kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Стихчета за Въведение Богородично - Ден на православната християнската младеж и семейство

Posted in Приказки и разкази.


Vuvedenie1Прошка
 
Мамо, моля те, прости ми
всички пакости, бели,
още малък съм, бедите
идват те при мен сами.

Тате, миличък, аз зная,
щом не слушам, те боли,
ще порасна най-накрая,
все ще правя добрини.

Мамо, тате, бабо, дядо,
аз ядосвам ви сега,
прошка прося – обещавам
да обичам ви всегда.
 
                        /О. Б./

 

Vuvedenie2

Звездно небе

Аз се чудя на небето
кога хиляди звезди
светят нощем тихо, ясно,
а сред тях луна блести.

Кога гледам, аз усещам
колко Господ е Велик
и към Него се обръщам
със любов и поглед тих.

/Васил Попович/

 

 

Vuvedenie3Ти, Боже...

Ти, Боже, си запалил
там слънцето, звездите
и с думица едничка
създал си Ти водите.

И всякакво дихание
със ум си Ти дарил.
Край, начало нямаш,
ще бъдеш, Си и бил! 

      /Любомир Бобеков/

 

Vuvedenie4Християнче
 
Християнче се наричам
и навсякъде мълвя,
Господи, че Те обичам,
в тоя век на суета!
 
Знам, че златното Ти семе
търси детския копнеж –
на такива като мене
Твойто царство ще дадеш.
 
Братска обич ще обхване
всички хора по света,
ако всеки рано стане
малък гълъб на мира...
 
/Епископ Нестор/
 

Vuvedenie9Колко хубаво е, мамо...

 

Колко хубаво е, мамо,

в Божий дом да се стои.

Мирно ще застана, мамо,

пред иконите свети!


Че да чуя що се пее

и говори в Божий храм.

Мамо, тате, искам само

винаги да бъда там.

 

Vuvedenie5Молитва

Благодаря Ти, Боже мили, 
че ме даряваш с крепки сили.
Че ми изпращаш благослов,
надежда, вяра и любов.

Сега раста, не ме оставяй,
в добри дела ме направлявай,
да бъда, Боже, милостив,
да съм добър и справедлив.

По светли пътища води ме,
да славя, Боже, Твойто име.
Дай мирни дни, щастлив живот,
на моя мил, добър народ.
 
/Димитър Спасов/
 
Vuvedenie6Как да се кръстим

Мили дечица,
мирни станете,
дясна ръчица
горе вдигнете.
Трите пръста сберете,
двата сгънете.
Първо на челото,
после на гърдите,
от дясно наляво минете.
"В името на Отца,
и Сина,
и Светия Дух.
Амин!"
Така се кръстете
и Бога помнете!
 

Vuvedenie8АНГЕЛ—ПАЗИТЕЛ

Макар да съм малка, от маминка зная,
че имам си благ Покровител.
Кога съм послушна и кротко играя,
така съм щастлива, защото съм в рая
със тебе, мой Ангел-Пазител!
 
И всеки ден гледам да бъда добричка.
И тъй ми е леко в сърцето!
И татко, и мама, и баба, и всички
във къщи наричат ме “весела птичка”,
защото от радост хвърча до небето.
 
О, Ангелче мое, недей ме оставя!
Бди нощем над мойто креватче!
Пази ме да бъда все бодра и здрава,
послушна, добра! Но недей ти забравя
и моето палаво братче!
 
/архим. Серафим Алексиев/

Бог е любов

Posted in Приказки и разкази.

За поредна година през месец юни бяха отличени участниците в Националния конкурс на МОН „Бог е любов”. Тази година три деца от Пазарджишка духовна околия бяха класирани на първи места в националния етап на осемнадесетото издание на конкурса.

Ана-Мария Петкова Петкова IV клас, изучаваща ЗИП Религия-Православие в ОУ „Христо Ботев“ гр. Велинград с ръководител г-жа Лора Методиева, получи първа награда за своето стихотворение.

Bog e lubov VelingradBog e ljubov Velingrad2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

БОГ Е ЛЮБОВ

Моля ти се, Дядо Боже,
дай ми разум, ум и сила
да обичам, докат дишам,
аз Родината си мила.
 
Наште планини, поляни,
наште реки, долини.
Хората добри край мене,
всички близки и роднини.
Мама, тате, кака, бате
и приятелите мили.
 
Ти си, Боже, ум Всесилен.
Ти си най–велика сила.
Ти даряваш ни с любов
и надежда за закрила.
Ти изпращаш силен зов
за добрини и за любов.

Къмто всички живи твари,
към тревичката дори,
Ти надежда, Ти - Любов,
Ти си светлина в сърцето
и за обич светъл зов
Ти ни пращаш от небето.

 

Bog e lubov Septemvri3Две ученички, изучаващи СИП Религия в СУ „Христо Ботев“  гр. Септември с ръководител презвитера Йорданка Василева - Симона Божилова Божилова, Х кл.и Деница Ивайлова Стамболиева, VII кл получиха първи награди в раздел „разказ/есе“ и „рисунка“ и право на едногодишна стипендия.

 

ЧУДОТО

есе

 Мисля, че минаха два месеца, а може би са и три… май изгубих представа за времето. Всяка сутрин се събуждах с мисълта как да започна това, но така и не открих правилния начин и затова реших да започна просто така, и то от самото отначало.

 Господ е създал този свят, както и нас хората, дал ни е способността да се обичаме и привилегията да бъдем обичани, но правим ли го? Обичаме ли се наистина или играем игра, в която самите ние не познаваме правилата, но вярваме, че ги има. Историята ми вероятно не е най-интересната, нито пък най-вълнуващата, но си е моята история. Винаги до една степен съм вярвала в чудеса, но никога не съм мислила, че самата аз ще бъда част от такова.

 Беше един хубав есенен ден, отворих очи и бях заслепена от слънчевите лъчи, спускащи се така непринудено през прозореца ми, та чак до съненото ми лице. Мислех си, че днес ще бъде един обикновен и скучен ден като почти всички останали, но не беше. Тъкмо си казах, че ще има време да поспя още малко, когато погледът ми срещна светещото екранче на будилника. Въпреки бавните ми реакции поради факта, че туко-що бях станала, успях да сметна, че имам точно двадесет минути да се оправя за училище, като се има предвид, че училището ми бе на другият край на града. Донякъде ми се губи споменът как се оправих толкова бързо и как въобще стигнах, но стигнах въпреки двадесет и петте минути закъснение, отлепената подметка на маратонката и обърканата ми училищна програма за деня, всичко останало беше наред. Часовете минаваха бавно, а на мен сякаш нещо ми имаше, усещах странно чувство, все едно нещо лошо щеше да се случи и точно в следващия момент телефонът ми извибрира. Гласова поща? Бях получила гласова поща, а аз обикновено никога не получавам. Беше от Вивиян (моята най-добра приятелка). Помолих учителката да ме пусне да изляза от часа, защото може би е важно и тя ми разреши. Ръцете ми трепереха, усещах как всичко около мен се върти, но не разбирах какво става, тогава пуснах съобщението и когато го изслушах, всичко в мен се преобърна: „Здравей Габи, аз съм Вивиян. В момента пътувам към училището ти, защото исках да ти разкажа какво каза учителката ми по скулптора. Просто съм много развълнувана и знаеш, че няма на кого другиго да разкажа и за това исках ведн….’’ След тези думи се чу силен шум сякаш от сблъсък с нещо и съобщението просто спря. Не знаех какво се случва, излязох от училище и започнах да тичам към мястото, където с Вив винаги се чакахме и можех да разбера какво се случваше, просто всичко стана така бързо. Тогава погледът ми се спря на една обърната горяща кола. Това беше колата на Вивиян. Спомням си в следващия момент как стоях на един стол в болницата, слушайки полицаят как задаваше въпроси на пострадали очевидци за катастрофата и в този момент лекарят излезе от стаята, в която се намираше Вивиян. Аз се изправих и започнах да го затрупвам с въпроси, Bog e lubov Septemvri2когато той просто вдигна ръка, погледна надолу и ме помоли да спра. След това, което ми каза просто паднах на земята и в този момент имах чувството, че сънувам и всичко това беше един лош сън, но не… бе реалност, Вивиян беше в кома и не даваха никакъв шанс,  че тя ще се събуди отново. Пуснаха ме да вляза, стоях до нея, гледах я и не можех да направя нищо, за да й помогна. Станах и си тръгнах, като почти нямам спомен как съм се прибрала. Толкова неща мислих, но нищо. Истината беше, че никой човек нямаше да може да стори нищо, за да я накара да отвори очи отново и аз знаех това.

 Винаги съм вярвала в Бог, още от малка мама ме водеше в църквата, показваше ми как да се прекръствам, как да паля свещички и всичко останало. Имах нужда да вярвам, че Бог ще й помогне. Още на следващата сутрин отидох в църквата и разказах на свещеника какво се случи. Той ми обясни, че трябва да започна все от някъде и аз го направих. Четях си всички молитви, които беше нужно, постих определения брой дни и отидох на изповед, за да може накрая да се причастя. Мина седмица, отидох на църква още рано от сутринта и чаках причастието. Чаках го, защото то не беше за мен, а за Вивиян и въпреки че аз щях да го приема, то щеше да бъде за нея. Всичко приключи и тъкмо си тръгвах, когато погледът ми се спря на една от иконите на Света Богородица, пред която имаше много цветя. Реших да си взема едно. Отидох пред иконата, целунах я, прекръстих се и взех едно цветенце, молейки се дълбоко в сърцето си Вивиян да се събуди. Излизайки от храма, видях една баба да стои сама на една от пейките, които се намираха в двора на църквата. Тя ме заговори и честно казано нямам голям спомен какво й отговарях, но няма да забравя последните й думи: „Това цвете явно е за някой много специален човек, по-добре побързай да му го занесеш, преди да е увяхнало съвсем.’’ Как знаеше, че цветето е за някой? Пожелах и приятен ден и тръгнах напред, но нещо ме накара да се обърна и когато го направих, нея вече я нямаше, сякаш се бе изпарила в небето. Всичко беше като сън… Качих се в автобуса, който ме откара право пред болницата, в която беше Вивиян. Исках просто да постоя при нея, да я погледам, да и оставя цветето и след това да се прибера, и да се помоля отново на Бог тя да отвори очи. Качих се по стълбите чак до четвъртия етаж и стигнах стаята на Вивиян. След като обясних, че съм нейна приятелка, ме пуснаха за пет минути. Отворих вратата и когато я видях отново на болничното легло, очите ми се напълниха със сълзи. Взех един от двата стола, намиращи се в стаята и го преместих до леглото и. Просто облегнах глава на ръката и и усещах как сълзите ми бавно се стичат една по една по топлите ми бузи. Постоях така известно време и медицинската сестра ме подкани вече да изляза, тогава сложих цветето в ръцете на Вивиян и тъкмо понечих да стана, когато стана чудо! Цветето малко по малко започна да увяхва и в този момент Вивиян отвори очи. Сякаш пое живота на малкото цвете в себе си. Тя ме погледна и ми се усмихна, очите ми бяха пълни със сълзи и прегръщайки я попитах: „Сега ще ми разкажеш ли какво ти каза учителката?’’ Тя се засмя и тогава дойдоха и лекарите. Не можех да повярвам на случилото се, но в този момент разбрах, че не сънувам и всичко беше самата реалност, колкото и необяснимо да звучи.

 Мисля, че минаха два месеца, а може би са и три… май изгубих представа за времето. Лекарите го наричаха чудо на медицината, но аз знаех каква всъщност беше истината. В крайна сметка научих едно, че не трябва да се молим на Бог само, когато се нуждаем от помощ. А, да - и още нещо, чудесата съществуват и може би ти също си едно малко чудо на този огромен свят!

Автор: Симона Божилова Божилова

Bog e lubov Septemvri

Възкресение Христово - есе

Posted in Приказки и разкази.

Рисунка: Райа Коралиева - 1 клас„ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО“

ЕСЕ

Великден, самото име на празника говори много ясно за същността му. Велик-ден, ден, който е велик. Най-светлият християнски празник за мен, защото празнуваме Възкресението на Господ Иисус Христос - Възкресение Христово. Но това Възкресение за мен не е просто някакво историческо събитие, което е описано в Библията и в църковното предание и много други исторически източници, а е най- великото нещо, което се е случвало на земята.

Възкресение Христово за мен доказва на практика, че човек може да постигне безсмъртието, за което мечтае и за което се бори още от най-древни времена.

Човекът бил безсмъртен при Сътворението, но чрез първородния грях привлезнала смъртта, така човекът станал смъртен и изгубил този божествен дар - безсмъртието. Душата останала безсмъртна, но била окована вече от смъртното тленно тяло. Грехът родил смъртта, нетленното тяло станало тленно.

Христос дойде на земята, за да изкупи чрез Своята свята Кръстна смърт този първороден човешки грях и чрез Своето славно Възкресение да победи смъртта и да дари отново човека с живот вечен. Аз мисля, че чрез вярата си в Христос, като Син Божий и Спасител, ние имаме шанс отново за вечен живот, както е описано и в Библията, че след Второто пришествие всички мъртви ще възкръснат за Вечния живот и Страшния съд. Както възкръсна Христос, така един ден всички мъртви ще възкръснат.

Стихотворения за св. св. Кирил и Методий

Posted in Приказки и разкази.

IMG 20190510 190747ПРАЗНИК

Предпразнична радост
в гърдите напира,
в сърцето ми детско
едва се побира!

Венци сме увили
с божур, перуника,
със люляци бели
и горска иглика.

Че днеска е празник
голям, всенароден
на братя светии -
Кирил и Методий!

О, азбука наша,
преславна навеки!
Води ни по мирни
и светли пътеки!

Веса Паспалеева

 

IMG 20190510 190809

 

НА СВЕТИТЕ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Пеят весели деца,
светят чистите лица
и с божури във ръцете,
с клончета и росно цвете
дружно виеме венци
за безсмъртните светци.

Днес е празник най-велик,
ден на нашия език
и славянските народи,
на  светите Кирил и Методий.

С техни букви всеки ден
ние пишем и четем
книжки български, чудесни
с приказки и родни песни.

IMG 20190510 190826Грее весело небето
над Балкана и полето,
чуруликат пойни птички
край гори и край рекички.

И в ръцете с росно цвете
ние кичим ликовете
на светителите – братя,
да ги славим по земята –
вредом, докъдето стига
родна реч и родна книга!

Иван Давидков

 

 

СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Днес е празник! Ден тържествен! –
Ден на Кирил и Методий –
Пратеници с глас божествен
за славянските народи.
 
IMG 20190510 190844
Те оръдие могъщо
изковаха от езика,
дето като пламък същи
из духа народен блика.
 
Словото им свето, чисто,
като лъч през вековете,
с бисерите, тез мъниста:
азбуката тяхна – свети!
 
Днес е празник! Ден тържествен! –
на светите Кирил и Методий –
пратеници – дар божествен
за славянските народи.

Асен Калоянов

 

 

IMG 20190510 190858 

А Б В

Аз дойдох с усмивка детска,
появих се на света.
Книга моята родина
подари ми да чета.

Българче съм любознателно,
радвам се, чета в захлас.
Тайната на всяка дума
с буквите разкривам аз.

Вярвам в българското слово,
в азбуката ни добра.
Нашите любими букви
са цветчета на мира!

Йордан  Друмников

Цял ден грее ясно слънце

Posted in Приказки и разкази.

IMG 20190301 122507IMG 20190301 122545
 
Цял ден грее ясно слънце,
надвечер му каза Бог:
„Стига свети, прибери се –
да починеш в сън дълбок.
 
Утре рано да ми станеш
с отморен и бодър лик –
да зарадваш ти децата
с празник светъл и велик!
 
Слънце месечко помолва:
Я огрей ти, братко злат,
вред полета и горите,
всяко село, всеки град!“
 
 Слънце спи, а златен месец
IMG 20190301 122718тихо свети до зори,
IMG 20190301 122643после уморен и бледен,
Слънча буди зад гори.
 
„Ставай, ставай, ясно слънце,
че те чака светъл път,
чуй, петли отдавна пеят
и камбаните звънят!“
 
Слънце стана и отново
затрептява над света –
и здрависват го засмени
дървеса, треви, цветя.

Ран Босилек