✝3 Неделя на Великия пост - Кръстопоклонна в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик

"Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1Кор.1:18)

В средата на Великия пост светата Църква издига пред духовния взор на своите чеда най-великото от Христовите чудеса - Честния и Животворящ Кръст Господен, непобедимата сила Божия, на която опирайки се и с която поразявайки невидимия враг, да не изоставим подвига на поста и покаянието, а да го завършим с достойнство за наше спасение.

В третата Неделя от поста – Кръстопоклонна, с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна света Василиева Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев и служащият в катедралата свещ. Максим Ничев.

В края на утренното богослужение духовниците изнесоха за поклонение честния Кръст, това „всерадостно знамение на нашето изкупление”, в което вярващите сърца намират „живителна отрада и помощ в борбата с изкушенията”. Отец Боян постави Кръста на аналой в центъра на храма и прекади трикратно около него, при което всички изпяха тропара на светия Кръст: „Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даваш на православния български народ победи над враговете и запазваш с Кръста Си Твоя народ”. Боголюбците минаха и се поклониха с истинска вяра в спасителната сила на Христовия Кръст, даващ „утешения в скърби и беди” и чието „явяване на Небето ще предшества славното Второ пришествие на Христа”.

По време на причастния беше прочетен Синаксар за Кръстопоклонна неделя.

В края на службата отец Боян прочете проповед върху Христовите думи от днешното литургийно Евангелско четиво "който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси”. Той припомни думите на свети Теофан Затворник, че именно това се случва с човека при покаянието – той „започва да се гнуси от всичко нечисто и греховно в него и желаейки да се избави и очисти, твърдо решава да посвети живота си на доброто, да живее съгласно заповедите на словото Божие, да не отстъпва в нищо на страстите и да не се подава повече на техните увлечения”. Така, отричайки се от похотите и страстите, ние сякаш погубваме душата си в нейните временни греховни желания, за да я спасим във вечността.

Накрая наместникът честити празника на всички и им преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай.