Последование на 12-те Евангелия в катедрален храм "Успение Богородично" град Пазарджик

"Гол на съд стоеше Този, Който се облича със светлина като с дреха, и от ръце, които Сам е създал, получи плесница по бузата! Беззаконният народ прикова на кръста Господа на славата - тогава храмовата завеса се раздра, а слънцето помръкна, като не понесе да гледа да се хули Бога, от Когото трепери цялото творение. На Него да се поклоним!” (Из богослужението на 12-те Евангелия).

В най-черния петък на годината сърцата на вярващите се съкрушават от гледките, които се разкриват пред техния духовен взор – те преживяват заедно със своя Господ целувката и предателството от ученика, отричането от най-близкия, беззаконния съд над великия Съдия, поругаването на създанието над Сътворилия го, оплюванията на чедата над Родилия ги, побоя на ръцете над Създалия ги, разпятието и смъртта на най-Прекрасния от човеците.

В навечерието на Велики петък в храмовете се отслужва Последованието на 12-те Евангелия, описващо Господните страдания, които невинният Христос претърпя от любов към човеците, за да ни изкупи от властта на смъртта. Прочитат се 12 евангелски откъса, припомнящи последните часове от земния живот на Спасителя.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай архиерейският наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев възглави богослужението в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С него съслужиха енорийските свещеници в храма свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев, свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Николай Ненов.

Дългата траурна служба докосна сърцата на боголюбивия народ, описвайки тези най-низки човешки страсти и падения, на които човешката душа е способна, но обнадежди и с великата сила на най-спасителната добродетел – смирението. Духовниците се редуваха при изчитане на евангелските текстове, които възкресиха трагичните събития от онези пълни с ужас и срам часове в Йерусалим. Изслушвайки ги с ушите на сърцето си, вярващите смекчиха сърцата си с росата на покаянието, за да ги направят благодатна почва за падащото върху тях Божие слово.

На полагащото се място от богослужението, след изчитане на петото поред евангелие, при пеене умилителния текст на 15-ия антифон "Днес ви­си на дър­во То­зи, Кой­то над­ве­си зе­мя­та над во­ди­те; с ве­нец от тръ­ни се увен­ча­ва То­зи, Кой­то е цар на ан­ге­ли­те; в лъж­ли­ва баг­ре­ни­ца се об­ли­ча То­зи, Кой­то об­ли­ча не­бе­то с об­ла­ци, плес­ни­ца прие То­зи, Кой­то в Йор­дан ос­во­бо­ди Адам; с гвоз­деи се при­ко­ва Женихът на Цър­к­ва­та; с ко­пие се про­бо­де Си­нът на Де­ва. Пок­ла­ня­ме се, Хрис­те, на Тво­и­те стра­да­ния. По­ка­жи ни и слав­но­то Твое въз­к­ре­се­ние", в центъра на храма беше изнесено Христовото Разпятие и иконите на изпълнените с тъга Божия Майка и любимия Господен ученик свети апостол Йоан Богослов. Всички паднаха по очи пред това най-тъжно шествие в историята на човечеството, признавайки своята вина за страданията на невинния Божи Агнец. След като Разпятието беше издигнато в центъра на храма, вярващият народ мина и преклони виновно главите си пред това изобличаващо знамение, превърнало се в нашето най-силно оръжие и подкрепа в изправяне живота и следване на Евангелските заповеди.

Накрая отец Боян преподаде благословението на Пловдивския митрополит Николай над всички.