Празнуваме в храма

Когато преживяваме трудност в живота си, ние търсим Божията утеха в храма и човешка утеха у нашите близки. Ако ни се случи радостно събитие, ние отново искаме да го споделим, да зарадваме и други, да разпръснем светлината, добротата и любовта, които са ни споходили. И да благодарим на Бога за Неговите щедрости към нас. Такава е нашата природа, така сме създадени и това ни носи мир и пълнота.

Празниците винаги ни даряват с много радост и веселие. Някои от тях са лични, други са общи за цялата християнска общност. На всеки празник не трябва да забравяме да отдаваме почит на Бога. Затова отиваме в Божия дом - да се помолим, да запалим свещ, да се прекръстим, да благодарим.

Задачката, която предлагаме, е подходяща за второкласниците, които изучават предмета Религия и имат урок на тема "Празнуваме в храма", но и за всички други деца. Тя ще им помогне да научат какво е доброто и правилно отношение към празниците и ще ги провокира да обръщат внимание на съдържанието и смисъла на честваното събитие, а след това и на начина на неговото отбелязване.

Задаваме въпрос на децата: Може ли да се празнува рожден ден в храма? Обикновено децата са учудени от такова предложение и отговарят, че не може. Но всъщност може. На този ден ние сме радостни да отпразнуваме годишнината от нашето раждане и благодарим на Бога за това, че ни е дал живот и здраве, а също Го молим да ни благославя и закриля и през новата година. За да изкажем благодарност ние отиваме в храма, запалваме свещичка и отправяме молитва. Това биха направили за наше здраве и нашите родители и близки. След това, за да споделим радостта си с приятели и роднини, ние ще ги почерпим, ще има балони, подаръци и торта. Затова на редовете за лични празници, които празнуваме в храма, записваме "рожден ден".

Друг личен празник е именият ден. Той обаче на първо място е празник на светията, чието име носим и едва тогава наш личен. Църквата почита паметта на свети Димитър на 26 октомври. На този ден празнуват и всички, които, носейки неговото име, са под негова особена закрила. Затова е хубаво децата да се кръщават с имена на светии, за да имат свой небесен застъпник пред Бога. Записваме и "имен ден".

Като лични празници можем да запишем още Кръщение и Венчание, като децата споделят личен опит и преживяване. Житейски и семейни поводи за радост са още раждане на дете, дипломиране, ново жилище и много други.

Общи празници са тези, които се отбелязват от цялата християнска общност. Често те са обявени и за официални почивни дни. Децата лесно могат да изброят по-големите и вече изучени такива - Рождество Христово, Цветница, Великден. В тези дни се отслужва празнична света Литургия в храма, на която изживяваме радостта от празника заедно, с едно сърце и една душа, превръщайки се в истинско тяло Христово. Храмът обикновено е изпълнен с радостни хора, с цветя, с горящи свещи, с отправени пламенни молитви. Ангелите, светиите, цялата небесна Църква тържествува заедно със земната и затова изпитваме благодатно чувство от участието си в службата.

Но нека и тук да добавим още нещо. Можем ли да отбележим 3-ти март - националния празник в храма? Да, можем. На този ден благодарим на Бога, че сме свободен народ и се прекланяме пред подвига на загиналите за Освобождението на България. В храма се отслужва благодарствен молебен. Молим Бога и занапред да закриля Родината ни. Отново запалваме свещ.

Накрая рисуваме църковна свещичка, което е израз на почитта, благодарността и молитвите, които отправяме към Бога при всяко радостно събитие.