kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Добър

Posted in Приказки и разкази.

Seraphim1Откакто дойде в новото училище, Пламен все беше сочен за пример от учителите. Шестокласникът винаги беше с научени уроци и написана домашна, държеше се учтиво с учителите и дружелюбно със съучениците си. Децата от неговия клас питаха него, когато нещо не бяха разбрали и той с радост им помагаше. Беше отговорно момче и се стараеше винаги да постъпва добре. Всичко това той дължеше на родителите си – бяха го възпитали в прилежност и трудолюбие.

Пламен наистина обичаше да прави добрини. Истински щастлив беше, ако може да зарадва някого с нещо. Тази година учиха разказа „Серафим”. Той сърдечно преживяваше историята и пред очите му героят сякаш оживяваше с неговото някога синьо, вехто палто с безбройните разноцветни кръпки, с омачканото му бомбе и вехтите цървули. Всички ученици се възхищаваха от постъпката на Серафим, а Пламен беше много горд, че и той като героя на разказа носи името на тези пламенни ангели.

Пролетната ваканция току беше минала и децата бързаха да се върнат в клас при своите приятели. Пламен стана по-рано от обикновено и се приготви за училище. Беше втора смяна. До началото на часовете имаше много време, но се бяха разбрали с приятелите да се видят преди това и да си разкажат преживяното през почивните дни.

Щом наближи времето, той се облече и излезе от вкъщи. Живееше на петия етаж, но почти никога не ползваше асансьора, а се качваше и слизаше пеша. Като стигна първия етаж, видя съседското дете да стои на площадката пред входната врата на блока, без да помръдва. Четвъртокласникът беше с гръб към него. Пламен вдигна очи и през вратата видя две момчета – едно едро и едно слабо, със сини якета, да се отдалечават от входа. От раницата на едното висеше червена шапка с козирка.

- Ваньо, какво става? – попита Пламен.

Иван се стресна. Обърна се и като видя Пламен, се запъна.

- А-а, нищо…такова…- гласът му потрепера. – Аз…аз…

Тяхната вяра и набожност

Posted in Приказки и разкази.

Tjahnata vjara2Имало е един особен момент в моя детски живот, който аз не съм бил в състояние да видя и проумея и при който... Но нека го разкажа тук тоя характерен случай, според както съм слушал за него от мама...

Намерила ме била веднъж някаква болест, която ме хвърлила в силен огън[1]. Привечер болестта се влошава, огънят се усилва. Аз съм се унесъл в безсъзнание.

Мама и татко се уплашват. Напарени са те - няколко деца вече на моята възраст са изгубили, не щат ли сега да изгубят и мене? Какво да правят?... Само един Бог може да помогне тука. Неговата помощ и Неговата милост трябва да изпросят...

Мама ме взима полекичка в прегръдката си, като поддържа с грижлива внимателност отпадналата ми и пламнала в огън глава, коленичи пред иконостаса[2], дето запаленото кандило озарява образа на света Богородица и вдига умоляващ, пропит с топла вяра поглед към Божията Майка, прегърнала и тя своя Младенец. Татко изважда из долапа старото молитвениче[3] и се изправя пред иконостаса край мама благочинно, със запалена свещ в ръка и почва да срича полугласно и бавно някаква молитва за болник. По неговото лице се чете страх, тревога, голяма загриженост. Ала очите му, проникновено взрени в словата на молитвеничето, са изпълнени с дълбока вяра.

Срича татко, изправен с благоговение пред иконостаса, светата молитва; мама коленичила шепнешком повтаря изречените от него думи или пък с насочен към иконата поглед тихичко мълви своя някаква молитвичка и от очите й от време на време се отронва по някоя едра сълза... И дълго, дълго се възнася към Божията Майка тази от все сърце отправена, тая пропита с гореща вяра молитва...

Ала ето, по едно време аз сбръчквам челце, кихвам и... бавно отварям очи.

- Благодаря ти,  света   Богородичке!  -  и   мама   с благодарност се прекръства.

- Слава Богу, завръща се! - казва татко с облекчено сърце,  като   се   навежда   над   мене и   ме   поглажда   по челото.  -  Поспаднал му е огънят.

- Ето, тук отстрани и капчици пот... Завръща ми се, миличкото! Благодаря ти, света Богородичке! - и мама пак се кръсти.

Татко се изправя отново пред иконостаса. И почва сега пък да срича друга молитва. В очите му свети и радост, и чувство на голяма благодарност, и още по-силна вяра...

Аз съм заспал спокойно. И на другия ден съм бил вече оздравял...

При тоя разказ на мама, чрез който тя искаше да подчертае силата на топлата молитва, на мен ми правеше впечатление както самата същност на случката - чудото с моето оздравяване, така и дълбоката вяра, от която при онзи случай са били проникнати и татко, и мама...

Отпосле, когато взех повече да разбирам, аз и сам вече забелязвах у тях тази им силна вяра и голямата им набожност, които дълбоко са се врязали в паметта ми, като едни от най-характерните черти на техния жив образ.

Спомням си. Всяка вечер преди да си легне и сутрин след като се съмне, татко благочинно ще се изправи пред иконостаса и дълго ще се кръсти. Кръсти се той не набързо и с небрежност, както съм виждал да правят това други мъже, а полека, с внимателна правилност и с едно страхопочитание. И кръсти ли се, устните му винаги се мърдат – шепне си той все някаква молитва…

Стихотворения за Рождество Христово

Posted in Приказки и разкази.

007

Рождество Христово
 
Зимата дойде отгоре,
там от чистото поле
на небесните простори.
С бели вихрени криле
цяла нощ тя бе лудяла
над земята - най подир
със една покривка бяла
я обви на длъж и шир.
 
А под снежните качулки
на къщята тая нощ,
херувими в златни люлки
пееха със чудна мощ.
Светлото Христово чудо
те вестяваха безспир
и зовяха всички люде
към любов и вечен мир.

                  Асен Калоянов

 

003Рождество Христово

Тиха нощ е завладяла
Витлеемските места,
всичко в сън дълбок е свела –
нищо будно не оста.
 
Сал звездите на небето
като стражи на света,
и овчари на полето
будни бдят в нощта.
 
Нещо тайно в небесата
шепнат ясните звезди
и поглеждат към полята
на Витлеемските страни.
 
Тамо пастирите будни
тихо разговарят
и към небесата чудни
взора си отправят.
 
Ненадейно в тъмнината
светлина ги осветли;
срах и трепет на земята
пастирите повали.
 
„О, не бойте се! Станете! –009
чуха те високо глас, -
но спокойни си бъдете,
че ви радост нося аз!“
 
Пастирите се съвзеха
от големия си страх
и станаха, и видяха
ангел Божий е над тях.
 
Радостно им той говори:
„Чуйте, чуйте радостта,
Вишний Бог за вас що стори
и за всички по света!
 008
В пещерата ваша бедна
вам Спасител се роди,
Който с сила всепобедна
ада Сам ще победи.
 
Той е Божий Син Предвечен,
Иисус Христос Госпòд,
от пророците предречен
да спаси човешки род“…
 
И внезапно се явиха
ангели, небесна мощ
и със песни огласиха
тихата чудесна нощ:
 002
„Слава Богу в небесата
и безкрайно всехваление,
мир и правда на земята,
в хората благоволение!“
 
Свърши ангелската песен;
на полето се стъмни;
скри се светли хор небесен
във небесни висини.
 
Пастирите се впуснаха…
и във пещерата там
Младенеца Сам видяха
с Йосиф старец и Мариам.
 
До земя поклон Му правят,
радостно Му дават чест
и на майката явяват
ангелската блага вест.
 
Тя ги слуша и в сърцето
запечатва тез слова,
дивно чути на полето
за Младенцà Христа.

  Прот. Ив. п. Михайлов

 001Рождество Христово

Онази нощ е там във вековете,
Когато се разсея мрак дълбок, -
и примири земята със небето,
и в свят покой роди се Сам Христос.
 
И всичко днес ще се повтори:
в небето ще се взират мъдреци-князе,
и пастири ще чуват да говорят
за Бога ангелските гласове.
 
И вечното, що в тази нощ откри се,
от времето не ще се разруши –
пак Словото в душата ти роди се,
родило се във ялите преди.

                                 Безизвестен автор

 Бъдни вечер

006Хайде, мамо, дай елхата,
постави я в тоя кът!
Как е кичеста и стройна,
как и вейките блестят!
Дай и кошницата пълна,
и подаръците дай!

Още мъничко потрайте,
аз ви нося дар за всички,
но бъдете вий послушни,
кротки и добрички.

О, да чакаме не можем -
хайде, мамо, не се май...
Туй какво е? Дай да видим!
Всичко ли е туй за нас?
Що подаръци ни носиш!
Покажи ни ги завчас...

Златни орехи, картинка -
за Ивана и Калинка.
Цветен молив и тетрадка
за Лиляна и за Радка;
ето тук са игралца
за послушните деца.
А за Светла и за Рад
има сладък шоколад.
 
Дай ги,мамичко,насам!
 
Няма, няма да ги дам!
Ще накичвам с тях елхата,
да е гиздава, богата...004

Тая вечер Бог се ражда,
Божа майка тамо бди,
както мама нас ни пази
от неволи и беди.
 
Ето ще разчупя
коледната пита,
че парата в нея
сребърна е скрита.
В чийто дял се случи,
той ще да сполучи.
Всеки да я търси,
никой да не пита...

Падна се на Дида!

  Емануил Попдимитров

005Рождествена песен

Дърво елхово зеленее,
над него чудна птичка пее...
По клоните му наредени
свещички светят позлатени.
И таз нощ от тук полека,
по тази бялата пътека,
ще минат ангели дечица,
а рано с ясната зорница,
ще екне песента им свята
и в бяла пелена земята
навред ще възвести отново,
че днес е Рождество Христово!

                           Йордан Стубел

Стихотворения за Въведение Богородично - Ден на православната християнската младеж и семейство

Posted in Приказки и разкази.

IMG 20200625 171309

СТАРАТА ИКОНА

Тя и днес ме гледа мило
тъй от някога я знам,
зад мъгливото кандило
все стои и гледа там.
 
И когато учех още
приказките наизуст,
гледаше ме цели нощи
кротко малкият Иисус.
 
Колко пъти аз пред нея
съм на татко дума дал,
че прилежно ще живея,
както татко е живял.
 
Колко пъти ние всички
със разтупкани сърца,
като малки голи птички,
млади, стари и деца,
 
сме се молили пред нея
за прехрана и за дом,
колко пъти мама клета
е стояла тук без сън.
 
Тя и днес ме гледа мило,
старата икона там,
пред мъгливото кандило,
сякаш дума пак да дам.

                           Григор Угаров

  МОЛИТВА

IMG 20200625 171557О, дядо Господи,
от всички най-добър,
от всички най-голям!
Ти, дето Си седиш на небето сам,
а знаеш тук каквото става;
и слънцето отде изгрява,
и де звездичките се крият,
и как тревите сочец пият,
и разцъфтяват, и узряват!
Сега ме гледаш, Божичко, от там,
и знаеш моя грях
и ме е срам, и ме е страх.
А мама рече:
Господ е добър,
на всички ни прощава,
затуй ти давам
сърцето си
и двете си очички,
и двете си ръчички,
да се молят да простиш
на всички братя и сестрички,
и татко да ми се не кара,
и мама да не плаче,
и баба да не е такава стара,
и веч да няма по земята
ни едно сираче,
а пък уроците си утре да ги знам.
О, дядо Господи,
от всички най-добър,
от всички най-голям.

                            Дора Габе

 

IMG 20200625 171503К Ъ М     Б О Г А

Не виждам Те, о Боже, мили,
но тихо шепне ми душата,
че извор си на всички сили,
и Теб се кланят небесата.

Къде очи си да обърна,
тук долу или тамо горе,
каквото, Боже, и да зърна,
за Тебе всичко ми говори.

Вред чудеса неизброими
разказват Твойта слава сяйна
и величаят Твойто име,
и Твойта добрина безкрайна.

Звездата, коя нощем грее,
за Теб ми, Боже, наумява
и птичката, що денем пее,
Теб, Боже, хвали и възпява.

                  Константин Величков

 

IMG 20200625 171524МАЙКА

Откога ни е родила
без умора, всеки час,
денем-нощем майка мила
е треперила над нас.
 
Тя със мляко ни кърмила,
пяла ни е да заспим,
първа тя ни е учила
сладки думи да мълвим.
 
Колко нощи не е спала,
кога болни сме били!
Колко често е плакала
Бог към нас да се смили!
 
С какви скърби тя посреща
всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
щом за нази чуй хвалба!
 
Толкоз мъки е теглила
и награда тя не ще;
едно иска майка мила -
да я любим от сърце!

                   Константин Величков

 

DSC015511

РОДИТЕЛИ

Мили са ми татко, мама,

обичам ги от сърце,

денонощно те и двама

зарад мен се грижат все…

 

Храна, дрехи – всичко

винаги ми дават те

и не искат друго нищо

сал да съм добро дете.

 

Боже мили, помогни ми

да порасна аз голям,

и да мога с добрини си

да донасям радост тям.

 

                             Дора Габе

НАД ЛЮЛКАТА

Тъмна нощ. Блещука
в стая кандило.
Майка бди над люлкаIMG 20200625 171545
върху чедо мило.
 
А навънка буря
вий, фучи проклета,
стаховито люшка
тъмните дървета.
 
Майка рожба свидно
лекичко люлее
и над нея нежно
тиха песен пее:
 
"Ветрове, не вейте!
Клони, не шумете!
Че ми е заспало
сладко мойте дете.
 
Буря ще утихне.
Спи ми, рожбо мила, -
майчина молитва
твоя сън закриля!
 
Утре, щом отвориш
хубави очички,
пак ще видиш слънце
и небе, и птички!"
 
                             Кирил Христов

Дядо Боже, Ти пази ми...

Posted in Приказки и разкази.

Дядо Боже, Ти пази миDetska molitva
личицето от сълзи,
непрестанно то да свети
като слънчеви лъчи.

Запази ми Ти очите,
в завист те да не лъщят,
да не гледат от високо,
с мир и обич да блестят.

Огради ми Ти устата
да не лъжат, клеветят,
все да греят със усмивка,
благи думи да редят.

Опази ми и ръцете,
чуждо да не пипат те,
в труд и помощ да напредват,
щом приятел ги зове.

Ти задръж ми и краката,
да не ходят в лоши път,
а да търсят добротата,
все след нея да вървят.

Но от всичко най Те моля
да ми пазиш Ти сърцето -
с вяра вечно то да ходи,
да ме води към Небето.
 
Благо Игов