В неделята на Всички български светии, с благословението на Пловдивския митрополит Николай, архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия икон. Боян Кочев посети местността „Манастира” край град Белово. На това място преди се е издигала света обител, посветена на Животворящата и Неразделна Троица, разрушавана многократно, последно през 1795 г. от кърджалии. Местните вярващи в ново време със собствен труд и пожертвувания започват въздигането на Божия дом, като изграждат параклис, посветен на родните ни светии. Тук наместникът отслужи водосвет за празника. С него в братско съслужение влязоха свещ. Николай Генев, председател на храм „Св. Троица” гр. Белово, свещ. Кръстьо Ненов, председател на храм „Св. Йоан Предтеча” с. Карабунар, свещ. Любомир Чавдаров, служащ в катедралата на Пазарджик и свещ. Хрисант Хитов, служащ в храм „Св. св. Константин и Елена” в областния град.
Божият дом се оказа тесен да побере вярващите, дошли за празника да се поклонят и благодарят на покровителите на храма – Божиите угодници, просияли от нашия народ. Всички с радост взеха участие в молитвословията и песнопенията на водосвета, издигайки с една уста и едно сърце молитвите си към Бога.
След водосвета архиерейският наместник изказа своята и на събратята си духовна радост от посещението си и благодари за топлото посрещане. Той посочи добрия пример на жителите на града и на квартал Малко Белово, които със собствените си усилия, водени от любовта си към Бога и Неговата Църква, полагат старание за поддръжката и стопанисването на тези светини. Това, по думите му, за всички е пример за изповядване на вярата не с думи, а на дело, което е и нашето призвание. Само така се върви по стъпките на светиите, които с делата си проправиха за нас небесната пътека.
След това отец Боян поръси всички със светена вода и преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и призова Божието благословение над всички.
Беше отслужена и заупокойна молитва за преждеотишлите си от този свят православни християни, започнали с вяра и надежда в Бога възстановяването на Божия дом.
Вярващите бяха подготвили постен обяд, с който да посрещнат духовниците и гостите, и така да окажат любов към тях с надеждата да седим един ден всички на Господнята трапеза в Неговия небесен чертог.