Малко повечерие с четвърта статия от Акатиста на света Богородица в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик
"Възпявайки твоето раждане, Богородице, всички те хвалим като одушевен храм, защото Господ, Който държи всичко в ръката Си, като се всели в твоята утроба, освети, прослави и научи всички да ти викат: Радвай се, Невесто неневестна!“.
С тези боговдъхновени слова, които са част от Богородичния акатист, химнографът от 7 век дякон Георги Писидийски възпява едно от най-великите чудеса в историята – Държащият всичко в Своята ръка и безграничен Бог цял се всели в девическата утроба на пресвета Богородица за спасението на човеците от властта на смъртта. С тези молитвословия се обърна към Божията Майка и Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик на 16 март, когато с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужено Малко повечерие с четвърта статия от Акатиста на света Богородица. Архиереят възглави богослужението в съслужение с двамата секретари на Околията прот. Стефан Йордавон и прот. Боян Кочев, председателят на храм „Св. Троица“ с. Динката свещ. Димитър Милков и енорийският свещеник в храма свещ. Спас Дичев.
С едно сърце и едни уста боголюбивият народ викаше към света Богородица „Пресветая Богородице, спаси нас!“, пеейки припевите на Богородичния канон. При четенето на акатиста всички призоваваха най-великата Застъпница за човеците с известното ангелско приветствие: „Радвай се, Невесто неневестна!" и въздаваха хвала на Бога за великите Му дела, пеейки „Алилуия!". По традиция след акатиста епископ Яков благослови принесените хлябове, измолвайки от Бога милост и благодат за принеслите ги и техните сродници.
В края на повечерието владиката се поклони и целуна светите икони, след което се обърна към народа със слово за величието на Божията Майка и завърши: „Дори да принесем песни, по брой равни на морския пясък, пак не ще можем достойно да възхвалим света Богородица. Въпреки това, според силите си ние не ще спрем да я възпяваме и призоваваме – тя да бъде наша Ходатаица и Застъпница. На прага сме да се докоснем до пасхалната радост – онова блаженство, което единствено хритиянската душа може да изпита. От нас се иска само да устоим до края на постните дни в своето призвание – да постим, да се каем за съгрешенията си, да очистим сърцето си и вършим добро. Поднебесните сили на злобата не искат това и всячески се опитват да ни убедят да прекъснем своя подвиг. Защото те ненавиждат душите, осъзнали своята греховност и викащи към Бога: „Господи, помилуй!“. А обратно, тези думи радват Бога, Който Сам засвидетелствува, че е дошъл не за праведниците, а за нас, грешните. Да възрадваме нашия Творец с тази малка жертва, с тези малки, но силни покайни думи. Знаем как се терзае душата ни, когато сме обидили ближния. Същевременно знаем и как се радва тя, когато сме извършили добро, когато сме помогнали на другия – идва ни да запеем, да прославим Бога. Нека вършим добро, а злото да забравяме и с това да си помагаме постът ни да бъде за спасение. Тогава ще вкусим и изпитаме в пълнота райското блаженство“.
Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над богомолния народ, който винаги чува гласа на своя пастир.
