една църковна книга е нарисуван на икона с книжен свитък в ръка с надпис: „Всяко царство, което се разделя само в себе си, ще запустее”.

Това говори колко мъдро светият цар Давид Български е оценявал единството, в което най-добре се оделотворява законът за любовта Христова. Той е пример на жертвена любов към Бога и родината. Ако е бил убит, е умрял като мъченик за народа. Ако е прекарал в монашество последните години от своя живот, е просиял в молитвен подвиг пред небета.

Доброто осмисля човешкия живот. Това знаят и децата и правят добрини на своите близки, заради което Бог има дарява своето благословение и Божествена любов.

Монахиня Валентина Друмева

29 юни - Свети апостоли Петър и Павел

Posted in Жития.

june.29-sv.ap.Petur i PavelСвети апостол Петър, брат на апостол Андрей, бил от рибарското градче Витсаида в Галилея. Изкарвал прехраната на семейството си с риболов на Генисаретското езеро. Бил необразован, но строго спазвал всички Божии заповеди. Христос дошъл на брега на езерото. Двамата братя, възпламенени от любов към Бога, Го последвали.

Христос обикнал Петър заради неговото простодушие. Когато Спасителят попитал за какъв Го мислят човеците, апостол Петър отговорил: „Ти си Христос, Син на Живия Бог“.

Когато някои от придружващите Христос по време на проповедите Му се смутили и си тръгнали, Той попитал най-приближените си дванадесет ученици:

- Да не би и вие да искате да си отидете?

- Къде да отидем, Господи. Ти имаш думи за вечен живот – казал апостол Петър.

По нрав бил пламенен. С цяло сърце приел Христос за Бог и не се отделял от Него. Когато веднъж ловели риба в Генисаретското езеро, се разразила голяма буря. Имало опасност корабът им да потъне. Всички се изплашили, защото тогава Христос не бил с тях.

Като Бог Той знаел всичко. Явил се, укротил бурята и идвал по водата към тях. Апостол Петър също искал да ходи по водата, за да Го посрещне, но започнал да потъва. Извикал:

- Господи, спаси ме!

А Спасителя му казал:

- Маловерецо, защо се усъмни – и му подал ръка, за да го задържи.

След като Дух Свети слязъл над апостолите, той вече без срах изповядвал вярата си. Но преди това не бил укрепен свише. Когато Христос бил предаден от Иуда и поведен на съд, апостолът три пъти се отрекъл от Него поради срах от евреите, за което после горчиво плакал и се разкайвал.

1 юли - Свети безсребърници Козма и Дамян

Posted in Жития.

sv.Cosma i DamianСветите братя Козма и Дамян се родили в град Рим. Родителите им ги възпитали в християнската вяра. Като изучили лекарското изкуство, двамата братя помагали много на болните. Лекували ги безплатно, затова и се наричат безсребърници.

Когато лекували болните, призовавали Божието име. Бог им помагал да лекуват не само телата, но и душите на хората. Привеждали към християнската вяра много хора от Рим и околните села и градове, които посещавали.

Заселили се в едно село край Рим, където било имението на родителите им. Наследили голямо богатство, което употребявали за милосърдни дела. Хранели гладните, обличали голите, облекчавали страданията на бедните.

Но времето било езическо. Римският император Карин, който царувал през III век, ненавиждал и гонел християните. Когато му съобщили за двамата братя лекари, той веднага изпратил войници да ги доведат при него. Вярващите, като разбрали това, умолявали братята да се скрият за известно време. Те не се съгласявали, но понеже всички ги умолявали, решили да се укрият в една пещера.

1 юли - Връщане мощите на свети Йоан Рилски в Рилския манастир

Posted in Жития.

sv.Ioan RilskiМощите на свети Йоан Рилски били първо пренесени от Рилския манастир в София, тогава наричан град Средец. След това – в столицата Търновград през 1195 г., при първия търновски цар Асен. Когато България паднала под турско робство, те били старателно скрити, защото неверните поробители унищожавали църквите, убивали християните и погубвали светините.

И Рилският манастир бил разорен. Но трима братя от с. Граница, Кюстендилско го възстановили. Тогава научили, че мощите на свети Йоан са в Търново. Искали да ги пренесат в неговия дом – манастира, но това не било лесно. Трябвало турската власт да разреши.

Тогава монасите потърсили помощта на царица Мария от Сърбия, дъщеря на сръбския деспот Георги, която била жена на султан Мурад II. Тя се застъпила пред султана и той разрешил. Живеела в Цариград, но имала богато имение край град Серес.

Манастирските пратеници пристигнали в Търново. Но търновци не искали да се разделят със светите мощи. Стигнало се до съд. Разрешили им, защото волята на свети Йоан била той да се върне в своя манастир.

11 юли – Чудото с мощите на света Евфимия

Posted in Жития.

sv.Eufimia-11julyСвета Евфимия Всехвална се родила, израснала и приела мъченичество за Христа в град Халкидон, разположен на азиатския бряг на Черно море, по време на жестокото гонение при император Диоклетиан в края на III век. Чудото обаче станало, когато в Халкидон бил свикан IV Вселенски Събор в 451 г. при добродетелния и богоугоден император Маркиан и с помощта на света Евфимия се утвърдило православното вероизповедание.

На събора се събрали шестстотин и тридесет свети отци. Присъствали и лъжеучителите. Заседанието се провело в църквата на света Евфимия, която се намирала в предградието на Халкидон, близо до Босфора.

На събора произлезли много спорове между православните и лъжеучителите. Тогава било предложено всеки да напише свитък с изповядването на своята вяра. Сложили двата свитъка при мощите на света Евфимия.