На 27 май в Затвора гр. Пазарджик се проведе прожекция на филма „Не затваряй очи“, поставил началото на българското православно кино. Прекрасната екранизация по едноименната книга на писателя Мартин Ралчевски предизвика интерес сред обитателите и за мероприятието се бяха записали повече от 90 лишени от свобода.

Събитието беше организирано по инициатива на свещ. Любомир Чавдаров, ефимерий на параклиса на Затвора „Св. арх. Михаил“ и инспектор "Социални дейности" в Затвора г-жа Красимира Паунов и по покана на ръководството на пенитенциарната институция в лицето на нейния началник старши комисар Адриан Ненчев.

В киносалона на учреждението лишените от свобода бяха посрещнати от архиерейския наместник икон. Боян Кочев и обгрижващия техните духовни потребности отец Любомир. В тяхно присъствие всички изгледаха прожекцията със затаен дъх. След филма духовниците проведоха с присъстващите кратка беседа, отговаряйки на възникнали въпроси и разяснявайки дълбоките послания на филмовата творба, с което помогнаха те да бъдат осмислени и да имат възможността да оставят положителна диря в душите на зрителите. Лишените от свобода споделиха своите впечатления, признавайки, че за пръв път гледат филм с духовно съдържание и толкова силни послания.

След прожекцията отец Боян беше поканен от ст. комисар Ненчев да посети параклиса, на който наскоро беше направен ремонт и чийто иконостас, икони и стенописи са изработени от затворници. Двамата обсъдиха и други възможности за съвместни дейности, целящи нравственото осъзнаване и духовно усъвършенстване на лишените от свобода.

Ст. комисар Ненчев благодари от името на ръководството на институцията за прожекцията и за съдействието на всички, станали съпричастни в реализацията на това благородно дело.

Архиерейско наместничество Пазарджик изказва своята огромна благодарност на режисьора и продуцент на филма Николай Егерман, който предостави напълно безвъзмездно правата за прожекцията, както и на разпространителя на филмовата продукция A+Films за съдействието и благородното отношение към лишените от свобода и техните духовно-нравствени нужди.

Интелектуална игра

Една от състезателните дисциплини на Детския спортен празник в Баткунския манастир беше Интелектуална игра с въпроси. Всеки отбор излъчи по трима участници, които имаха на разположение 15 минути да отговорят писмено на 3 задачи, които да им осигурят максимум от 24 точки. Отец Боян раздаде състезателните листа и разясни регламента, а децата трябваше да покажат знания за вярата, съобразителност, бързина на четене и разбиране. И тази година въпросите бяха върху учебния материал по Религия-Православие от 1 до 4 клас. Чудесно се представи отборът на зелените от НУ „Васил Друмев“ град Пазарджик, който използва времето си до последната минута, попълвайки всички отговори без грешка. Червените от ОУ „Христо Смирненски“ град Пазарджик се справиха отлично с втора задача, но допускайки грешки в първа и трета се класираха на второто място с 12 точки. Трети остана отборът на белите от СУ "Александър Иванов - Чапай" гр. Белово с 9 точки.

Интелектуалната игра бе първата надпревара, за която имаше класиране и излъчен победител. Отборът на зелените получи футболна топка, на червените - волейболна, а за червените имаше предвидена баскетболна топка.

Проверете знанията на Вашите деца. Изтеглете бланката за Интелектуалната игра - 1 стр., 2 стр.

И тази година участниците в тази дисциплина бяха избрани да отправят от името на своето училище послание към всички деца по света по случай 1 юни - Международния ден на детето. В края на спортния празник посланията полетяха с балони в небето. С тях децата ни показаха, че колкото и малко да е детското сърце, в него се побира любовта към целия свят.

Извън регламента на състезанието децата от неделното училище към храм "Св. св. Константин и Елена" град Пазарджик, които бяха гости на празника, бяха предизвикани от тяхната ръководителка презвитера Майя Дичева да се справят с Интелектуалната игра. Разделени на два отбора по шест те се съревноваваха помежду си. Отговориха на въпросите без грешка, а за победител приеха по-бързо предалите листа си.

Рисунка на асфалт

Децата пресъздадоха своя приказен свят в рисунките на асфалт. Всеки отбор избра двама художници, които да представят училището им. Зададената тема и тази година беше 1-ви юни - Ден на детето. Беше определен 1 час време за работа.

Малките творци с голямо желание и усърдие се заловиха за работата си. Накрая всеки отбор представи своята рисунка и обясни какво е избрал да изобрази по повод празника и посланието, което се съдържа в него. Децата успяха да предадат своята радост и щастие с пъстри багри. Светът през техните очи е наистина прекрасен!

В тази дисциплина няма предвидено класиране на участниците, но награди имаше за всички. Всеки отбор получи комплект за бадминтон.

Тебешири имаше и за всеки, който желае да нарисува нещо за празника. Включиха се много малчугани, а децата от неделното училище бяха най-организирани и заедно създадоха прекрасна картина.

Творческа задача

В дисциплината за творчество и сръчност отборите участваха с по трима състезатели. Децата имаха задача да наредят пъзел със снимка на манастирския храм, посветен на светите апостоли Петър и Павел. Те имаха на разположение 30 минути, за да се справят. Всеки отбор прояви усърдие и неуморност, показа екипна работа и много ентусиазъм. Тази година първи се справиха белите, които водеха през цялото време. Зелените и червените останаха да се съревновават за второто място. И на двата отбора им беше нужно допълнително време. Накрая зелените успяха да се справят с много малка преднина от няколко части.

Така футболната топка заслужено отиде при белите, волейболната - при зелените и баскетболната остана за червените.

Футбол

С много емоция, както винаги, беше съпътстван турнирът по мини-футбол. Главен съдия беше отец Кънчо Ненов, който ръководеше мачовете и съблюдаваше спазването на правилата. Като страничен съдия имаше за свой помощник иподякон Васил Шомов.

Трите отбора излъчиха свои състезатели - по един вратар и четирима полеви играчи. Срещите преминаха в дух на спортментство и честна игра. Момичетата, които с голямо желание се включиха в двубоите, показаха, че радостта от играта не е само за момчета.

Турнирът се радваше на голям зрителски интерес, като състезателите бяха подкрепяни през цялото време от своите съученици, учители и родители.

Ето и резултатите в отделните срещи и крайното класиране:

СУ "Александър Иванов - Чапай" гр. Белово : НУ „Васил Друмев“ град Пазарджик - 0:4

СУ "Александър Иванов - Чапай" гр. Белово : ОУ „Христо Смирненски“ - 6:0

НУ „Васил Друмев“ град Пазарджик : ОУ „Христо Смирненски“ - 6:0

Първото място и футболна топка беше присъдено на тима на зелените от НУ „Васил Друмев“ с две победи. Втори с една победа се класираха белите от СУ "Александър Иванов - Чапай". Трети останаха червените от ОУ „Христо Смирненски“.

Щафета

За състезанието по щафетно бягане всеки отбор излъчи общо по петима бегачи - 3 момчета и 2 момичета. Участниците трябваше да приемат и предадат успешно жълтото флагче, като пробягат определената дистанция. Три хронометъра засичаха точното време.

След сумиране на резултатите на момчетата и момичетата беше определено: на първо място се класира отборът на НУ „Васил Друмев" с общо време 54,40 секунди, на второ - ОУ „Христо Смирненски" с 56,10 секунди, а на трето - СУ "Александър Иванов - Чапай" с 57,75 секунди. Всички състезатели бяха горещо аплодирани и окуражавани от учители, родители и съотборници.

И участниците в дисциплината щафетно бягане бяха наградени с футболна, волейболна и баскетболна топка.

Теглене на въже

Много емоции на спортния празник предизвика дисциплината "Теглене на въже". Тя се проведе отново в две части - за момичета и момчета, като двубоите следваха вече установения ред. Участваха по 5 момчета и 5 момичета от отбор. Публиката окуражаваше и аплодираше участниците.

В първото теглене белите момчета победиха зелените, а след това и червените. В третото теглене между зелени и червени, вторите надделяха. При момичетата зелените успяха да отбележат точка срещу белите. Червените момичета успяха да спечелят двубоя и срещу белите, и срещу зелените. Така червените събраха най-много точки в тегленето и се класираха първи с три победи, белите бяха втори с две победи, а зелените останаха трети с една. Участниците отново получиха своите награди за последната състезателна дисциплина, като бяха аплодирани горещо за задружната работа.

В края на спортния празник децата бяха изпълнени с радост от това, че са имали възможност да покажат своите умения и дарования, да приложат плодовете на усърдието и трудолюбието си. И трите отбора заслужено получиха много награди и признание. Но най-вече - всички усетиха Божията благодат в прегръдката на прекрасния Баткунски манастир.

За осма година на 1 юни Баткунският манастир „Св. ап. Петър и Павел“ край село Паталеница организира празник за децата на Пазарджишка духовна околия, изучаващи предмета „Религия - Православие“. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и по покана на игумена Високопреосвещения Доростолски митрополит Яков светата обител отново беше домакин на ежегодния спортен празник по повод Деня на детето. Всяка година този ден се превръща в истинско тържество на вярата, надеждата, любовта и приятелството за ученици, учители и родители от училища в Околията.

Този път участие в празника взеха беловското СУ "Александър Иванов - Чапай" и пазарджишките ОУ „Христо Смирненски“ и НУ „Васил Друмев“ с ученици от възрастова група 1-4 клас. Украсените специално за празника поляни събраха повече от сто деца - участници и гости на манастира.

По традиция празникът започна с молебен за здравето на децата, отслужен с благословението на Пловдивския митрополит Николай от игумена на обителта - митрополит Яков. В съслужение с владиката бяха архиерейският наместник на Пазарджик иконом Боян Кочев, манастирският брат йеромонах Йоаким, председателят на храм „Св. Харалампий” гр. Септември иконом Йордан Василев, председателят на храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик свещ. Спас Дичев, председателят на храм „Св. Богородица“ с. Бошуля свещ. Кръстьо Ненов, свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Николай Ненов, служащи в катедрален храм „Успение Богородично” гр. Пазарджик. Манастирската църква се изпълни с деца, които с едно сърце и уста казаха Господнята молитва "Отче наш" при богослужебното последование. Митрополит Яков се помоли на милостивия Бог да благослови децата на България и ги укрепи в доброто. Владиката честити празника на малчуганите и призова както всяка година независимо от класирането у всички да остане радостта от празника. Накрая беше провъзгласено многолетствие, в изпяването на което се включиха всички.

След това отборите се построиха пред официалната площадка, на която излъчените от тях капитани изтеглиха жребий за екипите и реда на явяване на отборите. И тази година състезателите бяха облечени в цветовете на българското знаме. Жребият отреди екипите на отборите да бъдат: бели – СУ "Александър Иванов - Чапай", зелени - НУ „Васил Друмев“ и червени - ОУ „Христо Смирненски“. Строени в редици, състезателите изслушаха националния химн, след което отец Боян, който с благословмението на домакина тази година водеше надпреварите, даде начало на състезанията. Духовници и помощници на Околията оглавяваха журито, следяха за спортсменството и честната игра и оценяваха постигнатите резултати.

Както всяка година децата се състезаваха в следните дисциплини: рисунка на асфалт, футбол, интелектуална игра с въпроси, щафета, творческа задача и теглене на въже. След приключване на всяка от игрите, състезателите бяха отличавани от наместника, като награда получаваше всеки от отборите.

В генералното класиране първенец стана отборът на НУ "Васил Друмев". При постигнат равен резултат, останалите два отбора трябваше да изиграят реванш за определяне на второто и третото място. При последната игра – теглене на въже от смесени отбори, учениците от Островското училище в областния град надвиха своите връстници и така заеха второто място в крайното класиране.

Лично митрополит Яков обяви крайния резултат и връчите наградите - купа на състезанието, медал за първо място и флагче за победителя, както и медал и флагче за второ и трето място.

Отборите изготвиха и пуснаха с балони в небето свои послания към всички деца по света.

Малките християни останаха изключително доволни от празника, получените награди и новите приятелства.

Тържеството завърши по традиция с българско хоро, изпълнено от участниците, техните учители и родители.

На всеки състезател бяха подарени състезателен екип, сандвичи и лакомства. И тази година беше разрязана празнична торта и всички присъстващи получиха по парче от нея, както и по един сладолед. Най-големият подарък за всички, обаче, бяха незабравимите мигове, прекарани в светата обител и новите приятелства.

Конкретните резултати във всяка една от дисциплините ще бъдат публикувани в подробен репортаж от спортния празник.

Наградите на отборите, екипите, храната и сладките изненади бяха дарени и тази година от благочестиви християни.

Гости на празника бяха децата от Неделното училище при храм "Св. св. Константин и Елена" гр. Пазарджик, водени от презв. Майя Дичева, които се включиха със своя рисунка на асфалт и провериха знанията си в интелектуалната игра.

С Л О В О

на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,
произнесено на официалния прием по повод
1700-годишнината от Първия Вселенски събор и празника на Св. Апостол
Ерм, покровител на град Пловдив

31 май 2025 г.

Ваше Величество, Ваши Царски Височества, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Превъзходителтво г-н Гергов – Архонт на Пловдивска митрополия, уважаеми господин Кмете на град Пловдив, г-жо Губернатор, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,

Надявам се, че ще ми позволите да кажа няколко думи, с които да изразя още веднъж благодарността си за честта, която ни оказвате с присъствието си на нашия скромен празник, както и да споделя с вас някои мисли, които ме вълнуват и които много бих искал да кажа пред този кръг на братя, приятели и съмишленици.

Най-първо искам да благодаря на Негово Величество, царят на българите Симеон II. Не знам, скъпи братя, дали осмисляте какво означава на Света Божествена литургия Символът на вярата да бъде произнесен от православен цар в присъствието на архиереи и Божи народ. За мен това, което ни се случва е Божие чудо. В тази връзка искам да кажа следното.

Всички предчувстваме, че идващите времена няма да са леки. В последните 2000 години Църквата е видяла и преживяла какво ли не: гонения и въздигания, революции и реставрации, издигане, падение и пак издигане на империи и царства. Понеже тя е преживяла и надживяла всичко това, тя, Църквата, знае, че освен Второто пришествие на Нашия Господ Иисус Христос, нищо в този свят не е окончателно, че винаги има варианти и алтернативи, че когато става дума за спасяването на Православието и на Божия народ нито една опция не бива да бъде отхвърляна предварително като невероятна или невъзможна, още повече, че за Бог невъзможни неща няма.

Колкото и парадоксално да прозвучи, може да се окаже, че решението за съхраняването на демокрацията се съдържа в Първа книга „Царства” на Стария завет, Богоустановената форма на управление е царската. Няма да продължавам повече, защото знам, че Негово Величество не харесва тази тема, но пак искам да кажа, че ние, българите и особено ние в Пловдив сме честити да имаме сред себе си нашият православен цар и се молим искрено за него и за Царстващия дом.

От тук взимам повод за втората тема, по която бих искал да кажа няколко думи. Негово Величество беше включен в състава на делегацията на Светия Синод на БПЦ за участие във Всеправославния събор на остров Крит през 2016 г. Без всякакво съмнение присъствието на православния български цар тогава щеше да е не само чест за нашата делегация, но и чест за този висок форум, на който с присъствието и участието си щеше да придаде съвсем друго звучене и измерение.

Нашата делегация тогава обаче не отиде на събора, защото Светият Синод на нашата църква беше смутен от някои формулировки в предварителните документи относно въпроса за единството на църквата, какво значи Една църква, и имахме нужда от допълнително изяснение по темите. Тазгодишните чествания на Първия вселенски събор неминуемо ще поставят отново на дневен ред въпроса за църковното единство. Ако въобще има някакво значение моето скромно мнение, то е, че, разбира се, диалог трябва да бъде воден.

За съжаление в момента няма Богопослушен и Боговдъхновен император, който да модерира дебата, затова и той ще бъде по-продължителен, отколкото някои предполагат, но е важно в неговия край църквата да е стигнала до едно общо, съгласно с древните правила решение, без да се влияе от каквито и да е конюнктурни фактори. Струва ми се, че този диалог ще бъде толкова по-успешен, колкото по-често в него се използва думата „любов” и се избягва думата „компромис”. Което всъщност е основният принцип, от който са се ръководили нашите предшественици, участниците на Първия, а и на останалите Вселенски събори.

И накрая не мога да не отбележа проблема, който занимава всички ни, а именно продължаващите войни и огнищата на насилие в Украйна и в Близкия Изток, където православните християни са не просто косвени жертви, а са буквално подложени на изтребление и на прокуждане от родните си места. 

Ние в нашата епархия неуморно се молим на Бог да спрат страданията на невинните наши братя и сестри и да бъде възстановен мирът. Специално за войната в Украйна по други поводи съм казвал, че според мен тя има един много отчетлив трансцендентен компонент, защото беше предшествана от един нелеп юрисдикционен дебат, инспириран от светските власти, което в крайна сметка доведе до накърняване на единството на Вселенската църква и на братските връзки между поместни църкви, които би следвало да са ненарушими. Враговете на Светото православие вероятно се радват на тази ситуация и биха искали тя да продължи колкото се може по-дълго, но ние, ако сме отговорни епископи на Светата църква трябва да помогнем тя да бъде преодоляна колкото се може по-скоро. 

Смятам, че за да бъде решен проблема, трябва като първо всякакви светски влияния да бъдат отстранени, всякакви съображения от политически или геополитически характер да бъдат оставени настрана, Църквата да разсъждава само като църква и да се съсредоточи само и единствено върху грижата за душите на човеците. За това как се решава такъв проблем има много ясни ръководни указания, които са формулирани отново от вселенските събори. Сегашното честване на Първия Вселенски събор е добър повод да си ги припомним.

По времето на Първия Вселенски събор не са съществували нито Москва, нито Киев, но нека си представим за миг, че са съществували, че епископите на тези два града са се явили в Никея и като последна точка в дневния ред са помолили събора да реши спора между тях за това кой измежду двамата има повече чест и повече власт в църквата, респективно над събрата си от другия град.

Как мислите, какво биха им отговорили останалите 316 Богоносни отци? Е, когато съборно, ние всички заедно, си отговорим на въпроса какво онези наши предшественици биха им отговорили и какъв съвет биха им дали, и когато двамата, нито единият от които не е първи по чест, а още по-малко първи по власт в Едната, Свята, Вселенска и Апостолска църква, се съобразят с нашето общо мнение, тогава и краят на войната ще е близо. 

Благодаря ви за търпението и Бог да ви благослови!