„Така казва Господ: Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница…и Той ще възвести мир на народите, и владичеството Му ще бъде от море до море и от реката до земните краища“ (Зах. 9:9-10)

Повече от 500 години чакаше израилският народ да се сбъдне това пророчество на св. пророк Захария с надеждата за по-добри времена. И ето, че най-накрая дойде времето в Йерусалим да влезе тържествено дългоочакваният Цар – но Цар не само на Израиля, а на всички народи, Чието царство не е земно, а небесно – Спасителят на света Иисус Христос.

Една седмица преди Пасха светата Църква отбелязва това дивно събитие. В неделния ден вярващите християни застават духом пред портите на светия град, за да посрещнат заедно с децата и жителите на Йерусалим и с възторжени химни и песни да възпеят влизащия да принесе Себе си Жертва за греховете на човеците Изкупител. Тогавашните жители се стекли от всички краища, постилали пред нозете Му палмови клонки и своите дрехи и възклицавали: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!“, а днес християните с върбови клонки в ръце се стичат в Божиите храмове и със сърце възпяват своя Създател.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия в катедралата на града „Успение Богородично“ беше отслужена от иконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик.

От ранно утро с изпълнени с духовна радост сърца вярващият народ заприижда в дома Господен да принесе своите благодарствени и хвалебни песни пред иконата на Спасителя. Те с трепет изслушаха евангелските четива, спомнящи влизането на Господ в град Йерусалим и тържественото Му посрещане от жителите, удивлявайки се от смирението на Христос, влизащ при все хорската почит не с превъзнасяне и показност, а със скромност и кротост, възседнал осле.

Много от вярващите се причастиха със светите Дарове, след като се бяха отблагодарили на Бога със своя подвиг на пост и покаяние.

В края на службата отец Боян се обърна към присъстващите със слово за празника. Той припомни, че нашият Господ и Спасител влиза в Йерусалим, за да премине през най-страшните изпитания, завършили с Разпятието и Кръстната смърт, та да достигне до славното и пречудно Възкресение, с победата и тържеството на живота. Наместникът призова да вървим неотлъчно след Него, да не сме като онези, които днес Му поднасят цветя, а утре ще искат да хвърлят по Него камъни, които днес Го славословят, а утре ще Го хулят и ще искат смъртта Му. Той прикани нашите мисли, чувства, думите и дела да бъдат отражение на Христовите заповеди, чрез които да се отклоняваме от злото и да вършим доброто, та така да приготвим в себе си град, дом и храм, достоен за Христа и вечно ще се наслаждаваме с Неговата слава в небесния Йерусалим.

Накрая отец Боян преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на епархията митрополит Николай и от негово и свое име поздрави всички с настъпилия празник. Той честити имения ден на имениците, благопожелавайки душите им да се украсят с цветовете и благоуханието на добродетелите.

Празникът завърши с многолетствие.

Пловдивската митрополия зарадва вярващите преди Възкресение Христово с нов издателски проект, насочен към разпространение на християнската вяра. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай от печат излезе списание „Духовен път“. Изданието е посветено на историята и на съвременния живот в най-голямата епархия на Българската православна църква, и ще поведе читателите по пътя на подвижниците, подвизавали се в земите на днешна Тракия.

Първият брой е посветен на църковния живот в престолния за епархията град – Пловдив – и се открива с интервю с Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, който разказва за пътя си към Бога и за служението на християнина през XXI век. В публикациите се разкрива двухилядолетната история на християнството по тези земи – от древния Филипопол до съвременния Пловдив – и е поставен специален акцент на най-важните храмове в града – Катедралния храм „Успение Богородично“, Митрополитския храм „Света Марина“, старинния храм „Свети Константин и Елена“ и храма „Света Троица“ в кв. „Кючук Париж“. Интервютата с председателите на храмовете в "Духовен път" разкриват актуалните аспекти на енорийския живот, а историческите материали ни връщат към най-вълнуващите моменти от миналото на града.

Съществено внимание е отделено и на информацията за църквите и параклисите, което ще обогати читателите със знания за светините, дълбоко почитани от пловдивчани.

Не по-малко любопитен е текстът за книжовността в Пловдив и за значението на Народната библиотека „Иван Вазов“ в опазването на духовното богатство на Града под тепетата, която се оказва и място на мъченически подвиг. За него се разказва в материала, представящ съдбата на първите мъченици на Филипопол.

Първият брой на изданието, подготвено от екип от Пловдивската митрополия, съдържа 176 страници и впечатлява с изящната си полиграфия и богат снимков материал.

„Духовен път“ се списва от изтъкнати духовници, историци, общественици, преподаватели и студенти от Пловдивската духовна академия. Главен редактор на списанието е архимандрит Петър (Еремеев), а в редакционната колегия участват: епархийският духовен надзорник архимандрит Максим (Глухчев), свещеник Мирослав Георгиев, д-р Енчо Тилев, д-р Делян Тодев и д-р Ивайло Василев.

Новото периодично издание на Пловдивска митрополия ще се разпространява из църковните книжарници и големите вериги книжарници в страната.

Следващите броеве на "Духовен път" ще разкрият пред любознателните читатели историята на манастирите в Пловдивската епархия, а също и палитрата от старинни храмове и богатия богослужебен живот на Асеновградската духовна околия.

На 9 април в храм „Св. Николай“ гр. Ветрен беше отслужено опелото над новопреставилия се пред Господа Негов служител отец Живко Чавдаров. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай траурното богослужение беше възглавено от епархийския духовен надзорник Негово Високопреподобие архимандрит Максим. В съслужение с него бяха архиерейските наместници на Карлово икон. Марко Марков и на Пазарджик икон. Боян Кочев и свещеници от двете Околии, дошли да изпратят своя събрат в последния му земен път.

Множество близки, съседи и духовни чеда на отец Живко се присъединиха към траурната служба, като с цялото си сърце се помолиха и изпросиха от Бога по безкрайното Си човеколюбие да излее Своята милост над душата на покойния свещенослужител.

В края на опелото архим. Максим се обърна към опечаленото събрание със слово на утеха. Той изказа своята увереност, че за достойното повече от половинвековно служение на отец Живко той ще бъде настанен в селенията на праведните, към което се стремеше неговата душа през целия му живот. Той изказа съболезнования и от името на епархийския архиерей митрополит Николай.

След като всички минаха да се опростят за последно със своя съслужител и пастир, свещеници понесоха ковчега с тялото на техния събрат, внасяйки го за последен път в светия Олтар. След това траурното шествие се отправи към двора на храма, където беше приготвено мястото за покой на тленните останки на о. Живко до Страшното второ Христовото пришествие, редом до неговите предшественици – служители на Божиите тайни, издигали своите молитви пред св. Престол в храма и призовавали Божията благодат над града и околностите.

Отец Живко се представи пред Господа в ранните часове на 8 април на 77-годишна възраст. Той е роден на 31 август 1948 г. в град Ветрен в православно семейство. Основното си образование завършва в училище „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си място, след което учи в Софийска духовна семинария „Св. Иван Рилски“, която тогава се помещава на гара Черепиш. След кратко прекъсване той завършва тригодишния паралелен курс на Семинарията през 1968 година.

Отец Живко приема духовен сан през 1972 година, когато на 8 септември е ръкоположен за дякон в манастир „Св. Георги“ с. Белащица, а на Кръстовден същата година и за свещеник в храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пловдив от блаженопочившия Пловдивски митрополит Варлаам. Въдворен е като свещенослужител в храм „Св. Николай“ в гр. Ветрен. По-късно служи в храмовете „Св. Неделя“ гр. Ракитово, „Св. Троица“ с. Аканджиево и „Покров Богородичен“ с. Мененкьово. През 1991 година е отличен с офикията „протойерей“ от блаженопочившия Пловдивски митрополит Арсений. През 1992 година отново е назначен в родното си място, а от 2008 година е назначен за председател на храма от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, където служи до края на 2015 година, когато е освободен поради влошено здравословно състояние и назначен за празничен свещенослужител.

Отец Живко оставя след себе си своята съпруга презвитера Наташа и двете си деца презвитера Екатерина Тошева и Борислав Чавдаров, които също имат богословско образование, както и трима внуци - Йоанна, Дария и Петър.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

Архиерейско наместничество гр. Пазарджик с прискърбие Ви известява, че на 8 април след дълго боледуване се престави в Господа прот. Живко Борисов Чавдаров.

Упокоилият се духовник е роден на 31 август 1948 г. в град Ветрен в православно семейство. Основно образование завършва в училище „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си място. Записва се в Софийска духовна семинария „Св. Иван Рилски“, която тогава се помещава на гара Черепиш, където учи до трети клас, след което се прехвърля и през 1968 година завършва тригодишния курс при Семинарията.

Отец Живко приема духовен сан преди повече от половин век - през 1972 година, когато на 8 септември е ръкоположен за дякон в манастир „Св. Георги“ с. Белащица, а на Кръстовден същата година и за свещеник в храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пловдив от блаженопочившия Пловдивски митрополит Варлаам. Въдворен е като свещенослужител в храм „Св. Николай“ в гр. Ветрен. По-късно служи в храмовете „Св. Неделя“ гр. Ракитово, „Св. Троица“ с. Аканджиево и „Покров Богородичен“ с. Мененкьово. През 1991 година е отличен с офикията „протойерей“ от блаженопочившия Пловдивски митрополит Арсений. През 1992 година отново е назначен в родния си град, а от 2008 година е назначен за председател на храма от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, където служи до края на 2015 година, когато е освободен поради влошено здравословно състояние и назначен за празничен свещенослужител.

Отец Живко оставя след себе си своята съпруга презвитера Наташа и двете си деца презвитера Екатерина Тошева и Борислав Чавдаров, които също имат богословско образование, както и трима внуци - Йоанна, Дария и Петър.

Опелото и погребението на преставилия се свещеник ще се състоят в сряда, 9 април 2025 г., от 12.00 часа в храм „Св. Николай“ гр. Ветрен, където верният Божи служител до последно молитстваше за повереното му Христово словесно стадо.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!