„Неведомото за Ангелите и непристъпно за човеците Твое Божество, Светодавче Христе, с яркоблестящи мълнии и с лъчите на Твоята незалязваща светлина си показал на Таворската планина на Твоите най-близки ученици. А те, изменили се с Божествен ужас, осенени от светъл облак и чули гласа на Отца, разумяха тайнството на Твоето въплъщение и Ти зовяха така… Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат!” (из Акатист на Преображение Господне, икос 1)
Сърцеведецът Господ, като видя учениците Си, неразбиращи предстоящото Негово отиване на страдание за греховете на народа, ги подготвяше за тези дивни събития, като започна да им говори, че трябва доброволно да претърпи всичко това заради човешкото спасение. Но когато те продължаваха да мислят по човешки, неспособни да разберат непостижимия смисъл на Божественото, Той взе трима от тях и ги възведе на Таворската планина, за да им покаже преди Кръста Божествената Своя слава, та укрепени така по време на Неговите страдания да разумеят великото Божие снизхождение и любов към човеците. „И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Йоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него…и ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Мат. 17:1-9). Тези дивни събития на Христовото Преображение светата Църква отбелязва на 6 август. В този ден своя храмов празник отбелязва едноименната църква „Свето Преображение“ в гр. Пазарджик.
По този повод с благословението на Пловдивския митрополит Николай в храма беше отслужена съборна света Литургия. Тя беше възглавена от архиерейския наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев в съслужение със секретаря на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и председателя на храма прот. Атанас Кузев.
От сутринта вярващите заприиждаха към дома Господен и взеха участие в празничната служба, като с едно сърце и уста възпяваха Бога. Мнозина от тях пристъпиха към светото Причастие, след като се бяха подготвили с усърден пост и молитва и бяха изповядали греховете си през време на богоустановения пост в чест на Божията Майка, та в тайнствата на светата Църква да станат съпричастни на същата Божия благодат, която тогава осени тримата апостоли, та св. ап. Петър да възкликне „Наставниче, добре ни е да бъдем тук!”.
Както повелява църковният типик, в края на светата Литургия духовниците благословиха новия лозов плод, измолвайки от Бога всякога да дава благоразтворение на въздуха и благоприятни дъждове, та принасяйки плода на лозата в тайнството на светото Причастие, всички да намират общение с Бога и спасение на душите и телата си.
След службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над председателя на храма и вярващите, честитейки им храмовия празник. Той се обърна към присъстващите със слово за личното преображение като цел на живота на всеки човек, особено на Христовите последователи, призвани да се оприличат във всичко на своя Спасител. Наместникът припомни, че отличителна черта, по която ще се познае, че сме Христови ученици, е любовта и именно любов към Бога и ближния благопожела всеки от нас да се погрижи да възцари в нашите сърца.
Празникът завърши с многолетствие, което изпяха всички присъстващи.