"Разпна Се заради мене, за да ми източиш опрощение; прободен бе в ребрата, за да ме потопиш в струите на живота; прикован бе с гвоздеи, та като се уверя аз чрез дълбината на Твоите страдания във висотата на Твоето могъщество да зова към Тебе: „Подателю на живота, слава на Твоя Кръст и на страданието Ти, Спасителю!” (Из богослужението на 12-те евангелия).
Последната седмица от земния живот на Божия Син и наш Господ Иисус Христос е наситена с много събития, кое от кое по-велико и едновременно с това по-страшно. Тази седмица на страдания, наречена Страстна, е най-черната в годишния кръг, изпълнена с най-големите низости, на които човешкият род е способен и с най-спасителната от всички добродетели – смирението, пример за което ни даде Сам Господ. Вечерта на Велики четвъртък започват най-тъжните богослужебни последования на годината – възпоменанията на Господните страдания, които невинният Христос претърпя от любов към човеците, за да ни изкупи от властта на смъртта. Прочитат се 12 евангелски откъси, припомнящи последните часове от земния живот на Спасителя.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай архиерейският наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев възглави богослужението в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С него съслужиха йеромонах Йоаким, брат на Баткунската света обител „Св. ап. Петър и Павел“, свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев, свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Николай Ненов от храмовото духовенство.
В дългата траурна служба пред духовния взор на вярващите се изобразиха отново черното предателство, отричането от Христа, хулите, подигравките, осмиванията, побоя, униженията и смъртта на невинния Божествен Агнец, които Той доброволно изтърпя заради нас, виновните, за да ни изкупи от примките на греха и от властта на смъртта. Духовниците се редуваха при изчитане на евангелските текстове, които възкресиха трагичните събития от онези пълни с ужас и срам часове в Йерусалим. Тези затрогващи душите песнопения и четива разтърсват година след година вярващите и смекчават сърцата им, за да ги направят добра почва, на която паднало, Божието слово да даде добър плод.
На полагащото се място от богослужението, след изчитане на петото поред евангелие, при пеене умилителния текст на 15-ия антифон "Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, плесница прие Този, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи се прикова Младоженекът на Църквата; с копие се прободе Синът на Дева. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое възкресение", в центъра на храма беше изнесено Христовото Разпятие и иконите на изпълнените с тъга Божия Майка и любимия Господен ученик свети апостол Йоан Богослов.
Вярващият народ мина и преклони виновно главите си пред това изобличаващо знамение, превърнало се в нашето най-силно оръжие и подкрепа в изправяне живота и следване на Евангелските заповеди.
Накрая отец Боян преподаде благословението на Пловдивския митрополит Николай над всички.