kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Боже светли! Боже мили!

Posted in Приказки и разкази.

P113043311Боже светли! Боже мили!
Дай ни разум, дай ни сили,
та със вяра и наука
да вървиме към сполука.
 
Ти сърцата окрили ни
още в детските години,
да растеме с мир, свободни,
с чувства благородни.
 
Както мъничкото зрънце
никне весело на слънце,
тъй и ние да растеме,
плод добър във наш`то време.

по Йордан Стубел

Бог дава - Бог взема

Posted in Приказки и разкази.

Scan-180608-00000Сякаш по-силно и по-весело от друг път звънеше тази сутрин малката камбанка на селската църквица. Тя блестеше на слънцето като златна.

Не беше някакъв особен празник, обикновен неделен ден беше, но въздухът беше тъй чист и свеж, слънцето с такава усмивка изпращаше топлината си върху земята, която се пробуждаше от зимния сън – че всичко това правеше празникът да изглежда по-тържествен.

От всички врати на малките къщички заизлизаха празнично облечени селяни – мъже, жени и деца и се отправяха към църквата.

Излезе от своята къщурка и прегърбеният дядо Неделчо, прекръсти се набожно и с бавни стъпки пое също натам.

- Къде толкова рано, старче?

Дядо Неделчо се обърна. Отзад го настигаше Ивен Ясенев, най-богатият в селото.

- Добро утро! – поздрави кротко дядо Неделчо. – Как къде? Там, където и ти отиваш – в църквата! Нали там ни вика камбаната!

Иван се засмя.

- Имаш грешка, старче, аз не отивам в църква! Какво ще правя там? Не съм си изгубил ума да се затворя в нея и да пропусна това хубаво време за разходка. Виж какъв хубав ден. Грешно ще бъда да не го използва човек за разходка.

- Как грешно? Грешно ще бъде да не отидеш на Божия празник в църква!

- Не е тъй, старче. За старите в църква може да е добре, но за мене не е така. Ето, виж, взел съм и кошница; ще отида до горичката – и хем ще си направя хубава разходка, хем ще набера и гъби. Чувам, вече започнали да никнат – едни такива хубави: червени, бели...

Стихчета за св. св. Кирил и Методий

Posted in Приказки и разкази.

Scan-180504-0003Кирил и МетодийScan-180504-0002

Братските народи с букви кой дари?
Кирил и Методий - братята добри.
Днес венци им вие цялата страна.
С гордост славим ние тези имена.

Веса  Паспалеева

Scan-180504-0013Двамата братя

Знам кой ни даде писмената
и книги ни е сътворил.
Това са солунските братяScan-180504-0011
Методий и Кирил.
Тях всички славят и обичат.
Днес малките деца
с червен божур и здравец кичат
светите им лица.

Тома Бинчев

Scan-180504-0008

Кирил и Методий Scan-180504-0001

Светите Кирил и Методий,
две звезди на светлината,
на славянските народи
разпростряли книжнината.
Тридесет прекрасни знака
сътворили те за нас,
тридесет сестрички златни
винаги ще са със нас.

Радослав  Станимиров

 Scan-180504-0010

Scan-180504-0005Благодаря!

Почакайте отвън игри!
Събрани във верижка,
пристигат буквите добри
на гости в мойта книжка.

Аз мога вече да чета
и книжката ме води.
Благодаря за радостта –
на светите Кирил и Методий!

от Буквар за 1 клас

 Златни буквиScan-180504-0007

На славянските народи,Scan-180504-0009
в стари, стари времена
дали Кирил и Методий
златни букви – писмена.

Те ни дали светлината,
пазели ни от беда.
Пишат с тях и днес децата
БЪЛГАРИН И СВОБОДА!

Ангелина Жекова /Читанка 1 клас/

 

Scan-180504-0014Звуци и буквиScan-180504-0004

Звуци край мене се леят
идват от извор дълбок,
влизат в речта ни и пеят
като планински поток.

Дали ни двамата братя
азбука - стройно хорце.
Низали буквички - злато
с острото паче перце.

Калина  Малина

Scan-180504-0012

 

 Scan-180504-0015Пишат братчета, сестрички
и лулучки, и чертички.
И накрая бързо става
буква хубава и права.
Ние славим имената
днес на солунските братя.
Те за нас са много мили,
че ни буквите дарили.

Младен  Исаев

Милосърдието

Posted in Приказки и разкази.

Scan-180426-0005Преди много, много години по земята настана голяма суша. Пресъхнаха реки, поточета и чешми. Прегоряха дървета, храсти и трева. Умираха от жажда хора и животни.

Една нощ излезе от вкъщи едно момиченце с дървена каничка в ръка и тръгна да търси вода за болната си майка.

То не намери никъде вода и капнало от умора спря се сред полето, легна на тревата и заспа.

Като се събуди и вдигна каничката, детето с радост забеляза, че тя е пълна с чиста и прясна вода, която то безмалко щеше да разлее...

Момичето много се зарадва и в него се яви желанието да се напие и утоли жаждата си, но тутакси съобрази, че не ще остане вода за майка му, стана и тръгна към дома си.

То тъй много бързаше, че не забеляза в краката си малко кученце, спъна се в него и изтърва каничката. Кученцето жално изскимтя.

Детето вдигна каната. То помисли, че водата се е разляла, но съдът беше застанал прав на дъното си и нито капка не беше се изляла от него.

Момичето отля на ръката си малко вода, поднесе я на кученцето, то лакомо я изпи, развесели се и радостно залая край нея. Когато пак вдигна каничката, забеляза, че от дървена тя беше станала сребърна.

Момичето отнесе водата у дома си и подаде на майка си да пие, но тя му каза: "Все едно, аз ще умра вече - по-добре ти пий! - и върна каната на детето. И изведнъж съдът от сребърен стана златен.

Тогава момичето не можа да изтрае повече, вдигна каничката и тъкмо да вкуси от водата, вратата се отвори, влезе един изнемощял странник и поиска да пие вода. Детето преглътна слюнката си и поднесе съдинката на странника.

И изведнъж появиха се във водата седем огромни брилянта, а от каната потече дебела струя чиста и прясна вода.

Ковис

Този разказ е тъй вълшебен. Но какво се крие зад красотата му? Каничката – това е нашето сърце. Колкото повече добрини на милосърдие извършваме, толкова повече то се изпълва с благодат. И колкото повече даваме, толкова по-богати ставаме. 

 

Върху разказа размишляваха и рисуваха ученици от втори клас на НУ "Васил Друмев" гр. Пазарджик, изучаващи предмета "Религия-Православие".

Великденски стихотворения

Posted in Приказки и разкази.

P1130436Великденска нощ

 

Хор от ангели запяха
и под всяка родна стряха
стигна вест от небесата -
тази чудна нощ е свята.
 
И дечица, и старици
във ръцете със свещици,
с обич, с вяра най-голяма
тихо тръгнаха към храма.
 
И камбаните ще пеят,
и звездите ще огреят
във нощта студена, късна,
че Иисус Христос възкръсна.

Йордан Стубел

 

 

P1130443Великден

Христос възкръсна!
Из гроба тъмни
той мрака пръсна:
пред нас да съмне.
 
Мъжът, детето
сега се радват,
играй небето,
трепери адът.
 
Да пейм, дружина!
Великден днес е!
Цял свят почина:
Христос възкресе!
 
Иван Вазов

 

 

P1130422Великден 

Зададе се Великден
през полята зелените.
Гледай радост невидена
по лицата засмените.
 
Майки месят краваите,
моми стягат премяните.
Щом мръкне, да знаете,
ще забият камбаните.
 
И ще пеят сред нощите
песни чудни, нечувани.
Хайде, палете свещите,
цели пости сънувани!
 
Да посрещнем Великдена
със яйцата червените;
с радост чиста невидена —
във сърцата засмените!

Драго Попов

 

P1130446Великденска нощ

С бял цвят дърветата покрити
и цъфнали цветя в лехите.
Полъхва лек и ароматен
ветрец априлски над земята.
Нощта е тиха, топла, ясна —
това е пролетта прекрасна!
В небето хиляди звездици,
край храма хиляди свещици.
И храмът цял блести и свети
и пълен е с народ несметен.
Великденска нощ богомолна!
Душа радостна и волна
забравя грижи и умора
и вдига се в небето горе,
където Бог всеблаг царува
и всекиму добро дарува,
и в хор камбанен звън и песен
кънтят, звънят — Христос възкресе!

Елисавета Багряна

 

P1130449Великденска камбана

Дайте новата премяна!
Бий великденска камбана:
-Бим-бам, бим-бам!
Гледай тука, гледай там,
как свещиците пламтят,
богомолците вървят ...
- Бим-бам, бим-бам!
Бързай, мамо! Тръгвам сам!
Чуй, на портата се трака,
весели другари чакат
със великденски яйца,
със нетраещи сърца.
Чувам ли "Христос воскресе",
сред великденската песен
ще се чукаме с яйцата,
с нова радост във сърцата!
- Бим-бам, бим-бам!
Бързай, мамо! Тръгвам сам!

Ран Босилек

P11304551

 

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Да бъда пак дете, което срича
с невинни устни първите слова,
и мама да е тая, що обичам -
„най-хубавата мама” на света.

Щом екваха великденски камбани,
ний тръгвахме от църква за дома
и гледахме в нощта да не изгасне
свещта, що нежно носехме в ръка.

Да бъде свещ сърцето, що светлее,
над пропасти да бие и гори.
О, вяра, гдето в него още грееш,
през гръм и ров - води ме ти, води!

Богдан Овесянин