Света Варвара се родила във финикийския град Илиопол, Мала Азия. Живяла в началото на IV век по времето на римския император Максимиан. Произхождала от знатно семейство. Майка й починала и баща й Диоскор останал с единствената си любима дъщеря. Обичал я и я пазел като зениците на очите си. Възпитавал я в езическата вяра.

Варвара била необикновено красива. За нея баща й построил дворец с висока кула. Затворил я там, за да не я гледат простите хора. Смятал, че техните очи не са достойни да гледат красотата й.

Тя намирала единствена утеха, когато гледала отвисоко прекрасната гледка на планини, гори и полета. Била възхитена от тази красота. Служели й възпитателки и слугини. Един ден тя ги попитала:

- Кой сътвори красивия свят?

- Всичко са сътворили боговете - отговорили й те.

- Кои богове?

- Златните и сребърни богове, които баща ти постави в твоя дворец.

- Тези богове идоли са направени от човешки ръце. Те не могат да сътворят светли небеса и земните красоти.

Дълго оставала неудовлетворена. Стигнала до мисълта, че има Един велик Творец - Бог, Който управлява цялата вселена. Но за Него тя нищо не знаела. Дълго оставала тъжна.

Свети Николай се родил в град Патара през втората половина на III век. Градът се намира в малоазийската провинция Ликия. Родителите му, Теофан и Нона, били богати, знатни и много благочестиви християни. Те възпитали и единствения си син Николай във вярата. От дете той проявявал християнски добродетели.

Като стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да го посветят на служение на Бога. Възвел го в свещенически сан и след това го ръкоположил за епископ.

След смъртта на родителите си Николай употребил цялото си наследство за тайни милостиви дела. Те са неизброимо много.

Един богат човек от Патара изгубил внезапно състоянието си. Изпаднал в голяма бедност. Имал три дъщери. Намислил по нечестни пътища да достави средства за семейството си, като пожертва честта на дъщерите си.

Преди да изпълни това греховно намерение, свети Николай го изпреварил. През нощта хвърлил в дома му една кесия със злато. Работите на този човек се оправили и той задомил най-голямата си дъщеря. По същия начин свети Николай устроил съдбата и на другите му две дъщери.

Когато хвърлил третата кесия, бащата го проследил. Познал го и му благодарил. Като спасил честта и на трите девойки, свети Николай тръгнал към Палестина да се поклони на светите места. По пътя се повдигнала голяма буря в морето. Имало опасност да се потопи корабът. Пътниците се изплашили. Свети Николай се помолил и бурята утихнала.

В този ден светата Църква празнува благословението Божие над Иоаким и Анна да станат родители на светата Дева Богородица. Те били бездетни и възрастни. Много страдали, че нямат деца, защото при евреите бездетството се смятало за Божие наказание. А те били праведни.

Сказанието за зачатието и раждането на света Богородица е описано в житието на светите й родители на девети септември.

В този ден се празнува и паметта на света Анна, майката на пророк Самуил. Тя произхождала от град Арматем в Палестина. Нямала деца и много страдала. Молела се на Бога да я удостои да стане майка.

Мъжът й Елкана всяка година отивал в своя град Силом да принесе дар на Господа Бога. Смущавана от завистливи укори, тя плачела. Нямала желание да яде от благословената трапеза.

Отишла в храма и започнала да се моли със сълзи. Обещавала, ако има син, ще го посвети на Бога да служи цял живот. Като се молела така, свещеник Илий помислил, че тя не е трезва. Запитал я:

- Докога ще бъдеш пияна? Махни се от лицето на Бога!

- Не съм пияна. Аз душевно скърбя, защото съм бездетна - отговорила тя.

- Иди си с мир и Бог ще изпълни молбата ти - утешил я Илий.