Водосвет в параклис "Всички български светии" край град Белово

Вторият неделен ден след големия Господски празник Петдесетница е определен от Българската православна църква да бъде честван като празник на родната святост, та виждайки наши предци, стигнали небесата, да поревнуваме техния живот и се устремим и ние да станем част от небесната Божия свита.

В празничния ден на 18 юни с благословението на Пловдивския митрополит Николай архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия икон. Боян Кочев посети местността „Манастира” край град Белово. На това място преди се е издигала света обител, посветена на Животворящата и Неразделна Троица, разрушавана многократно, последно през 1795 г. от кърджалии. Местните вярващи в ново време със собствен труд и пожертвувания започват въздигането на Божия дом, като изграждат параклис, посветен на родните ни светии. Тук наместникът отслужи водосвет за празника. С него в братско съслужение влязоха свещ. Николай Генев, председател на храм „Св. Троица” гр. Белово, обгрижващ параклиса, и икон. Йордан Василев, председател на храм „Св. Харалампий“ гр. Септември.

Въпреки дъжда голямо множество благочестиви християни се събраха в Божия дом, за да възнесат своите молитви и отправят своите благодарности към светилата на българската святост, които са най-бързи помощници на нас, техните потомци, в нашите борби и трудности при изкачването на небесната стълбица. Всички с радост взеха участие в молитвословията и песнопенията на водосвета, издигайки с една уста и едно сърце молитвите си към Бога. Отец Боян поръси присъстващите със светена вода и преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай, призовавайки Божието благословение над тях, над домовете и чедата им.

По традиция веднага след водосвета беше отслужена и заупокойна молитва за преждеотишлите си от този свят православни християни, започнали с вяра и надежда в Бога възстановяването на Божия дом.

Вярващите бяха подготвили постен обяд, с който да посрещнат духовниците и гостите, и така да окажат любов към тях с надеждата да седим един ден всички на Господнята трапеза в Неговия небесен чертог.