4 август - Свети седем отроци от Ефес
Римският император Деций, който управлявал към средата на III век, жестоко гонел християните. Някои били принуждавани насила да принасят жертви на боговете. Други смело изповядвали вярата си и страдали за Христос. А трети бягали в планините и се укривали.
Седем отроци момци от Ефес, главен град на Икония в Мала Азия, все от видни родове, се укрили в една пещера в планината. Те имали високи военни чинове. Като узнал за това, императорът наредил да им отнемат воинските звания и да затрупат пещерата с камъни. Между изпълнителите на царската заповед имало двама християни. Те сложили сред камъните метални плочки, на които написали имената на живопогребаните момци.
Бог дал на младежите смъртен сън. Запазил ги цели две столетия. Пробуждането им станало, когато се появили лъжеучители в Църквата, които отричали възкресението на мъртвите.
Стопанинът на нивата в планината, където била затрупана пещерата, решил да направи ограда на овцете си. За строежа работниците взимали от камъните, с които някога бил затрупан входът на пещерата. Вече било напълно забравено, че там са зазидани седемте момци.
Направили отвор. В това време момците оживели, след като прекарали в смъртен сън около 200 години. Те не съзнавали, че са се пробудили от такъв особен сън, мислели, че сънят им е обикновен. Един от тях отишъл в града да купи храна. Старата монета, която дал на търговеца, разкрила необикновеното им заспиване. Момъкът мислел, че още продължава гонението на Деций против християните.
За случилото се разбрал епископът на града. Разпитал момъка и разбрал Божията тайна. Тръгнал към пещерата заедно с управителя на града и много народ. Намерил металните плочки сред камъните. Разбрало се, че момците възкръснали. Те, след като показали Божията тайна на възкресението, починали.
Благочестивият цар Теодосий наредил да приготвят седем гробници от сребро и в тях да положат телата на светите отроци.
По този начин се разкрило чудото на възкресението на мъртвите. Слухът за това чудо бързо се разпространил навсякъде. Лъжеучителите били посрамени. Пещерата била показвана дълго време като свидетество.
Този случай е показателен за вечни времена. Над всичко е Христовото възкресение. Безспорно е възкресението на всяка човешка душа за прослава или осъждане.
Радостно е да се знае това. Няма смърт, а има вечен живот! Душата го усеща и се радва, когато празнува Христовото възкресение. Без дори да съзнават величието на това събитие, най-много се радват децата. Техните чисти сърца го усещат.
Игумения Валентина Друмева