ЗА ДВЕТЕ СВЕТИЛА НА ДОБРОТО И ПРАВДАТА - ПРОПОВЕД НА АРХИЕПИСКОП ЛУКА ВОЙНО-ЯСЕНЕЦКИ В ДЕНЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ
Проповедта на Христовото Евангелие е велико и крайно трудно дело, защото трябва да проповядваш не само със слово, но и с целия си живот, с цялото си същество, с всичките си дела, с изпълняването на всички заповеди Божии, даже най-малките, понеже така е казал нашият Господ Иисус Христос: "...който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно" (Мат. 5:19).
Не само със своите велики послания, съборни и към отделни църкви, но и с целия си живот проповядвали на света великата правда Христова светите първовърховни апостоли Петър и Павел и ни явили най-ярък пример на вяра в Господа Иисуса Христа и любов към Него.
Най-дълбока вяра ни е показал апостол Петър, когато излязъл от лодката и тръгнал към идващия по вълните на Галилейското море Иисус Христос. Нека и ние така безстрашно да тръгнем към Сина Божий, като не се съмняваме в това, че Той и нас ще подкрепи във всички трудности по пътя, както подкрепил започналия да потъва Петър.
В Гетсиманската Градина обичащият пламенно Христа Петър не се уплашил да извади ножа и да удари един от слугите на първосвещениците. Нека си спомним за това, ако пред нас се осмелят да бият и оскърбяват нашия Спасител, и със смели и гневни думи за изобличим Христовите врагове.
Нека се научим от великия апостол и да се каем в нашите грехове така пламенно и неотстъпно, както се каял той до самата си смърт в тежкия грях на триктратното отричане от Христа.
Да се поклоним до земята на великия апостол Петър и да обърнем духовния си взор към другия велик първовърховен апостол - блажения Павел.
Не веднъж вече съм ви говорил за безчислените страдания и гонения, които той е претърпял за своята проповед за Христа.
Много и дълго може да се говори за великото значение, което неговите четиринадесет послания към различни църкви имат за нашата вяра. Ще кажа само за това, в каква неизмерима дълбочина той е разбирал значението на християнската любов като основа на целия закон и на всички заповеди Христови.
Чуйте какви изумителни думи казва той в своя знаменит "химн на любовта": "Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползва" (1 Кор. 13:1-3).
Не само говорил апостол Павел за любовта, така както никой друг не е говорил, но и пламенеел с нея, така както никой друг.
Кръстната смърт на Господа Иисуса Христа, Кръстът, напоен с кръвта на Спасителя на света, го потресла до такава безмерна степен, че целият свят загубил за него всякакъв интерес. Той чувствал себе си като разпънат заедно с Христа и говорел: "...чрез кръста на нашия Господ Иисус Христос...за мен светът е разпнат и аз за света" (Гал. 6:14).
Любовта към Господ Иисус Христос така всецяло го преизпълвала, че той казвал: "...никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса" (Гал. 6:17).
Нека и ние заедно с блажения Павел дълбоко да съзнаваме и чувстваме ужаса на Христовия Кръст.
Да не минава нито един ден от нашия живот без да си спомним за Христовия Кръст и без да осеняваме себе си с него. Да не забравяме никога, че любовта към Бога и ближния е "изпълнение на закона" (Рим. 13:10).
И тогава Кръста Христов ще се изобрази в нашите сърца, макар и в малка степен подобно на това, както той е горял със небесна светлина в сърцата на великите първовърховни апостоли Петър и Павел.
На нашия Бог, въздигнал пред грешния свят тези светилници на доброто и правдата, велико благодарение, чест и поклонение во веки веков.
Амин.