Велики Четвъртък - Василиева света Литургия и общ Маслосвет в катедралата на Пазарджик

„На Твоята тайна вечеря за участник ме приеми днес, Сине Божий! Защото няма да издам на Твоите врагове тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда, но като разбойника Те изповядвам: спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си” (из богослужението на Велики четвъртък).

С горест в сърцата преминават християните през дните на Страстната седмица – седмицата на Христовите страдания. Ден след ден те вървят по стъпките на своя Спасител и изживяват заедно с Него трудните мигове и часове на предателство, самота, телесна и душевна болка и печал. На Велики четвъртък устроилите всичко премъдро свети Отци са установили в богослужението да се възпоменат четири събития от земния живот на нашия Господ: как с крайно смирение Той уми нозете на учениците Си; последната Му вечеря с тях, наречена „Тайна“, по времето на която Той установи Тайнството на тайнствата – светото Причастие, оставяйки на Своите последователи Своето пречисто Тяло и Своята Божествена Кръв за храна и питие, та те, хранейки се с нея, да станат Негови причастници; усърдната Христова молитва в Гетсиманската градина и най-накрая – предателството на Юда Искариотски.

С благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик богослужението беше отслужено съборно. В него съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев и служащите в катедралата свещ. Димитър Попов и свещ. Любомир Чавдаров.

По подобие на светите апостоли, които през тоя ден се причастили за пръв път от ръцете на Господа през време на Тайната вечеря в йерусалимската горница, мнозина от енориашите пристъпиха към светите Дарове, като увенчаха с тях периода на своето говеене – пост, усърдна молитва и покаяние.

Веднага след светата Литургия по традиция беше отслужен и Велик Маслосвет. Духовниците, четейки поред полагащите се молитви, апостолски и Евангелски четива, призоваха неизследимата Божия милост за прошка греховете на каещите се и изцеление от телесните и душевни недъзи. На полагащите се места те седмократно помазаха вярващите с осветения елей за здраве на душата и тялото. Накрая всички преклониха главите и коленете си пред всемощната Божия десница, съдържаща се в Евангелието, в знак на синовна покорност пред благата и съвършена Божия воля.