Асен Калоянов

 

Рождество Христово

  Прот. Ив. п. Михайлов

 Рождество Христово

                                 Безизвестен автор

 Бъдни вечер

  Емануил Попдимитров

Рождествена песен

Дърво елхово зеленее,
над него чудна птичка пее...
По клоните му наредени
свещички светят позлатени.
И таз нощ от тук полека,
по тази бялата пътека,
ще минат ангели дечица,
а рано с ясната зорница,
ще екне песента им свята
и в бяла пелена земята
навред ще възвести отново,
че днес е Рождество Христово!

                           Йордан Стубел

СТАРАТА ИКОНА

  МОЛИТВА

О, дядо Господи,
от всички най-добър,
от всички най-голям!
Ти, дето Си седиш на небето сам,
а знаеш тук каквото става;
и слънцето отде изгрява,
и де звездичките се крият,
и как тревите сочец пият,
и разцъфтяват, и узряват!
Сега ме гледаш, Божичко, от там,
и знаеш моя грях
и ме е срам, и ме е страх.
А мама рече:
Господ е добър,
на всички ни прощава,
затуй ти давам
сърцето си
и двете си очички,
и двете си ръчички,
да се молят да простиш
на всички братя и сестрички,
и татко да ми се не кара,
и мама да не плаче,
и баба да не е такава стара,
и веч да няма по земята
ни едно сираче,
а пък уроците си утре да ги знам.
О, дядо Господи,
от всички най-добър,
от всички най-голям.

                            Дора Габе

 

К Ъ М     Б О Г А

Не виждам Те, о Боже, мили,
но тихо шепне ми душата,
че извор си на всички сили,
и Теб се кланят небесата.

Къде очи си да обърна,
тук долу или тамо горе,
каквото, Боже, и да зърна,
за Тебе всичко ми говори.

Вред чудеса неизброими
разказват Твойта слава сяйна
и величаят Твойто име,
и Твойта добрина безкрайна.

Звездата, коя нощем грее,
за Теб ми, Боже, наумява
и птичката, що денем пее,
Теб, Боже, хвали и възпява.

                  Константин Величков

 

МАЙКА

                   Константин Величков

 

РОДИТЕЛИ

Мили са ми татко, мама,

обичам ги от сърце,

денонощно те и двама

зарад мен се грижат все…

 

Храна, дрехи – всичко

винаги ми дават те

и не искат друго нищо

сал да съм добро дете.

 

Боже мили, помогни ми

да порасна аз голям,

и да мога с добрини си

да донасям радост тям.

 

НАД ЛЮЛКАТА

-  Сашко, я виж каква голяма пеперуда кръжи около Яна!

Невена знаеше, че синът й няма да се трогне от насекомото, но просто се чудеше как да откъсне младежа от телефона. От както бяха седнали на заведението, момчето замръзна в тая прегърбена поза, вперило поглед в светещия екран.

Александър вдигна за кратко сините си очи, стрелна с тях малката си сестра и без да погледне майка си, загледа отново в дисплея. Цял ден го болеше глава. Очите му пареха и сърбяха и сутринта в огледалото бяха зачервени. „Сигурно ми е влязъл прах, нали вчера духаше вятър“ - беше се оправдал той пред себе си. Но вече не беше дете и не му беше така лесно да се самозалъже. Много добре осъзнаваше, че беше прекалил с игрите вечерта. Едва беше дочакал родителите си да заспят и си беше пуснал тая нова игра. Не, че я харесваше кой знае колко, ама нали всички я играеха! Неусетно бяха минали няколко часа и малко преди 3 часа сутринта го беше стреснал баща му, станал да пие вода. От страх да не го видят, Александър беше скрил телефона под възглавницата си и се беше завил през глава. Така беше заспал и когато го събудиха за училище, усещаше, че му се вие свят. Едва изкара часовете, главата го болеше все повече и повече, а за капак и мъжденето на очите.

Майка му и сестра му го забраха след часовете и тръгнаха за вкъщи. Нямаше търпение да се прибере и да легне. Затова и се разочарова, когато майка му настоя да останат в парка, докато баща му се прибере за обяд. Седнаха на заведението и той с яд изпи сока си почти наведнъж. След това веднага извади телефона си и пусна играта. Опитите на майка му да го заговори оставаха безплодни. На всеки въпрос отговаряше с по една дума или просто поклащаше глава. „Почти нямам батерия…Дано издържи до вкъщи, че иначе…“ – помисли си момчето, отегчено от възможността да трябва да се грижи за сестра си. Остана доволен, когато при тях седна съседката и с майка му се заговориха. Невена на няколко пъти го помоли да помогне на сестра си да се качи или слезе от люлките, но той не помръдваше. Тя го оставаше със съседката и отиваше при дъщеря си.

-  Иди с нея при пясъчника – най-накрая настойчиво го помоли майка му. – Пази я, да не си хвърли пясък в очите!

С раздразнение момчето изпълни тази молба, вече не можеше да се прави, че не чува. Заведе сестра си и й подаде кофичка и лопатка, оставени в сандъче до детската площадка. „Ето, добре си играе. До пясъчника има жив плет, от другата страна я виждаме ние. Нищо няма да й стане!“ – каза си младежът и се върна на играта.