„С ум високомерен съм сега, със сърце ожесточено, празно. Но не ме осъждай ти така, както фарисея си наказал. А смирението ми прати на митаря, о Премилостиви, и към него причисли ме Ти, Съднико всеправеден и живи.“ /из Великия покаен канон – ден четвъртък/

Последната, четвърта част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски в град Пазарджик по традиция се чете централно в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“.

С благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай богослужението беше възглавено от иконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха секретарят на Архиерейското наместничество прот. Стефан Йорданов, председателят на храма прот. Петко Еленкин и енорийският свещеник прот. Манчо Манчев, свещ. Спас Дичев, председател на храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик и енорийският свещеник там отец Хрисант Хитов и свещ. Любомир Чавдаров от катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“.

Верните на Христа отново дойдоха в дома Господен, та единомислено да просят Божиите милости. Свещенослужителите поред прочетоха деветте песни на покайното последование, съпровождано от единодушния призив на църковното изпълнение към Бога „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“. Следейки боговдъхновения текст на съставения от светителя на Крит покаен канон, вярващите с едно сърце просеха прошка за своите съгрешения.

След канона всички запяха тържествено песента "Господи на силите, бъди с нас, защото друг, освен Тебе, помощник в скърбите нямаме; Господи на силите, помилуй ни!", при което отец Манчо прекади целия храм и богомолците.

В края на светата служба бе прочетена молитвата на свети Ефрем Сирин, полагащото се Евангелско четиво и коленопреклонната молитва.

След богослужението отец Боян припомни, че два са пътя – тесният, който води към спасение и на чиято врата стои Кръстът и широкият, който води към погибел и на чиято врата стои самолюбието. Наместникът изказа светоотеческото определение, че духовният живот на човека е в същността си борба с гордостта и даде за пример Самия наш Господ и Спасител Иисус Христос, Чийто земен живот от началото до края беше изпълнен със смирение. Него призова той да следваме, имайки Божествения закон за свой пътепоказател по стъпките на Спасителя.

Накрая отец Боян преподаде на всички архипастирския благослов на митрополит Николай.

„Спасителю, Съдниче прави, помилвай ме и избави ме от огъня, който на мене се пада възмездно по съд. Преди да настъпи ми краят, аз моля Те: прошка дари ми. Разкайвам се с горест дълбока за своя изминат в грях път.“ /из Великия покаен канон – ден сряда/

По традиция третата част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски в град Пазарджик се отслужва централно в храм „Св. св. Константин и Елена“. В тишината на вечерното богослужение много вярващи се стекоха за обща молитва в този трети поред ден на светата Четиридесетница.

С благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай архиерейският наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев възглави молитвеното последование. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов, председателят на храма свещ. Спас Дичев и енорийският свещенослужител свещ. Хрисант Хитов, прот. Атанас Кузев, председател на храм „Св. Преображение“ в града, свещ. Димитър Пеев, председател на храм „Св. Троица“ с. Братаница и служащият в катедралата свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Димитър Димитров, председател на храм „Св. Георги“ с. Момина Клисура.

Боголюбивите Христови последователи, търсещи помощ в духовната бран и нравствено усъвършенстване отново се включиха с усърдие и трепет в молитвеното последование. Разделени на два клира, но с едно сърце и душа те възпяха Бога и изпросиха Неговата милост и подкрепа. В края на богослужението, когато отец Боян прочете полагащата се молитва, всички прeклониха своите колена и сърца пред всеопрощаващата Божия милост.

Накрая, след като се поклони пред светите икони, отец Боян благодари на събралото се множество за неотклонното следване на Христа, като ги увери, че така търсим и ще намерим Божествената милост. Той припомни как монаси попитали свети Антоний как да се спасят и той ги насърчил да четат Свещеното Писание, което ще им даде отговор на всички въпроси. Наместникът призова в дните на пост да наблегнем и ние на духовното четене, та и нашите души да бъдат просветени, да виждат и следват тясната небесна пътека, изкачваща в Царството Небесно.

Накрая наместникът преподаде на председателя и енориашите на храма архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

„Безброй грехове са ми бреме - но знам Твойта милост безбрежна: Спасителю, с обич и милост Ти само наказваш Един! За тоз, който плаче разкаян, разкрил си прегръдката нежна и с Бащина прошка приемаш любимия, блудния син“ /из Великия покаен канон-ден вторник/

Осъзнали своето отдалечаване от Бащиния дом на Райското отечество и решили твърдо в сърцето си да се завърнат там със силата на покаянието, вярващите следват призива на светата Църква и посвещават дните на Четиридесетницата на пост и молитва. Така всяка вечер те се събират на покайното последование на Великото повечерие, през време на което се четат частите от Великия покаен канон. Във вторник по традиция в град Пазарджик то се отслужва централно в храм „Св. Петка“.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението беше възглавено от иконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С него съслужиха секретарят на наместничеството прот. Стефан Йорданов, председателят на храма прот. Димитър Баташки и енорийският свещеник отец Николай Генов, прот. Атанас Кузев, председател на храм „Св. Преображение“, свещ. Спас Дичев, председател на храм „Св. св. Константин и Елена“ в града и енорийският свещенослужител там свещ. Хрисант Хитов и служащият в катедралата на Пазарджик свещ. Любомир Чавдаров.

Верният Божи народ на Пазарджик отново се събра на вечерната богослужба. Много вярващи се включиха в общата молитва, отпявайки полагащите се песнопения.

В края на службата отец Боян преподаде на събралото се множество архипастирския благослов на митрополит Николай. Той въздаде хвала на Бога, че ни е призовал в светата Си Църква, където да имаме възможност винаги да общуваме с Него и никога да не оставаме сами. Наместникът припомни, че се намираме в дни за смирение и покаяние, като описа чудото на светото Тайнство изповед, което от врагове на Бога прави хората Негови приятели, от наемници – съработници и от роби – синове и отваря за каещия се дверите на Небесното Царство. Накрая той отправи молитва към Бога да упокои душите на наскоро преставилите се свещенослужители в храма отец Сидер и отец Станоя, припомняйки, че миналата година са били сред нас. Отец Боян призова да скъпим времето, да вършим добри дела и да бързаме да дадем прошка на ближния, която освен спокойствието на душата дава и Божия милост и привлича неизразимата Божия благодат върху нас.

Наместникът прикани да продължим да се събираме ден след ден на обща молитва, та в единомислие да ходим по пътя на спасението. Той поздрави отец Любомир по повод неговия рожден ден и му предостави възможност да помаже вярващите с елей от гроба на преп. Петка Българска и да приеме техните поздравления и благопожелания.

„Ела, пренещастна ти, душо, с плътта си от грях овладяна - и в изповед чиста, сърдечна до Бога се ти възвиси. От грешен живот откажи се - и цялата в сълзи обляна, пречиста, покаяна жертва на Господа ти принеси!“ /из Великия покаен канон-ден понеделник/

Великият пост е време, в което чедолюбивата наша майка – светата Православна църква призовава своите чеда да обърнат духовния си взор към своята душа, да открият загнездилите се в нея страсти и зли привички и да прибегнем към лечебната сила на покаянието, очистващо и оживотворяващо човека.

Този майчин призив събира вярващите ден след ден в храмовете на обща молитва. През вечерното богослужение в тези покайни дни се чете боговдъхновеният текст на Великия покаен канон, съставен от свети Андрей Критски.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай архиерейският наместник на Пазарджик по традиция отслужва всяка от частите на канона в храмовете на града. Както всяка година началото беше поставено в катедралата "Успение Богородично". С наместника свещеноиконом Боян Кочев съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов, прот. Атанас Кузев, председател на храм „Св. Преображение“, свещ. Спас Дичев, председател на храм „Св. св. Константин и Елена“, свещ. Кръстьо Ненов, председател на храм „Св. Богородица“ с. Бошуля, свещ. Димитър Милков, председател на храм „Св. Троица“ с. Динката, свещ. Димитър Пеев, председател на храм „Св. Троица“ с. Братаница и служащите в катедралата свещ. Максим Ничев, свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Николай Ненов.

Много бяха желаещите да възпеят Бога и да изпросят Неговата подкрепа и милост, които с усърдие се включиха в светата служба. Разделени на два клира, те поред четяха полагащите се псалми и молитви и се редуваха при пеенето на останалите трогателни великопостни песнопения.

След прочитане на Славословието свещенослужителите се подредиха пред образа на пострадалия заради нашите грехове Спасител и Изкупител, поставен на нарочен аналой в центъра на храма и поред отправиха молитвени вопли, просейки от Всеблагия Бог милост и прошка на греховете с думите от канона на свети Андрей. Верният Божи народ единомислено отпяваше припева "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!".

В края на повечерието от името на целия Божи народ отец Боян отправи към Бога молитвата на свети Ефрем Сирин, след което прочете полагащото се в този ден евангелско четиво и коленопреклонната молитва.

След службата наместникът се обърна към вярващите със слово за единомислието, при което умовете и сърцата на вярващите бият с един ритъм и това е ритъмът на молитвата, възвисяваща всички ни към небесния Божи Престол. Той припомни думите на свети Йоан Златоуст, че сатаната пристъпи да изкуси нашата прамайка Ева в момент, когато тя беше сама. Така и нас като намери сами врагът на човешкия род напада дръзко, а когато сме в общение с други вярващи, не се осмелява, имайки пред себе си Христос, Който се намира сред събралите се в неговото име. Затова наместникът призова и в следващите дни да се събираме на обща молитва в храмовете на града ни и да се подкрепяме един другиго в пътя на спасението.

Накрая отец Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над всички и прикани и в следващите дни да се събираме в храмовете на града за обща и единодушна молитва.

Обични в Господа Иисуса Христа, братя и сестри,

преди 147 години, на този ден, в Сан Стефано е подписан предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя, с който е сложен край на войната между тях от 1877-1878 г. В този договор са посочени примерните, неокончателни окупационни зони и зони на влияние, които всяка от двете империи ще има в бъдеще на Балканите и в Кавказ. С договора от Сан Стефано Сърбия и Румъния получават държавна независимост, а статутът на България е оставен за допълнително доуточняване. Датата на подписването на този неокончателен договор между Руската и Османската империи ние празнуваме като ден на Освобождението на България.

На масата на преговорите в Сан Стефано няма българи. Няма българи и няколко месеца по-късно на масата на преговорите за сключване на окончателния Берлински договор. В онези драматични месеци в началото на 1878 година България не е субект на международните отношения. Тя е обект – територия, която бива ту уголемявана, ту намалявана и рязана на парчета, в зависимост от представите на тогавашните велики сили за това как трябва да изглежда балансът на силите между тях. Всички знаете как е изглеждал този баланс и няма нужда да го припомняме. Поуката е, че когато не си субект на собствената си съдба, когато не си субект на историята, си обект. Няма как да ни допуснат на масата на преговорите, ако преди това не сме заявили достатъчно ясно кои сме и не сме предявили онези наши нотариални актове върху историята, които ни дават право да участваме в подобни разговори, особено в разговори, които пряко засягат съдбата на нашата страна и на нашия народ.

Много добре разбирате защо казвам това. В момента започват отново да текат разговори, в които България не е поканена да участва, а в най-добрия случай може да ги наблюдава, онлайн. Не може тук да не си спомним думите на Еклесиаста, който е казал: „Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.“ (Екл. 3:15). По всичко личи, че в момента Бог вика назад миналото. А за да не бъде каквото е било, за да не се повтарят ситуации от преди 147 години, днес ни е необходимо пълно обединение на националните ни сили, пълно единство на волята, концентрация на всичкия ни потенциал и задълбочен разговор за това как си представяме бъдещето на страната ни в този бурен свят.

Преди три години, две седмици след като започна войната в Украйна, на този същия ден, си позволих да кажа, че тази война има един аспект, който ни засяга съвършено пряко, защото точно тази война се поведе директно в душите ни. Православна Русия обяви война на православна Украйна. Три години вече православни хора се избиват взаимно. Три години, в които  българските политици вместо от първия миг да апелират към православния християнски морал и от тази позиция да се включат най-активно в посреднически мисии за незабавно спиране на войната, оставиха тази роля на други, докато те по стара българска традиция се чудеха на страната на коя от великите сили да застанат и изчисляваха ползите за бюджета от продажбата на снаряди.

Преди три години, само две седмици след началото на войната, ние посочихме кой е нотариалният ни акт върху историята, който ни дава суверенното, неоспоримо и неотменимо право да апелираме незабавно към воюващите страни да спрат тази братоубийствена война, която разкъсва православния свят и нанася огромни щети на Христовата църква на земята. Нашите права за това да сме активен участник в решаването на този конфликт произтичат от факта, че ние сме страната на делото на св. св. Кирил и Методий, на  св. Климент Охридски, на кирилицата, на православната книжнина на български език, който е езикът на цялото източно славянство, на свети Киприян Български, митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия, и на десетките и стотици безименни български свещеници и монаси, които през Средните векове са поемали по пътя на североизток, за да вградят душите си и животите си в цивилизационните темели на това, което днес се наричат Русия и Украйна.

Да, Русия ни е освободила преди 147 години - руски, украински, румънски, грузински, финландски и други войни са се били и са ляли кръвта си по нашите земи, за да сме ние днес свободни и ние сме благодарни за това и поменаваме тяхното дело на всяка Света Богослужба.

Но, както и друг път сме казвали, Русия дойде да ни освобождава заради вярата, заради общата ни принадлежност към православната християнска цивилизация. А по неведомите Божии пътища вероятно и за да изплати един свой дълг към нас, които сме ги освободили седемстотин години по-рано от мрака на невежеството и езичеството и сме им дали да видят Иисус Христос, който е казал: „Аз съм светлината на света; който ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.“ (Йоан 8:12).

Днес може да сме по-малки, но това не означава, че трябва да се отказваме от историческите си права, които по Божия промисъл са нашият дял. А именно, правото, но и задължението да помогнем за разрешаването на спора на Русия с Украйна не с оръжие, а на базата на православните ценности и принципи, които те са научили благодарение на нас.

Мислех си, надявах се преди три години, че нашите светски политици ще осмислят каква роля би могла да има България за разрешаването на този тежък конфликт. Роля, произтичаща от историческото ни духовно значение. Каква роля би могла да има България, включително и в създаването на съвместна група за разрешаване на конфликта с другите православни страни в Европейския съюз – Гърция, Кипър и Румъния. Нашите политици, за жалост, точно в този исторически миг бяха затънали и продължават да тънат в една нелепа вербална гражданска война, сякаш за да ни докажат на практика колко е прав Спасителят, когато казва: „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада“. (Лука 11:17)

Забравихме най-важното, което сме, пропускаме най-важната ни характеристика, най-главната черта на нашата идентичност, а именно, че сме православен християнски народ. Не империя в светския смисъл, но „империя на духа“. Нямаме време да вдигнем взор от дребни крамоли и сметки, и заради това, че не можем да осъзнаем мисията, която ни е възложена по Божи промисъл, пропускаме историческите си шансове. Ако не можахме да помогнем за спирането на войната, то поне ще помогнем ли за установяването на мира? Ще попита ли нашата държава на базата на кои принципи ще се възстанови мирът? На принципа на братското всеопрощение и покаяние в Христа? Или на стария римски принцип “Vae victis!” („Горко на победените!“)?

Влизаме в дните на Великия пост в очакване на Възкресението на Спасителя на света. Нека помолим Бог да даде сили на всички да се преборят със страстите, а заедно с Христовото Възкресение да възкръсне и надеждата, че в този свят ще има повече любов и по-малко омраза и желание за отмъщение. Това ми се струва, че би следвало да бъде позицията на българската държава в следващите дни и седмици, а доколкото зависи от мен, бих искал такава да бъде и позицията на нашата църква.

Някой ще каже, че не е работа на църквата да се занимава с геополитика. Разбира се, че не е. Нито с геополитика, нито с каквато и да е политика. Работа на Църквата е да припомня какви са принципите и ценностите на Светото Православие, да се моли за мир и да гарантира и осигурява спасението на своя Богохраним народ. И да подканя светските властници да не се чудят коя страна да заемат, а да заемат позицията, която би заел Иисус Христос.

Когато си отговорите на въпроса каква би била позицията на Иисус Христос по отношение на тази война, тогава ще си отговорите и на въпроса каква следва да бъде позицията на България. Само тогава и само ако си спомним, че сме най-старата православна държава, а и изобщо най-старата държава в Европа, ние ще можем да имаме претенцията нашето мнение да бъде слушано и да сме не обект, а субект на историята.

Използвам случая, за да благодаря на г-н Кмета на град Пловдив, на общинските съветници и на другите светски власти в Богоспасаемия град Пловдив и любимата ни епархия, и да им кажа с думите на Спасителя: „Не бойте се!“

Докато между нас има такова разбирателство и хармония, на каквото се радваме отколе в нашия град, докато всички заедно, с една съборност и чувство на взаимно уважение се грижим за мира, земното добруване и душевното спасение на поверения ни благочестив и добър народ, никакви стихии на времето няма да ни сломят.

Не забравяйте, че Православната църква е оня кораб, който всякога е превеждал нашия народ през бурите, тя е която е подготвила Освобождението, което празнуваме днес, и тя ще бъде спасителният пристан, ако дойдат тежки времена. Аз като Ваш митрополит ви гарантирам и обещавам, че каквото и да става, Светата Православна църква в този град и в тази епархия ще бъде най-сигурната ви опора, че няма да отстъпим нито на йота и няма да направим компромис с вярата ни и принципите ни, и заедно с благочестивото ни свещенство ще се молим и трудим за благоденствието, мира, здравето и душевното спасение на нашия благочестив народ.

Бог да пази България!

Честит и благословен празник!