Храмов празник на болничния параклис "Св. Пантелеймон" при МБАЛ-Пазарджик

На 27 юли се чества подвигът на светия великомъченик и изцелител Пантелеймон – всемилостив към всички, прибягващи към неговата небесна помощ, която цели и лекува всички телесни и духовни немощи на хората. На този ден своя храмов празник отбеляза и болничният параклис при МБАЛ-Пазарджик, посветен на отдалия себе си в служение на Бога и ближния Христов страдалец.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храма беше отслужена съборна празнична света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджик иконом Боян Кочев, свещ. Спас Дичев – председател на храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик, свещ. Александър Георгиев от велинградската църква „Св. Троица” и служащият в катедралата на града свещ. Любомир Чавдаров.

В центъра на храма беше изложен за поклонение светият кръст, съхраняван в катедрален храм "Успение Богородично", в който има вградени мощи на светия великомъченик Пантелеймон.

Преди началото на светата Литургия духовниците отслужиха и последованието на обновление и освещаване на новите стенописи на храма. Отец Боян прочете нарочните за случая молитви и поръси със светена вода светия Олтар, иконостаса, стенописите, целия храм, както и богомолците, дошли да станат съпричастни на празника. Всички с радостни сърца взеха усърдно участие в молитвите на светата служба, издигайки очите и душите си към небесата и призовавайки на помощ дивния младеж Пантелеймон и всички небожители.

В края на литургията отец Боян поздрави присъстващите с празника и с обновлението на изписания вече параклис, което беше мечта на медицинските работници от самото му построяване. Наместникът се обърна към вярващите със слово за великата помощ на утвърждаващия християните с твърдата си вяра и непоколебимо търпение великомъченик. Отец Боян изказа и всеобщата радост и благодарност към Бога, че вече ще може да се покланяме пред иконите на изографисаните Божии угодници, голяма част от които сами са помагали нееднократно на скърбящи хора, отправяйки така мислите и чувствата си към тях, та с цялото си същество да се молим за телесно и духовно страдащите. Той призова да пристъпваме с благоговение и страх Божи в храма, с любов да се покланяме на светите образи, та нашата любов да се издига и към техните първообрази – жителите на царството небесно.

Празникът завърши с многолетствие.