kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
15
Септември
2021

Начало на новата учебна година в град Пазарджик

Денят 15 септември е особено радостен и всяка година изпълва с трепет сърцата на българските деца. В този ден навсякъде в страната се открива официално новата учебна година в училищата на България.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай иконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, дойде по покана на училищното ръководство в лицето на директора г-жа Галина Барова да благослови началото на учебната година в ОУ „Христо Смирненски“. То е най-старото училище в град Пазарджик, наследник на основаното през 1823 година от блаженопочившия пазарджишки владика - Агатоникийския епископ Дионисий школо. В тържественото откриване на новата учебна година участва държавният глава на Република България – президентът Румен Радев. Присъстваха още областният управител г-н Иван Васев, началникът на отдел „Образование и култура“ към Община Пазарджик г–жа Гергана Табакова, и.д. началник на РУО Пазарджик г-жа Дора Дулчева, инспектори по образованието, много родители и гости.

В отслужения молебен за началото на учебната година с наместника съмолитства свещ. Хрисант Хитов, служащ в храм „Св. св. Константин и Елена” в града. Духовниците изпросиха от Бога по Неговата велика милост да благослови децата и им дарува напредък в истините на вярата и благочестието. Отец Боян поръси със светена вода официалните гости и всички ученици. Той благопожела годината на децата да бъде здрава, да напредват в полезното знание, което да използват за добро, та делата им да бъдат за слава на Бога, за радост и утеха на родителите и учителите им и за полза на Отечеството ни.

14
Септември
2021

Празнична ссвета Литургия за Кръстовден в град Пазарджик

"В древност Иисус Навин тайнствено предизобрази Кръста: като простря кръстовидно ръцете си, Спасителю мой, слънцето спря, докато той победи враговете, които се противеха на Тебе, Боже" (празничен седален)

На 14 септември Православната Църква отбелязва празника Въздвижение на Светия Кръст Господен, спомнящ за изкупителното дело на Божията сила и Божията премъдрост.

Светата литургия в катедрален храм "Успение Богородично" в гр. Пазарджик беше възглавена от ик. Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, в съслужение със служащия в катедралата свещ. Димитър Попов. Молитвено участие взе свещ. Спас Дичев от храмовото духовенство.

Преди започване на светата Литургия от светия Олтар тържествено беше изнесен и поставен в центъра на храма Честния и Животворящ Кръст Господен – най-великото и чудно Христово дело на земята, върху което стана нашето изкупление от първородния грях и беше унищожено проклятието, наложено от Бога на целия човешки род. Честният Кръст ще остане за поклонение до отданието на празника. Вярващите с благодарност прекланяха главите и сърцата си пред Кръста, с който смъртта беше обезсилена, даде ни се сила да се издигнем над суетния живот и да не се страхуваме дори от самата смърт и ни бе дарено възкресението.

В края на службата отец Боян преподаде архипастриския благослов на митрополит Николай над присъстващите и прочете проповед за величието на Христовия Кръст. Той припомни свидетелства на светите Отци, че при борбата със своите страсти, прибягвайки към всепобедната помощ на Честния Кръст, ние най-осезателно и силно усещаме неговата сила и го прославяме не с думи, а със своя наистина християнски живот.

Тържеството завърши с многолетствие.

12
Септември
2021

Съборна света Литургия в катедралата на Пазарджик за ✝Неделя пред Въздвижение

От  древност св. Православна Църква е определила неделния ден преди празника Въздвижение на светия Кръст Господен като подготвителен към честването и възпоминанието на този светъл християнски празник. По този повод с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм „Успение Богородично” гр. Пазарджик беше отслужена съборна света Литургия, възглавена от свещеноиконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик. С него съслужиха енорийските свещеници в храма отец Димитър Попов и отец Спас Дичев.

Енориашите на храма чуха едни от най-утешителните и пълни с надежда евангелски слова, полагащи се в днешната неделя, че „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” и благодариха на Всеподателя за всичките Му благодеяния и милости към човешкия род. Всички единомислено изповядаха Символа на православната вяра и казаха Господнята молитва.

В края на светата Литургия отец Боян се обърна към присъстващите със слово за най-великото дело на Божия любов към грешния човешки род – Голготската саможертва на Господа Иисуса Христа. Наместникът припомни, че както за старозаветния Божи народ светият пророк и боговидец Мойсей издигна в пустинята медна змия, та поглеждащите към нея с вяра да се спасяват от отровата на змиите, така за нас, а и за всички човеци, над земята се извиси светият и животворящ Кръст Господен, на който Господ Иисус Христос се издигна, за да привлече всички към Себе Си. Отец Боян посочи Кръста като най-силното и спасително оръжие против отровата на греха и като най-сигурна защита и помощ за носещите го с жива вяра в сърцето си. Накрая отец Боян призова духовният ни взор всякога да бъде отправен към светия Христов Кръст и Разпнатия на него Син Божий, за да можем да вървим с твърди стъпки нагоре към Царството небесно.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите, техните домове и семейства, раздаде нафората и благослови всички боголюбиви християни.

08
Септември
2021

Съборна света Литургия за храмовия празник на църква „Рождество Богородично“ с. Гелеменово

На 8-и септември Църквата отбеляза един от своите най-големи празници – Рождеството на Майката на Спасителя на света, на Божия престол на земята, на Родителката на Живота - Пресвета Богородица. На този ден своя празник отбелязва храмът в село Гелеменово, посветен на това дивно събитие в човешката история.

По този повод с благословението на Пловдивския митрополит Николай архиерейският наместник на град Пазарджик ик. Боян Кочев възглави съборната празнична света Литургия в храма на селото. В съслужение с него беше свещ. Хрисант Хитов, служащ в храм „Св. св. Константин и Елена“ в областния град.

Преди началото на литургията свещениците отслужиха последованието на Петохлебието. Присъстващите единомислено отправиха молитвите си към Бога за здраве и благоденствие за болящия председател на храма прот. Заприн Филипов и за повереното му словесно стадо.

Енориашите и гостите на храма с благодарност пристъпваха и прекланяха гладите си пред образа на Божията Майка, чиято помощ ежедневно усещат в своя живот. С едно сърце и едни уста те изповядаха Символа на нашата вяра и казаха Господнята молитва „Отче наш...“. На службата присъства и кметът на селото г-жа Светлана Андреева.

В края на службата отец Боян честити храмовия празник на жителите на селото. Той припомни как още на нашите праотци Адам и Ева беше обещан Спасител и когато се изпълниха времената, на света трябваше да се роди жена, чиста от всякакъв грях, та да стане достойна да Го приеме в утробата си. Отец Боян отбеляза, че света Богородица беше плод на молитвите и на светия и добродетелен живот на нейните родители светите праведни богоотци Йоаким и Анна и получи от тях най-важното наследство – вярата и чистотата. Така те бяха свети и добродетелни, а тя стана всесвята и вседобродетелна и се удостои да стане Родителка на Бога. Наместникът призова и ние да се стараем да бъдем святи, да възпитаваме децата си най-вече с пример, и да подражаваме на добродетелите на Пресвета Богородица, което е най-добрият начин да почитаме нейния празник.

Накрая отец Боян преподаде на присъстващите архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и благопожела на отец Заприн скорошно оздравяване.

Тържеството завърши с многолетствие.

06
Септември
2021

Слово на Пловдивския митрополит Николай на празника на Съединението на България и откриването на паметника на Гаврил Кръстевич

Обични в Господа братя и сестри,

преди близо година и половина, по повод честването на 150-ата годишнина от създаването на Българската екзархия, по покана на Пловдивския общински съвет произнесох кратко слово пред госпожите и господата съветници, в което припомних кой е Гаврил Кръстевич и какво е значението на неговото дело за българската църква и за българската държава.

Тогава се помолих да се случат две неща. Гаврил Кръстевич да бъде обявен посмъртно за почетен гражданин на Пловдив и в града ни да бъде издигнат негов паметник. Благодаря на г-н кмета и на членовете на Пловдивския общински съвет, които откликнаха на първата молба и прогласиха Гаврил Кръстевич за почетен гражданин на богоспасяемия град Пловдив.

Нашата епархийска църква, от своя страна, пое със собствени сили и средства изпълнението на втората част от задачата и днес осветихме и откриваме паметника на този заслужил църковен и народен деятел в двора на катедралния ни храм „Св. Богородица“. Тук, където е започнало движението, довело до създаването на Българската екзархия, на самоуправляващата се Българска православна църква. Дело, за което Гаврил Кръстевич има най-съществен допринос.

Няма да повтарям биографията му. Само ще припомня, че с тази тук дясна ръка са съставени два документа и един е останал ненаписан. Двата написани документа са: ферманът за прогласяване на Българската екзархия и първият Екзархийски устав. Документът, който е останал ненаписан, е една телеграма до Цариград, с която областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич да извести централната власт, че в Пловдив започва движение за съединението на провинцията с Княжество България и да изиска изпращането на войска за неговото потушаване. Макар, че е бил длъжен да напише тази телеграма, той не я е написал.

Благодарение на написаните от него документи днес имаме независима Българска православна църква. Благодарение на онази, останала ненаписана телеграма, днес празнуваме Деня на Съединението на България.

Това, скъпи мои чеда, не са някакви дребни събития от живота на един периферен възрожденски просветен деец и османски чиновник. Гаврил Кръстевич на два пъти е станал директен проводник на Божията милост към българския народ. Първият път, за да бъде възстановена самоуправната Българска православна църква. И вторият път, за да бъде закрепена Третата българска държава. Забележете, първо Църквата и после държавата! В такива случаи казваме: чрез него е действал Светият Дух. Почетното му гражданство и този паметник са най-малкото, което може да направим, за да бъде отбелязан този факт.

Замислих се, обаче, за един интересен паралел с днешните дни, който ми се иска да споделя с вас. След малко, според програмата на честванията на празника, следва да бъдат положени цветя пред паметника на един друг възрожденски деятел – Захари Стоянов. Неговите заслуги за Съединението, а и за България, са също големи. И все пак, в периода 1884-1885 г., като публицист в Пловдив Захари Стоянов е излял тонове мастило, за да ругае, обижда и подиграва областния управител Гаврил Кръстевич във вестниците. Това днес се нарича „реч на омразата“.

Да, Захари Стоянов ни е оставил едни от най-добрите образци на жанра „политическа реч на омразата“, който жанр и днес е обхванал българския политически живот, проникнал е в медиите, а оттам заразява цялото наше общество. В резултат на вестникарските писания на Захари Стоянов на 6 септември 1885 г. Гаврил Кръстевич е бил унизително разкарван и осмиван по улиците на този град и накрая е бил изгонен от него като псе. Но не е мръднал пръста си, за да се защити. И не е казал една лоша дума. Освен думите: „Господа, аз също съм българин!“

Вижте сега какво се получава. Захари Стоянов ни е оставил една от най-важните книги за националното ни самосъзнание: „Записките по българските въстания“. Гаврил Кръстевич ни е оставил Българската екзархия, чиито граници, определени във фермана, който той е написал, са били етническите граници на българския народ. Да го кажа още по-ясно, той лично е начертал границите на Санстефанска България. И, заминавайки си от Пловдив, пак той ни е оставил съединена България. На чието Народно събрание после Захари Стоянов е бил председател.

Едва ли някой има право да каже кой от двамата е по-важен. По-важното е друго. До днес всяка година Захари Стоянов получава цветя от благодарните потомци. От днес нататък цветя ще може да получава и Гаврил Кръстевич. Така е редно. Така е справедливо. Една от задачите на Църквата е да посочва кое е редно и какво е справедливо. Да задава мярката, спрямо която да се преценяват делата както на историческите личности, така и на техните днешни потомци, като по този начин да подсеща потомците за техните задължения и отговорности, ако те случайно са ги позабравили.

В никакъв случай не противопоставям Гаврил Кръстевич и Захари Стоянов. Просто искам да отбележа, че понякога заслугите на политическите деятели могат да се преценят само от дистанцията на времето. И че осмиваният днес може да се окаже герой утре. Иисус Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“ Така че нека никога не бързаме да съдим днес. Има Кой да съди. А Той съди справедливо.

Вярвам, сигурен съм, че когато са се срещнали на небето, Захари Стоянов е намерил начин да се извини на Гаврил Кръстевич и е изразил съжаление, че не е сторил това приживе. Но съм още по-сигурен, че Гаврил Кръстевич му е бил простил. Още приживе. Защото е бил вярващ, православен човек и като такъв е знаел, че всеки отговаря за делата си пред Господ Иисус Христос.

И че мимолетните човешки амбиции и страсти нямат никакво значение, когато става дума за спасението на българския народ, което не може да стане без Българска православна църква и без българска държава, които да действат в синхрон помежду си. Най-важният урок, завещан ни от Гаврил Кръстевич, е, че трябва да имаме търпение, търпимост и толерантност, да стоим стъпили върху неразрушимата скала на православната вяра и на православните ценности и да работим всякога неотклонно за доброто на българския народ и на България.

Искрено се надявам да приемете знака, който поставяме днес тук в двора на църквата „Св. Богородица“ в Пловдив не като паметник, а именно като знак. Като знак за началото на така жадуваното и необходимо на нашия народ помирение. И като начало на един оздравителен процес на преосмисляне и на поставяне на правилни оценки на събитията и на дейците от по-старата, но и от съвременната ни история. За да бъде, според нас, оценката правилна, на дейците – исторически и съвременни – трябва да бъдат зададени три прости въпроса: вярвате ли в Бога, обичате ли българския народ и готови ли сте да пожертвате личния си статут и амбиции в името на България?

Гаврил Кръстевич е отговорил утвърдително и на трите. Затова Българската православна църква го слага на пиедестала, на който днес го поставяме, и вярвам, че никой няма да дръзне да оспори това наше решение. Колкото до трите въпроса, тях Гаврил Кръстевич ги отправя към съвременните български политици. Нека, заставайки тук, пред него, те си зададат тези три въпроса и им отговорят, всеки за себе си. Вярват ли в Бога, обичат ли народа си и готови ли са да пожертват егото си за България? Ние не държим да чуваме отговорите по медиите. Ще узнаем какви отговори са си дали, когато видим какви са били делата им. Това е.

Благодаря на всички, които се потрудиха, за да бъдат делата на Гаврил Кръстевич отбелязани по толкова достоен начин. Благодаря на Инициативния комитет, внесъл предложението за удостояване на Гаврил Кръстевич посмъртно със званието „Почетен гражданин на Пловдив“, а именно – на г-н Тодор Петков и оглавяваният от него Пловдивски граждански клуб. Благодаря на председателя на Общинския съвет г-н Държиков и на всички общински съветници за тяхното гласуване и проявеното високо съзнание за важността на този акт. Не на последно място благодаря на скулптора г-н Борис Борисов и неговите сътрудници за този впечатляващ паметник.

Бог да ви благослови! Бог да пази България! Честит празник!

6 септември 2021 г.

град Пловдив

<<  1 [23 4 5 6  >>