kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Кой направил е цветята

Мери-Кейт 9 г.

Кой направил е цветята,
Кой с росица ги пои?
Кой им даде аромата,
Кой ги с краски украси?

 

Мравчицата Кой научи
да си сбира семенца?
  И пчелата мед да смуче
от красивите цветя?



Кончето да тича волно
из зелените поля.
Слънчицето да изгрява,
да залязва след това.

София Грюнбаум - 5 г. Мери-Кейт - 9 години.

 

Всичко Ти направи, Боже,
Ти си всичко наредил.
Птичката да хвърка може,
че крилца си й дарил.



Ти направи небесата,
  светлината и нощта;
Тебе славят на земята
и най-малките неща.



Всеки ден Те славя, Боже,
с блага дума на уста.
Всеки ден Ти казвам, Боже,
от сърце: Благодаря!

 

Песен по текст на Константин Величков

София Грюнбаум - 5 години.

Възкресение Христово

Vuzkresenie Hristovo

Възкресение Христово

/Есе/

    Възкресение Христово е един от най-светлите християнски празници. Той е празник на празниците, защото с него се е родила една надежда за по-хубав живот не само на земята, но и след това. Защото ако човек приеме Христос за свой Спасител и Господ , и признае със сърцето си, а не само с устата си, че Той е възкръснал от мъртвите, става свидетел на даденото ни обещание за вечен живот.

   Този празник не би трябвало да е поредният от всички други, за да се съберат близки и приятели около трапезата, да разговарят и да си разменят боядисани яйца, защото той е по-различен и вълнуващ, носи радост. Радост от това, че вярата и надеждата за по-добър живот не са умрели, а са възкръснали, родили са се отново. Христос не случайно идва на Земята. Той е изпратен от Своя Отец, за да проповядва словото Му и да показва на хората правия път. Но хората не Го приемат, преследват Го, измъчват Го и Го осъждат на смърт, като Го убиват по най-жестокия начин – приковават Го на кръст, но след три дни Божият Син възкръсва от мъртвите. Бог е могъл да не допусне Неговият първороден Син да изпита всичките тези болки и мъки, но чрез пролятата кръв на Иисус иска да измие греховете на хората, иска да им даде още един шанс за спасение. Защото както Иисус възкръсна, така ще възкръснат и всички, които вярват в Него.

Възкресение Христово – Пасха

Рисунка: Явор Кочев - 2 клас

Възкресение Христово – Пасха

Есе

Всяка година с нетърпение чакам имения си ден – Цветница. Но това не е само мой празник, а и на всички християни. След тържествената литургия с радост поемам от ръката на свещеника осветените върбови клонки, а когато изляза от църква, бързо свивам нежно венче и украсявам косите си. Знам, че този ден, наричан още Връбница, Палмова неделя или Неделя Вайа, е отбелязан в църковния календар като Вход Господен в Йерусалим. Тогава Иисус Христос влиза тържествено през главната порта в свещения град, възседнал едно осле. Хората го посрещат с радостни възгласи и застилат пътя пред него с дрехите си и с палмови клонки. Радват се, че ще се сбъдне прочетеното в старите книги – Син Божий ще влезе в старинния град като еврейски цар. Но радостта бързо се стопява. След няколко дни хвалебствените възгласи се сменят със страшните викове: „Разпни го!”.

И настъпва седмицата на страданията, наречена Страстна. Всеки ден от нея е велик, защото е спомен за последните мигове от земния живот на Господ Иисус Христос, за неговите страдания заради човешките грехове. Всеки ден от Великата седмица е изпълнен с трескава подготовка за най-важния от нея – Великден. До четвъртък използвам всяка свободна минута, за да изписвам яйца. Взимам тънката писалка и с разтопения пчелен восък рисувам красиви цветя и клонки. Признавам, че все още не са така съвършени, както на жените от нашия край, които са майсторки в това отношение. Важното е, че свикнах да рисувам различни мотиви върху белите яйца.

Студентът

http://www.arhiereiskopz.com/images/2016/Za_dezata/Prikazki_i_razkazi/V_plamuka_na_kandiloto_St.Vaklinov.JPG

- Да те събудя ли нощес, когато забият камбаните, за да отидем в църква? Нали ще се каже „Христос възкресе!".

Борис Веженов погледна със снизходителна усмивка майка си, която му бе отправила това питане. „Заслужава ли да губя от съня си, за да отида среднощ в църква? Нека отидат старите" - помисли си Борис и отговори:

- Не искам. Предпочитам да спя. Нали, за да отпочина съм си дошъл. Малко ли безсънни нощи съм прекарвал и има да прекарвам и занапред, докато уча! Идете с тате сами.

- Както кажеш, синко. Пък... почини си! - кротко продума старата жена без обаче да може да скрие не съвсем приятното чувство, което извика в нея отказът на сина й. - Преди ти сам заръчваше да не забравям да те събудя за „Христос възкресе"..., та рекох... Е, Господ ще прощава... щом като си уморен...

И се отдалечи. Борис я проследи с поглед и продума на себе си:

- Май че се поразсърди. Горката женица, тя счита, че няма по-важно нещо от черкуванията й. Но ще й мине.

Борис Веженов студентстваше трета година зад граница. Откакто се записа в университета не беше си идвал. Работеше усърдно. Беше прав, че прекарваше безсънни нощи в занимания. Започна да се чувства често неразположен, заслабна. И лекарите го посъветваха да прекъсне за известно време учението си, да се върне при своите родители, да закрепне. И после пак да продължи. Случи се тъй, че неговото пристигане съвпадна с приготовленията за големия празник - Великден.

Не бяха се изминали и два дни от неговото пристигане, още не беше си отпочинал както трябва от пътуването, ето че майка му го изненада с покана за среднощната църковна служба.

- Проста женица, - думаше си снизходително Борис, - колко други по-леки работи нейната майчина обич не би допуснала да върши заради здравето си, а и не помисля дори, че на него зле ще му се отрази една нощ, прекарана в безсъние!

Борис спазваше режима, препоръчан му от лекарите, и си легна и тази вечер рано. Спокойствието в бащиния дом му даваше и хубав, крепък сън.

Великденски стихчета

ВеликденVelikden 1

Зададе се Великдена
през вечните поля
и празнично нагиздена
е цялата земя.

Довечера камбаните
със радост ще гърмят.
Във черква пък събраните
молитва ще четат.

„Христос Возкресе!“ — в Божи храм
ще екне в нощен час.
„Воистина Возкресе!“ — там
ще кажат всички с глас.

Нас чакат ни краваите
с червените яйца.
Великден е, да знаете!
Великден е, деца!

                               Борис Тричков

 

Пролетна песенVelikden 2


След зимните неволи и злини
небето синьо в пролетните дни
поглежда днеска кротко над света,
като с очите сини на Христа.

От изток Слънчо грейнал мил и драг,
целува с весела усмивка пак:
дървета, хора, птици и пръстта,
като с устата блага на Христа.


Пробудени от зимния си сън,
на стрехи капчуците отвън,
напевно, в хор, приветстват пролетта,
като с гласа сърдечен на Христа.


А тихият ветрец, пристигнал тук
от топлия и слънчев юг,
възторжно крачи с песен на уста,
като с нозете боси на Христа.


Царкиня Пролет в родния ни край
щастлива и усмихната сияй,
затуй от всичко блика радостта,
с усмивката всеблага на Христа.

Любомир Дойчев

 

 

Великден, ВеликденVelikden 4

Звънете, камбани, звънете,
с лъчите на ведри зари!
Вест чудна възкресна носете
над родни поля и гори!
 
Възкръсна Христос! В небесата
хор ангели пеят безспир.
Усмихват се будни цветята
в градините, в полската шир.
 
Звънете, камбани, звънете!
Отронвайте златни зрънца!
Най-светлата радост носете
на всички човешки сърца!

                              Монахиня Валентина Друмева

 

 Великденска свещVelikden 10

Свети, свети,

свещице!

Закривай я

ръчице!

Спри, вятърко,

спри, не вей

и пламъка

не люлей!

И ти, дъждец,

не роси —

свещицата

не гаси!

Вкъщи ще я

занеса

и на баба

поднеса:

— Бабо, Христос Возкресе!

Светла радост донесе!

 

Ран Босилек

Velikden 9Великден

В очите му - звездици,
в ръцете му - свещица.
Камбанка е сърцето.
Така върви детето
през тъмното напряко.
Ако го срещне някой,
ще се припознае,
че ангелче това е.
Детето като песен
реди:
        - Христос воскресе!
И сее светлина
по пътя към дома.
След него тате, мама
и каката голяма
отвръщат като песен:
         - Во истину воскресе!
И слизат небесата
в нощта на чудесата
чрез детската душа -
надежда за света.

Анелия Янковска-Сенгалевич

ВеликденVelikden 7

Пролетта дойде отново
и донесе на света
Възкресение Христово,
слънце, птички и цветя.

Бият радостно камбани
в градове и във села
и отекват разлюляни
над гори, нивя, поля.

И зове ни тази песен
да си подадем ръце,
да речем "Христос възкресе",
да се чукнем със яйце,

та да бъдем живи, здрави,
с бодри, румени лица,
и всеблагий Бог да славим
с чисти мисли и сърца,

че прострял е Той десница
и закриля всеки час
всяка птичка и тревица,
мене, тебе, всички нас.

Елисавета Багряна