Малкият Иисус прекарал детството си в град Назарет при стареца Йосиф, който бил сродник на светата Дева и техен покровител. Помагал му в дърводелската работа. Когато Йосиф починал, Иисус, вече юноша, продължавал да се занимава с дърводелство. С честен труд преживявало светото семейство.

Когато станал на тридесет години, Той започнал Своята проповедническа дейност. Но преди това се кръстил в река Йордан. Кръстил Го свети Йоан Предтеча, който от дете живеел в пустинята и като пораснал, учел хората да се разкайват за греховете си.

Той много се притеснил, когато Иисус го повикал да Го кръсти. Казал Му: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе”. Но Иисус го успокоил, като му обяснил, че кръщението трябва непременно да стане. Въпреки това, когато Го кръщавал, изпитвал трепет и страх. Не било лесно да се кръщава Самия Бог.

С кръщението се измиват греховете. Христос нямал никакъв грях, но се кръстил да измие греховете на всички хора, за които слязъл на земята. Делото е много важно. То е велико.

Чудно нещо се случило, когато Христос се кръщавал. Той стъпил във водата, а свети Йоан вдигнал ръка да Го кръсти. В този момент се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син”. Над главата на Христос се появил гълъб. Небето се отворило и Бог се явил на хората. По този начин Бог се изявил, доколкото човек може да Го разбере.

Свети Йоан се нарича Кръстител, защото кръстил Господ Иисус Христос в река Йордан. Той бил шест месеца по-голям от Него. Когато жестокият цар Ирод наредил да бъдат избити всички деца до двегодишна възраст, майка му Елисавета избягала с него и се укрила в една пещера в пустинята.

Тя била възрастна и починала. Ангел Господен се грижел за свети Йоан. Мястото било пусто и скалисто. Имало много диви зверове, но те не му пакостели.

Дрехата му била от камилска вълна, препасана с кожен пояс. Хранел се с каквото намери в суровата Йорданска пустиня.

Там имало диви ябълки и различни семена. Употребявал треви, които имали сладки корени. Най-вече се укрепявал с мед от диви пчели. Така живеел в строг пост и молитва. Това го направило още по-добър. Той много обикнал хората, които грешат, и искал да им помогне да смекчат сърцата си.

Когато пораснал, излязъл на брега на реката и започнал да учи хората да се обичат. Тези, които сторили много грехове, той съветвал да се разкаят и да не ги повтарят. Много хора идвали да го слушат и променяли живота си.

Първите му думи били : „Покайте се!”. Той обяснявал, че ще дойде Самият Бог Христос, да ги спаси от греха. Но те трябва да очистят сърцата си от греха.

След като предали Господ Иисус Христос на позорна кръстна смърт, евреите се надявали, че Неговото слово ще се забрави. Но не станало така. Христовите ученици, укрепени от Дух Свети, смело проповядвали Неговото име. Броят на християните растял с всеки изминат ден.

Това ожесточило еврейските началници. Те гледали с ненавист успеха на Христовите проповедници. А те били толкова ревностни, че някои от тях продавали имотите си, давали стойността им на апостолите, а те ставали вестители на Христовото учение.

Средствата се разпределяли между всички според нуждите. Това обаче затруднявало апостолите, защото ги отвличало от проповедническата им работа. Затова решили да изберат седем мъже, които ще разпределят и раздават дажбите.

Тези седем души били наречени дякони - служители. Пръв между тях бил Стефан, наречен архидякон - пръв дякон. Той бил много чист по душа и верен на Христос.

Като гледали как броят на християните расте, еврейските началници решили да премахнат Христовите проповедници и на първо време архидякон Стефан. Извикали го в синедриона - съвет на старейшините. Обвинили го, че нарушава закона на Моисей.