Възлюбени чеда на светата ни Църква,

На датата десети март институциите на българската държава и нашата общественост отбелязват деня, в който през 1943 г., в най-мрачните часове на Втората световна война, когато изходът ѝ изобщо не е бил ясен, с колективните си усилия нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски произход, българските евреи, към нацистките лагери на смъртта.

Ролята на Българската православна църква в това дело никога не е била забравяна и всякога е била подчертавана, особено от еврейската общност, за което сме признателни. Поради това няма нужда, а и не приляга на Църквата да изтъква свои заслуги, още по-малко за това, че в един определен, труден исторически момент е постъпила по единствения възможен за нея начин, а именно, в съзвучие с повеленията на православната вяра. 

Истината е, че когато в нощта на девети срещу десети март 1943 г. митрополит Стефан търси спешна среща с държавното ръководство, за да  изрази несъгласието на Църквата срещу предстоящата депортация, а митрополит Кирил влиза при затворените евреи в училището в Пловдив и заявява на охраната, че ако те бъдат отведени, той ще тръгне заедно с тях, това не са изолирани актове на гражданска позиция, а резултат от една системна, твърдо отстоявана линия на Светия Синод.

В съгласие с християнското учение и хилядолетната практика на толерантност, съпричастност и любов Българската православна църква всякога е отхвърляла каквато и да е форма на антисемитизъм, на расова или верска омраза към представителите на еврейската общност, както принципно и към всеки човек. Още при приемането на антисемитския Закон за защита на нацията, в протоколите на Светия Синод от 1940 г. се чуват предупредителните слова на българските архиереи: „Българската православна църква, която провежда сред нашия народ спасителната истина и заповед на нашия Спасител, че всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на отговорните фактори, че тоя законопроект в някои от постановленията си против евреите-израилтяни съдържа разпоредби, които не ще могат да се смятат за справедливи... Всеки човек и всеки народ трябва да се предпазват от опасности, но в тоя оправдан стремеж не бива да се допускат неправди и насилия против другите“.

И още: „Въпросът за отношението ни към евреите е ясен. Ние сме християни и като архиереи на св. Българска църква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура. Следователно, трябва да се застъпим за евреите“.

Тази своя позиция Светият Синод е декларирал още през 1940 г. и тя намира своето най-ярко изражение в акцията от девети срещу десети март 1943 г., в резултат на която нито един евреин, живеещ на територията на каноничния диоцез на Българската Екзархия по онова време, не е бил изпратен на изтребление към лагерите на смъртта. 

Тази акция не е щяла да бъде възможна, ако българският народ не е бил въцърковен, ако той не е бил здраво сплотен около своите митрополити, ако гласът на Църквата не е бил толкова силен, защото е бил глас на верния, христолюбив и човеколюбив православен български народ Божий. Не някой друг, а именно Българската православна църква е възпитала у своя народ силата и твърдостта да се противопоставя на злото – качества, които са проявление на принадлежността му към християнската вяра и ценностите ѝ. Силата на вярата е демонстрирал народът, воден от архиереите на своята Православна църква, в мразовитите дни на 1943 година и с вярата си е спасил своите сънародници – евреи. Народната сила е невъзможна без православната вяра и това е една много важна поука, която трябва да извлечем за себе си днес от делото на десети март.

Не можем да не споменем с дълбока тъга, че въпреки това над 11 хиляди евреи от съседни територии, намиращи се временно под българска светска администрация, все пак са били отведени и мнозина от тях са намерили смъртта си в пламъците на Холокоста. Скърбим за тях. Съжаляваме, че на Екзархията не са ѝ стигнали силите и възможностите да се погрижи за евреите в онези, насилствено откъснати от нейното тяло 30 години по-рано епархии, по същия начин, както за евреите в България. Съжаляваме искрено!

Обикновено на този ден се споменават имената само на някои от митрополитите, които особено са се проявили в святото и човеколюбиво дело за спасяването на българските евреи през 1943 година. Ние сме длъжни обаче да припомним имената на всички достойни архиереи, членове по онова време на Светия Синод на Българската екзархия, които са били събрани в името Христово и Бог е бил сред тях и е благославял делото им, а Светият животворящ Дух е диктувал решенията им.

Това са: Видинският митрополит Неофит – Наместник-председател на Светия Синод, Софийският митрополит Стефан, Доростолският и Червенски митрополит Михаил, Врачанският митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний, Варненският и Преславски митрополит Йосиф, Пловдивският митрополит Кирил, Ловчанският митрополит Филарет, Сливенският митрополит Евлогий и Старозагорският митрополит Климент.

Вечна и блажена да бъде паметта на тези наши предшественици! Нека тяхното дело да ни бъде вдъхновение и пример, когато се налага ние днес да се изправяме пред съвременните проявления на ксенофобия, антисемитизъм или човеконенавистничество от какъвто и да е характер и срещу когото и да било. Тяхната вяра е и наша вяра, тяхната сила е и наша сила, техните убеждения са и наши убеждения. Българската православна църква всякога ще възпитава своя благочестив и христолюбив народ в любов към ближния, толерантност, солидарност и човечност. Така е било, откакто България е станала православна християнска държава и, доколкото зависи от нас, така ще бъде тук во веки веков.

Бог да прости блаженопочившите наши архипастири, помогнали за спасението на евреите в екзархийските епархии на територията на България и по този начин защитили достойнството на Православната църква и опазили честта на Родината ни.

Бог да пази България!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ  И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

† Доростолски митрополит ЯКОВ

Забележка: По решение на Св. Синод от заседанието му на 24.02.2023 г. прот. № 2 – пълен състав, това послание да се прочете от църковния амвон на 10 март 2023 г., след благодарствения молебен.

Съгласно решение на Светия Синод на Българската православна църква на 10 март в храмовете от нейния диоцез беше отслужен благодарствен молебен. Поводът е 80-ата годишнина от спасяването на българските граждани от еврейски произход.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“ молебенът беше възглавен от архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев. След като взе молитвено участие в светата Преждеосвещена литургия, отец Боян застана в центъра на параклис „Св. Николай“, за да въздаде Богу признателност. С него съслужи енорийският свещеник в храма отец Спас Дичев. Верният Божи народ съмолитства с духовниците в благодатното последование, изразяващо нашата синовна благодарност към Всеподателя Бога.

След молебена отец Боян прочете Патриаршеското и Синодално послание във връзка с годишнината. Наместникът обърна внимание на това, че нашите предшественици са живели живота на Църквата и са били послушни нейни чеда и когато се наложило, чули нейния майчински призив и проявили на дело своята чиста православна вяра и любов към ближния. Отец Боян благопожела и ние да чуваме гласа на Църквата и да бъдем достойни нейни верни чеда.

В първата събота на Великия пост Христовата Църква спомня великата Божия грижа за душите на вярващите, когато свети великомъченик Теодор Тирон се явява на Константинополския архиепископ Евдоксий по време на управлението на Юлиан Отстъпник (332-363 г.), тъй като императорът по време на Великия пост решава да се подиграе с християните и поръчва тайно да се поръсят с идоложертвена кръв всички постни храни на пазара. При явяването си на тогавашния патриарх светецът предупреждава да не се купуват стоки от тържището, а да варят коливо – жито с мед, предпазвайки по този начин християните от нарушаване на поста.

По повод празника с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев и служащият в катедралата свещ. Спас Дичев.

По време на Причастния беше прочетена проповед върху събитията от преди 17 столетия, с което вярващите се утвърдиха във важността и необходимостта от спазване на богоугодното време на пост и покаяние.

Голямо множество боголюбиви християни пристъпиха към светите Тайни и се причастиха с Тялото и Кръвта Христови, след като бяха подготвили сърцата си със строг пост, усърдна молитва и искрено покаяние за сторените грехове.

В края на службата отец Боян изтъкна важността на поста, засвидетелствана днес. Той изобличи дяволските козни, които ще ни шепнат, че постът е ненужен, че една седмица е достатъчна и след като сме се причастили, е безсмислено повече да постим, че постът ще изтощи телата ни и ще се разболеем и прочие. Наместникът каза, че всички тези лъжливи учения се разбиват днес в нивга неоскъдняващата Божия любов и грижа за Неговото вярно стадо и ободри вярващите, че светия мъченик Теодор и днес ще се притече на помощ на всички, които го призоват с вяра и ще им помогне да продължат своята духовна борба.

Накрая отец Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай на присъстващите и честити на всички празника.

„На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние, твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: радвай се Невесто неневестна!“ (Кондак 1 от Акатиста на Пресвета Богородица)

Всеки петък през време на Великия пост християните прибягват към покрова и закрилата на небесната Царица - Пресвета Богородица, и просят нейната майчина подкрепа в дните на духовно извисяване. По време на вечерното богослужение по всички храмове на светата Църква се чете Акатист на светата Дева.

На 3 март, в първия петък от поста, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, архиерейският наместник на Пазарджик ик. Боян Кочев възглави Малкото повечерие с първата статия от боговдъхновения текст в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик. В съборното богослужение взеха участие секретарят на Архиерейското наместничество свещ. Димитър Пеев, свещ. Кръстьо Ненов, председател на храм „Св. Богородица“ с. Бошуля, свещ. Хрисант Хитов от храм „Св. св. Константин и Елена“ в града и служащите в катедралата свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров.

Храмът отново се изпълни с боголюбиви християни, които обърнаха своя духовен взор към небесата и благодарно възпяваха Божията Майка, станала „стълба небесна, по която слезе Бог“ и „мост, който превежда човеците от земята на небето!“.

При пеенето на 9 песен от Богородичния канон отец Боян прекади целия храм и народа, та и нашата обща молитва да се издигне като благовонно кадило пред небесните тронове на Вседържителя Бога и Неговата свята Майка. След това всички се подредиха пред чудотворния образ на най-голямата Застъпница на искрено каещите се, където беше прочетена първата част от нейния Акатист. С едно сърце богомолците отпяваха ведно с духовниците припевите на отделните части, викайки към Богоматер "Радвай се, Невесто неневестна!". В края на четенето отец Боян прочете коленопреклонна молитва към Родилата благия Бог, изпросвайки нейната всепобедна помощ.

След това по традиция бяха благословени принесените от вярващия народ хлябове за благословение и подкрепа в края на тази строгопостна седмица.

След службата отец Боян се обърна към богомолците със слово за добродетелите и достойнствата на света Богородица и нея посочи за най-верен учител в живота, която учи хората на послушание, кротост, търпение, смирение, трудолюбие и молитва, издигащи усърдно подвизаващите се над земното и приближаващи ги до небесата.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над верния Божи народ.

На 3-ти март всяко българско сърце по света се изпълва с особена радост. Тогава нашето Отечество отбелязва своя Национален празник – деня на подписването на Санстефанския мирен договор, слагащ край на Османското робство и петвековното потисничество на българския народ.

По традиция честванията на тази бележита дата в град Пазарджик започнаха от катедралата на града „Успение Богородично“, където с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай беше отслужен благодарствен молебен към Всеподателя Бога за великите Му благодеяния към българския народ. Молитвеното последование беше възглавено от архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев. С него съслужиха секретарите на Архиерейското наместничество прот. Стефан Йорданов и свещ. Димитър Пеев, председателят на храм „Св. Георги“ прот. Петко Еленкин, свещ. Кръстьо Ненов, председател на храм „Св. Богородица“ с. Бошуля, свещ. Лазар Минеков, председател на храм "Св. арх. Михаил" в с. Главиница, свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров от храмовото духовенство и свещ. Николай Ангелчов от храм „Св. арх. Михаил“.

Родолюбивите жители на Пазарджик, изпълнени с благодарност към Бога и признателност към всички онези, които дадоха живота си, за да можем днес да живеем в свободно Отечество, се събраха в храма и въздадоха Богу слава, чест и поклонение. На молебена присъства и областният управител на Пазарджик г-н Трендафил Величков.

В края на богослужението отец Боян изказа признателност към дошлите, водени от своята благодарност към Всеподателя, която още повече умилостивява и преумножава Неговата благост и щедрости. Той изрази своята увереност, че в сърцата, в които има благодарност, няма егоизъм и гордост, а са пълни със смирение, с вяра и любов към Бога и Отечеството и измоли великия и неизследим Бог да пази Родината ни.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай.

След това духовниците се присъединиха към гостите на празничния концерт, организиран от Община Пазарджик на централния градски площад „Константин Величков“.