Сякаш по-силно и по-весело от друг път звънеше тази сутрин малката камбанка на селската църквица. Тя блестеше на слънцето като златна.

Не беше някакъв особен празник, обикновен неделен ден беше, но въздухът беше тъй чист и свеж, слънцето с такава усмивка изпращаше топлината си върху земята, която се пробуждаше от зимния сън – че всичко това правеше празникът да изглежда по-тържествен.

От всички врати на малките къщички заизлизаха празнично облечени селяни – мъже, жени и деца и се отправяха към църквата.

Излезе от своята къщурка и прегърбеният дядо Неделчо, прекръсти се набожно и с бавни стъпки пое също натам.

- Къде толкова рано, старче?

Дядо Неделчо се обърна. Отзад го настигаше Ивен Ясенев, най-богатият в селото.

- Добро утро! – поздрави кротко дядо Неделчо. – Как къде? Там, където и ти отиваш – в църквата! Нали там ни вика камбаната!

Иван се засмя.

- Имаш грешка, старче, аз не отивам в църква! Какво ще правя там? Не съм си изгубил ума да се затворя в нея и да пропусна това хубаво време за разходка. Виж какъв хубав ден. Грешно ще бъда да не го използва човек за разходка.

- Как грешно? Грешно ще бъде да не отидеш на Божия празник в църква!

- Не е тъй, старче. За старите в църква може да е добре, но за мене не е така. Ето, виж, взел съм и кошница; ще отида до горичката – и хем ще си направя хубава разходка, хем ще набера и гъби. Чувам, вече започнали да никнат – едни такива хубави: червени, бели...

Кирил и Методий

Веса  Паспалеева

Двамата братя

Знам кой ни даде писмената
и книги ни е сътворил.
Това са солунските братя
Методий и Кирил.
Тях всички славят и обичат.
Днес малките деца
с червен божур и здравец кичат
светите им лица.

Тома Бинчев

Кирил и Методий

Радослав  Станимиров

Благодаря!

Почакайте отвън игри!
Събрани във верижка,
пристигат буквите добри
на гости в мойта книжка.

Аз мога вече да чета
и книжката ме води.
Благодаря за радостта –
на светите Кирил и Методий!

от Буквар за 1 клас

 Златни букви

На славянските народи,
в стари, стари времена
дали Кирил и Методий
златни букви – писмена.

Те ни дали светлината,
пазели ни от беда.
Пишат с тях и днес децата
БЪЛГАРИН И СВОБОДА!

Ангелина Жекова /Читанка 1 клас/

Звуци и букви

Калина  Малина

 Пишат братчета, сестрички

Младен  Исаев

Преди много, много години по земята настана голяма суша. Пресъхнаха реки, поточета и чешми. Прегоряха дървета, храсти и трева. Умираха от жажда хора и животни.

Една нощ излезе от вкъщи едно момиченце с дървена каничка в ръка и тръгна да търси вода за болната си майка.

То не намери никъде вода и капнало от умора спря се сред полето, легна на тревата и заспа.

Като се събуди и вдигна каничката, детето с радост забеляза, че тя е пълна с чиста и прясна вода, която то безмалко щеше да разлее...

Момичето много се зарадва и в него се яви желанието да се напие и утоли жаждата си, но тутакси съобрази, че не ще остане вода за майка му, стана и тръгна към дома си.

То тъй много бързаше, че не забеляза в краката си малко кученце, спъна се в него и изтърва каничката. Кученцето жално изскимтя.

Детето вдигна каната. То помисли, че водата се е разляла, но съдът беше застанал прав на дъното си и нито капка не беше се изляла от него.

Момичето отля на ръката си малко вода, поднесе я на кученцето, то лакомо я изпи, развесели се и радостно залая край нея. Когато пак вдигна каничката, забеляза, че от дървена тя беше станала сребърна.

Момичето отнесе водата у дома си и подаде на майка си да пие, но тя му каза: "Все едно, аз ще умра вече - по-добре ти пий! - и върна каната на детето. И изведнъж съдът от сребърен стана златен.

Тогава момичето не можа да изтрае повече, вдигна каничката и тъкмо да вкуси от водата, вратата се отвори, влезе един изнемощял странник и поиска да пие вода. Детето преглътна слюнката си и поднесе съдинката на странника.

И изведнъж появиха се във водата седем огромни брилянта, а от каната потече дебела струя чиста и прясна вода.

Ковис

Този разказ е тъй вълшебен. Но какво се крие зад красотата му? Каничката – това е нашето сърце. Колкото повече добрини на милосърдие извършваме, толкова повече то се изпълва с благодат. И колкото повече даваме, толкова по-богати ставаме. 

Върху разказа размишляваха и рисуваха ученици от втори клас на НУ "Васил Друмев" гр. Пазарджик, изучаващи предмета "Религия-Православие".

Великденска нощ

Йордан Стубел

Великден

Великден 

Драго Попов

Великденска нощ

Елисавета Багряна

Великденска камбана

Ран Босилек

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Да бъда пак дете, което срича
с невинни устни първите слова,
и мама да е тая, що обичам -
„най-хубавата мама” на света.

Щом екваха великденски камбани,
ний тръгвахме от църква за дома
и гледахме в нощта да не изгасне
свещта, що нежно носехме в ръка.

Да бъде свещ сърцето, що светлее,
над пропасти да бие и гори.
О, вяра, гдето в него още грееш,
през гръм и ров - води ме ти, води!

Богдан Овесянин