Макет по иконата "Въздвижение на светия Кръст Господен"
1. Разпечатайте материалите за макета. Използвайте листа със сградите и надписа „Въздвижение на светия Кръст Господен“ за основа на иконата.
2. Изрежете фигурите на света равноапостолна Елена, архиепископ Макарий, православните свещенослужители, вярващия народ и евреите.
3. Залепете ги на основата, като използвате прекъснатите линии за ориентир.
4. Оцветете завършената икона.
Тропар на празника:
На този празник отбелязваме намирането и въздвижението (издигането) на светия кръст на нашия Господ Иисус Христос.
Събитията, които ще опишем тук, са се случили през четвърти век след Рождество Христово. Повече от триста години били минали от Разпятието и Възкресението на нашия Господ. Но през цялото това време езичниците и евреите, които живеели в Йерусалим, се страхували от християнстовото и полагали усилия да заличат и осквернят светите места. Света царица Елена, майката на свети Константин, се заела да отпътува от Рим до Йерусалим да открие тази велика светиня - кръста, на който бил разпнат Господ Иисус Христос.
След големи усилия, по време на разкопки при Голгота, попаднали не на един, а на три кръста. И това не е чудно – нали Библията разказва как Господ не бил разпънат сам, а от двете Му страни имало двама разбойника. Нямало съмнение, че това са трите кръста от Свещеното Писание, защото наблизо имало табела с надпис: „Иисус Назорей. Цар Юдейски.“ Това също е записано в Евангелието. Но как да разберат кой от трите кръста е Христовият кръст? Йерусалимският архиепископ Макарий предложил да допрат една болна жена с всеки от трите кръста. Излекувало я докосването със светия Кръст. После с него докоснали и възкресили един мъртвец. Усилията на света Елена били увенчани с успех.
И понеже това не е каква да е находка, а Кръстът, осветен от страданията и кръвта на Господ Иисус Христос, архиепископ Макарий го въздигнал на едно високо място. За да му се поклонят, се събрали множество благочестиви християни. Сред тях имало юдеи и езичници. От височината архиепископ Макарий раздвижил кръста във всички посоки, а християните се покланяли ниско и умилително възклицавали: „Господи, помилуй!“ При тази гледка голяма част от юдеите и езичниците повярвали и се покръстили. Това се случило през 326 година.
Велика сила има Кръстът Христов, затова и го носим на гърдите си и го изобразяваме чрез прекръстване върху себе си. Да кажем с благоговение думите на песнопението: „На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето славно Възкресение възпяваме и славим“ и да помним защо за нас кръстът е не символ на смърт или срам, а на възкресение, живот и сила.
презвитера М. Дичева
