Съборна света Литургия за Лазарова събота в катедралата на Пазарджик

„Когато извика Лазар, Ти счупи решетките на ада и разтресе силата на врага; и преди разпъването Ти го накара да трепери от Тебе, единствен Спасителю!” (из Канон на Лазарова събота)

В съботния ден на шестата седмица от Великия пост, непосредствено преди големия християнски празник Вход Господен в Йерусалим, светата Църква възпоменава едно от най-великите чудеса, извършени от нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос през време на Неговия земен живот - възкресяването на починалия преди четири дни и положен в гроба свой приятел Лазар. Така, както Сам Христос засвидетелствал при вестта за тежкото боледуване на Неговия скъп приятел, тази болест не била „за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий” (Йоан 11:4). Днешната съботна служба е единствената в годината, включваща в себе си възкресни песнопения, които се полагат за неделния ден, в знак на дивното събитие, станало предобраз на Христовото възкресение от мъртвите в Пасхалната нощ.

В този празничен ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна Златоустова света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев и служащият в храма свещ. Димитър Попов.

Вярващите с удивление съпреживяха чудото, затворило устата на суетно мъдруващите и съкрушило злословието на Христовите врагове преди почти 2000 години, а и до днес. С излизането си от гроба, повитият в погребални повивки Лазар стана предобраз на общото възкресение на хората, които ще станат от гробовете, призовани от глас на архангел и при тръба Божия в деня на славното Второ Христово пришествие.

През време на Причастния канон беше прочетен Синаксар на празника, описващ събитията в гробището на малкия градец Витания.

Принеслите усърден пост и покаяние пристъпиха със страх Божи, вяра и любов към светото Причастие.

В края на службата отец Боян обърна внимание на това, как Христос се просълзи пред гроба на Своя приятел, плачейки обаче не за неговата смърт, защото Сам беше дошъл да й нанесе поражение, а за властта на смъртта над хората, създадени безсмъртни и предназначени за вечен живот, под която власт човеците сами подчиниха себе си с греха. Наместникът утвърди вярващите в подвига на поста и покаянието, припомняйки истината, че Христовото царство е царство на вечния живот и в него няма смърт и че именно натам води ден след ден Православната църква своите верни чеда.

Накрая отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит на енориашите на храма.