kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Възкресение Христово - есе

Posted in Приказки и разкази.

Рисунка: Райа Коралиева - 1 клас„ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО“

ЕСЕ

Великден, самото име на празника говори много ясно за същността му. Велик-ден, ден, който е велик. Най-светлият християнски празник за мен, защото празнуваме Възкресението на Господ Иисус Христос - Възкресение Христово. Но това Възкресение за мен не е просто някакво историческо събитие, което е описано в Библията и в църковното предание и много други исторически източници, а е най- великото нещо, което се е случвало на земята.

Възкресение Христово за мен доказва на практика, че човек може да постигне безсмъртието, за което мечтае и за което се бори още от най-древни времена.

Човекът бил безсмъртен при Сътворението, но чрез първородния грях привлезнала смъртта, така човекът станал смъртен и изгубил този божествен дар - безсмъртието. Душата останала безсмъртна, но била окована вече от смъртното тленно тяло. Грехът родил смъртта, нетленното тяло станало тленно.

Христос дойде на земята, за да изкупи чрез Своята свята Кръстна смърт този първороден човешки грях и чрез Своето славно Възкресение да победи смъртта и да дари отново човека с живот вечен. Аз мисля, че чрез вярата си в Христос, като Син Божий и Спасител, ние имаме шанс отново за вечен живот, както е описано и в Библията, че след Второто пришествие всички мъртви ще възкръснат за Вечния живот и Страшния съд. Както възкръсна Христос, така един ден всички мъртви ще възкръснат.

Стихотворения за св. св. Кирил и Методий

Posted in Приказки и разкази.

IMG 20190510 190747ПРАЗНИК

Предпразнична радост
в гърдите напира,
в сърцето ми детско
едва се побира!

Венци сме увили
с божур, перуника,
със люляци бели
и горска иглика.

Че днеска е празник
голям, всенароден
на братя светии -
Кирил и Методий!

О, азбука наша,
преславна навеки!
Води ни по мирни
и светли пътеки!

Веса Паспалеева

 

IMG 20190510 190809

 

НА СВЕТИТЕ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Пеят весели деца,
светят чистите лица
и с божури във ръцете,
с клончета и росно цвете
дружно виеме венци
за безсмъртните светци.

Днес е празник най-велик,
ден на нашия език
и славянските народи,
на  светите Кирил и Методий.

С техни букви всеки ден
ние пишем и четем
книжки български, чудесни
с приказки и родни песни.

IMG 20190510 190826Грее весело небето
над Балкана и полето,
чуруликат пойни птички
край гори и край рекички.

И в ръцете с росно цвете
ние кичим ликовете
на светителите – братя,
да ги славим по земята –
вредом, докъдето стига
родна реч и родна книга!

Иван Давидков

 

 

СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Днес е празник! Ден тържествен! –
Ден на Кирил и Методий –
Пратеници с глас божествен
за славянските народи.
 
IMG 20190510 190844
Те оръдие могъщо
изковаха от езика,
дето като пламък същи
из духа народен блика.
 
Словото им свето, чисто,
като лъч през вековете,
с бисерите, тез мъниста:
азбуката тяхна – свети!
 
Днес е празник! Ден тържествен! –
на светите Кирил и Методий –
пратеници – дар божествен
за славянските народи.

Асен Калоянов

 

 

IMG 20190510 190858 

А Б В

Аз дойдох с усмивка детска,
появих се на света.
Книга моята родина
подари ми да чета.

Българче съм любознателно,
радвам се, чета в захлас.
Тайната на всяка дума
с буквите разкривам аз.

Вярвам в българското слово,
в азбуката ни добра.
Нашите любими букви
са цветчета на мира!

Йордан  Друмников

Цял ден грее ясно слънце

Posted in Приказки и разкази.

IMG 20190301 122507IMG 20190301 122545
 
Цял ден грее ясно слънце,
надвечер му каза Бог:
„Стига свети, прибери се –
да починеш в сън дълбок.
 
Утре рано да ми станеш
с отморен и бодър лик –
да зарадваш ти децата
с празник светъл и велик!
 
Слънце месечко помолва:
Я огрей ти, братко злат,
вред полета и горите,
всяко село, всеки град!“
 
 Слънце спи, а златен месец
IMG 20190301 122718тихо свети до зори,
IMG 20190301 122643после уморен и бледен,
Слънча буди зад гори.
 
„Ставай, ставай, ясно слънце,
че те чака светъл път,
чуй, петли отдавна пеят
и камбаните звънят!“
 
Слънце стана и отново
затрептява над света –
и здрависват го засмени
дървеса, треви, цветя.

Ран Босилек

Крилатият пленник

Posted in Приказки и разкази.

Krilatia plennikНавън валеше ситен сняг. Затрупаното село глъхнеше сънено под топлата снежна покривка. Градинската ябълка трепереше над плета като млада невеста, пременена и накитена с бяло цвете. Под стряхата три гладни врабчета ровеха сламките и търсеха житни зрънца, останали от лятната вършитба. Иванчо стоеше до прозореца, бършеше с длан запотеното стъкло и гледаше жадно как рошавите сиротни птички наближават капана му. Иванчовият капан беше направен от две почернели керемиди, похлупени една върху друга. В долната имаше шепа жълто просо, а горната стоеше подпряна леко с две пръчици — отдолу чаталче, а отгоре права клечка. Тя крепеше похлупака полуотворен. Щом едното от врабчетата видя просото в капана, радостно зачурулика и се втурна да кълве. Другите две се озърнаха наоколо, не посмяха да приближат и сякаш почнаха да думат на другарчето си:

— Внимавай, тая работа не е чиста!

Ала гладното пиле не ги слушаше. То влезе в капана, почна лакомо да кълве и, без да ще, докосна с крак чаталчето. Щом размърда клечката, горната керемида падна и го захлупи. Врабчето остана в тъмнина. Двете негови другарчета отлетяха уплашени. Иванчо изкрещя, втурна се по чорапи навън, затича се под стряхата, грабна капана с крилатия пленник, влезе с него в затоплената стая, затвори хубаво вратата и дигна едната керемида. Врабчето шумно изхвръкна. То помисли, че е вече свободно, дигна се стремително нагоре и удари крилете си в тавана, кривна към прозореца, почна да пърполи, заудря с главичката по железните пръчки; най-сетне падна отмаляло и Иванчо го хвана.

— Пипнах те — рече той, — сега ще намеря ножица и ще ти отрежа крилете, че тогава да видим как ще хвърчиш!

Боже светли! Боже мили!

Posted in Приказки и разкази.

P113043311Боже светли! Боже мили!
Дай ни разум, дай ни сили,
та със вяра и наука
да вървиме към сполука.
 
Ти сърцата окрили ни
още в детските години,
да растеме в мир, свободни,
с чувства благородни.
 
Както мъничкото зрънце
никне весело на слънце,
тъй и ние да растеме,
плод добър във наш`то време.

по Йордан Стубел