Храм „Св. Троица“ с. Братаница е построен през 1872 година с доброволните пожертвувания е безвъзмезден труд на жителите на селото. Главен инициатор за това богоугодно дело е местния чифликчия Атанасаки Хаджи Иванов, който предоставя мястото за издигането на Божия дом и издейства от турските власти разрешение за строителството. Погребан е в двора на църквата.

Освещаването на храма се извършва през 1895 година от Татар-Пазарджишкшя епископ Натанаил и Архиерейския наместник Георги Тилев /архимандрит Теофилакт/. В освещаването взема участие и първият свещеник в селото – Партений /Гешев/.

В архитектурен план храмът представлява еднокорабна базилика. Изграден е от дялани камъни, които са прекарвани с волски каруци от град Батак. Запазен е в автентичен вид. Източната част на балкона е изографисан. Царските двери на иконостаса са дърворезбовани. Камбанарията е изградена допълнително, прилепена към западната стена на храма и е мисока 18 метра.

В близост до църквата се намира параклисът „Свети Дух“, построен през 30-те години на миналия век, в чийто двор има аязмо. По предание на това място се е намирал метох на Баткунския манастир „Св. ап. Петър и Павел“.

Дългогодишен председател на Църковното настоятелство към храма беше протойерей Васил Спасов, който се престави пред Господа в края на 2018 година. Понастоящем председател на храма е свещ. Димитър Пеев, телефон 0898427508.

През 1852 г, след много груд и мъки, шепа българи от "Ени Махала" -Нова Махала, в гр. Пазарджик построили малка еднокорабна църква с едно дървено кубе в средата на покрива. Размерите на храма били 10 метра шипочина и 24 метра дължина, а с арките 15 метра на 24 метра. Храмът бил наречен "Света Петка". Независимо, че е построен преди Освобождението, не е вкопан в земята  и има едни Свети Престол. Инициаториге за построяването на храма, както и майсторът, който го е построил са неизвестни. 

Освещаването на храма е станало на 27.08.1853 г. 

Храмовият празник е на 14 октомври, когато се почита паметта на Света Петка Епиватска Българска - Търновска.

Иконостасът е без резба и е широк 8 метра, висок 4 метра. Майсторът и годината на направата му са неизвестни.

През 1953 година проф. Никола Кожухаров и колектив осъществил изографисването на храма, състоящо се от самостоятелни фигури на Светии, композиции от Евангелски събития и орнаменти. 

През 2011 година е извършена цялостна реставрация на храма от художник- реставратор Лука Делийски.

Легенда

В годините около 1850 година, в малката "Ени махала" - Нова Махала, намираща се в източния край на гр. Пазарджик, на левия бряг на река Марица, която била заселена повече с турци и по-малко с българи. В българите се зародло пламенно желание и те да имат свой молитвен дом / храм /, където да се извършва Света Литургия, за да се възнасят молитви и просби към Престола на Всевишния за взхода на поробеното и измъчено отечество, за мир и щастие на семействата, за добро и благодатно Богу.

През 1851 г. бил отправен апел за набиране на средства за  изграждане на храм.

Историята говори, че за да се построи храм през онези години, било необходимо да се получи специално разрешение - ферман от турската власт. Такъв нямало.

Преданието говори, че това място било на бея на града. Жената на бея заболяла от очна болест  и никакви лекари и знахари не могли да я изцерят. Една вечер болната беица сънувала сън, в който и се казало, че ако направи храм на посоченото място и ако в храма се изкопае кладенец, водата на последния ще бъде свята и който си измие очите с тази вода  ще оздравеят. Беят подарил това място на християните - българите от махалата "Ени Махала". На това място, българите изградили храм и го нарекли  "Света Петка", а от изкопания кладенец бликнала вода. Беицата умила очите си и оздравяла.

И до днес вярващите християни, посещаващи храма, си наливат от лечебната изворна вода от  аязмото. А самото аязмо се намира вътре в храма.

В този малък молитвен дом се отбивал на богослужение Апостолът на Свободата - Васил Левски. Понякога, Левски притежавал хубав глас и ходел до малката църква "Света Петка", за да се черкува, дори пеел като псалт. В сградата на южната стена - част на църковния двор имало врата, която сега е зазидана, през която Васил Левски влизал в храма и изчезвал нзабелязано.

Храмът е обявен за паметник на културата.

Телефон за контакт на храма: 034 / 44 24 11

Понастоящем в храма служат трима свещеника:

Председател на църковното настоятелство - протойерей Димитър Баташки,  тел. 0896 745 225, протойерей Димитър Христев и йерей Сидер Димов.

Храм "Св.св. Константин и Елена" гр. Пазарджик се намира до светофарите на "Щаба".

Първообразът на църквата „Св.Св.Константин и Елена” е църквата „Св.Костадин”, построена през 1848 година с издаване на специален ферман от Цариградското турско правителство. Същият е издействан от богатият и влиятелен търговец хаджи Раде/Куркударов/.Неговият баща хаджи Илия Стаматович заплатил десетина лири за издаване на позволително за строеж на църквата. Постройката била дървена и пръв свещеник в нея е бил поп Георги, син на Кольо.

На 8 ноември 1847 година в двора на църквата, която още не е била построена е открито второто в града ни училище.

На 20 септември 1866 година църквата изгаря. Патриотични българи от квартала започват да събират помощи за построяване на нова църква от камък и тухли. Завършена е през 1873 година с главен майстор Уста Димитър, на когото са броени 6 233 гроша за работата. Новата църква представлява трикорабна базилика. Корабите са отделени с по седем масивни колони, свързани с арки.

Храмът е с един престол, оформен с дървен, резбован с традиционни мотиви-лозови листа, гроздове и цветя балдахин. Иконостасът е дървен, но без резба.

Църквата има няколко оригнални стенописа. В централния купол са изобразени следните сцени: Христос Вседържател, Деветте ангелски чинове, Възнесение Христово и др. Повечето от иконите са изписани от зографите: Константин Хаджи Ангелов Беловский и от Стефан Андонов, последователи на Станислав Доспевски.

Освещаването на църквата е станало на 23 октомври 1890 година от епископ Партений.

В годините на зараждащата се борба за църковна независимост, строежът на тази църква е ярък пример за всеобщия патриотичен подем на българите от квартал Чиксалън. Тя съхранява ценни документи, свързани с учебното дело, бита и обществено-политическото положение в Пазарджик от епохата на Възраждането.

Празникът на църквата е 21-ви май – Денят на Светите равноапостоли Константин и Елена, който официално бе приет и за празник на гр Пазарджик. 

Всеки четвъртък в храма се отслужва Божествена света Литургия, след което се отслужва акатист към свети Николай.

До сега в храма са свещенодействали осем свещеника. Председател на църковното настоятелство е свещ. Спас Дичев, тел. 0878811381, енорийски свещеници в храма са свещ. Стоян Стоянов и свещ. Хрисант Хитов.

Храм "Св. архангел Михаил" е построен през 1860 година в тогавашния квартал "Чиксалън". Инициатори за построяването му са известният пазарджишки възрожденец Хаджи Рашко Хаджиилиев, заедно с единомишлениците му Илия Костадинов, Тодор Владев и Христоско Цоков. Изграждането било дело на Брациговските майстори  Христо Боянин и Дамян Попов-Петковичин.

Църквата е трикорабна базилика, разделена с два реда колони. Отгоре колоните завършват с капители, украсени с растителни орнаменти. Камбанарията се намира в църковния двор, северно от храма. В пристройките към храма е имало училище, просъществувало до 1940 година.

Всеки вторник в храма се отслужва Божествена Света Литургия, след което се отслужва параклис към свети великомъченик Мина.

Понастоящем Председател на Църковното настоятелство към храма е протоиерей Витан Йорданов, тел. 0895-234-891, енорийски свещеник е свещ. Николай Ангелчов.