kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Храм " Света Петка" гр. Пазарджик

Posted in Църкви.

През 1852 г, след много груд и мъки, шепа българи от "Ени Махала" -Нова Махала, в гр. Пазарджик построили малка еднокорабна църква с едно дървено кубе в средата на покрива. Размерите на храма били 10 метра шипочина и 24 метра дължина, а с арките 15 метра на 24 метра. Храмът бил наречен "Света Петка". Независимо, че е построен преди Освобождението, не е вкопан в земята  и има едни Свети Престол. Инициаториге за построяването на храма, както и майсторът, който го е построил са неизвестни. 

Освещаването на храма е станало на 27.08.1853 г. 

Храмовият празник е на 14 октомври, когато се почита паметта на Света Петка Епиватска Българска - Търновска.

Иконостасът е без резба и е широк 8 метра, висок 4 метра. Майсторът и годината на направата му са неизвестни.

През 1953 година проф. Никола Кожухаров и колектив осъществил изографисването на храма, състоящо се от самостоятелни фигури на Светии, композиции от Евангелски събития и орнаменти. 

През 2011 година е извършена цялостна реставрация на храма от художник- реставратор Лука Делийски.

Легенда

В годините около 1850 година, в малката "Ени махала" - Нова Махала, намираща се в източния край на гр. Пазарджик, на левия бряг на река Марица, която била заселена повече с турци и по-малко с българи. В българите се зародло пламенно желание и те да имат свой молитвен дом / храм /, където да се извършва Света Литургия, за да се възнасят молитви и просби към Престола на Всевишния за взхода на поробеното и измъчено отечество, за мир и щастие на семействата, за добро и благодатно Богу.

През 1851 г. бил отправен апел за набиране на средства за  изграждане на храм.

Историята говори, че за да се построи храм през онези години, било необходимо да се получи специално разрешение - ферман от турската власт. Такъв нямало.

Преданието говори, че това място било на бея на града. Жената на бея заболяла от очна болест  и никакви лекари и знахари не могли да я изцерят. Една вечер болната беица сънувала сън, в който и се казало, че ако направи храм на посоченото място и ако в храма се изкопае кладенец, водата на последния ще бъде свята и който си измие очите с тази вода  ще оздравеят. Беят подарил това място на християните - българите от махалата "Ени Махала". На това място, българите изградили храм и го нарекли  "Света Петка", а от изкопания кладенец бликнала вода. Беицата умила очите си и оздравяла.

И до днес вярващите християни, посещаващи храма, си наливат от лечебната изворна вода от  аязмото. А самото аязмо се намира вътре в храма.

В този малък молитвен дом се отбивал на богослужение Апостолът на Свободата - Васил Левски. Понякога, Левски притежавал хубав глас и ходел до малката църква "Света Петка", за да се черкува, дори пеел като псалт. В сградата на южната стена - част на църковния двор имало врата, която сега е зазидана, през която Васил Левски влизал в храма и изчезвал нзабелязано.

Храмът е обявен за паметник на културата.

Телефон за контакт на храма: 034 / 44 24 11

Понастоящем в храма служат трима свещеника:

Председател на църковното настоятелство - протоиерей Димитър Баташки,  тел. 0896 745 225, протоиерей Димитър Христев и йерей Сидер Димов.

sv.Petka Pz 1

sv.Petka Pz 2

sv.Petka Pz 3

Храм " Св.св. Константин и Елена" гр. Пазарджик

Posted in Църкви.

Храм "Св.св. Константин и Елена" гр. Пазарджик се намира до светофарите на "Щаба".

Първообразът на църквата „Св.Св.Константин и Елена” е църквата „Св.Костадин”, построена през 1848 година с издаване на специален ферман от Цариградското турско правителство.Същият е издействан от богатият и влиятелен търговец хаджи Раде/Куркударов/.Неговият баща хаджи Илия Стаматович заплатил десетина лири за издаване на позволително за строеж на църквата .Постройката била дървена и пръв свещеник в нея е бил поп Георги, син на Кольо.

На 8 ноември 1847 година в двора на църквата, която още не е била построена е открито второто в града ни училище.

На 20 септември 1866 година църквата изгаря. Патриотични българи от квартала започват да събират помощи за построяване на нова църква от камък и тухли. Завършена е през 1873 година с главен майстор Уста Димитър, на когото са броени 6 233 гроша за работата. Новата църква представлява трикорабна базилика. Корабите са отделени с по седем масивни колони, свързани с арки.

Храмът е с един престол, оформен с дървен, резбован с традиционни мотиви-лозови листа, гроздове и цветя балдахин. Иконостасът е дървен, но без резба.

Църквата има няколко оригнални стенописа. В централния купол са изобразени следните сцени: Христос Вседържател, Деветте ангелски чинове, Възнесение Христово и др. Повечето от иконите са изписани от зографите: Константин Хаджи Ангелов Беловский и от Стефан Андонов, последователи на Станислав Доспевски.

Освещаването на църквата е станало на 23 октомври 1890 година от епископ Партений.

В годините на зараждащата се борба за църковна независимост, строежът на тази църква е ярък пример за всеобщия патриотичен подем на българите от квартал Чиксалън. Тя съхранява ценни документи, свързани с учебното дело, бита и обществено-политическото положение в Пазарджик от епохата на Възраждането.

Празникът на църквата е 21-ви май – Денят на Светите равноапостоли Константин и Елена, който официално бе приет и за празник на гр.Пазарджик. 

До сега в храма са свещенодействали осем свещеника. Понастоящем в храма служат: Председател на църковното настоятелство - свещ.иконом Петър Каръков,  тел. 0886540214, свещеник Стоян Стоянов, свещеник Боян Кочев и свещ. Петър Шопов.

 sv.Konstantin i Elena Pz1

sv.Konstanin i Elena Pz2

sv.Konstantin i Elena Pz3

Sv.Konstantin i Elena Pz4

Храм "Св. архангел Михаил" гр. Пазарджик

Posted in Църкви.

Храм "Св. архангел Михаил" е построен през 1860 година в тогавашния квартал "Чиксалън". Инициатори за построяването му са известният пазарджишки възрожденец Хаджи Рашко Хаджиилиев, заедно с единомишлениците му Илия Костадинов, Тодор Владев и Христоско Цоков. Изграждането било дело на Брациговските майстори  Христо Боянин и Дамян Попов-Петковичин.

Църквата е трикорабна базилика, разделена с два реда колони. Отгоре колоните завършват с капители, украсени с растителни орнаменти. Камбанарията се намира в църковния двор, северно от храма. В пристройките към храма е имало училище, просъществувало до 1940 година.

Всеки вторник в храма се отслужва Божествена Света Литургия, след което се отслужва параклис към свети великомъченик Мина.

Понастоящем Председател на Църковното настоятелство към храма е протоиерей Витан Йорданов, тел. 0895-234-891.

 sv.Arh Mihail Pz 1

sv.Arh Mihail Pz 2

sv.Arh Mihail Pz 3

 sv.Arh Mihail Pz 4

Храм "Св. вмчк Георги Победоносец" гр. Пазарджик

Posted in Църкви.

Храм "Св. вмчк Георги Победоносец" е най-новият и вторият по големина от Пазарджишките храмове. Осветен е през 2003 г. от Негово Високопреосвещенство приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений.

Първоначално е част от енорията на храм "Успение Богородично" и е обслужван по ред от свещениците от останалите църкви в града. След обособяването на собствена енория с решение на Светия Синод, включваща многолюдния квартал "Запад" на град Пазарджик,  са назначени Председател и енорийски свещеник, които да го обгрижват.

Храмът е построен като трикорабна базилика. Наосът е изцяло изографисан. Иконостасът и архиерейският трон са дървени и са изработени от местни дърворезбари. Към храма има изградено кръщелно помещение /баптистериум/, където се извършва тайнството на Светото Кръщение.

Всеки понеделник в храма се отслужва Божествена Света Литургия, след което се отправя молебно пение с акатист към свети Георги.

Пръв Председател на Църковното настоятелство към храма е бил прот. Витан Йорданов. След него храмът е председателстван от прот. Петко Еленкин и свещеник Боян Кочев. От месец март 2016 г. до настоящия момент Председател на Църковното настоятелство е прот. Петко Еленкин, тел. 0897848427.

sv.Georgi Pzsv.Georgi Pz 2sv.Georgi Pz 3

Храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик

Posted in Църкви.

Един от символите на Пазарджик, наред с Часовниковата кула и Старата поща, е катедралната църква "Успение Богородично". Тя е най-голeмият запазен възрожденски храм в страната. Построена е през 1836-1837 година. Създаването на храма преплита исторически хроники и легенди. Твърди се, че местният онбашия разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава пазарджишките еснафи и по-будните нашенци разрязали на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.

 Великолепният дърворезбен иконостас е дело на майсторите от Дебърската школа, показали изключително оригинално третиране на растителни мотиви в орнаментални композиции. Човешки фигури са въведени също в цели композиции. За изработването му са били необходими голяма за времето си сума - 70 000 гроша, наложило се пазарджиклии да вземат заем от Виенската банка. Пазарджиклии разказват, че иконостасът бил изработен от седем майстори за седем месеца. Но според проф. Иван Батаклиев, автор на книгата "История на църквата "Св. Богородица" в гр. Пазарджик", иконостасът е създаден между 1840 и 1845 година.

DS00402

DS00405

DSC00376

IMGP7307

IMGP7309

IMGP8326