Вече две седмици гората се огласяше от весели птичи хорове. Улиците на подбалканското селце им пригласяха с възбудени детски гласчета. Пролетта дойде изведнъж и безкомпромисно прогони дори и спомените от отишлата си зима. Слънцето смело се издигна над планината и надари всичко живо с приятната си, топла усмивка.

Тази събота беше особено радостна за малчуганите от селото. Настъпи пролетната ваканция и те можеха цял ден да лудуват по улиците и раззеленените поляни. Дошлите при своите баби и дядовци за почивните дни техни приятели изпълваха гърдите им с допълнително вълнение.

Момчетата нямаха търпение да се съберат на центъра. Той се намираше на открито, равно място. Миналата есен смениха цялата настилка на площадчето и алеите около него. Есента беше студена и влажна и децата не можаха достатъчно да се нарадват на новата, гладка настилка със своите тротинетки. И ето, че щом слънцето изпари и последните гьолове, армията от момчета като по сигнал се събра на селския площад. Централната алея се спускаше надолу и стигаше минаващата покрай селото река. Придошлите от топенето на снеговете бурни води сякаш участваха във всеобщата радост и с плясъците си аплодираха изкуството на малките шофьори. Реката клокочеше, подскачаше и пръскаше предпазната мантинела с бляскави капчици.

Около обяд селото занемя за кратко. Изпотените и напрашени лица насядаха по пейките и бордюрите на близката детска площадка. Илиян седна по средата. Около него веднага се вкупчиха другите. Той беше най-добър в карането на двуколката и всички му се възхищаваха. Момчето извади от раницата си приготвения набързо вкъщи сандвич и чевръсто го захапа. Другите последваха примера му. Изгладнелите усти лакомо дъвчеха, събирайки сили за нови приключения.

-  Еха! – възкликна внезапно някой.

Всички погледнаха Спас, който с ококорени очи гледаше към кметството. Децата проследиха погледа на своя приятел и едно по едно повториха възгласа му. Към тях се приближаваше непознато момче. То караше своята тротинетка, която дори от тук личеше, че е много скъпа. Лъчите на издигналото се високо слънце се отразяваха в лъскавия й корпус и с отблясъците си заслепяваха детските очи.

-  Кой е това? – попита Илиян.

-  Нови съседи – обади се Мишо. – Миналото лято техните купиха къщата до нас. За пръв път идват. От София са.

Във връзка с празника на храм „Света вмчца Варвара“ учениците от 2-и, 3-и и 4-и клас на ОУ "Никола Вапцаров" село Варвара, които изучават „Религия – Православие“, си припомниха житието на светицата, песни и стихотворения за нея. За да изкажат своята радост и уважение, те сами съчиниха стихотворение.

Да благодарим на тяхната учителка - г-жа Виолета Динева.

Храм

През тази година пролетта се разцъфна през Страстната седмица. Село Топола замириса на цвят и тъй се укроти под топлото слънце, че бръмченето на пчелите се носеше из побелелите градини като песен. Селяните слушаха гласовете и стъпките на пролетта, чувстваха щедрата ръка на Бога, но не се радваха. Свещеникът на селото беше тежко болен и всички го очакваха всеки миг да предаде Богу дух.

На Велики петък тревогата на селото мина всяка граница. Нима няма да има Възкресение в Топола? На Великден няма ли да чуят песента на камбаната да ечи над покаралите ниви?... Още от сутринта из улиците забързаха жени и зашушкаха с опечалени лица:

- Наистина ли е умрял?

- Още бере душа.

- На личен ден^[1] ще склопи очи^[2].

-  Праведните винаги умират на лични дни!...

Жените накъсаха от градините лалета, кандилки, пчелина^[3] и други зеленини, приготвиха свещи и зачакаха да чуят тъжния удар на камбаната. Но до обяд поп Никола се бори с болестта си и вместо да издъхне, заспа дълбок, укрепителен сън. Голямата дъщеря на свещеника излезе на двора, усмихна се на слънцето и тихо каза на жените, които угрижени чакаха около портата:

-  Татко заспа! – и от радост се разплака.

По-нетърпеливите разбраха, че е вече умрял, пръснаха се из дворовете и разнесоха скръбната вест. Трима души от селските първенци, приятели на свещеника, веднага тръгнаха към къщата му, за да целунат студената му ръка. Щом влязоха в попския двор, наведоха глава и бавно се насочиха към отворената врата. На прага ги посрещна жената на свещеника и тихо им рече: