Примерен сценарий за тържество по повод Въведение Богородично

ПРИМЕРЕН СЦЕНАРИЙ

ЗА 21-ВИ НОЕМВРИ - ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРИДЧНО – ДЕН НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО И ПРАВОСЛАВНАТА ХРИСТИЯНСКА МЛАДЕЖ

Водещ 1:

(Обръщения)

ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,

СКЪПИ ГОСТИ,

ДОБЪР ВЕЧЕР И ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Водещ 2: Днес е ден на радост, ден на тържество, ден, в който Православната църква чества Въведението на Пресветта Богородица в Йерусалимския храм. Когато Пречистата и Преблагословена Дева Мария навършила 3 години, светите и праведни Нейни родители Йоаким и Анна изпълнили дадения от тях обет – да отдадат в служба на Бога роденото от тях дълго чакано дете.

Водещ 1: Неслучайно Православната ни църква е отредила „Въведение Богородично“ като ден на християнското семейство и православната християнска младеж. За нас семейството заема главно място. То първо огражда с любов, пази и разгаря пламъка на добротата и на вярата. То дава първото нравствено и духовно образование.

Водещ 2: Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащите и майките за духовните им задължения към децата. Представени на Бога децата ще растат благочестиво, в послушание към родителите си и с чистота на нравите.

Водещ 1: Сега ще видим драматизация на разказа за въвеждането на малката Мария в храма.

 

1.Част – Въведение Богородично.

Аудио фон – песнопение „Богородице Дево“ на Дивна Любович

(Отляво на сцената има дърво и рози. Отдясно - овчица. По средата са дверите на Йерусалимския храм. Св. Анна излиза, застава край дървото, бере рози, въздиша, гледа в земята. Св. Йоаким излиза, коленичи на пода за молитва, после също гледа с тъга към земята. Разказвачът излиза и чете на микрофона.)

РАЗКАЗВАЧ: Това, което ще ви разкажем се е случило преди много, много години в днешната страна Израел. В градчето Назарет живели праведните Йоаким и Анна. Те били много добри, щедри и милостиви, но и много нещастни. Всекидневна скръб помрачавала живота им, защото си нямали деца.

(Аудио: пеене на птичка. Анна поглежда нагоре, после застава на молитва, плаче.)

АННА: Дори птиченцата в гнездото имат свои деца. Само аз си нямам. Господи, Ти си дарил син на Сарра в старините ѝ. Чуй молбата ми и аз ще Ти принеса в дар детето, което родя!

(Влиза ангелът откъм Йерусалимския храм и застава зад Анна.)

АНГЕЛ: Анна, молитвата ти беше чута. Господ ще ти даде дъщеря и чрез нея ще се спасят всички хора. Ще я наречеш с името Мария.

(Анна се изправя, поглежда към небето, радва се.)

АННА: Благодаря Ти, Господи!

(Анна започва да се стяга за път. Взима лъскаво вързопче, което ще е скъп дар, и го опакова, завързва го с красива лента. Ангелът се връща при храма. Аудио: блеене на овчици)

ЙОАКИМ: Господи, от четиридесет дни съм в пустинята и Ти се моля. Ти си дарил Авраам със син в старините му. Чуй и моята молба.

(Ангелът идва при Йоаким и застава зад гърба му)

АНГЕЛ: Йоакиме, Бог чу твоята молитва. Анна ще роди дъщеря, която ще донесе радост на целия свят. Иди в Йерусалим при златните врати. Жена ти е там.

ЙОАКИМ: Благодаря Ти, Господи!

Ангелът излиза. Анна взима лъскавото вързопче-дар и тръгва към Йерусалимския храм. Йоаким вдига тояжката от земята и също тръгва към храма. Срещат се по средата, застават един срещу друг, в профил към публиката.

ЙОАКИМ: Анно, Бог чу молитвата ни. Да Му принесем дарове, че радостта ни е голяма.

АННА: Тук съм и да повторя обещанието си пред Бога, че ще Му посветя детето, което родя.

Оставят дара пред храма, покланят се, слизат от сцената.

Фон: песнопение тихо

РАЗКАЗВАЧ: На 9-ти декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Анна. Девет месеца след това – на 8-ми септември, Пречистата Дева се родила на света. Родителите й я обичали не само като своя дъщеря, която толкова дълго очаквали, но я почитали и като своя господарка, защото помнели думите на Ангела, че тя ще донесе радост и спасение на целия свят.

РАЗКАЗВАЧ: Минало време, малката Мария навършила три години. Дошло време родителите й да изпълнят обещанието си: да я предадат в служба на Бога.

(Излиза първосвещеник Захария откъм Йерусалимския храм и застава горе при стълбите отдясно. Долу под сцената отляво идват трите девойки със свещи в ръце, малката тригодишна Мария е пред тях, зад тях Йоаким и Анна. Момичетата със свещите стигат до стълбите и се подреждат вдясно от тях с лице към публиката. Свв. Йоаким и Анна остават отляво на стълбите, също обърнати с лице. Малката Мария е в профил, стои пред стъпалата.)

АННА: Радвайте се с мен, днес предавам дъщеря си, Мария, на Небесния Цар, Бога.

(Св. Анна хваща Мария за ръчичка и я поставя на първото стъпало. Света Богородица сама се изкачва по стъпалата до първосвещеника. Ако няма стъпала на сцената – само я повежда към св. Захария, а Мария сама стига до него.)

ПЪРВОСВ. ЗАХАРИЯ: Колко е малка, а сама изкачи високите стъпала! Ела, чедо, да влезем в Светая Светих заедно. (Обръща се към публиката.) Не се смущавайте, че само аз имам право да влизам там.

(Хваща Мария за ръчичка и отиват към храма. Там ангелът а поема за ръка и я отвежда до пейчица/табуретка да седне)

Фон : песнопение тихо

РАЗКАЗВАЧ: Св. Дева Мария останала да живее при храма до деня на Светото Благовещение, когато архангел Гавриил ѝ възвестил, че ще стане Божия Майка. Нека и ние като тригодишната Мария да се стараем да бъдем близо до Божия храм, да се молим, да четем духовни книги и все по-високо да се издигаме по стъпалата на добрите дела и мисли.

(На сцената се качват участниците)

РАЗКАЗВАЧ: Пиесата представиха децата от ОУ (името на училището). Поклон.

КРАЙ

Ученици изпълняват песни: „Майко Марио, Дево Пресвята“, „Боже, Който с чудна мощ“, „Тихичко Те моля, Боже“)

Музикален фон - песнопение

Водещ 1: А сега да се върнем към нашето съвремие. Годината отново е 2019-а след Рождество Христово. Днес е един от големите празници, посветен на Св. Богородица. Нарича се „Въведение Богородично“ и се празнува като ден на християнското семейство и православната християнска младеж. Когато малката Дева Мария била на 3 годинки, родителите й Йоаким и Анна я въвели тържествено в Йерусалимския храм, според както били обещали. Затова по примера им родителите днес водят в храма своите деца, за да се помолят и да получат благословение.

2.Част - Съвременното семейство

(Долу пред сцената е семейството – майка, татко и две деца. Родителите първо са встрани. В центъра са двете деца, залата е тъмна, децата са осветени от прожектори, гледат нагоре и се обръщат съкровено и с любов към Бога.)

Дете 1: Като гледам небето, звездите, луната усещам Една Велика Сила. Слънцето топли земята, водите я напояват, живот кипи в планините, полята, моретата. Велик е Господ, Който всичко е сътворил прекрасно!

Дете 2: А какво е това, което чувствам в сърцето си? Любовта и добротата ме правят светла и радостна, а омразата и злобата ме натъжават. Искам да бъда близо до Бога, защото знам, че Той е любов, светлина и радост.

(Приближават родителите.)

Бащата: Деца, днес е хубав празник - “Въведение Богородично”. Да идем до църквата.

Майката: Ще се помолим, ще запалим свещички, ще получим благословение.

(Отправят се към стълбите. Долу, преди още да се качат, с лице към публиката.)

Бащата: Деца, в Божия дом се влиза със смирение и почитание към Невидимия Бог, Божията Майка и светците. Хайде да наведем глави в знак на преклонението към Бога, да се прекръстим и да влезем тихо и смирено в храма.

Дете 1: Тате, така ли трябваше да сложим пръстчетата като се прекръстваме?

Бащата: Точно така. Трите пръстчета събрани, другите две - прибрани. Първо ги поставяме на челото, после на гърдите, след това на дясното и на лявото рамо. Така изобразяваме голям кръст върху цялото си тяло. С него призоваваме Божията сила и защита върху себе си.

(Качват се горе и застават в средата на сцената, където досега беше Йерусалимският храм. Там сега пред него, на два статива, има икони на Господ Иисус Христос и Света Богородица)

Дете 2: - Мамо, тате колко е красив и голям нашият храм.

Дете 1: Всички ли църкви изглеждат и се строят по един и същи начин ?

Майката: - О да! Във всичко, което виждате има определен смисъл. Ето, нашият храм е построен като кораб и наподобява Кораба на Ной, защото ни предпазва от житейски бури и беди. Храмът се състои от 3 части: притвор или предверие - там палим свещички; Корабна част - това е тази, най-голямата средна част на храма; и олтар. Той е отделен с преграда от икони, наречена иконостас. Тази част е много специална. В нея влизат само свещеници и техните помощници. Нарича се още „Светая Светих“.

Бащата: Всички православни храмове са обърнати към изток, откъдето идва светлината - Христос, нашият духовен изток, Слънце на правдата.

В храма се държим подобаващо, стоим кротко, с благоговение и почит към Всемогъщия Бог. Тук не се тича и вика, за да не смущаваме молещите се хора и да не прекъсваме богослужението.

А сега, деца, понеже стоим пред лика на Господ Иисус Христос, хайде да кажем тихичко молитвата „Отче наш“, като преди това се прекръстим /прекръстват се и казват заедно молитвата/.

Дете 1: - Мамо, това ли е Чудотворната икона на Св. Богородица. Да отидем при нея. /Семейството се отправя към Лика на Св. Богородица/.

Майката: - Св. Богородица е наш образец за подражание. Много хора се молят пред светия й лик и просят помощ и закрила. Тази икона е подарена от едно благочестиво семейство в знак на благодарност за измоленото пред нея чедо. И ние, като стоим пред чудотворния образ на Божията Майка, от сърце да се помолим за нешето семейство, за всички близки хора и за хората по целия свят. За всички страдащи и болни.

( Всички заедно казват : „Богородице Дево Радвай се“… )

Дете 2: Мамо, тате, чувствам такава радост и мир в сърцето си. Кандилата и свещите горят и светят като небесни звездици. Иконите ни гледат с доброта и обич. Усещам как самата Света Богородица ни е прегърнала и ни пази от всякакви беди.

Дете 1: Днес беше наистина един необикновен ден. Колко много ви обичам, колко много обичам и Света Богородица. Толкова е хубаво всички заедно да сме тук! Искам пак да дойдем в храма.

 

Водещ 1: Сценката “Въведение в храма” представиха ученици от .......клас.....на.....училище....

(Музикален фон. През това време всички участници се качват на сцената /и от предишната сценка/.)

Водещ 2: С това нашето тържество е към своя край. И нека не забравяме, че няма път, който да не започва от дома. Пак от там започва пътят към храма и вярата. Затова днес Божият храм широко е отворил врати и ни чака подобно на праведните Богоотци Йоаким и Анна да въведем децата си в храма не само да запалят свещичка, а и духовно да останат там завинаги. Там, където е Изворът на светлината, добротата, любовта.

(Всички заедно изпяват тропара Богородице Дево 3 пъти.)

Водещ 1: Благодарим на всички и нека нашият Господ Иисус Христос и Неговата Майка – Пресвета Богородица да пребъдват винаги в нашите сърца.

КРАЙ