11 март 2015г.
“Дошъл един брат при Сисой Велики и казал: “Отче, аз паднах”. — “Тогава стани” — “Станах, ала пак паднах”. — “Стани отново”. — “Докога така?” — “До смъртта”. Когато човек разбере дълбоко, със сърцето си, това свое падение, ще осъзнае, че сам той е нищо, цял е в падение и ще възкликне към Господа: “Боже, бъди милостив към мене грешния, виждаш в какво състояние съм”; тогава той ще може да достигне състоянието на първоначалното смирение и да се спаси. Ето затова в търсенето на Бога не трябва да се плашим и да се отчайваме от паденията. “
Игумен Никон (Воробьов)