"Пазим без нововъведения всички с писание или без писание установени за нас църковни предания, едно от които е за иконописта. То е съгласно с проповедта на евангелската история и служи за уверение в истинското, а не въображаемо въплъщение на Бога Слово и за други подобни ползи. Защото, когато едни неща се показват чрез други, те несъмнено се уясняват едно чрез друго. Това е така, ние, ходейки като по царски път и следвайки от Бога внушеното учение на светите наши отци и преданието на Вселенската църква (пък знаем, че тя е на Духа Свети, Който пребъдва в нея), с пълна достоверност и грижливо изследване определяме: честните и свети икони, нарисувани с шарки и направени от дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество, да се поставят тъй, както изображението на честния и животворящ Кръст, в светите Божии църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътища, - както иконите на Господа, Бога и Спасителя нашего Иисуса Христа, и на непорочната Владичица наша света Богородица, така също и на всички свети и преподобни мъже. Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, - не с истинкото богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, - какъвто благочестив обичай имало и у древните. Защото честта, отдавана на образа, минава върху първообраза, и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея. Така се потвърждава учението на светите наши отци, сиреч преданието на Вселенската Църква, която открай до край земя е приела Евангелието". (Догмат на триста шестдесет и седемте свети отци на Седмия вселенски събор в Никея през 787 г.)
В днешната ✝4 Неделя след Неделя подир Въздвижение спомняме живота и делото на светите Отци от VII Вселенски събор, победили ереста на иконоборството и възстановили богооткровеното почитане на светите икони. В знак на тази победа над поднебесните сили на злобата бил установен и празникът Тържество на Православието, отбелязван от тогава неизменно в първата Неделя от Великия пост.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично” беше отслужена съборна света Литургия. Тя беше възглавена от архиерейския наместник на Пазарджик ик. Боян Кочев в съслужение със служащите в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев.
С благодарност към делото на Отците от проведения през 787 година в Никея събор верният Божи народ издигаше молитвите си пред иконите в храма, въздавайки със сърцата си поклонение на изобразените на тях светии и устремявайки мисления си взор към населяваното от тях Царство небесно.
По време на Причастния канон беше прочетена проповед върху неделното евангелско четиво, спомнящо една от основополагащите за вярата ни притчи, разказана от нашия Господ Иисус Христос – за четирите вида почва на човешките сърца, върху която пада семето на Божието слово и даваща или не добри плодове според готовността си да приеме и даде възможност на това слово да даде своя Божествен плод.
В края на службата отец Боян прочете проповед за Седмия Вселенски събор и неговото значение. Той обърна внимание на това, че всяка икона е светиня и заставайки пред нея, невидимо пред нас застава изобразения на нея светец, готов да чуе нашите молитви и просби. Наместникът прикани често да обръщаме взор към светите образи и да общуваме молитвено с тях, та да получим от светите Божии угодници просвещение и утвърждаване във вярата, благочестив живот и сили за борба във всеки един ден. Накрая отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите.
След службата духовниците осветиха дарената от благочестиви християни нова Богородична света Плащаница, пред която в навечерието на храмовия празник на катедралата – Успение Богородично да бъде отслужвано опелото на Божията Майка и да бъдат принасяни пред нейния образ песнопения и молитвословия.
С благословението на митрополит Николай отец Боян преподаде над енориашите архипастирския благослов и на Негово Високопреосвещенство Доростолския митрополит Яков, който преди няколко дни отбеляза своя имен ден и освети най-новия храм на Доростолската епархия – църквата „Св. Николай Чудотворец” в с. Межден. Митрополит Яков изпрати за благословение над вярващите в Пазарджишка духовна околия ризата, с която освети храма и късчета от която отец Боян раздаде на всички присъстващи.