kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Великденски стихотворения

Posted in Приказки и разкази.

P1130436Великденска нощ

 

Хор от ангели запяха
и под всяка родна стряха
стигна вест от небесата -
тази чудна нощ е свята.
 
И дечица, и старици
във ръцете със свещици,
с обич, с вяра най-голяма
тихо тръгнаха към храма.
 
И камбаните ще пеят,
и звездите ще огреят
във нощта студена, късна,
че Иисус Христос възкръсна.

Йордан Стубел

 

 

P1130443Великден

Христос възкръсна!
Из гроба тъмни
той мрака пръсна:
пред нас да съмне.
 
Мъжът, детето
сега се радват,
играй небето,
трепери адът.
 
Да пейм, дружина!
Великден днес е!
Цял свят почина:
Христос възкресе!
 
Иван Вазов

 

 

P1130422Великден 

Зададе се Великден
през полята зелените.
Гледай радост невидена
по лицата засмените.
 
Майки месят краваите,
моми стягат премяните.
Щом мръкне, да знаете,
ще забият камбаните.
 
И ще пеят сред нощите
песни чудни, нечувани.
Хайде, палете свещите,
цели пости сънувани!
 
Да посрещнем Великдена
със яйцата червените;
с радост чиста невидена —
във сърцата засмените!

Драго Попов

 

P1130446Великденска нощ

С бял цвят дърветата покрити
и цъфнали цветя в лехите.
Полъхва лек и ароматен
ветрец априлски над земята.
Нощта е тиха, топла, ясна —
това е пролетта прекрасна!
В небето хиляди звездици,
край храма хиляди свещици.
И храмът цял блести и свети
и пълен е с народ несметен.
Великденска нощ богомолна!
Душа радостна и волна
забравя грижи и умора
и вдига се в небето горе,
където Бог всеблаг царува
и всекиму добро дарува,
и в хор камбанен звън и песен
кънтят, звънят — Христос възкресе!

Елисавета Багряна

 

P1130449Великденска камбана

Дайте новата премяна!
Бий великденска камбана:
-Бим-бам, бим-бам!
Гледай тука, гледай там,
как свещиците пламтят,
богомолците вървят ...
- Бим-бам, бим-бам!
Бързай, мамо! Тръгвам сам!
Чуй, на портата се трака,
весели другари чакат
със великденски яйца,
със нетраещи сърца.
Чувам ли "Христос воскресе",
сред великденската песен
ще се чукаме с яйцата,
с нова радост във сърцата!
- Бим-бам, бим-бам!
Бързай, мамо! Тръгвам сам!

Ран Босилек

P11304551

 

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Да бъда пак дете, което срича
с невинни устни първите слова,
и мама да е тая, що обичам -
„най-хубавата мама” на света.

Щом екваха великденски камбани,
ний тръгвахме от църква за дома
и гледахме в нощта да не изгасне
свещта, що нежно носехме в ръка.

Да бъде свещ сърцето, що светлее,
над пропасти да бие и гори.
О, вяра, гдето в него още грееш,
през гръм и ров - води ме ти, води!

Богдан Овесянин

Притча за тримата приятели

Posted in Приказки и разкази.

Trima priateli2Един млад принц пожелал да чуе поучение за живота и неговият приятел мъдрец му разказал следната притча:

Един човек имал трима приятели: двамата от тях той почитал искрено и много държал на тяхната любов; към третия се отнасял хладно. Веднъж се явили при него царски пратеници, страшни войници, които искали да го закарат пред царя, защото бил направил някое зло. Това силно го натъжило и той решил да потърси помощник, който да се застъпи за него пред властелина. Завтекъл се тогава при първия си приятел и му рекъл: „Нали знаеш, друже, как винаги съм те обичал и съм давал душата си за тебе; сега ми трябва помощник, който да ме избави от беда; застъпи се прочее пред царя, от когото съм твърде притеснен.“ Той му отговорил: „Аз не съм твой приятел, нито те зная кой си ти и откъде си; аз имам други, с които поддържам близка дружба. Но ето давам ти две дрипи, вземи ги и ги носи със себе си, където отидеш, а друго не чакай от мене.“

Като разбрал, че няма помощ от него, завтекъл се при втория свой близък и му рекъл: „Знаеш, друже, каква почит съм имал към тебе; сега обаче аз попаднах в голяма тъга; помогни ми прочее да се избавя от нея.“ Отговорил му тогава вторият приятел: „И аз се намирам в грижи и нямам време да се бавя с тебе; ще изляза малко да те съпроводя и ще се върна, защото съм зает със своите неволи и не ще мога да ти помогна.“

Лястовицата

Posted in Приказки и разкази.

LjastovicataЕдин ден игуменът1 на един манастир видял недалеч от неговата килия2 две лястовици да се бият. Явно силите били неравни: едната птица била по-голяма и силна от другата и безпощадно я кълвяла с човката си. Старецът се намесил, прогонил свирепата птица, взел от земята окървавената лястовичка, която всеки момент можела да издъхне и я занесъл в килията си. Тук той я поръсил със светена вода и се помолил за оздравяването й. Лястовичката отворила очи.

Минали няколко дни и птицата оздравяла. Игуменът я пуснал на свобода, но крилатото Божие създание се привързало към спасителя си и не се отделяло от онова място.

Веднъж игуменът имал работа недалеч от манастира, в гората. Изморен неусетно заспал. Извежнъж лястовичката се спуснала над главата му и започнала силно и разтревожено да цвърчи. Старецът отворил очи. Към него приближавала огромна отровна змия. Монахът протегнал тоягата си към нея и я отхвърлил далече от себе си.

Той поблагодарил на Бога и отправил стъпки към манастира. Щастливата лястовица весело чуруликала. Всичко живо наоколо хвалело Бога!

 

игумен - монах, управител на манастир

килия - манашеска стая

 

Дали едно Божие създание като лястовичката може да изпитва благодарност или загриженост? Дали то чувства и мисли? Не, то няма човешка душа и не притежава силата на разума, сърцето и волята. Затова и игуменът благодарил на Бога, защото знаел, че помощта, която получил, била от Него. Когато помогнал на птичката, монахът го направил от любов. Сега Господ пратил точно нея да го спаси и да потвърди, че всяка добрина стига до Бога.

Върху разказа за лястовицата разсъждаваха и рисуваха ученици от втори клас, изучаващи Религия-Православие в НУ "Васил Друмев" град Пазадржик.

Нова година

Posted in Приказки и разкази.

Nova-godina
Ето старата година
си отива в този час,
и на порти някой хлопа
с тънък и приятен глас...
 
Тя е, тя на гости иде,
трепкат нашите сърца,
да зарадва стари, млади,
пък и малките деца.
 
Посрещнете я със радост
и запейте вий,
за новата година песен
нека се сега извий.
 
И молете се да бъде
здрава, пълна с добрини,
мир и щастие да носи
тя на всичките страни.
 
И молете се да радва
всяка къща този час,
пълна със любов, с добри хора
и дечица като вас.

З. Киров

Коледен дар

Posted in Приказки и разкази.

Koleden dar1Оставаше един ден до Коледа. Зимата върлуваше. Витоша, вледеняла и настръхнала, гледаше строго изпод бялата си мантия, процепена тук-там от острите й скали. Един мразовит вятър, който пронизваше до костите, вееше по снежните върхове към София. Ситен сняг и скреж прехвръкваше сегиз-тогиз из замръзналия въздух, виеше се на кълбета и засипваше покривите, дворовете, улиците. Студено беше. Комините изхвърляха черни стълбове дим към безгласното пепеляво небе и чудно, тоя дим беше сега така весел, така приветлив, така радваше душата! Той напомняше топлината, благоденствието, задоволството, което окръжаваше щастливите на тоя свят, напук на мразовете, на витошките фъртуни, на леденото вмъртвяващо дихание на зимата...

Именно на тая гледка се наслаждаваха от прозореца си, седнали на мекото канапе, г-н и г-жа Йорданови, женени от година и половина. Цанко Йорданов, важен чиновник в едно министерство, човек образован, светски и страстно привързан към младата си жена, впиваше мълчалив поглед някъде към снежните хълбоци на Витоша. Очевидно той нито гледаше нещо там, нито бе пък зает от някаква определена мисъл, защото лицето му пазеше изражението на оная спокойна, безгрижна разсеяност, която обладава неволно човека, когато душата му е мирна, когато животът му тече плавно и гладко и когато той от една топла стая, оживена от присъствието на една прекрасна съпруга, при веселото бумтене на печката, гледа навън в бясно фучащите веяния на зимата. Всеки е изпитвал това щастливо-егоистично съноподобно състояние.

Погледът на жена му също бягаше извън стаята, но не така далеко и безцелно. Тя го беше спряла долу към един съседски двор. В дъното на тоя двор имаше бедна полусрутена къщица с нисък комин, който гледаше печално към небето, без да изпуска към него топъл дим; изпод нависналата и изкривена стряха поглеждаше едно прозорче, трите разбити стъкла на което бяха запушени с дрипи, а пред прага на ниската врата се натрупала пряспа сняг. Тая бедна къщица, сгушена между големите богаташки домове, приличаше на една дрипава просекиня, заблудена между куп щастливи и горди майорки1. Приликата на къщичката с просекинята още повече се увеличаваше от вида, който имаше, като да подлага ръка към огромните нови къщи около си и да казва: "Милост, пратете ми едно от вашите дръвца и аз ще се напълня с топлина, пратете ми едно от вашите скъпи украшения и аз ще се напълня с радост, може би и с песен тая вечер... Виждате ли?... Малко ми трябва, за да бъда благодарна на Бога. Смилете се."