През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома.

След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях (Лук. 24:36-49;Иоан 20:19-25, Марк 16:14-18)

Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани ("Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам").

Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома (Иоан 20:26-31). Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:

- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:

- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).

Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.

Свети Георги живял близо 300 години след Христос, по времето на жестокия император Диоклетиан, който управлявал цялата Римска империя. Като растял свети Георги бил много красив, силен и мъжествен, затова го взели на военна служба. За кратко време той показал големи способности и го определили за хилядоначалник – командвал войска от 1000 войника. А когато се отличил в много битки със своето безстрашно юначество, императорът, без да знае, че е християнин, го почел с управителска титла още на двадесетгодишна възраст. Станал любимец на царя и се ползвал с голямо уважение между царедворците.

Императорът обаче бил ревностен езичник и решил да започне голямо гонение срещу християните – да се отрекат от своята вяра и да принесат жертви на идолите. Който дръзнел да не се подчини, го очаквали затвор, мъчения и дори смърт. Свети Георги узнал за намерението на царя. Нямало как повече да остане таен християнин. Затова застанал пред царя, князете и съветниците и открито изповядал вярата си.

Диоклетиан бил поразен като от гръм, че и неговият любимец е християнин. Но щом дошъл на себе си, се ядосал страшно и решил на всяка цена да го склони да се подчини и изпълни царската заповед. Първоначално започнал да го убеждава, да го ласкае и да му обещава големи почести и награди. Като се уверил, че е непреклонен, наредил да го оковат и затворят в тъмница, а на гърдите му сложили тежък камък, от който едва дишал и тежко страдал. На следващия ден, на заплахите на царя отговорил:

Свети свети Кирил и Методий били родни братя. Те живели около 800 години след Рождението на Господ Иисус Христос, когато много народи приели християнската вяра. Те се родили в град Солун, днес в Гърция, но тогава държавата се наричала Византия. Баща им Лъв бил от знатен род и заемал длъжност военачалник. В семейството имало седем деца. Най-малкият бил Константин, който в края на живота си приел монашество и ново име Кирил.

По-големият брат – свети Методий, първоначално бил управител на една област, но сърцето му жадувало за Бога. Той се отказал от богатство и почести и станал монах, а по-късно и игумен на манастир.

Когато бил на седем години свети Кирил сънувал необикновен сън и го разказал на родителите си –Управителят събрал всички девойки от града и му казал: „Избери си която искаш от тях за съпруга и помощница”. А той избрал най-прекрасната, чието име било Софǔя, което на гръцки език означава Премъдрост. И наистина – когато започнал да се учи, той преуспявал в науката повече от всички други ученици. Но заедно с това обърнал сърцето си към Бога и търсел не човешката мъдрост, а дълбочината на Божията премъдрост.