kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

ГЛАСЪТ НА СВЕТИТЕ ОТЦИ.

Posted in Поучения.

"Не унивайте пред грешките.
Непогрешимостта е неосъществима мечта!
Грешките са свойствени на всички човеци и именно поради 
тази склонност към падения им е заповядано:
"С търпение спасявайте душите си.

Който претърпи докрай, той ще бъде спасен."

"Пътят на моя живот и на ония, които искат да са ми спътници, 
е постлан с тръни! 
Но по такъв път води Господ избраниците и любимците Си! 
Не могат да се отворят душевните очи и те не могат
да видят духовните блага, подавани от Христос, 
ако човек не бъде поставен на трънливия път. 
Христос е с теб!
Да дарува Той сила и на мен, и на теб..."

"Очевидно ти приемаш Чашата от човешки ръце. 
Какво ти влиза в работата праведно ли постъпват
тия човеци или беззаконно? 
Твоята работа е ти да постъпиш праведно, 
както подобава на последовател на Иисус, 
с благодарност към Бога и с жива вяра да приемеш Чашата 
и мъжествено да я изпиеш до дъно... 
Каква мъка, каква адска мъка е да се оплакваш, 
да роптаеш срещу предопределената свише Чаша... 
Моли Бога да отклони от тебе всяка напаст и всяко изкушение. 
Не трябва дръзко да се хвърляме в бездната на скърбите, 
защото това е самонадеяност от гордост. 
Но когато скърбите дойдат сами, ти не се плаши от тях и не мисли,
че те са дошли случайно, поради стечение на обстоятелствата. 
Не, те са допуснати от Божия Промисъл."

Св. Игнатий Брянчанинов

Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден)

Posted in Поучения.

Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.

През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.

Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!

Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.

През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.

Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.

Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.

Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.

В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.

Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.

Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.

Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.

Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.

Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!”

Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.

Това станало в 326 г.

Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.

Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.

Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.

Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:

- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.

Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:

- Господи, помилуй!...

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Рождество на Пресвета Богородица 08 септември

Posted in Поучения.

Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква.

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци".

Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.

Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.

По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи.

За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.

Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.

Починал баща й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

А на празника Рождество Богородично се пее следната песен:.

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)

АКАТИСТ НА СВЕТО РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО

Posted in Поучения.

Кондак 1

На избраната от всички родове Пресвета Дева и Божия Майка принасяме похвално пение пред чудотворната икона на Нейното преславно рождество. А Ти, Пречиста, с Твоя благ промисъл за нас ни запази от всякакви беди, скърби и посрамваща смърт, за да Ти зовем в умиление:
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Икос 1

Първият Ангел пред Престола на Вседържителя бе пратен да възвести на неплодните родители за Твоето рождество, Владичице, и сега Ангелското воинство Те слави на небесата, По-честна от Херувимите, Майко на нашия Бог. А ние, земнородните, радвайки се на Твоето рождество и на явяването на Твоята икона, макар и с тленни устни, Ти принасяме такива похвали:
Радвай се, Непорочна, родена от праведни родители; радвай се, земна Дъще, благословена за Божия Майка.
Радвай се, радостно развързала безплодието на Твоите родители; радвай се, велико утешение на старците родители.
Радвай се, изпросена с молитва от Бога; радвай се, чуден плод на Иоаким и Анна.
Радвай се, Свята, възпитана от светии; радвай се, несъмнено спасение на света.
Радвай се, осенена от силата на Всевишния; радвай се, превъзнесена Слава на небесата.
Радвай се, Вместилище, развързало прамайчината клетва; радвай се, победила древната змия чрез Родилия се от Тебе.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 2

Видели в Твоето рождество избавление от укора на бездетството, Твоите праведни родители славеха Бога. Затова и ние, като им подражаваме, сме готови с блага надежда да понасяме укора на злословещите ни заради Твоя Син, православно изповядвайки и славейки Неговото Име и пеейки: Алилуия.

Икос 2

Разумът на Ангелите не можеше да постигне Твоето рождество, тайната на въплъщението на Сина Божий: как неизкусобрачната Дева е могла да зачене? А сега вярващите, удивлявайки се на тайната на Божествения промисъл за спасението на човешкия род, славят Твоето девство, Пречиста, и усърдно Ти зоват така:
Радвай се, сбъдване на пророческите слова; радвай се, изпълнение на благите желания.
Радвай се, Свята и Пренепорочна между девиците; радвай се, избрана от Бога между жените.
Радвай се, от младенчество посветена на Бога; радвай се, осенена от Светия Дух.
Радвай се, нов и жив Кивот, пазен на небесата; радвай се, Неувяхващ Цвят, достоен за похвала.
Радвай се, посещавана от Архангели и Ангели; радвай се, хранена с небесна храна.
Радвай се, просияла със святост повече от всички; радвай се, приела Господа в девствена утроба.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила радостта на света на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 3

Силата на Всевишния, осенила Иоаким и Анна, развърза тяхното безплодие, защото Господ си спомни за смирението на Своите раби. Затова, Пречиста, почитайки Твоите праведни родители, ние се молим, по техните молитви и Твоето застъпничество, да се развърже безплодието на нашите добродетели за умножаване на молитвата и смирението, търпението и въздържанието, по благодатта на Подателя на всички блага, Бога, на Когото пеем: Алилуия.
Икос 3

Имайки велико служение, Ти, Пресвета Дево, си била достойно избрана за Майка на Христа Бога, нашия Спасител, и даром си ни оказала много благодеяния, на които, като се наслаждаваме, благодарствено пеем:
Радвай се, смирена Рабиньо Господня, Която ни учиш на смирение; радвай се, помагаща на Божиите раби.
Радвай се, благодатно запазване на младенците; радвай се, мъдро наставление на юношите.
Радвай се, радостна похвала на майките; радвай се, любов и единомислие на живеещите в брак.
Радвай се, влечение към добро на добрите; радвай се, смекчаване на злите сърца.
Радвай се, Подателко на Божествена благост; радвай се, Причина за всяка радост.
Радвай се, търсеща земнородните със Своята помощ; радвай се, приела християните под Своя покров.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 4

Като искаше да умири бурята на неверието и житейските беди, Господ Те показа, Богородице, като Ходатайка за нас в честната икона на Твоето рождество. Затова събра близки и далечни да възхвалят Твоите чудеса, та всички да зоват към Благодетеля Бога: Алилуия.

Икос 4

Като слушат за Твоята икона, Богородице, всички вярващи прибягват към нея с надежда на Твоето застъпничество и никой не си отива празен, и не може достойно да Те облажава, Владичице. Затова приеми нашата благодарна похвала:
Радвай се, Богоизбрана, развеселила родителите със Своето рождество; радвай се, благо поучение на възпитателите.
Радвай се, очистваща греховете със скърби; радвай се, укрепяваща малодушните в скърбите.
Радвай се, учеща ни на ангелско житие; радвай се, защото чрез небесните блага ни откъсваш от земните.
Радвай се, вярна подкрепа на борещите се със съблазните; радвай се, бърза Помощница на изнемогващите в борби и подвизи.
Радвай се, Благодатна, дарила ни благодат чрез явяването на Своята икона; радвай се, защото чрез нея си извършила велики чудеса.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 5

Боготечна звезда бе Твоята свята икона, Богородице, когато невидимо се придвижи от градовете до мястото на своето явяване. А ние, удивени от това чудо, принасяме на Бога похвална песен: Алилуия.

Икос 5

Като видя архиепископ Кирил трикратното чудно завръщане на Твоята икона от град Севец на мястото на явяването, разбра, че няма да я задържи в своя град, и за прослава на Твоето рождество съгради храм и благоустрои обител. А ние, радвайки се на Твоя промисъл за нас, на Тебе, нашата Покровителка, с радостен глас зовем:
Радвай се, Владичице, неблаговолила към човешкото своеволие; радвай се, разрушила неугодното на Тебе човешко желание.
Радвай се, носена от Ангели; радвай се, възхвалявана от човешкия род.
Радвай се, благодатно освещаване на въздуха; радвай се, очистване от смъртоносни болести.
Радвай се, изпращаща благовременни дъждове за плодородие на земята; радвай се, прекратяваща вредното многодъждие.
Радвай се, запазваща нашите ниви от всяка вреда; радвай се, и нас наставляваща във всяко добро.
Радвай се, просветила цялата вселена; радвай се, оживяваща умъртвените от страстите.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 6

Чудесата от Твоята дивна икона проповядват богатата благост на Царицата Майка, защото Пречистата Богородица не оставя прибягващите към Нея с вяра и ги избавя от всяка напаст. Затова, Богородице Дево, Ти принасяме благодарствени песни и на Всещедрия Бог винаги отправяме слава: Алилуия.

Икос 6

Възсия като крин в пустиня Твоята чудотворна икона, Богородице, подаваща на всички благопотребна помощ, но Ти не си благоволила към противящите се на Твоята воля: защото си наказала със смърт отсеклия дървото, на което се яви Твоята икона. Затова със страх и умиление всички зовем:
Радвай се, Царице, наказваща непокорните на Твоята воля; радвай се, отсичаща човешкото мъдруване.
Радвай се, укротяваща човешката злоба; радвай се, умоляваща Праведния Съдия за нашите грехове.
Радвай се, изцеление на моето тяло; радвай се, спасение на моята душа.
Радвай се, мое упование в този живот; радвай се, моя надежда след смъртта.
Радвай се, защото чрез Тебе се избавяме от вечна смърт; радвай се, защото чрез Тебе се сподобяваме с блажен живот.
Радвай се, обилно насадила монашески обители с Твоето име в нашето отечество; радвай се, укрепила благочестието в сърцата на верните.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила радостта на спасението на света чрез Своето рождество.

Кондак 7

Като искаше да явиш Своята милост на човешкия род, Ти ни дари пречудната икона на Твоето рождество, Богородице, та всички, като се радваме за Твоите благодеяния, макар и недостойни, да пеем на Христа, нашия Спасител, ангелска песен: Алилуия.

Икос 7

Нов извор на благодат си ни явила, Владичице, когато си избавила град Глухов от смъртоносни язви, наставлявайки ни да прибягваме към бързата, благодатна Помощница в беди и болести, и да Ти зовем:
Радвай се, зарадвана от Бога, приятно утешение на печалните и плачещите; радвай се, милваща каещите се грешници.
Радвай се, неизчерпаемо съкровище на изцеления; радвай се, тих покой на трудещите се.
Радвай се, Застъпница за обидените; радвай се, вразумление на обиждащите.
Радвай се, Търсеща погиналите; радвай се упование на нашите градове и села.
Радвай се, непосрамваща наша Надежда; радвай се, дарувала благодат на Своите икони.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 8

Странно е Твоето рождество от неплодни и престарели родители, странно е и явяването на Твоята икона, Владичице: Бог, където иска, се побеждава чинът на естеството, защото е казал: “Невъзможното за човеците е възможно за Бога”. Затова на чудодействащия за нас Всемогъщ Промислител възнасяме хвала: Алилуия.

Икос 8

Цялото творение се радва за Тебе, Благодатна, ангелският събор и човешкият род светло тържествуват за Твоето преславно рождество. А Ти като Царица на небето и земята приеми молението на Твоите раби, които се покланят на Твоята честна икона и с любов Ти зоват:
Радвай се, Преблагословена, по-честна от Ангелите; радвай се, несравнено по-славна от Серафимите.
Радвай се, след Бога по-свята от всички светии; радвай се, по-прекрасна от всички земни дъщери.
Радвай се, Царице, предстояща пред Престола на Царя на славата; радвай се, принасяща Му Твоите молитви за нас.
Радвай се, великолепно украшение на Божиите храмове; радвай се, истинно утешение за прибягващите към Тебе.
Радвай се, облечена в златни дрехи на Твоите икони; радвай се, изпъстрена със скъпоценни камъни.
Радвай се, вместила в Себе Си всички добродетели; радвай се, послужила за въплъщението на Сина Божий.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 9

По-висша от великото ангелско естество, ти владееш в небесните обители, Богородице, но и земните не оставяш, и защитаваш със Своята свята икона Твоята обител и всички, прибягващи към Тебе. Затова като наша върховна Покровителка Те молим: облагодати ума и сърцето ни, за да зовем усърдно към Източника на спасението: Алилуия.

Икос 9

Суетно мъдруващите витии недоумяват как верните, прибягващи към Твоята икона, приемат Божествена благодат; а ние, известени от думите на Господа, че всичко е възможно за вярващия, несъмнено прибягваме към Твоята чудотворна икона с надежда да получим Божествена награда. Затова, знаейки Твоето топло застъпничество за нас, зовем така:
Радвай се, Богородице, възнасяща правовярващите в Тебе; радвай се, наставляваща неверните.
Радвай се, отхвърляща суеверието и невежеството; радвай се, научаваща заблудените на правоверие.
Радвай се, привеждаща към познание на истината; радвай се, заплаха за неразкаяните грешници.
Радвай се, нежелаеща погибелта на никого; радвай се, привеждаща и отчаяните към упование на Тебе.
Радвай се, мъчение за невидимите врагове; радвай се, посрамване на видимите врагове.
Радвай се, утвърдила нашата вяра чрез чудеса; радвай се, защото винаги отклоняваш праведния Божий гняв, насочен срещу нас.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 10

Начало на нашето спасение бе Твоето славно рождество, Богородице, а Твоята чудотворна икона се яви източник на благодатно умиление за монасите от нейната обител, където вярващите прибягват към Тебе и топло се молят: Не ни забравяй, Богородице, но ни дари всичко полезно, та, спасени чрез Тебе, на Подвигоположника и наш Спасител да пеем: Алилуия.

Икос 10

Нерушима стена си за всички, прибягващи към Тебе и Твоята икона, защото след Бога нямаме друго упование, освен Тебе, Владичице, Ти си наше прибежище и сила в скърби и беди, защото ни избавяш от всяка напаст, и на Тебе, Радост наша, зовем:
Радвай се, Пречиста, милостиво поглеждаща към християните от небесата; радвай се, избавяща нашата обител от беди.
Радвай се, неизнемогващо въздържание на постниците; радвай се, умножаване на нашите добродетели.
Радвай се, Победителко на изкушенията; радвай се, издигане на падналите.
Радвай се, премахваща злосмрадието на греха; радвай се, даряваща ни благоуханието на светостта.
Радвай се, положила основите на нашата обител.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 11

Пение всеусърдно Ти принасяме, Владичице, за Твоите велики благодеяния. Приеми това пение от нас, немощните, и ни дай благодатта на Твоя Син и Бог, за да зовем: Алилуия.

Икос 11

Като светоподателна свещ виждаме Твоята целителна икона, Пречиста, запалена за нас от благодатта, просвещаваща всички краища за спасение на прибягващите към нея с вяра. Затова Тебе, явилата много знамения на християните, почитаме с такива песни:
Радвай се, Пътеводителко, наставляваща ни по пътя на спасението; радвай се, Вратарнице, отваряща райските врати на верните.
Радвай се, Благоуханен Цвят, ухаещ в горния Сион; радвай се, Живоносен Източник, източващ обилна благодат.
Радвай се, Скоропослушнице, подаваща бърза помощ на верните; радвай се, Радост на всички скърбящи.
Радвай се, духовна сладост на нашия живот; радвай се, Милостива, многократно явила Своята милост.
Радвай се, мнозина избавила от беди и мъки.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 12

Божията благодат Те преизпълни в Твоето Рождество, Благодатна, нея винаги изливаш чрез Твоята свята икона над нас, които с вяра прибягваме към Твоето застъпничество и принасяме на Милосърдния Бог благодарствени песни: Алилуия.

Икос 12

Възпявайки Твоето рождество, ние почитаме Твоята чудотворна икона, славим всички Твои чудеса, и научили се благодарствено да облажаваме Твоето свято име за Твоите благодеяния, зовем на Благословената между жените така:
Радвай се, Зора на Царя на славата, сияеща с Божествена красота; радвай се, озаряваща всички краища на вселената.
Радвай се, приела Архангелския глас за въплъщението на Емануил; радвай се, вместила Невместимия за всички Бог в Своята утроба.
Радвай се, родила Месия чрез слизането на Светия Дух; радвай се, явила на света Слънцето на правдата.
Радвай се, дадена от Бога за Застъпница на християните; радвай се, незаспиваща Молитвеница за нас.
Радвай се, възхвалявана от човешкия род на земята; радвай се, очистила греха на прародителите.
Радвай се, обогатила душевното благоплодие.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 13

О, Всевъзпявана Дево, по-свята от всички свети между жените, приеми за похвала на Твоето рождество това малко моление и моли Христа Бога да избави от всяка напаст и да освободи от вечните мъки нас, които зовем към Бога за Тебе: Алилуия.

Този кондак се чете три пъти. След това се чете 1-ви икос “На избраната от всички родове...” и 1-ви кондак “Първият Ангел пред Престола на Вседържителя...”.

Молитва първа

О, Пресвета Владичице, Богоизбрана Майко на Христа, нашия Спасител, изпросена от Бога със свети молитви, посветена на Бога и възлюбена от Него! Кой не ще Те облажи, или кой не ще възпее Твоето преславно рождество? Защото Твоето рождество стана начало на спасението на човеците, и ние, седящи в тъмнината на съгрешенията, виждаме Тебе, жилището на Непристъпната Светлина. Красноречивият език не може да Те възпее по достойнство, защото си се издигнала по-високо от Серафимите, Пречиста. Но приеми тази похвала от Твоите недостойни раби и не отхвърляй молбите ни. Изповядваме Твоето величие, припадаме в умиление пред Тебе и като чедолюбива и милосърдна Майка дръзновено Те молим: моли Твоя Син и наш Бог да дари на нас, които много съгрешаваме, искрено покаяние и благочестив живот, за да можем да вършим всичко, угодно на Бога и полезно за душите ни; да възненавидим всяко зло, укрепявани от Божествената благодат в нашето благо разположение. А Ти, непосрамваща наша Надежда в часа на смъртта, дарувай ни християнски край, безбедно преминаване през страшните въздушни митарства и наследяване на вечните и неизказани блага на Небесното Царство, та с всички светии непрестанно да изповядваме Твоето застъпничество за нас и да славим единия Истинен Бог, покланяем в Света Троица, Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Молитва втора

Преблагословена Дево Мария, Царице на небето и земята, припадайки пред Твоята чудотворна икона, с умиление Ти зовем: погледни милостиво на Твоите раби и с Твоето всесилно ходатайство изпрати потребното на всеки. Спаси всички верни чеда на Светата Църква, неверните обърни, старите и изнемогналите подкрепи, младите възпитай в светата вяра, мъжете насочи към добро, грешниците приведи към покаяние и чуй молитвите на всички християни, болните изцели, скърбящите утеши, на пътешестващите помагай. Ти знаеш, Всемилостива, че ние сме немощни, грешни, уязвявани и нуждаещи се от прошка от Бога, но бъди ни Помощница, та с никакъв грях на самолюбие, съблазън и дяволска прелест да не прогневим Бога: защото Те имаме за Застъпница, Която Господ няма да отхвърли. Защото, ако поискаш, Ти можеш да дариш всичко като благодатен извор на нас, вярно възпяващите Те и превъзнасящи Твоето преславно рождество. Избави, Владичице, от грехопадения и беди всички, благочестиво призоваващи Твоето свято име и покланящи се на Твоята честна икона. Защото Ти с Твоите молитви даром очистваш нашите беззакония, затова припадаме пред Тебе и пак Ти зовем: прогони от нас всеки враг и противник, всяка напаст и пагубно неверие; по Твоите молитви дари благовременни дъждове и обилно плодородие на земята, вложи в сърцата ни Божествен страх за изпълнение на Господните заповеди, за да поживеем всички мирно и тихо за спасение на нашите души, за доброто на ближните и за слава на Господа, на Когото като на Творец, Промислител и наш Спасител подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.

Акатисти. Книга 1. 
Славянобългарски манастир 
"Св. Вмчк Георги Зограф", 
Света Гора, Атон, 2006 г.

Oтсичане главата на Йоан Светия Предтеча и Кръстител Господен

Posted in Поучения.

Почитайки св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя; прославя го на другия ден след празника Богоявление; а на 29 август възпоменава неговата смърт и в знак на участие в страданията му е наредила тоя ден пост.

Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него Самия очакван Месия – Христос.

След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. "Той трябва да расте – казвал Йоан, - пък аз да се смалявам. Който иде отгоре, Той е над всички".

Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност. Цар Ирод, син на оня, който убил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: "Не ти прилича да имаш жената на брата си!" Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважавал и почитал за пророк.

Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: "Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстител!" Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Йоан.

Йоановите ученици погребали тялото на светия си учител в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия дворец. Съвестта, вероятно, мъчела Ирод, защото, когато до него дошли слухове за чудесата, извършвани от Спасителя, той казал: "Това е непременно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и затова чудеса се вършат от него." Мнозина казвали: "Това е Илия"; други "Някои от пророците"; но Ирод все повтарял: "Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите". Бедствия поразили Ирод, войската му била разбита от арабския цар Арета, баща на първата му жена. Той самият бил след това изпратен на заточение от римския император. И юдеите смятали тия бедствия като справедливо наказание за убиването на великия пророк.

Главата на св. Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония жени, които вярно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била намерена там от един свет мъж, който отново я скрил пред смъртта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттам – в Комана.

На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).