kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Пеперудата

Posted in Приказки и разкази.

Momi4e pjasuchnik-  Сашко, я виж каква голяма пеперуда кръжи около Яна!

Невена знаеше, че синът й няма да се трогне от насекомото, но просто се чудеше как да откъсне младежа от телефона. От както бяха седнали на заведението, момчето замръзна в тая прегърбена поза, вперило поглед в светещия екран.

Александър вдигна за кратко сините си очи, стрелна с тях малката си сестра и без да погледне майка си, загледа отново в дисплея. Цял ден го болеше глава. Очите му пареха и сърбяха и сутринта в огледалото бяха зачервени. „Сигурно ми е влязъл прах, нали вчера духаше вятър“ - беше се оправдал той пред себе си. Но вече не беше дете и не му беше така лесно да се самозалъже. Много добре осъзнаваше, че беше прекалил с игрите вечерта. Едва беше дочакал родителите си да заспят и си беше пуснал тая нова игра. Не, че я харесваше кой знае колко, ама нали всички я играеха! Неусетно бяха минали няколко часа и малко преди 3 часа сутринта го беше стреснал баща му, станал да пие вода. От страх да не го видят, Александър беше скрил телефона под възглавницата си и се беше завил през глава. Така беше заспал и когато го събудиха за училище, усещаше, че му се вие свят. Едва изкара часовете, главата го болеше все повече и повече, а за капак и мъжденето на очите.

Майка му и сестра му го забраха след часовете и тръгнаха за вкъщи. Нямаше търпение да се прибере и да легне. Затова и се разочарова, когато майка му настоя да останат в парка, докато баща му се прибере за обяд. Седнаха на заведението и той с яд изпи сока си почти наведнъж. След това веднага извади телефона си и пусна играта. Опитите на майка му да го заговори оставаха безплодни. На всеки въпрос отговаряше с по една дума или просто поклащаше глава. „Почти нямам батерия…Дано издържи до вкъщи, че иначе…“ – помисли си момчето, отегчено от възможността да трябва да се грижи за сестра си. Остана доволен, когато при тях седна съседката и с майка му се заговориха. Невена на няколко пъти го помоли да помогне на сестра си да се качи или слезе от люлките, но той не помръдваше. Тя го оставаше със съседката и отиваше при дъщеря си.

-  Иди с нея при пясъчника – най-накрая настойчиво го помоли майка му. – Пази я, да не си хвърли пясък в очите!

С раздразнение момчето изпълни тази молба, вече не можеше да се прави, че не чува. Заведе сестра си и й подаде кофичка и лопатка, оставени в сандъче до детската площадка. „Ето, добре си играе. До пясъчника има жив плет, от другата страна я виждаме ние. Нищо няма да й стане!“ – каза си младежът и се върна на играта.

Стихотворения, посветени на Великден.

Posted in Приказки и разкази.

IMG 20200409 170952ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ
 
Среднощ е вече,
всичко почива,
славей на клонче
и той заспива.
 
Как тихо е вредом
сега простора!...
Ни глас се чува,
ни шум от хора.
 
Само стражари
огън наклали,
пазят на гроба
ощ не заспали.
 
И в небе чисто
ясни звездички
греят отгоре,
трепкат самички.
 
Но щом зад хълма
месец изплува,
петли пропяха,
среднощ минува –
 
IMG 20200409 171133глух над земята
шум се раздава,
тозчас явление
чудно настава:
 
Ангел Господен
в бляскава риза,
право над гроба
ето че слиза.
 
Росна тревица
тихо нагазва,
мълком пристъпва,
нищо не казва.
 
Камък от гроба
лекичко снема,
падат стражари:
страх ги обзема.
 
IMG 20190405 174903Ангел крилца си
меки разпери,
весел на гроба
седнал при двери.
 
Пак се разнесе
гръм и тревога –
ето възкръсна
мил Син на Бога.
 
Вред по земята
слух се разнесе:
Христос воскресе,
Христос воскресе!
 
Цоньо Калчев
 
 
 
ВЕЛИКДЕН
 
Jenite mironosizi i angelaНастъпва ден, когато по-високо
от всякога е светлото небе,
очите на децата са дълбоки,
усмихнато е всякое лице.
 
Сега е ден такъв – цъфтят полята,
по клонищата грее златен цвят;
разтворена е като храм душата,
готова да прегърне целий свят.
 
Сега гърмят тържествено камбани,
Христос възкресе, Господ е над нас,
земята е от светлина заляна,
и пее нежно всеки детски глас.
 
И птиците – и те летят по-ниско,
блестят във слънце техните крилца,
небето ни е толкоз много близко,
и ний сега сме негови деца.
 
Никола Фурнаджиев
 
 
IMG-0002ХРИСТОВИ СЪЛЗИ
 
Този ден ще цъфнат
цветове сломени
алени, червени,
ще засипят кръста,
и святите рани,
пътища поляни;
 
ще засипят всички
дни и нощи тъмни,
а когато съмне,
с херувимски песни,
ще огреят будни
цветовете чудни.
 
За да станат бели
и небесно чисти,
ясни и сребристи,
за да се превърнат
в дни честити, нови,
и в сълзи Христови.
 
Йордан Стубел
 
 
IMG 20200409 195057ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ
 
Априлска нощ се спуска над земята
и в тая нощ тържествена и свята
над нашето градче спокойно се понесе
отмерен, тих камбанен звън:
         Христос възкресе!
 
Дано да стигне тая блага вест
и до последния бедняк злочест,
и в неговия дом да бликне песен
на радост, на честит живот:
         Христос възкресе!
 
Дано и в нашата измъчена страна
да светне, Боже, Твойта светлина –
народа ни, далеч от зло и скърби
между народите да бъде първи:
         Христос възкресе!
 
Димитър Панталеев
 
 
IMG 20200409 171525ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
 
Вред по земята
вест най-благата
днес се разнесе:
„Христос възкресе!“
 
Надежда, вяра,
любов без мяра
в света донесе…
„Христос възкресе!“
 
За род човешки
бой и насмешки
с твърдост понесе…
„Христос възкресе!“
 
И на Голгота
Той Си живота
жертва принесе…
„Христос възкресе!“
 
Слава Му сияйна,
вечна, безкрайна
вред се разнесе…
„Христос възкресе!“
 
Любомир Бобевски
 
 
 
 
ВЕЛИКДЕН
 
IMG-0001Лек ветрец в полето лъхна –
и въздъхна
в своя сън, и с звън възпръхна угарта.
Птича песен вредом звънна –
и разсъмна
в росни скути цветна утрин – Пролетта.
 
Бели рози разцъфтяха –
сякаш бяха
в светла слога те на Бога сребробисерни лъчи;
с аромата си вестяха
те утеха;–
с радост тиха заискриха сълзи в нашите очи.
 
Зароси роса янтарна –
светлозарна
и раздипли в модри дипли, напоени с благослов,
кротка приказка чаровна –
звънкословна,
що ухае и вещае неумираща Любов.
 
Във простора се понесе вест пречудна –
изумрудна:
тя разискри златни искри на омая и възторг –
сякаш арфа нежнострунна
- в нощ безлунна –
плахо трепна и зашепна за Възкръсналия Бог.
 
Скъса нишка цветен наниз – перли пръсна:
Бог възкръсна!
Чрез чудесна смърт – проблесна вред победа
над смъртта! –
От сърцата се откъсна
песен кръшна:
- Бог възкресе – ведра песен да възхваля
Любовта!
 
Станислав Ваклинов
 
 
*угар – изорана, незасяна земя
*слог – необработена ивица земя
*янтар - кехлибар
*модър – със син цвят

Болният учител

Posted in Приказки и разкази.

Bolnijat uchitel2Директорът влезе в стаята на четвърти клас и се обърна към учениците:

— Днес няма да учите. Учителят ви е болен. Идете си вкъщи и след два дни елате пак, може би дотогава той ще оздравее.

Дебел пласт сняг беше навалял. Почти всички деца предпочитаха да прекарват деня вън на снега, да се пързалят и да се бият със снежни топки. И може да се каже, че учениците посрещнаха новината за болния си учител колкото с тъга, толкова и с доволство, че им се дава възможност два-три дни да потичат на воля навън.

Дните, през които нямаше занимания, минаха неусетно за учениците. На третия ден те пак дойдоха в училище. Но вместо да видят учителя си оздравял, посрещна ги пак директорът.

— Болестта на учителя ви излезе тежка. Разпускаме ви за един месец.

При тази вест учениците се замислиха: добрият им учител бил тежко болен! А до вчера те толкова се радваха, че не учат и могат свободно да играят. И всички като че почувстваха в себе си вина, че са си позволили да се веселят тогава, когато учителят им е бил може би най-много измъчван от болестта.

Доста време стояха замислени по местата си, докато се решат да излязат от стаята.

— Трябва да отидем да видим учителя си! — обади се едно от децата.

— Да, да, трябва… и да му купим някакъв подарък! — предложи друго.

И решиха децата да съберат помежду си пари, да купят някакъв подарък и да го поднесат на своя болен учител.

След няколко дни се събраха в училището всички деца от класа и вкупом се запътиха към дома на учителя си. Едно от тях носеше пакет — купения подарък.

Учителят ги прие радостен. Той беше претърпял тежка операция и сега лежеше в леглото си — блед, изнемощял. Но намери сили да се усмихне на обичните си ученици и да им благодари за обичта, която те проявяваха към него.

— Сигурно най-много Пенчо се радва на отсъствието ми! — погледна шеговито учителят към едно здраво, набито момче — най-големия палавник в класа.

Пенчо се изчерви и заби поглед в земята.

— Ами ти, Славко, защо си толкова смутен? — обърна се учителят към друго от децата. — Сигурно пък на тебе ти е мъчно, че губиш от уроците!

И учителят протегна съсухрената си ръка, та пое ръката на Славко, най-добрия му ученик.Bolnijat uchitel

Славко пристъпи още крачка до леглото. Смущението му се увеличи. Той не смееше да погледне учителя си.

— Защо си толкова печален днес, Славко? За мене ли тъжиш? Но аз съм вече здрав! Трябва само да полежа още някой и друг ден — да възвърна силите си. Хайде, позасмей се, кажи ми нещо!

Славко вдигна умния си поглед и го спря върху учителя си.

— Господин учителю... - и нещо запъна езика му.

За да насърчи детето да говори, учителят го погали нежно по главата.

— Искам само да ви кажа, господин учителю, че аз не можах да дам нищо за подаръка и ми е мъчно за това...

По очите на детето се показаха сълзи. То захълца.

— Татко нямаше пари! Без работа е, а мама е болна!

— Но нищо от това, милия ми! — приласка го учителят. — Аз познавам твоята бедност, познавам и сърцето ти. Подаръкът ме радва повече, че сте се сетили с добри чувства за мене, а не като предмет, който е купен с пари.

Тези думи вляха успокоение в сърцето на детето. Светлините на очите му блеснаха през сълзите и с преданост погалиха болния учител.

— Аз не можах да дам нищо за подаръка, но аз се молих на Бога, много се молих... да оздравеете.

Слабите ръце на учителя стиснаха здраво ръката на детето и сърдечно я разклатиха.

— Благодаря ти, добро дете! Може би Бог е чул твоята молитва и ми възвърна живота тогава, когато бях само на една крачка от смъртта... Да. Бог е чул думите на чистото ти сърце! Твоята молитва ме е излекувала!

Гласът му трепереше от вълнение. Възрастният мъж почувства слабост и извърна главата си към стената. Той искаше да скрие от учениците си това, което преживяваше в този момент. Учителят плачеше.

Станислав Ваклинов

„Гласът на ангелчето” 1945 г.

Ние, родителите, понякога забравяме колко важен е учителят за нашето дете - не само като специалист, педагог, но дори много повече като човек, като личност. Тръгвайки на училище, децата получават пример за подражание извън семейството, който неминуемо оставя ярка следа в целия им живот. И колко хубаво е, когато учителят притежава духовност и християнски добродетели, които всеки ден ще предава и на своите ученици. А отплатата, която получава за всяко добро, на което е научил децата, е наистина голяма - може да бъде дори неговият живот.

 

Върху разказа разсъждаваха и рисуваха ученици от НУ "Васил Друмев" гр. Пазарджик в час по Религия-Православие.

Стихчета за Въведение Богородично - Ден на православната християнската младеж и семейство

Posted in Приказки и разкази.


Vuvedenie1Прошка
 
Мамо, моля те, прости ми
всички пакости, бели,
още малък съм, бедите
идват те при мен сами.

Тате, миличък, аз зная,
щом не слушам, те боли,
ще порасна най-накрая,
все ще правя добрини.

Мамо, тате, бабо, дядо,
аз ядосвам ви сега,
прошка прося – обещавам
да обичам ви всегда.
 
                        /Благо Игов/

 

Vuvedenie2

Звездно небе

Аз се чудя на небето
кога хиляди звезди
светят нощем тихо, ясно,
а сред тях луна блести.

Кога гледам, аз усещам
колко Господ е Велик
и към Него се обръщам
със любов и поглед тих.

/Васил Попович/

 

 

Vuvedenie3Ти, Боже...

Ти, Боже, си запалил
там слънцето, звездите
и с думица едничка
създал си Ти водите.

И всякакво дихание
със ум си Ти дарил.
Край, начало нямаш,
ще бъдеш, Си и бил! 

      /Любомир Бобеков/

 

Vuvedenie4Християнче
 
Християнче се наричам
и навсякъде мълвя,
Господи, че Те обичам,
в тоя век на суета!
 
Знам, че златното Ти семе
търси детския копнеж –
на такива като мене
Твойто царство ще дадеш.
 
Братска обич ще обхване
всички хора по света,
ако всеки рано стане
малък гълъб на мира...
 
/Епископ Нестор/
 

Vuvedenie9Колко хубаво е, мамо...

 

Колко хубаво е, мамо,

в Божий дом да се стои.

Мирно ще застана, мамо,

пред иконите свети!


Че да чуя що се пее

и говори в Божий храм.

Мамо, тате, искам само

винаги да бъда там.

 

Vuvedenie5Молитва

Благодаря Ти, Боже мили, 
че ме даряваш с крепки сили.
Че ми изпращаш благослов,
надежда, вяра и любов.

Сега раста, не ме оставяй,
в добри дела ме направлявай,
да бъда, Боже, милостив,
да съм добър и справедлив.

По светли пътища води ме,
да славя, Боже, Твойто име.
Дай мирни дни, щастлив живот,
на моя мил, добър народ.
 
/Димитър Спасов/
 
Vuvedenie6Как да се кръстим

Мили дечица,
мирни станете,
дясна ръчица
горе вдигнете.
Трите пръста сберете,
двата сгънете.
Първо на челото,
после на гърдите,
от дясно наляво минете.
"В името на Отца,
и Сина,
и Светия Дух.
Амин!"
Така се кръстете
и Бога помнете!
 

Vuvedenie8АНГЕЛ—ПАЗИТЕЛ

Макар да съм малка, от маминка зная,
че имам си благ Покровител.
Кога съм послушна и кротко играя,
така съм щастлива, защото съм в рая
със тебе, мой Ангел-Пазител!
 
И всеки ден гледам да бъда добричка.
И тъй ми е леко в сърцето!
И татко, и мама, и баба, и всички
във къщи наричат ме “весела птичка”,
защото от радост хвърча до небето.
 
О, Ангелче мое, недей ме оставя!
Бди нощем над мойто креватче!
Пази ме да бъда все бодра и здрава,
послушна, добра! Но недей ти забравя
и моето палаво братче!
 
/архим. Серафим Алексиев/

Бог е любов

Posted in Приказки и разкази.

За поредна година през месец юни бяха отличени участниците в Националния конкурс на МОН „Бог е любов”. Тази година три деца от Пазарджишка духовна околия бяха класирани на първи места в националния етап на осемнадесетото издание на конкурса.

Ана-Мария Петкова Петкова IV клас, изучаваща ЗИП Религия-Православие в ОУ „Христо Ботев“ гр. Велинград с ръководител г-жа Лора Методиева, получи първа награда за своето стихотворение.

Bog e lubov VelingradBog e ljubov Velingrad2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

БОГ Е ЛЮБОВ

Моля ти се, Дядо Боже,
дай ми разум, ум и сила
да обичам, докат дишам,
аз Родината си мила.
 
Наште планини, поляни,
наште реки, долини.
Хората добри край мене,
всички близки и роднини.
Мама, тате, кака, бате
и приятелите мили.
 
Ти си, Боже, ум Всесилен.
Ти си най–велика сила.
Ти даряваш ни с любов
и надежда за закрила.
Ти изпращаш силен зов
за добрини и за любов.

Къмто всички живи твари,
към тревичката дори,
Ти надежда, Ти - Любов,
Ти си светлина в сърцето
и за обич светъл зов
Ти ни пращаш от небето.

 

Bog e lubov Septemvri3Две ученички, изучаващи СИП Религия в СУ „Христо Ботев“  гр. Септември с ръководител презвитера Йорданка Василева - Симона Божилова Божилова, Х кл.и Деница Ивайлова Стамболиева, VII кл получиха първи награди в раздел „разказ/есе“ и „рисунка“ и право на едногодишна стипендия.

 

ЧУДОТО

есе

 Мисля, че минаха два месеца, а може би са и три… май изгубих представа за времето. Всяка сутрин се събуждах с мисълта как да започна това, но така и не открих правилния начин и затова реших да започна просто така, и то от самото отначало.

 Господ е създал този свят, както и нас хората, дал ни е способността да се обичаме и привилегията да бъдем обичани, но правим ли го? Обичаме ли се наистина или играем игра, в която самите ние не познаваме правилата, но вярваме, че ги има. Историята ми вероятно не е най-интересната, нито пък най-вълнуващата, но си е моята история. Винаги до една степен съм вярвала в чудеса, но никога не съм мислила, че самата аз ще бъда част от такова.

 Беше един хубав есенен ден, отворих очи и бях заслепена от слънчевите лъчи, спускащи се така непринудено през прозореца ми, та чак до съненото ми лице. Мислех си, че днес ще бъде един обикновен и скучен ден като почти всички останали, но не беше. Тъкмо си казах, че ще има време да поспя още малко, когато погледът ми срещна светещото екранче на будилника. Въпреки бавните ми реакции поради факта, че туко-що бях станала, успях да сметна, че имам точно двадесет минути да се оправя за училище, като се има предвид, че училището ми бе на другият край на града. Донякъде ми се губи споменът как се оправих толкова бързо и как въобще стигнах, но стигнах въпреки двадесет и петте минути закъснение, отлепената подметка на маратонката и обърканата ми училищна програма за деня, всичко останало беше наред. Часовете минаваха бавно, а на мен сякаш нещо ми имаше, усещах странно чувство, все едно нещо лошо щеше да се случи и точно в следващия момент телефонът ми извибрира. Гласова поща? Бях получила гласова поща, а аз обикновено никога не получавам. Беше от Вивиян (моята най-добра приятелка). Помолих учителката да ме пусне да изляза от часа, защото може би е важно и тя ми разреши. Ръцете ми трепереха, усещах как всичко около мен се върти, но не разбирах какво става, тогава пуснах съобщението и когато го изслушах, всичко в мен се преобърна: „Здравей Габи, аз съм Вивиян. В момента пътувам към училището ти, защото исках да ти разкажа какво каза учителката ми по скулптора. Просто съм много развълнувана и знаеш, че няма на кого другиго да разкажа и за това исках ведн….’’ След тези думи се чу силен шум сякаш от сблъсък с нещо и съобщението просто спря. Не знаех какво се случва, излязох от училище и започнах да тичам към мястото, където с Вив винаги се чакахме и можех да разбера какво се случваше, просто всичко стана така бързо. Тогава погледът ми се спря на една обърната горяща кола. Това беше колата на Вивиян. Спомням си в следващия момент как стоях на един стол в болницата, слушайки полицаят как задаваше въпроси на пострадали очевидци за катастрофата и в този момент лекарят излезе от стаята, в която се намираше Вивиян. Аз се изправих и започнах да го затрупвам с въпроси, Bog e lubov Septemvri2когато той просто вдигна ръка, погледна надолу и ме помоли да спра. След това, което ми каза просто паднах на земята и в този момент имах чувството, че сънувам и всичко това беше един лош сън, но не… бе реалност, Вивиян беше в кома и не даваха никакъв шанс,  че тя ще се събуди отново. Пуснаха ме да вляза, стоях до нея, гледах я и не можех да направя нищо, за да й помогна. Станах и си тръгнах, като почти нямам спомен как съм се прибрала. Толкова неща мислих, но нищо. Истината беше, че никой човек нямаше да може да стори нищо, за да я накара да отвори очи отново и аз знаех това.

 Винаги съм вярвала в Бог, още от малка мама ме водеше в църквата, показваше ми как да се прекръствам, как да паля свещички и всичко останало. Имах нужда да вярвам, че Бог ще й помогне. Още на следващата сутрин отидох в църквата и разказах на свещеника какво се случи. Той ми обясни, че трябва да започна все от някъде и аз го направих. Четях си всички молитви, които беше нужно, постих определения брой дни и отидох на изповед, за да може накрая да се причастя. Мина седмица, отидох на църква още рано от сутринта и чаках причастието. Чаках го, защото то не беше за мен, а за Вивиян и въпреки че аз щях да го приема, то щеше да бъде за нея. Всичко приключи и тъкмо си тръгвах, когато погледът ми се спря на една от иконите на Света Богородица, пред която имаше много цветя. Реших да си взема едно. Отидох пред иконата, целунах я, прекръстих се и взех едно цветенце, молейки се дълбоко в сърцето си Вивиян да се събуди. Излизайки от храма, видях една баба да стои сама на една от пейките, които се намираха в двора на църквата. Тя ме заговори и честно казано нямам голям спомен какво й отговарях, но няма да забравя последните й думи: „Това цвете явно е за някой много специален човек, по-добре побързай да му го занесеш, преди да е увяхнало съвсем.’’ Как знаеше, че цветето е за някой? Пожелах и приятен ден и тръгнах напред, но нещо ме накара да се обърна и когато го направих, нея вече я нямаше, сякаш се бе изпарила в небето. Всичко беше като сън… Качих се в автобуса, който ме откара право пред болницата, в която беше Вивиян. Исках просто да постоя при нея, да я погледам, да и оставя цветето и след това да се прибера, и да се помоля отново на Бог тя да отвори очи. Качих се по стълбите чак до четвъртия етаж и стигнах стаята на Вивиян. След като обясних, че съм нейна приятелка, ме пуснаха за пет минути. Отворих вратата и когато я видях отново на болничното легло, очите ми се напълниха със сълзи. Взех един от двата стола, намиращи се в стаята и го преместих до леглото и. Просто облегнах глава на ръката и и усещах как сълзите ми бавно се стичат една по една по топлите ми бузи. Постоях така известно време и медицинската сестра ме подкани вече да изляза, тогава сложих цветето в ръцете на Вивиян и тъкмо понечих да стана, когато стана чудо! Цветето малко по малко започна да увяхва и в този момент Вивиян отвори очи. Сякаш пое живота на малкото цвете в себе си. Тя ме погледна и ми се усмихна, очите ми бяха пълни със сълзи и прегръщайки я попитах: „Сега ще ми разкажеш ли какво ти каза учителката?’’ Тя се засмя и тогава дойдоха и лекарите. Не можех да повярвам на случилото се, но в този момент разбрах, че не сънувам и всичко беше самата реалност, колкото и необяснимо да звучи.

 Мисля, че минаха два месеца, а може би са и три… май изгубих представа за времето. Лекарите го наричаха чудо на медицината, но аз знаех каква всъщност беше истината. В крайна сметка научих едно, че не трябва да се молим на Бог само, когато се нуждаем от помощ. А, да - и още нещо, чудесата съществуват и може би ти също си едно малко чудо на този огромен свят!

Автор: Симона Божилова Божилова

Bog e lubov Septemvri