kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

АКАТИСТ НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ФАНУРИЙ

Posted in Поучения.

Кондак 1

Стълб на света и неустрашим войн Христов узнаваме днес в тебе ние, вярващите, преславни мъчениче Фанурие! Защото Всевишният Христос Господ те показа светилник на Своята църква, за да ти викаме:
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Икос 1

Достигнал си края на твоите стремежи, като си достигнал напоследък това, което е преславно, като си се удостоил със светлина, с която сега просвещаваш всички, които те възхваляват, Фанурие, и разкриваш скритото като, че ли е налице, мъчениче! Заради това възхваляваме твоята преславна икона, виждайки в нея, като в огледало, твоите страшни мъчения и ти викаме:
Радвай се ти, който си пострадал за Христа!
Радвай се ти, че си бил мъчен от тираните!
Радвай се ти, неустрашим войне Христов!
Радвай се, че си утвърдил вярата!
Радвай се, че си придобил мъченически венец!
Радвай се, че си заедно с ангелите!
Радвай се, губителю на дяволските пълчища!
Радвай се, светъл фар на света!
Радвай се, непресъхващ извор на чудеса!
Радвай се, носителю на светлина!
Радвай се, бързи помощниче!
Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 2

Твоят свят живот, дълги години неизвестен, благовременно явен от Всеведеца Господ, славни Фанурие! Защото намерената в Родос твоя икона посочи на човеците, кой си бил ти, мъчениче. Заради това викаме на Господа, Който не забравя да даде разплата: Алилуя!

Икос 2

Учудиха се всички, преславне, като видяха изобразени върху честната ти икона твоите преславни страдания, преди това неизвестни на никого. Заради това ти издигнаха и ти украсиха храм, в които възхваляваме Прославилия те с множество чудеса и дарове и ти викаме:
Радвай се ти, който си бил пострадал като Стефан!
Радвай се, че си бил пребит с камъни!
Радвай се, истинно говореща уста!
Радвай се, носителю на мироносно кадило!
Радвай се, прогонителю на тъмнината!
Радвай се, че си защитил вярата!
Радвай се , че си приел дара на чудесата!
Радвай се, че си освободил свещениците!
Радвай се, утешителю на страдащите!
Радвай се, освободителю на поробените!
Радвай се, застъпниче на вярващите!
Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 3

Чухме, Фанурие, за твоите чудеса и се ужасихме. Обхванати от радост и трепет, не знаем, какво да изречем. Но ти с горещите си молитви към Господа просвети ума ни да разберем великата Му сила, която показа в тебе, и да викаме: Алилуя!

Икос 3

Неизвестният Родос, който славно се прослави, като те намери, мъчениче, като благоуханна роза, се радва на благоуханието на твоите чудеса, Фанурие преславни, и прибягва под твоя покров. Като се покланяме благоговейно на образа на твоята икона, на знаците на твоите чудеса, които Господ ти е дарил, викаме ти:
Радвай се ти, който си бил от тираните бичуван!
Радвай се, че не си бил победен от езичниците!
Радвай се , че не си се побоял от мъченията!
Радвай се, че си обичал Христа!
Радвай се, че доказа верността си чрез мъки!
Радвай се, който от Него прие венци!
Радвай се, подкрепителю на вярващите!
Радвай се, надеждо на смирените!
Радвай се, чудни небожителю!
Радвай се, светилник светъл на земята!
Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 4

"Защо с ласкателства бързаш да приспиш ревността на душата ми и любовта ми към Бога? Защото и косъм от главата ми не ще можеш да докоснеш. А за Господа те са преброени, а ти ще свършиш в страшни мъки и болки" – каза Фанурий на тирана, викайки: Алилуия!

Икос 4

С какви песни да се доближим до този, който се издига над всяка хвалебна песен? С какви похвални венци да увенчаем главата на този, чиято душа Ангели от небесата са украсили с небесна корона? Заради това с препълнени от умиление души на Фанурия, като на великомъченик викаме:
Радвай се, че от тираните си бил осмиван!
Радвай се, че жив си бил прободен!
Радвай се, блажени, с красива душа!
Радвай се, че във всичко си ни за полза!
Радвай се, хвало на църквата и на света!
Радвай се ти, който, устраши агаряните!
Радвай се, че укроти тяхната злоба!
Радвай се, помощ в тежки беди!
Радвай се, пристанище на моето избавление!
Радвай се, топли помощниче на бедните!
Радвай се, наш горещ застъпниче!
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 5

“Защо ме принуждаваш да се отрека от Бога, Когото съм възжелал от утробата на майка си и Когото сега с още по-голямо желание искам да прегърна, за да имам заедно с Него участие във вечната сетлина и да се наслаждавам на обещаните блага?” – каза на тирана при съда Фанурий викайки: Алилуя!

Икос 5

Когато агаряните покориха остров Родос, тамошният господар, желаейки отново да издигне падналите стени на разорената крепост, изпрати да вземат камъни от съборените сгради вън от крепостта и така попаднаха на твоята църква, в която се намери блестящата твоя икона, Фанурие. Заради това ти викаме:
Радвай се, мъчениче, заровен в земята!
Радвай се, че Бог те показа на света!
Радвай се, воине на Царя Христа!
Радвай се, блажени, със светозарно лице!
Радвай се, че в тъмница си бил хвърлен!
Радвай се, че не си се отрекъл от Христа!
Радвай се, че от Бога си бил прославен!
Радвай се, светилник на моята душа!
Радвай се, радосте на нещастните!
Радвай се, унищожителю на враждата!
Радвай се, помирителю на людете!
Радвай се, събеседниче на ангелите!
Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 6

Мъчениче, теб Родос те има за пазител, всички крепости – за защитник, небето - за свой жител, ангелите - за събеседник, а земята до своите краища е пълна с множеството твои чудеса, мъчениче Фанурие, които ти дари Господ, Комуто заедно с теб викаме: Алилуя!

Икос 6

Преосвещеният архиерей Нил чу за разкриването на твоя храм, дойде там и прие тоята чудна икона, на която ти беше изобразен като млад войник с кръст в дясната ръка, с една запалена свещ в основата на кръста. И прочете твоето име върху иконата, Фанурие, комуто сега отдън душа викаме с любов:
Радвай се, мъчениче Фанурие!
Радвай се, наш топли молитвенико!
Радвай се ти, който изуми невярващите!
Радвай се, че от Бога си бил обикнат!
Радвай се, че чрез мъките си отишъл на небето!
Радвай се, надарен с небесни дарове!
Радвай се, войне, увенчан с дарования!
Радвай се, светилник светъл на Родос!
Радвай се, наш любим настойниче!
Радвай се, че трошиш оковите на робството!
Радвай се, че си придобил радостта!
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 7

Преизрядни поборниче Христов, Ти храбро понесе страшни страдания за Христа, твоя небесен господар и сред мъчителите твои, ужасени от твоето търпение, мощно си викнал: Моят небесен Господ е истински Бог и няма друг освен Него! Поклонете Му се и пейте: Алилуя!

Икос 7

Показал си се неуморим помощник, победоносче Фанурие, който лекуваш болестите на нашите души и тела и изливаш щедростите си върху всички, които с благоговение и страх Божи прибагват към твоята помощ, блажени! Заради това и ние, наситени от чудесата и станали общници на твоите благодеяния, ти викаме:
Радвай се, верни учениче Господен!
Радвай се, че си светлина за намиращите се в беди!
Радвай се, че винаги си прославян от нас!
Радвай се, че Родос те призова!
Радвай се, свети и бързи помощниче!
Радвай се, радост на жадуващите!
Радвай се, надеждо на очакващите!
Радвай се, залог за желаното!
Радвай се, хвало на изпълненото!
Радвай се Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 8

Като си обикнал прекрасния Жених и си желаел да бъдеш заедно с Него, предал си на мъки своето младо, цъфтящо тяло, блажени Фанурие, и обгарян с въглени, не си се подчинил никак на волята на твоите мъчители, но на Господа, Който благославя твоите славни борби, си викал: Алилуя!

Икос 8

Никой по-напред не знаеше нито името ти, нито родителите ти, нито мястото, откъдето си дошъл, нито времето, в което си живял. Но Бог те яви на света в твоя храм в Родос, велики Фанурие, защото не остави и на земята невъзнаградени твоите трудове, и те постави за пример на нас, които ти викаме:
Радвай се , че от езичниците си бил заведен на мъки!
Радвай се, че си бил горен на живи въглени!
Радвай се, че небесна роса те ороси!
Радвай се, че Божия благодат те осени!
Радвай се, че само на Христа си се поклонил!
Радвай се, че на иудеите не си се покорил!
Радвай се, пример на истински живот!
Радвай се, живот ангелоподобен!
Радвай се, че раздаваш благодат на славещите те!
Радвай се, че даваш дар на почитащите те!
Радвай се, изправителю на нашия живот!
Радвай се , Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 9

Посрами се тиранинът, мъчениче, като те видя по-смел в изпитанията и мъките; че не престана да изобличаваш всевредното му неверие, славни Фанурие, но имайки душата си и цялото си желание по Бога, и мислейки за мъките, които Неговият Син е претърпял на кръста, си викал: Алилуя!

Икос 9

Тримата дякони от остров Крит, които отиваха в града да бъдат ръкоположени за свещеници и попаднаха в ръцете на разбойници и бяха продадени на агаряните в остров Родос, не си оставил да загинат в отчаяние, но по молитвите им по чудесен начин си ги освободил от робство. Заради това ти викаме:
Радвай се, че си устрашил тираните!
Радвай се, че си бил даден за храна на зверовете!
Радвай се, че си нов Даниил на Господа!

Радвай се, изобличение на неверните!
Радвай се, подкрепа на вярващите!
Радвай се, венец на светата правда!
Радвай се, унищожителю на безумните!
Радвай се, богоугодни мъчениче!
Радвай се, остров на земята!
Радвай се, свещено миро от тайнствен съсъд!
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 10

Блажени, ти не си преклонил колене пред статуите, нито си принесъл жертва на идолите, но мъжествено си проповядвал Христа и непрестанно си Го славил като Бог, сякаш си се намирал в райските блаженства, а не на мъки безмилостни, и си викал: Алилуя!

Икос 10

Помилвай ни, славни мъчениче, с твоите топли молитви към Бога, чуй ни бързо като тримата свещеници, когато ти викаме, и ни освободи от всяка мъка и неволя! Дарувай ни сила да търпим всичко с дух на християнско смирение и като победим вражеските изпитания, да ти викаме:
Радвай се, че си победил тираните!
Радвай се, че си бил смазан с голяма скала!
Радвай се, съвършен съсъд на вярата!
Радвай се , свещено вино на невинността!
Радвай се, радост на небесните полкове!
Радвай се, ужас на езическите сборища!
Радвай се, че си прославен от Светата Троица!
Радвай се, че си проповядвал Кръста!
Радвай се, съсъд пълен с дарове! 
Радвай се, от милост осветена вечер!
Радвай се, че си близо до намиращите се в беди!
Радвай се, че винаги ни чуваш!
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 11

Многоценният Господен бисер, скрит в земята, сега сияе в Родос като скъпоценно съкровище, което обогатява, наслаждава и весели всички, които идват при него с вяра и които заедно с него на грижещия се за всички и наш Бог викат: Алилуя!

Икос 11

Възсия днес пълното с веселие тържество и светлият празник на многострадалния победоносец Фанурий, защото Бог го удостои с небесен венец и го въдвори с ангелите. Заради това, възхвалявайки Бога, който направи чуден пътя на Фанурий между светиите, му викаме:
Радвай се, че си стоял твърдо пред идолите!
Радвай се, че си изобличил лъжата!
Радвай се, че си горен с разпалени въглени!
Радвай се, че си угасил вярата в идолите!
Радвай се, че демоните те видяха и се разплакаха!
Радвай се, че около себе си си събрал ангелите!
Радвай се, че адът дълбоко се потресе!
Радвай се, храбри мъж църковен!
Радвай се, чист печат! Радвай се, светъл пример за нас!
Радвай се, непобедим войне Христов!
Радвай се, наш неуморим помощниче!
Радвай се, наш преславни мъчениче!
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 12

Които с вяра целуват твоята свята икона, пресвети мъчениче Фанурий, ти правиш наследници на Небесното вечно царство и общници на горната слава, за да викаме заедно с теб на Господа, прославян в Троица: Алилуя!

Икос 12

Странни и недокрай разбираеми чудеса показва Господ винаги със своите светии, заедно с които в последно време посочи като друго слънце, сияещо с чудеса, дивния Фанурий, хвала на Родос и на Църквата, на когото и ние, разпалени от любов и ревност викаме от душа:
Радвай се, че си бил хвърлен в огнена пещ!
Радвай се, че и там си се радвал! Радвай се, че за мъчителите си се молил!
Радвай се, че за всички си застъпник!
Радвай се, че непрестанно се молиш на Христа!
Радвай се, скъпо добро приношение на вярващите!
Радвай се, че си смирил горделивците!
Радвай се, че си възвеличил смирените!
Радвай се, молебенико наш пред Христа!
Радвай се, крепост на благочестивия!
Радвай се, милващ вярващите!
Радвай се, посетителю на грешните!
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 13

О, пречудни мъчениче Фанурие! С топли сълзи прибягваме към твоето застъпничество и те молим: Избави ни с богоприятните си молитви от всяка мъка и беда, които ни подтискат! Отдалечи от нас всяка мъка и страдание и ни удостой и във вечния живот да бъдем участници на вечното Царство и заедно с тебе да принасяме песен на Господа! Алилуя, алилуя, алилуя! – чете се 3 пъти

Следва Икос 1 и Кондак 1.

М О Л И Т В А към свети великомъченик Фанурий

Към тебе, свети великомъчениче Фанурие, издигаме мислите си ние, грешните и с умиление горещо те молим: Погледни от преславната небесна висота, където чрез светия си живот и мъченическите страдания за Христа си придобил място за вечен живот, и се умилостиви към нашите страдания, мъки, нещастия, горчивини и тежки страдания и притеснения и се моли с дръзновението, което си получил пред твоя небесен Владика и наш Господ да ни прости греховете, които волно или неволно, винаги вършим като недостойни раби, да не се гневи докрай заради нашето нищожество пред Него и пред нашия ближен, и да бъде изпълнен винаги с милост. Да премахне от нас всяко страдание и мъка, нещастие и притеснение, болка и да всади в нас чисти мисли, за да откъснем нашия живот от досегашния грях и – гледайки към небето – да се възпламеним от желанието да станем все по-угодни на Господа!
Молим те, свети великомъчениче Фанурие, бъди наш наставник и ръководител в неизвестните пътища на живота, та следвайки примера на твоята вяра и любов към Христа, да се удостоим и ние с твоите радости и дарования, поради човеколюбието и благословението на нашия велик Бог и като преминем този земен живот, да се радваме заедно с тебе и с всички от века благоугодили Богу на вечното Небесно царство и на Страната на праведниците, и всички заедно, заобиколени от ангелските хорове, да въздаваме слава, чест и поклонение на славения в Троица Бог во веки веков! Амин!

Тропар

На земята светло се извършва небесно пение и сияейки се празнува сега земно тържество. Ангелското жителство хвали горе с песнопения твоите страдания, а долу Църквата възпява небесната ти слава, която придоби чрез твоите мъки и страдания, славни Фанурие.

Кондак

Свещениците си спасил от плена на безбожниците и с божествена сила си разбил техните окови, Богомъдри, и така си посрамил мъжествено и мъдро дръзките мъчители и си зарадвал ангелските чинове, великомъчениче. Затова и те почитаме, божествени оръженосче, славни Фанурие.

Свети мъченик Фанурий

Posted in Поучения.

Не се знае кога светецът се е представил пред Господа, защото не е известно, кога е бил обезглавен, а не е запазено и името на града. През 1500 година овчари пасели стадата си в една долина на една стръмна планина.През всичкото време се виждала на върха на страшното било светлина, която не загасвала. Кога то овчарите спечелили доста пари, помислили да се върнат по своите домове, които били много надалеч. Трима от най-смелите, смятайки, че на върха има някакво съкровище , се вързали с дебели въжета, а другите им помогнали и се изкачили на онази височина. Там имало една пещера, в която се намирали светите мощи и горял голям пламък, същият който през всичкото време виждали овчарите. На гърдите на светите мощи имало животинска кожа, върху която бил написан целият живот на светия великомъченик Фанурий, който предаваме по-надолу. 
В града, откъдето бил светецът, имали един голям търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий, който бил 12 годишен. Както бил обичаят, той изучавал философия, бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство. Майката била добра и красива. Имала всичко от което се нуждаела, но нямала право да се интересува от сметките и работите на своя съпруг. Един ден връщайки се с много пари и стока, съпругът й бил нападнат, ограбен и убит. Длъжниците разбрали за станалото, дошли да искат това, което не им се пада, защото сами били длъжници. 
Така за късо време майката на Фанурий обедняла, останала само с една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства, да изхранва дванадесетте си деца. Един ден Фанурий казал на едно момче като него, че майка му е светица, защото цял ден плаче и си се моли, а децата имат храна и са добре гледани, докато тя се облича все с по-стари дрехи. Децата не я сърдели, но тя по цял ден плачела.Тогава приятелят му казал следното: “Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следващия ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не”. 
Тогава момчето Фанурий я задебнал и вечерта, след като майка им ги нахранила и поставила да си легнат всички деца, сигурна, че вече спят, си измила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито св.Фанурий никога не бил виждал, и излязла. Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно заведение за нощно пируване, където болшинството хора били пияни. Майка му играела в този нощен локал и имала първата роля. По време на играта пеела плачейки, защото не искала децата й да разберат с какви жертви спечелва храната им, за да може през деня да бъде с тях. Хората в заведението я смятали за пияна и в това положение, била повече от красива. Тогава Фанурий застанал на трибуната и извикал силно:”Мамо!” При гласа на сина си, от ужас и болка, че е разкрита от него, майката паднала на пода. Излязъл от заведението, Фанурий веднага напуснал града и отишъл на блега на една голяма река, която била не съвсем близо до оня град защото краката му се изпонаранили от камъните при отчаяното му бягство. На брега на реката видял пастири, които искали да минат другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите си заминали по своите места и Фанурий останал сам на брега. В онази пустиня пребиваваше един стар пустиножител, който цели 65 години не беше виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се яви ангел Господен даде му една тояга и каза:”Върви бързо на брега на реката, и вземи там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда.” 
Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имаше 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ , светецът стигна при Фанурий за един час и каза на момчето:”Ела при мене, Фанурий!” Момчето остана на мястото, като чу името си и каза: “Нима ти познаваш моя баща? Старецът потвърди това. Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове. Светията се чудеше и нищо не отговори, и пак по чудо се изкачиха по планината за един час, а пътят пеша не можеше да се мине за 8 дни, защото беше много каменист и стръмен. Тук в пещерата старият светец трябваше да се бори със суровите нрави на Фанурий, за да го направи християнин и да го накара да прости на своята майка. След кръщението, Фанурий получи позволение да отиде в града, за да получи прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върна в града той разбра, че майка му през онази нощ, не била припаднала, а умряла. Братята му пък били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях. Фанурий се върнал в пустинята без всякаква връзка със света и толкова след това напреднал духовно, че надминал и пустинника с пост и молитва, бидейки много милостив, правеше градини и ги обработваше. Той хранеше и пътниците, носейки на раменете си и вода за пиене. Хранеше се отначало всеки трети ден и вземаше толкова намокрен хляб, колкото можеше да стисне с два пръста. Въздържаше се да пие и вода от едно шише и сетне, започна да се храни само съботен ден и то твърде оскъдно. Често се причастяваше със Светите тайни. Посещаваше пустинниците в онази пустиня и се трудеше да доставя с ръцете корени за храна, както и да изкъртва камъни, около килиите на пустиножителите, поради малкото земя наоколо и да сее зеленчуци. А кой ще каже да всенощните му бдения, за зноя и студа, защото колибата му нямала покрив и молеше Бога, чрез това търпение, да му даде покрив в НЕГОВОТО НЕБЕСНО ЦАРСТВО. И толкова беше изпълнен с милост, че помиряваше и зверове, които се нападаха помежду си. Той се грижеше за тях, когато бяха ранени и им правеше хубави леговища, тъй като неговият духовен отец, често го сварваше до някоя голяма, грамадна змия, която по време на съня пазеше Фанурий, да не бъде нападнат от някакъв друг звяр. Той имаше и дара, да пази нападнатите в пустинята мравки, като им заповядваше да се преселят в някоя пропаст далеч и да не пречат на никой човек. Насекомите и големите страшни зверове, когато били нападнати от друг по-силен звяр, макар, че не можеха да говорят, обръщали очи към колибите на Фанурий и веднага били спасявани. Заради това стана много обичан в цялата пустиня наоколо и по-далече, а всички жители на пустинята благодаряха на Господа, че им е изпратил този предобър младеж, който и зверовете укротява и човеците лекува. 
В близост до онази пустиня имаше един град, голям и красив с много лоши хора, пълни с болести и лоши духове. На молбата на добрите, да отиде да помогне в неволите и болестите, светецът, макар че не искаше да напусне пустинята, заради сълзите на страдащите и молбите на преподобните пустинници да бъде милостив, да пожали и да лекува за този град. И кой ще изкаже голямата му милост към бедните и специално към вдовиците и сираците, спомняйки си за своята майка и своите братя. Заради това винаги се вслушваше в техните молби и лекуваше най-тежките болести, лекуване на слепи, помагаше на глухите да прочуят и немите от рождение да проговорят – само с молитви и сълзи пред Бога. Не ядеше докато не се изпълняваше молбата му, не си отпочиваше на леглото и проливаше толкова сълзи, че и дрехите му се измокряха от тях. Преблаженият говореше така: “Помилвай,Господи, тези измъчени, защото са Твое създание. Отвори очите им, за да виждат красотата на Твоето небе и дневната светлина, за да не се нараняват краката им от камъните, нито срам за сродниците им.” Подобно се молеше с много сълзи и за немите, за които казваше:” Разтвори, Господи, запечатаните им уста, просвети ума им, за да Те славят и да Те целуват с устата си, Твоя неръкотворен образ със сълзи да навлажнят. Та по този начин, да се прослави Твоето Пресвято Име.” За глухите се молеше с още повече сълзи, говорейки:”Послушай ме Господи в тоз час и посети сега и разтвори слуха на Твоите раби.Премахни тежестта на глухотата, за да чуват гласа Твоите свети камбани, шума на колелата и всички земни звуци”. И толкова усърдна беше молитвата му към Господа и плачеше, а понякога и езичниците плачеха с него като слушаха молитвите му и виждаха сълзите му. Толкова топла и усърдна беше молитвата му към Господа, тъй че и кърмачетата се доближаваха до него и с чистите си умове, още непроговорили, му казваха:”Потърпи още малко, Фанурие, защото още малко и Небесният Отец, ще те помилва скоро, изпълнявайки твоите копнежи. Така цяла година, той вървя из всички краища на града, като лекуваше, утешаваше и ги учеше на правата вяра. Дяволът пък, който ненавижда доброто, много се ядосваше, защото Свети Фанурий, извеждаше на правия път всички техни раби. Той се престори на странник и се представи на управителя на този град. Каза му, че един младеж е подлудял и говори лъжи, за да бъде народът на негова страна и да махне управителя. Това говореха зломислещите , лъжи – заблуждавайки доверието на управителя, защото след идването на Фанурий, не можеха да вършат предишните злини. След много старания и лъжливи думи, те принудиха управителя да го хване и да му отреже главата.Но, народът, който беше видял толкова чудеса от светеца, вдовиците, сираците и излекуваните, даже без съгласието на светеца, го изпроводиха в друг град, като стана голям плач и невиждан, защото те се лишаваха от добротата на светеца и от голямата му безвъзмездна помощ. Заради това народът, който чрез Фанурий узна правата вяра, направи 40-дневно оплакване с пост и молитва и не можеше да се утеши, защото светецът не беше с тях. 
И във втория град, светецът също така лекуваше, наставляваше и укротяваше зверовете, не приемайки дори хляб за своите трудове, а се хранеше както в пустинята с корени. И пак вдигна меч сатаната и управителят по съветите на приближените си, също реши да го предаде на смърт, както в първия град. Народът с голям плач, насила го изпрати в друг град зад граница… 
В тези дни се случи там да умре единствената дъщеря на владетеля. Дни наред бяха викани знахари и гледачи-гадатели и беше решил да даде половината от владенията си на онзи, който ще оживи дъщеря му. Но не само, че не я възкресиха, но понеже беше от няколко дни, започна да мирише. И макар да изливаха аромати, да кадяха тамян, миризмата достигаше далече. Една от прислужничките на управителя му съобщи, че има един красив младеж, който лекува всякаква болест, дори възкресява мъртви с молитва към Христа, за Когото е чула, че бил разпънат на кръст. Той не дава на болните никакви лекарства и не се показва на тях и не приема за награда даже парче хляб. Като чу това управителят, прати бързо да го доведат при него. Той му прати царско писмо и приготви голямо угощение. Свети Фанурий не приел да отиде на кон, а пътувал пеша, макар, че пътят бил тежък и се измъчил няколко дни по него. Той се представил пред управителя и бил заведен в стаята на умрялата. Тук позволил да останат само родителите, той и мъртвата, а народът да не влиза. Заплакал той пред Господа и усърдно се молил от сутринта до обяд и в себе си бил недоволен, че не е чут от Господа.Толкова сълзи пролял, че около него се образувала локвичка сълзи, а императорът и императрицата се чудели на голямата му доброта и силна молитва. В този момент светъл лъч се насочил върху умрялата.Светецът тогава станал на крака, хванал ръката на умрялата и вмирисана девойка и й казал:” В името на Христа Разпнатия стани и се върни при своите родители!” И веднага умрялата и разлагаща се скочила на крака права и махайки от себе си връзките, извикала с висок глас:”Велик е Фануриевият Бог, защото в дъното на ада измъчвана, заедно с тези, които се покланят на идолите и бяха за присмех, и измъчвани от дяволите, адът ме изхвърли вън от страх пред гласа на Фанурий. Велика е неговата вяра, татко, велик е Бог на вярващите, а боговете на езичниците са демони!” Императорът искал да даде на светеца половината си царство, но той не приел нищо, както винаги. Дадено било угощение в целия град. Императорът освободил робите и затворниците, защото това била наградата, която поискал свети Фанурий. Императорът и всичките му приближени, около 5000 души, поискали да се кръстят и станали християни. Светецът тръгнал из града,лекувал и спасявал, както и в другите градове. Всички демони се озлобили против него и всички гадатели, задето били засрамени пред императора, че нито техните магии,нито техните усилия, могли да възкресят мъртвата, а светецът направил това само с молитва. Поради това голяма клевета направили срещу Фанурий, наричайки го велик магьосник и казали на императора, че той с магиите си най-напред убил дъщеря му и после се престорил,че я е оживил, за да бъде избран от народа за император. Императорът се изпълнил с гняв и повикал всички свои невярващи съветници и всички, които били против Фанурий и решил да му отсече главата. Но смятайки го за толкова велик, повикал всички палачи в града и хвърлили жребий трима от тях най-свирепи, да го убият. Те не яли докато не си измият ръцете в кръвта на мъченика. И кой ще накаже подигравките, замерванията с камъни, пробожданията на тялото с копия, изкъртването на зъбите, удрянето на плесници, заплюванията и удрянията по цялото тяло с копия, слагането на оцет и сол в телесните рани, измъчването , отрязването на ръцете, пръстите на краката, на ушите, това че кръвта от лицето му съединена с тази от краката мокрела земята, по която вървял. Всеки езичник се стараел, как по-люто да го мъчи. Светията се молел на Господа, като св.мъченик архидякон Стефан, казвайки:” Прости им греховете, защото не знаят що правят. За мене много повече е мъченическият венец, за който им благодаря!” Заради това настана голям плач между християните и между излекуваните от светеца, че бил така грозно мъчен, макар че той не бил направил нищо лошо, освен добро. Но той бил весел, че по-скоро отива при възлюбения Христа, че му стига странстването по тази земя. Отстрани вървяли християните и излекуваните, вдовиците и сираците, казвайки с голям плач:”Как ще загубим, който ни намери, как ще се затворят прекрасните очи, как ще се затворят медоточните уста, които на нас немите и несловесните ни възвърна говора? Как ще се запушат ушите на този, който се умилостиви от нашия плач и мъка, който показа милост към сираците, пожали вдовиците и донесе радост на лицата, които не познаваха освен тъга и сълзи? Кой ще изрази техния плач, болезнените слова, тъй че и от страна на езичниците били пролени сълзи.” Но и враговете му били много и викали, по-скоро да се свърши с този магьосник и противник на императора… 
Свети Фанурий помолил за позволение да направи последната си молитва и се помолил така:”Господи, Боже наш, Който милваш плачещите и молещите се, направи щото всеки, който направи пита или торта с елей и захар и я раздаде на бедните, да бъде чут и спасен от всяка заслужена мъка, която има.Това да бъде за прощение на греховете на моята майка, която умря грешна.” И от небето тогава се чул тогава гръм и от облаците се чул гласът Господен: “Да бъде, Фанурие, според думите ти ! Всеки, който те призове за помощ, ще бъде чут от Мене и ти ще бъдеш помощник на намиращите се в нужда.” Тогава невярващите, които викали против него,виждайки чудото, поискали да бъдат кръстени и да ги направи християни. Но светецът нямал нищо със себе си, нито вода. И втори път се помолил на Господа да помогне на тези, които желаят да приемат Христовата вяра. И о, велико чудо! Започна да вали само върху тези, които поискали да се кръстят, макар, че се намирали до тях, езичници невярващи, не били намокрени нито с капка вода. Между кръстените били и тримата палачи, които сега не искали да го посекат. Тогава светецът им обещал, че като изпълнят повелята на императора, ще бъдат днес с него в рая. И хвърлили жребий, кой да му отреже главата.Палачът на когото се паднало бил по-горния от тези, които кръстил, защото душите им били преизпълнени със съжаление , че са отнемали живота, а светецът се грижил за тях и ги жалел, той излял потоци сълзи, а те невинна кръв. Светецът проливал сълзи за всички нещастни. Сетне светецът сложил главата си на дръвника. Но след отрязването на главата му не потекла кръв, а мляко и о, чудо, главата обикаляла, около трупа и говорела. Така Господ Иисус Христос прославя тези, които вярват в Него. 
Връщайки се народът, някои езичници викаха, че се избавили от светеца. А обърнатите в правата вяра и старите християни, вдигаха голям плач, осъждайки императора за непризнателността му и му говореха:”Забрави ли възкресението на твоята дъщеря? Оздравяването на болните и бесноватите? Защо се разгневи против онзи, който не ти взе възнаграждение и донесе мир в твоите предели? Изплашил се императорът и зоповядал да убият тримата палачи. Първият не бил съвсем утвърден във вярата и се страхувал. Тогава светият мъченик се явил пред очите на всички в ореол, както всички от века светци, облечен в римски военни дрехи, с къдрева черна коса, хванал в ръка голяма запалена факла. И голям страх нападнал, върху императора и върху лъжливите му съветници, изплашени, да не би светецът да ги вземе от този живот и да им заплати за несправедливостта… След като първият палач бил посечен, дошъл венец от рози и се настанил на главата му, която цяла се изпълнила с благоухание. И тялото му, макар,че не преди много време проливал невинна кръв заради неговата вяра и обръщането му към Христа, станало мироточиво. Същото станало и с другите палачи. Техните трупове били погребани на един площад и всеки изпаднал при разбойници и обърнал очи към тези места, получавал спасение. 
От тогава не се знаело какво е станало със светите мощи на светия мъченик Фанурий, докато той не пожелал отново да се яви през 1500 година след Христа, както се казва в началото. 
Този велик светец донесъл голяма полза на християните, когато те търсели от него помощ и правели погача или торта и молели светец за това от което се нуждаели. Заради това и той се нарича свят помощник, защото тези, които имат голяма вяра и не се съмняват, получават помощ бързо от светеца. 
Пита се прави 9 пъти и се раздава само на сиромаси.А след като се получи помощта се прави за светеца голяма пита със собствените си ръце и трябва да се раздаде пак на бедните за благодарност към светеца. Паметта на свети великомъченик Фанурий се празнува на 27 август. Питите могат да се правят всеки ден освен в неделя. Много са чудесата на светеца след отиването му от нас, както и към тези преди нас, така и към нас, които ни е удостоил да го празнуваме и да го поменуваме с пита, или с торта, защото е доказано, че на тези, които го призовават с вяра, получават избавление според молбата.Амин. 
Свети Фанурий, да не ме презре и да ми помогне при всяка молба!

/Превел от румънски ръкопис, архимандрит Николай – София/

ПРИ НОЗЕТЕ НА ГОСПОДА

Posted in Поучения.

„Блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.“
Лк. 10:28

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

Честит и благословен празник! Днес празнуваме Успението на Пресветата Приснодева Богородица Мария. Същинският празник е обаче отбелязването на делото й, на качествата й, на взимането й в плът на небето.

Знаем, че тя изминала дълъг и тежък път през живота си – от дете в молитва в храма, отдадена Богу, през чистото девическо възрастване и осеняването от Светия Дух, когато получила Благата Вест – приела я със смирение и вяра, изживяла чудото. После да бъде майка на Богочовека, да е до Него във всичко, от детството през юношеството Му до Неговото служение, да поиска от Него да извърши чудото на сватбата в Кана Галилейска, което поставя началото. И тогава мълчаливо и встрани от хорското внимание съпровождала Го неизменно, чула и думите, че други са майката и братята Му, следвала Го чак до кръста и дори след това не загубила вяра и любов, присъствала на Възкресението и чудното Му явяване след това, продължила делото Господне на земята и с апостолите – съвършената майка, закрилница и застъпница, винаги любяща, прощаваща и приласкаваща. Ще каже някой, какво е имала да прощава, та нали Синът й е бил Бог. Да, но Бого-човек – нелишен от човешки качества, със сигурност е изпитвал и човешки чувства – щом на Кръста възкликна към Отца „Защо си ме изоставил“, щом е сърцеведец и знаещ всичко, със сигурност е страдал и плакал за греховете ни, виждал е през плътта и прикритостта на поведението какви всъщност сме хората – страхливи, грешни, жестоки. И Го е боляло и Му е било мъчно. Кой Го е утешавал? Кой Го е подкрепял в тези му мигове на скръб и трудност? Кой е най-близо до нас, към кого викаме в изпитания и скърби? Господа призоваваме и майка си. Никой друг не може да ни разбере, да ни подкрепи и утеши както Отца и както Приснодева Мария. Всеки става като уплашено и объркано дете пред житейските бури, всеки се поколебава понякога.

А след Възнесението кой винаги е бил със Светите Апостоли и учениците, кой винаги е намирал ласка, мир и любов във всички изпитания? Кой е бил утешението и надеждата? До основаването на църквата кой помага неизменно на християните в страха, притесненията и безпътицата на моменти? След Петдесетница кой подкрепя първите им, осенени от силата на Светия Дух и като такива боговдъхновени, но по човешки неумели и несъвършени опити и първи крачки по пътя на служението, който по-късно щял да ги изведе до мъченичество? Не е нужно да е описано изрично някъде, ние знаем – Господ и Приснодева Мария. На тях се уповаваме и се надяваме и като немощни и грешни човеци, не намиращи никакво оправдание на греховете си молим с вяра, сърдечно съкрушение и надежда майчицата ни Богородица да се застъпи за нас пред Всесилния Господ, Самодържеца и Всемогъщия Бог, за да ни спаси и помилва.

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, всички стоящи тук, всички невидимо присъстващи светии, самият наш Господ Иисус Христос сме родени от майки. Майката е най-близкото човешко същество на всеки, най-нежното, любящо и разбиращо, всеопрощаващо. Тя не помни злото, грубото и незаслужено отношение, на което често е обект, тя просто обича и понеже много обича, всичко трябва да й се прости.

Ние често биваме увлечени от света, улисваме се в „голяма шетня“ – търсим признание, постигане на резултати, изпълване на цели. Стигаме до там дори да се обърнем към ближния си, към Господа и даже с упрек да поискаме помощ, да кажем „небрежиш ли, Господи“, че сестра ми ме остави сама да шетам, че жена ми не прибра покупките в хладилника и не сготви снощи, че колегата ми не свърши еди-какво си и сега аз трябва да го направя. И отминаваме с бурно възмущение и работим, чистим, готвим, изкарваме пари, строим къщи и като цяло, се грижим и безпокоим за много неща, но не разбираме, че едно само е потребно, че всичко това е нужно, но не е не-обходимо, напротив, „обходимо“ е, можем да минем покрай него, не е най-важното. Щом започнем да се грижим за такива работи, щом материалното стане съкровището ни, там отива и сърцето ни, щом допуснем да ни диктуват ежедневието, мислите и чувствата, постъпките и мечтите, насочени към земното и светското, независимо колко добро оправдание си даваме, щом пулсът ни затрепти със звъна на парите, с поредното телефонно позвъняване, щом часовете ни минават в работа, за КАКВОТО И ДА Е ДРУГО, освен да са изпълнени с любов, вяра и грижа за ближния, напразно е. Всичко става напразно. Превръща се във вреда, в грях всичко, което сме правили. Целият свят да обиколим, къщи като планини да построим, всичко и всички да победим, нищо не ще е това пред Бога. Защото ще сме забравили Добрата част, която няма да ни се отнеме. А тя е да сме при нозете на Господа, да слушаме словото Му и да го изпълняваме. И да се молим на Светата ни майчица Приснодева Мария да се застъпи за нас и да ни запази под своя Покров, амин!

Автор: Деян Петров

Св. пророк Илия Тезвитянин

Posted in Поучения.

Житие на св. пророк Илия

 


Свети пророк Илия (3 Цар. 16:29; гл. 17-19) живял през времето на израилския цар Ахав. Родил се в Галаадския град Тезвия [традиционно отъждествяван с местност на 13 километра северно от р. Явок, бел. ред.], поради което в Библията се нарича "Тезвитянин". Произлизал от свещеническото Аароново племе.

Запазило се предание, че бащата на Илия имал за сина си странно видение. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтревожен, бащата разказал за това видение на свещениците. Един от тях му казал: "Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му – угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън. Името Илия значи крепост Господня."

Забравяйки безбройните благодеяния на Господа, израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостоен бил Ахав и жена му Иезавел. Те построили в Самария капище на езическия бог Ваал, като преследвали и избивали пророците и верните служители на Господа. Изпълнен с Дух Божий, Илия дошъл при нечестивия цар и му казал: "Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато не помоля Господа за това!"

Вместо да се разкаят, Ахав и жена му искали да убият Илия. Но Господ спасил пророка от ръцете им и му казал: "Иди и се скрий при потока Хорат, близо до Йордан! Ще пиеш от водата на потока и Аз ще заповядам на враните да те хранят."

Илия изпълнил заповяданото и живеел при потока. Враните вечер и сутрин му носели храна, защото Господ може и по чудесен начин да опази тия, които вярно Му служат и се надяват на Него.

Между това думите на пророка се сбъднали: настанала страшна суша – ни дъжд, ни роса падали на земята. По целия Израил настъпил ужасен глад. От продължителното бездъждие изсъхнал и потокът, близо до който живеел Илия. Тогава Господ му казал: "Иди в Сарепта Сидонска! Там една вдовица ще те храни."

Илия отишъл и на самите градски порти видял една жена, която събирала дърва. Тя била вдовица и имала един син. Илия поискал от нея вода и жената като оставила работата си, веднага отишла за вода. "Донеси ми и хляб, понеже съм гладен!" – казал й пророкът. "Господ ми е свидетел – казала жената, - че нямам хляб. Останало ми е шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърнето. И ето, аз ще събера две – три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си, ще изядем това и ще умрем."

- Не бой се! – казал пророкът. – Върви и направи, което казах, направи малка прясна пита за мене и ми донеси! А за себе си и сина си ще направиш после. Защото тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши и маслиновото масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.

Благочестивата жена повярвала на думите на пророка и от последния свой запас му изпекла хляб. И действително, през всичкото време на страшния глад брашното и маслото не свършвали у нея и тя хранела себе си, сина си и светия пророк, който останал да живее при нея.

Не след много време синът на бедната вдовица ненадейно заболял и умрял. В своята голяма скръб майката казвала на пророка: "Защо си дошъл, човече Божи, да ме накажеш за греховете ми и да умориш сина ми?" Илия взел детето, сложил го на леглото си и започнал да моли Бога да му възвърне живота. Той му духнал три пъти и Господ чул молитвата на св. пророк и възвърнал живота на умрелия. "Виждаш, син ти е жив" – казал той на вдовицата, която радостно извикала: "Сега виждам, че ти си човек Божи и че словото Господне в твоите уста е истинско." Преданието говори, че възкресеното момче е бил същият пророк Йона, когото Господ по-късно пратил да проровядва в Ниневия.

Сушата продължила вече три години и шест месеца. Израилтяните тежко страдали: всичко изсъхнало и нямало какво да ядат ни люде, ни добитък. Господ се съжалил над израилтяните и чул молитвите им, понеже във време на скръбта те познали суетността на идолите и се обърнали с молитва към Бога. В Своето милосърдие Господ заповядал на Илия да иде при Ахав и да му възвести за прекратяването на сушата. Илия изпълнил това.

По пътя той срещнал Авдий, добър и благочестив царски служител, който някога спасил от гнева на Иезавел сто верни служители Господни. Авдий, по заповед на царя, търсил долина с потоци, където биха могли да пасат царските коне. "Извести на царя за моето пристигане" – казал му Илия. Но Авдий се изплашил от това поръчение. "По всички страни те търси царят – казал той на пророка, - и ако аз сега му кажа, че си дошъл, а Духът Господен изведнъж те вземе от тук, царят ще заповяда да ме убият." Но Илия обещал тоя ден да се яви при Ахав, и Авдий известил на царя, че Илия иде.

Ахав пасрещнал Илия и с гняв му казал: "Ти ли си, който смущаваш Израиля?" – "Не аз смущавам Израиля – спокойно отговорил Илия, - а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци. Заповядай на тоя народ да се събере на планината Кармил и нека дойдат там и пророците и жреците на Ваал, за да узнаят истинския Бог."

Царят изпълнил желанието на Илия. Множество народ с жреците и пророците на Ваал се събрали на планината Кармил. Илия дошъл и им казал: "Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него! Ако ли Ваал – вървете след него!" Народът мълчал.

"Аз съм тук едничък от пророците Божи – продължил Илия, - а Ваалови пророци са 450. Дайте две телета! Нека жреците приготвят жертва за Ваал, а аз ще приготвя жертва на Бога! И оногова ще признаем за истински Бог, който ще прати огън на жертвеника." Целият народ се съгласил на предложението на Илия.

Лъжепророците взели теле, турили го на жертвеника и почнали да молят Ваала да прати онъг на жертвеника. Но напразно се молили те от сутрин до пладне, напразно викали: "Ваале, чуй ни!" – огън не паднал на жертвеника. "Викайта по-високо! – казвал им подегравателно Илия, - може би вашият бог спи или е зает с нещо."

Вечерта, когато всички се убедили, че моленията към Ваал са напразни, Илия казал на лъжепророците: "Сега дайте на мене да приготвя моето жертвоприношение!" Той везл 12 камъни, по числото на Израилевите колена, и направил от тях жертвеник. Около жертвеника направил окоп, заклал теле и го положил върху дървета. "Сега – казал той на народа – донесете вода и я излейте върху жертвата." Това направили три пъти и то така, че и целият окоп около жертвеника се напълнил с вода.

Тогава св. пророк дигнал очи към небето и казал: "Господи, Боже Авраамов, Исааков и Иаковов, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и обръни към Себе Си сърцата на тия люде!" Веднага огън паднал върху жертвеника и запалил жертвата, камъните, дърветата и дори водата в окопа. Като видял това, народът паднал на земята и изповядал единия Бог. А Вааловите жреци и пророци били избити по заповед на Илия.

След това Илия казал на царя: "Сега си иди у дома, за да не те настигне дъждът", а сам се изкачил на планината и дълго се молил. И веднага се дигнал вятър, небето се покрило с облаци и проливен дъжд паднал на изсъхналата земя.

Трябвало да се очаква, че всички невярващи след това ще се обърнат към Бога с разкаяние. Но жестоката Иезавел не се смирила пред Господа. Обхваната от гняв, загдето нейните пророци били избити, тя се заканвала да убие Илия. Господ спасил пророка, който се оттеглил в Аравийската пустиня. Скърбейки за неверието и ожесточението на людете, Илия молил Бога да му прати смърт. Но Господ чрез поразителни личби доказал на пророка, че той никога не трябва да пада духом, а винаги твърдо да се уповава на всемогъщия и всеблаг Бог. Той пратил Своя ангел да храни пророка в пустинята.

Веднъж, като се събудил, Илия намерил до възглавницата си хляб и стомна вода и бил подканен от ангела да яде и пие. Подкрепен от тая дивна храна, Илия тръгнал и след 40 дни дошъл в планината Хорив. Тук той се поселил в една пещера и не преставал да скърби за прегрешенията на Израиля.

Веднъж чул глас Господен да го пита: "Защо си тук, Илия?" Пророкът отговорил: "Пламнах от ревност за Господа Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и меч убиха Твоите пророци. Само аз останах, но и моято душа търсят да вземат." Гласът Господен му казал: "Иди утре на планината. Господ ще мине покрай тебе."

На другия ден Илия се изкачил на планината да очаква Господа. Изведнъж се дигнал страшен вятър, който тресял планината и събарял каменни скали. Но Господ не бил в тоя бурен вятър. След това настанал земетръс, но и в него не бил Господ. Светкавица разкъсвала облаците, но и в нея не бил Господ. Най-после повеял лъх на тих ветрец и в него Илия почувствал присъствието на Господа. Той си покрил главата, застанал пред своята пещера и Бог беседвал с него. Господ утешил скърбящия пророк, като му открил, че в Израиля има повече благочестиви люде, отколкото той мисли, защото 7000 мъже не са се поклонили на идолите.

По повеля на Господа Илия си взел за ученик Елисей, който орял тогава на нивата си и оттогава вървял навсякъде след него.

Илия остарял. Приближило се времето за неговото заминаване при Господа. За това било дадено откровение не само нему, но и на неговия ученик Елисей и на учениците пророчески, които живеели в градовете Ветил и Йерихон. Пророческите ученици казали на Елисей: "Знаеш ли, че Господ скоро ще вземе от тебе твоя учител?" – "Зная" – отговорил им Елисей и продължавал да върви подир Илия.

В Йерихон учениците пророчески пак му говорили: "Знаеш ли, че днес Господ ще вземе от тебе твоя учител?" Елисей отговорил, че знае. Илия искал да остави ученика в Йерихон, но Елисей не се съгласявал да се отдели от него. И двамата дошли на брега на Йордан. Илия си снел горната дреха и ударил с нея по водата. Водата се разделила от двете страни и той с ученика си минал р. Йордан по сухо. Тук Илия казал на Елисей: "Поискай от мене каквото пожелаеш, докато не съм взет от тебе!" Елисей поискал не земни блага, а Дух Господен. И Господ изпълнил искането му.

Илия и Елисей продължили своя път. Изведнъж огнена колесница с огнени коне се показала между тях. И в тая колесница Илия бил взет с вихър на небето, пред очите на своя смаян ученик, върху когото паднала горната дреха на пророка.

Израилският народ проявявал дълбоко благоговение към паметта на Илия и го считал за най-велик от пророците. "Дигна се пророк Илия като огън и словото му гореше като светило" - казва премъдрият Син Сирахов (48:1).

Когато ангел възвестил на Захария, че ще му се роди син, той казал, че Йоан Предтеча ще върви пред Господа с духа и силата на Илия. А когато Йоан започнал да проповядва в Йорданската пустиня за близкото идване на Месия, юдеите попитали, не ели той Илия, понеже очаквали, че преди явяването на Месия Илия за втори път ще дойде на земята.

Сам Господ уподобявал Йоан Предтеча на Илия: Илия вече е дошъл, но него узнали и постъпили с него, както искали; и учениците разбрали че Спаситяле им говорел за Йоан Кръстител (Мат. 17:12-13).

При преображението на Спасителя на планината Тавор Илия и Мойсей се явили и беседвали с Господа за Неговите страдания. Чрез това тия двама най-велики представители на Стария Завет засвидетелствали пред Христовите ученици, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказали Мойсей и пророците.

При Преображението на Спасителя на планината Тавор Илия и Моисей се явили и беседвали с Господа за Неговите страдания (Лука 9:30-31). Чрез това тия двама най-велики представители на Стария Завет засвидетелствували пред Христовите ученици, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказали Моисей и пророците.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Трета книга Царства

Posted in Поучения.

ГЛАВА 17

1. И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.
2. И биде слово Господне към него:
3. тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан;
4. от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там.
5. И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Иордан.
6. И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.
7. След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята.
8. И биде слово Господне към него:
9. стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни.
10. И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия.
11. Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб.
12. Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера две-три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.
13. А Илия й рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после;
14. защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.
15. Тя отиде и направи тъй, както й каза Илия; и храни се тя, и той и домът й няколко време.
16. Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия.
17. След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане.
18. Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.
19. А той й отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете й, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си;
20. и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й?
21. И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него!
22. И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя.
23. Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив.
24. Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.