kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Християнинът

Posted in Приказки и разкази.

V plamuka na kandiloto St.VaklinovТой доста се отличаваше от нас. В пансиона нямаше по-мълчалив и по-тих от него - качества, чужди за времето ни. Той имаше в характера си нещо много симпатично, но при все това, истина бе, че отношението на всички ни към него беше повече насмешливо, отколкото сърдечно. Не, че не го обичахме, но в собствените си очи ние се чувствахме доста много издигнати културно, та считахме за наивност, недостатъчна култура и назадничавост всяка една проява на чувства и разбирания, с каквито са живели вековете преди нас, и с които и той, наш съвременник, живееше. За нас, обладаните от напредничави идеи, неговият консерватизъм можеше да буди само насмешка. Неговите идеи и разбирания ние критикувахме и отричахме без остатък. Защото нашият прогресивен ум не можеше да схване какво ценно и в състояние да насити духа на съвременния човек може да има например в Евангелието, което той усърдно всяка вечер, преди да заспи, четеше и по какво нашата съвременност може да има допир с религията, с която, според нас, науката и културата отдавна са скъсали. За него не бе така. Той усърдно се ровеше в религиозните книги, членуваше в някакъв религиозен кръжок и вземаше дейно участие в него, ходеше в празничен ден на църква - и в това отношение за нас той беше чужд. Ние не можехме да разберем как неговият дух може да се храни и задоволява с такава храна. И затова в неговото лице всякога намирахме един подходящ обект за всевъзможни шеги.

- Ей, Християнино, както ни се пие бира, да би се помолил на Бога да ни пусне от небето няколко бутилки! Ако вярваш, както трябва, Бог ще чуе молитвата ти - нали тъй е според твоята вяра!

Християнинът не се обиждаше. Само леко се усмихваше, без да отговаря обикновено нищо.

Бръмбарчето Зум

Posted in Приказки и разкази.

Brumbarcheto Zum2
 
 
Малкото бръмбарче Зум се прибра
в чудна къщурка от стара кора.
Пийна от менчето прясна вода,
сгуши се в ъгъла и зарида:
 
- Как ме обидиха, майчице, всички:
белките, златките, двете лисички,
дребните птичета, едрите птици,
даже и слепите стари къртици.
 
Как ме обиди кълвачът-ковачът,
Гу раздавачът и Ежко шивачът,
сойката Сийка и Горчо скорецът,
водното конче, щурецът-свирецът...
 
Вчера настигнах Елица пчелица
с бяло котленце и жълта метлица.
Литнахме заедно: ту над реката,
ту през горичката, ту низ лъката.
Срещнахме, майчице, много познати:
кротки, грабливи, космати, пернати.
Всеки ми викаше: „Зум, добър ден!”
С весели поздрави бях награден.
Даже и Грак от високия клон
вирна опашка – да стори поклон...
 
Ех, промени се от вчера светът!
Вчера здрависваха, днеска – не щат!
 
Днеска самичък вървях из гората.
Гледам скорецът си роши перата.
Кресна ми сойката. Грак се разграчи.
Поздрав да стори кълвачът не рачи.
Гълъбът Гу надалеч отлетя.
Гледам гората – това ли е тя?
Белките, златките скрити лежат.
Двете лисички сърдито ръмжат.
Ежко настръхнал, щурецът мълчи,
водното конче на писмех бръмчи.
Къртът не клати за поздрав глава.
Майчице мила, защо е това?
 
Малкото бръмбарче тропна с крака:
- Бива ли, мамо, така-онака?
 
Майка му Жим помълча, помълча,
после с тъжовен гласец забръмча,
тежко въздъхна, заплака дори:
- Питай ги, чедо,... и сам... разбери!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Posted in Приказки и разкази.


Приятели, узнахте ли вестта?

На ангелски крила се тя донесе
и низ поля и къщи се понесе.
Не чувате ли как треви, цветя
и птички пеят в хор: — Христос воскресе!

И слънцето със колко радост грей,
над цъфналите в минзухар поляни!
Там от селцата чуват се камбани,
— Христос воскресе! — всяка громко пей
и всички хора гледат се засмяни.

Архим. Серафим Алексиев

Възкресение

Posted in Приказки и разкази.

Janislava Komsiiska 2 kl

Сред гора зелена
клони се люлеят,
по полето росно
ниви зеленеят.
Ставайте, дечица,
в църквата идете,
пред икони чудни
свещи запалете.
Кръст сторете кротко
и се помолете,
да сте живи, здрави
и да порастете.
Бог да ви помага
в работа, в делата,
да едрей, да расне
жътвата богата.
В тая нощ велика
Бог ще види всички,
бедни и богати,
зверове и птички,
че преди зората
слънце да разпръсне
Сам Иисус от гроба
светъл ще възкръсне.

                Янислава Комсийска 2 клас.                                                                                                          Георги Хрусанов

Себелюбивият великан

Posted in Приказки и разкази.

Sebeljubiviat-velikan

Таня Димитрова, 2 клас

Всеки следобед, на връщане от училище, децата се отбиваха да поиграят в градината на великана. Това бе голяма, хубава градина с мека зелена трева. Тук-там от тревата се издигаха цветя и имаше дванадесет праскови, които напролет се покриваха с цвят, а наесен даваха богат плод. Птичките кацаха по дърветата и пееха тъй сладко, че децата прекъсваха игрите си, за да ги послушат.

— Колко щастливи сме тука! — викаха си те едно на друго.

Един ден великанът се завърна. Беше отишъл на гости при своя приятел, огромния корнуолски човекояд, и беше останал при него седем години. След като седемте години бяха изминали и бе казал всичко, което имаше да казва, той реши да се върне в собствения си замък. Като си дойде, видя децата да играят в градината.