kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

ПОУЧЕНИЕ НА ТОМИНА НЕДЕЛЯ за християнството

Posted in Поучения.

Блажени, които не са видели, и са повярвали

(Иоан. 20:29).

Тези думи Господ казал на Своя верен ученик, отказал да повярва във възкресението на Господа, когато за възкресението му разказали неговите братя, Апостолите; тези думи Господ казал на ученика, който обявил, че няма да повярва във възкресението на Господа, докато лично не се увери в толкова чудното и важно за цялото човечество събитие. Видяхме Господа, казали радостно на свети Апостол Тома останалите Апостоли, на които Господ се явил в деня на Своето възкресение, вечерта, като проникнал в горницата, без да отваря вратите ѝ. Горницата била здраво затворена и заключена от предпазливост поради ненавистта на иудеите, току-що извършили богоубийство и предприели всички мерки против предвъзвестеното възкресение. Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, отговорил Тома, изпълнен с недоумение от радостната вест, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам (Иоан. 20:25). Така се изразило не неверието, враждебно на Бога – така се изразила неизказаната радост; така се изразила душата пред величието на събитието, превъзхождащо човешкия ум, събитието, изменило състоянието на човечеството. С Христа и в Христа възкръснало човечеството.

Всеблагият Господ не се забавил да даде желаното уверение на възлюбения ученик. Седмица след първото Си явяване на Апостолите, Господ отново им се явил, когато били всички заедно, и Тома също бил с тях. Вратите били затворени, както и преди, поради страх от иудеите. Апостолите изведнъж видели Господа да стои сред тях. Мир вам! – им казал Той. След това се обърнал към Тома и му казал: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ (Иоан. 20:26, 27). С тези думи Господ показал, че Той, Вездесъщият по Божество, присъствал сред Своите ученици и тогава, когато Тома, предполагайки, че Той отсъства, изразил своето недоумение при техния разказ за възкресението. Тома желаел да се увери във възкресението: и получава несравнимо по-висше уверение, при което вече не обръща внимание на уверението във възкресението. Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:28) – възкликва Тома. „Уверил се в Твоето Божество, аз вече не търся уверение във възкресението. За Тебе, всемогъщия Бог, са възможни всички действия, превъзхождащи човешкото разбиране“.

В отговор на изповеданието на Апостола Господ облажил онези, които не са видели, и са повярвали. Господ е споменал и нас, споменал е всички, които не са Го видели с телесните си очи, отдалечените от Него в пространството и времето! Споменал ни е в това време, когато чрез приетото на Себе Си човечество, принесено в жертва за човешко естество и вече прославено със славата на възкресението, стоял сред Своите свети Апостоли! Не сме забравени от Господа и ние, присъстващите тук в Неговия свят храм и спомнящи събитието, от което сме отдалечени с осемнадесет столетия. Блажени сме и ние, които не сме Го видели, но сме повярвали в Него! Блажени са онези от нас, които вярват в Него! Същността на нещата е във вярата. Тя приближава човека до Бога и го усвоява на Бога; тя ще представи човека пред Божието лице и ще го постави в последния ден от живота на този свят, в началото на вечния ден, отдясно на Божия престол, та вечно да вижда Бога, вечно да се наслаждава в Бога и вечно да царува с Него.

СВЕТЛИ ПЕТЪК-ЖИВОПРИЕМЕН ИЗТОЧНИК

Posted in Поучения.

На Светли Петък Православната Църква празнува Живоприемен Източник на Пресвета Богородица в чест на обновяването на нейния храм „Живоприемни Източник” в Цариград. Ето накратко историята на празника, както е записана в Синаксара за този ден.

През 5 век в Константинопол, близо до една от неговите порти, се намирала малка горичка. В нея имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче мястото около изворчето обрасло и самото то потънало в забрава и в тинна кал.Веднъж воинът Лъв, докато се разхождал в горичката, срещнал на това място слепец, загубил пътя си и лутащ се напред-назад. Лъв помогнал на слепеца да намери обратно пътечката, след което човекът го помолил за малко вода. Лъв тръгнал из гъсталака да дири вода, но не намерил и тъжен се върнал обратно. В този миг чул глас, който му казал: „Лъве, не търси вода другаде, защото си близо до нея!”Удивен от непознатия глас, Лъв се огледал, но не открил вода. Пак чул тайнствения глас, който повторил: „Императоре Лъве, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават, да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си”.Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното, като занесъл на слепеца да пие от водата, а с калчицата помазал очите му. Слепият тоз час прогледнал и сам, без чужда помощ, отишъл в Константинопол, където прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император Лъв Маркел.След време император Лъв си спомнил за явяването и предсказанието на Света Богородица и заповядал да почистят мястото, да заградят изворчето, а после построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Извора и храма нарекли „Живоприемни Източник на Пресвета Богородица”. Множество чудеса ставали от водите на благословеното изворче – император Юстиниан, страдащ от задържане на урината, намерил изцеление тук. Болна от рак на гърдата жена също оздравяла. Дори мъртвец залят с няколко ведра от тази вода възкръснал от мъртвите за почуда и благоговеен ужас на околните.

Сред многобройните чудеса на изцеление можем да добавим още изцерение от безплодие, червени отоци, кръвоизливи, „каркин” (рак), кожни заболявания – проказа и други. Император Лъв Мъдри бил излекуван от бъбречен камък, жена му Теофана – от мъчителна треска, а брат му Стефан – от туберкулоза. Патриарх Иоан Иерусалимски се излекувал от глухота, патриарх Тарасий Цариградски – от тежка огница (треска), император Роман – от тежка болест на стомаха, императрица Зоя се избавила от безплодието си и добила син – Константин Порфирогенит.През 15 век храмът бил разрушен от мюсюлманите. Те поставили стража, която да не пуска християните наблизо, но постепенно забраната била снета и била построена наново неголяма църквица. В 1821 г. и тя била разрушена, а изворчето – засипано. Но при султан Махмуд ІІ православните получили известни религиозни свободи и след като намерили сред отломките на старата църква списък с чудеса, станали от Живоприемния Източник, получили разрешение отново да въздигнат древния храм, което и станало в 1835 г. И до днес в Истанбул в квартала Балъклъ се намира този храм, известен като „Живоприемни Източник”, където чудотворното изворче все така блика и носи изцеление на пристъпващите с вяра. Преди около 20 години на пишещата тези редове подариха шише с водичка от това изворче, но и до днес водата в него не е променила нито вкуса, нито вида си и няма никакви признаци на тление, а стените на шишето дори не са зеленясали.На Светли Петък Православната Църква ежегодно празнува обновлението на храма в чест на Живоприемни Източник и в храмовете се извършва водосвет в памет на този празник.В България също има църкви посветени на Живоприемни Източник - в Гоце Делчев, в с. Лесово (Елхово), в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий” има параклис в чест на Живоприемни Източник с аязмо. В странджанското село Голямо Буково, недалеч от гр. Средец има и манастир „Живоприемни Източник”.

Църквата при манастира е построена през 1876 г., а в олтара бликат целебните води на аязмото „Живоприемни Източник”. Преди години един чешки учен д-р Петер Лехнер, докато бил на почивка в България, чул за изворчето в манастира и отишъл да го види с очите си. Водата от аязмото изцелила заболяване, което го мъчело от години и от благодарност човекът подарил на манастира камбана. Множество хора отиват там от различни краища на България, особено болни от бъбреци, жлъчка, с проблеми на черния дроб и заболявания на нервната система, а така също и боледуващи от очи. Запазена е историята на карнобатски каракачанин, страдащ от очно заболяване, който, след като загубил надежда за своето изцеление и след дълго обикаляне по лекари получил накрая изцеление именно от водите на чудното изворче по молитвите на Пресветата Дева.Наистина, както пише в Синаксара: 

„Няма език, който може да разкаже за всички чудеса, които тази вода върши даже и до днес, и които са повече от дъждовните капки, звездите небесни, и листата [дървесни] ... и които не е възможно да бъдат изброени, станали и ставащи непрестанно. По молитвите на Твоята Майка, Христе Боже наш, помилуй нас. Амин.”

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ ( Мат. 26:17-35 )

Posted in Поучения.

17. А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?
18. Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.
19. Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.
20. А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;
21. и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;
22. те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?
23. А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,
24. прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
25. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза. 
26. И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
27. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
28. защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.
29. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.
30. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
31. Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото".
32. А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
33. Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34. Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.
35. Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.

Какво трябва да знаем за Страстната седмица

Posted in Поучения.

Започва Страстната седмица...

/ на старобългарски страст означава страдание /

 

Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.

Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

Великопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене.
През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13Марк 11:15-19Лук.19:45-46).

Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове. 

Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ (Марк 11:12-1420-26Мат. 21:18-22). ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10). Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели,  и не принасяме духовни плодове.

На Велики вторник Христос разказва различни нравствени поучения на своите ученици. В църквата научаваме за 10-те девици – 5 мъдри и 5 неразумни. Едните били милостиви към по-слабите духом хора, а другите високомерно се надсмивали, забравяйки съчувствието и прошката, презирайки тези, които не могат да бъдат като тях, а по този начин пренебрегвайки многото малки други неща. На този ден е добре да се замислим за добродетелите, защото мъдър е този човек, който осъзнава, че е добър не ако има само една добродетел, а много такива.

В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди страданията на Христос – той е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното мирó. В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Тогава Юда Искариот отишъл при юдейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника.

На Велики четвъртък, след като Юда предава Христос, е произнасена смъртната му присъда, потвърдена от Пилат Понтийски. Същата тази вечер след залез слънце той е разпнат. На този ден се боядисват яйцата. Първото задължително е червено. С него жените трябва да натрият бузките на децата, за да са здрави.

Разпети петък е денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.На кръста Христос изрича знаменателните думи „Господи, прости им, понеже те не знаят какво правят”,"Свърши се”,"Отче, в Твоите ръце предавам духа Си”,както и „Днес ще бъдеш с Мене в рая”,отправени към благоразумния разбойник, разпнат с Него.Храмовете се обикалят ,но под тъжното биене на църковната камбана.

Велика събота – ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.

Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя.

Великден – приключват страданията на Христос.

Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя.

Пасхалната служба за Възкресение започва малко преди полунощ, а точно в 00.00 часа .Свещеникът,заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от победата над смъртта.Свещеникът трикратно възвестява възкресението на Христос с думите: „Христос воскресе”, на което богомолците отговарят: „Во истина воскресе”.

ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ /ЦВЕТНИЦА, ВРЪБНИЦА, ВАЙА/

Posted in Поучения.

ОСАННА, ОСАННА ОСАННА СИНЕ ДАВИДОВ”

Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той "Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне", трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е. Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Йерусалим. И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея бяло осле, да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа. Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал ­ така тържествено влязъл в Йерусалим. Изпълнили се думите на пророк Захарий: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, „. За празника в града надошли от близки и далечни страни. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, възседнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Йерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар. Народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев" . И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: "Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат" . И хората продължили да пеят и възклицават "Осанна, осанна Сине Давидов." през целия град до храма: "Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!" . Шествието продължило и от височината на Елеонската планина, откъдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Йерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни, слепи и недъгави. На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят и освещават върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение на дома Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Разрешава се риба и рибни продукти.