kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

29 юни - свети апостоли Петър и Павел

Posted in Жития.

june.29-sv.ap.Petur i PavelСвети апостол Петър, брат на апостол Андрей, бил от рибарското градче Витсаида в Галилея. Изкарвал прехраната на семейството си с риболов на Генисаретското езеро. Бил необразован, но строго спазвал всички Божии заповеди. Христос дошъл на брега на езерото. Двамата братя, възпламенени от любов към Бога, Го последвали.

Христос обикнал Петър заради неговото простодушие. Когато Спасителят попитал за какъв Го мислят човеците, апостол Петър отговорил: „Ти си Христос, Син на Живия Бог“.

Когато някои от придружващите Христос по време на проповедите Му се смутили и си тръгнали, Той попитал най-приближените си дванадесет ученици:

- Да не би и вие да искате да си отидете?

- Къде да отидем, Господи. Ти имаш думи за вечен живот – казал апостол Петър.

По нрав бил пламенен. С цяло сърце приел Христос за Бог и не се отделял от Него. Когато веднъж ловели риба в Генисаретското езеро, се разразила голяма буря. Имало опасност корабът им да потъне. Всички се изплашили, защото тогава Христос не бил с тях.

Като Бог Той знаел всичко. Явил се, укротил бурята и идвал по водата към тях. Апостол Петър също искал да ходи по водата, за да Го посрещне, но започнал да потъва. Извикал:

- Господи, спаси ме!

А Спасителя му казал:

- Маловерецо, защо се усъмни – и му подал ръка, за да го задържи.

След като Дух Свети слязъл над апостолите, той вече без срах изповядвал вярата си. Но преди това не бил укрепен свише. Когато Христос бил предаден от Иуда и поведен на съд, апостолът три пъти се отрекъл от Него поради срах от евреите, за което после горчиво плакал и се разкайвал.

Но след като бил укрепен свише от Светия Дух, той смело тръгнал да проповядва в много страни. Стигнал до Африка, Испания и Британия. Говорел на чужди езици и пламенно проповядвал. Правел много чудеса и обърнал много езичници към вярата в Христа.

Основавал църкви, поставял им епископи, кръщавал новоповярвалите. Пътувал без отдих и много пострадал за вярата, защото новата религия била преследвана.

Дълго време проповядвал в Рим – езическата столица на световната империя. Там срещнал противодействието на езичниците и най-вече на магьосниците, които заблуждавали народа. Апостолът с Божията помощ забранявал на злите сили и техните слуги не можели да извършват измамните си действия. Затова го намразил силно.

Решителният момент дошъл, когато апостол Петър в Рим обърнал към вярата двете любими жени на император Нерон и те го напуснали. Жестокият гонител на християните се разгневил за това на апостола и търсел случай да го погуби.

Като разбрали това, християните го молели да се скрие и да се отдалечи от Рим. Апостол Петър не се съгласявал, но поради настояването им отстъпил. Като се простил с всички, тръгнал. Когато бил вече край градската порта, видял да идва към него Господ Иисус Христос. Петър Му се поклонил и Го запитал:

- Къде отиваш, Господи?

- Отивам в Рим да се разпъна втори път – отговорил Господ.

Апостолът разбрал, че не бива да напуска Рим. Дошло времето на неговото мъченичество. Върнал се и бил заловен. Осъдили го на разпъване на кръст. Той помолил да го разпънат с главата надолу, защото считал себе си недостоен да умре като Христа.

Така мъченически загинал апостол Петър в 67-мата година след Рождежство Христово, като прославил Бога. Сега тялото му почива в глания храм на Ватиката – центърът на римската католическа църква.

Свети апостол Петър, както и свети апостол Павел, са наречени първовърховни апостоли заради великата им апостолска дейност и мъченичество.

Името Петър на гръцки език означава скала, камък. Наричали го още Кифа, което на сирийски език означава същото. Той спечелил това име, защото пламенно и с цяло сърце вярвал, че Христос е Самият Бог.

С това апостолът оставил завещание на вярващите християни от всички времена да бъдат твърди като камък във вярата. Дете, което носи името Петър или Камен, трябва да има твърда и непоклатима вяра като вярата на първовърховния апостол Петър.

 

Свети апостол Павел се родил в град Тарс, главен град на провинция Киликия, в семейството на знатни родители, които живеели по-рано в Рим. Затова и той носел почетното звание римски гражданин. Бил сродник на първомъченик архидякон Стефан.

Родителите му го изпратили в Иерусалим да изучи Моисеевия закон при известния учител Гамалиил. Присъединил се към партията на фарисеите, които се славели със строго изпълнение на закона на буквата, но забравяли закона на любовта.

По това време вече се разпространявало християнството. Павел ненавиждал апостолите и Христос. Гонел християните. Когато убивали с камъни архидякон Стефан, той одобрявал това и пазел дрехите на убийците.

Тръгнал към град Дамаск да залавя християни и да ги предава на мъчения. Това станало по време на царуването на римския император Тиберий, който управлявал от 14 до 37 г. Но по пътя изведнъж го осияла силна светлина. Паднал на земята и чул глас:

- Савле, Савле, защо ме гониш?

- Кой си Ти, Господине? - запитал той.

- Аз съм Иисус, Когото ти гониш.

- Господи, какво да направя?

- Иди в града и ще ти се каже какво да направиш.

Като станал, разбрал, че е ослепял. Завели го в града. Три дни се молел и се разкайвал. Бог му простил и той прогледнал. Кръстил се. Посветил се на апостолското служение. Започнал да проповядва, че Христос е Син Божи.

Тръгнал с другите апостоли да разпространява християнската вяра по света. Обърнал много хора към Единия Бог, Който е сътворил небете и земята и всичко в тях. Правел много чудеса.

Претърпял гонение, затвор, корабокрушение, вериги и мъчения. Бог го укрепявал. Проповядавал и по нашите земи. Прекарал една зима в град Никополис ад Нестум, близо до сегашния град Гоце Дечев.

Две години бил в затвора в Рим. След това продължил благовестието. Като прекосил много страни и пръскал светлината на спасителната вяра, той пак се върнал в Рим. Там завършил апостолския си и страдалчески път.

Причината за последното му гонение била, че увещавал девиците и жените да водят чист живот. Нравите при езичеството били много разпуснати. Особено след като двете любими жени на Нерон станали християнки и се отказали от порочния живот, развратният император се разгневил. Апостол Павел станал виновен за смърт, защото учел хората да живеят с достойнство, а не като животните.

Бил посечен с меч. Не го разпънали на кръст, защото бил римски гражданин. Пострадал в същия ден, в който бил разпънат на кръст и апостол Петър, но може би в различни години. Затова паметта им се празнува от светата Църква в един и същи ден.

Така умрял мъченически след много апостолски трудове апостолът, който се удостоил да се възнесе духом на небесата и да види небесното царство. За него казва, че око не е видяло, ухо не е слушало и на човека на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за своите верни.

Свети апостол Павел от гонител на Христос станал пламенен проповедник. Не познавал спасителната вяра, но след като разбрал истината, презрял заблудата и тръгнал по цял свят да я разпространява. И сега има деца, и възрастни хора, които не почитат Христос или се отнасят безразлично към Него. Това правят от незнание. Но ако Го опознаят, те не биха останали в невежеството си.

Игумения Валентина Друмева