Малкият Иисус прекарал детството си в град Назарет при стареца Йосиф, който бил сродник на светата Дева и техен покровител. Помагал му в дърводелската работа. Когато Йосиф починал, Иисус, вече юноша, продължавал да се занимава с дърводелство. С честен труд преживявало светото семейство.

Когато станал на тридесет години, Той започнал Своята проповедническа дейност. Но преди това се кръстил в река Йордан. Кръстил Го свети Йоан Предтеча, който от дете живеел в пустинята и като пораснал, учел хората да се разкайват за греховете си.

Той много се притеснил, когато Иисус го повикал да Го кръсти. Казал Му: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе”. Но Иисус го успокоил, като му обяснил, че кръщението трябва непременно да стане. Въпреки това, когато Го кръщавал, изпитвал трепет и страх. Не било лесно да се кръщава Самия Бог.

С кръщението се измиват греховете. Христос нямал никакъв грях, но се кръстил да измие греховете на всички хора, за които слязъл на земята. Делото е много важно. То е велико.

Чудно нещо се случило, когато Христос се кръщавал. Той стъпил във водата, а свети Йоан вдигнал ръка да Го кръсти. В този момент се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син”. Над главата на Христос се появил гълъб. Небето се отворило и Бог се явил на хората. По този начин Бог се изявил, доколкото човек може да Го разбере.

След грехопадението на Адам и Ева човешката природа се повредила. Грехът се увеличил. Животът станал тежък и труден. Тогава Бог слязъл от небето, за да спаси човечеството и да го изкупи от греха. Спасителят се въплътил от светата Дева свръхестествено, чрез Светия Дух. Произлязъл от еврейския род, защото единствено евреите почитали Единия истински Бог, а всички други народи се кланяли на идолите. Евреите тогава били под римско робство.

Когато наближило светата Дева да роди, римският император Август издал заповед за преброяване на населението в цялата империя. Всеки отивал там, където бил роден. Старецът Йосиф трябвало да отиде във Витлеем. Светата Дева също била от Давидовия царски род. Старецът Йосиф бил неин сродник и покровител, а не съпруг.

В странноприемницата не могли да намерят място за нощуване. Излезли вън от Витлеем и се приютили в една пещера, в която пастири затваряли добитъка си. Там се родил Божият Син. Осел и вол с дишането си Го съгрявали.

Първата вест за това велико събитие научили пастирите, които пасели наблизо стадата си. Ангел небесен им съобщил и те първи се поклонили на Богомладенеца.

Звездата, която довела мъдреци от Персия, огрявала простора, а той се огласял от песента на ангелите: "Слава на Бога във висините, на земята мир, а между човеците добра воля".

Когато евреите били отведени в плен от персийския цар Навуходоносор, пророк Даниил бил началник на мъдреците. Той им открил пророчеството за идването на Спасителя. Затова, като се появила необикновената звезда, те веднага тръгнали към Иерусалим с дарове, по източния обичай. Носели злато, ливан и смирна.

След като предали Господ Иисус Христос на позорна кръстна смърт, евреите се надявали, че Неговото слово ще се забрави. Но не станало така. Христовите ученици, укрепени от Дух Свети, смело проповядвали Неговото име. Броят на християните растял с всеки изминат ден.

Това ожесточило еврейските началници. Те гледали с ненавист успеха на Христовите проповедници. А те били толкова ревностни, че някои от тях продавали имотите си, давали стойността им на апостолите, а те ставали вестители на Христовото учение.

Средствата се разпределяли между всички според нуждите. Това обаче затруднявало апостолите, защото ги отвличало от проповедническата им работа. Затова решили да изберат седем мъже, които ще разпределят и раздават дажбите.

Тези седем души били наречени дякони - служители. Пръв между тях бил Стефан, наречен архидякон - пръв дякон. Той бил много чист по душа и верен на Христос.

Като гледали как броят на християните расте, еврейските началници решили да премахнат Христовите проповедници и на първо време архидякон Стефан. Извикали го в синедриона - съвет на старейшините. Обвинили го, че нарушава закона на Моисей.