Мощите на свети Йоан Рилски били първо пренесени от Рилския манастир в София, тогава наричан град Средец. След това – в столицата Търновград през 1195 г., при първия търновски цар Асен. Когато България паднала под турско робство, те били старателно скрити, защото неверните поробители унищожавали църквите, убивали християните и погубвали светините.

И Рилският манастир бил разорен. Но трима братя от с. Граница, Кюстендилско го възстановили. Тогава научили, че мощите на свети Йоан са в Търново. Искали да ги пренесат в неговия дом – манастира, но това не било лесно. Трябвало турската власт да разреши.

Тогава монасите потърсили помощта на царица Мария от Сърбия, дъщеря на сръбския деспот Георги, която била жена на султан Мурад II. Тя се застъпила пред султана и той разрешил. Живеела в Цариград, но имала богато имение край град Серес.

Манастирските пратеници пристигнали в Търново. Но търновци не искали да се разделят със светите мощи. Стигнало се до съд. Разрешили им, защото волята на свети Йоан била той да се върне в своя манастир.

Света Евфимия Всехвална се родила, израснала и приела мъченичество за Христа в град Халкидон, разположен на азиатския бряг на Черно море, по време на жестокото гонение при император Диоклетиан в края на III век. Чудото обаче станало, когато в Халкидон бил свикан IV Вселенски Събор в 451 г. при добродетелния и богоугоден император Маркиан и с помощта на света Евфимия се утвърдило православното вероизповедание.

На събора се събрали шестстотин и тридесет свети отци. Присъствали и лъжеучителите. Заседанието се провело в църквата на света Евфимия, която се намирала в предградието на Халкидон, близо до Босфора.

На събора произлезли много спорове между православните и лъжеучителите. Тогава било предложено всеки да напише свитък с изповядването на своята вяра. Сложили двата свитъка при мощите на света Евфимия.

Света Марина се родила в град Антиохия в Мала Азия. Майка й починала скоро след раждането й. Баща й, Едесий, бил идолски жрец. Той я поверил на една кърмачка да я отгледа. Тя живеела в съседното село на 15 км от града.

Настъпило жестоко гонение на християните. Много от тях се криели в околностите на града, облечени като просяци. Марина, като станла на дванадесет години, чула от тези странстващи християни за Иисус Христос, Единия Бог. Като й разказали за Него, тя презряла мъртвите богове и с цяло сърце приела чистата вяра.

Искала да се кръсти, но нямало християнски свещеник. А баща й, като научил, че е християнка, престанал да я счита за своя дъщеря, дори я намразил. Когато Марина навършила петнадесет години, блестяла с удивителна красота.

Един ден излязла на полето да нагледа стадото на баща си. Случило се, че на пътя срещнала управителя на областта, който бил известен с жестокостите си спрямо християните. Той отивал в Антиохия да измъчва непокорните, които презирали идолите.

Като видял Марина, той се пленил от красотата й. Спрял се и започнал да я разпитва.

- От кой род си, девойко, и какво е името ти?

Тя се помолила Бог да я научи какво да му отговори, а той продължил:

- Пленен съм от красотата ти. Желая да ми станеш съпруга. Ако си робиня, ще те откупя.

- Аз съм Христова рабиня. Вярвам в Единия Бог, Създател на небето и земята – смело заявила тя.

Като чул, че е християнка, той наредил на войниците да я вземат и да я отведат в града, но да не се отнасят грубо с нея. Тя знаела какво я чака и по пътя се молела Бог да я укрепява.